Списание "Ревматология" / Journal "Rheumatology" - Sofia
Постоянни адреси на тази колекция
Списанието отразява развитието на ревматологичната наука и свързаните с нея специалности. Включено е и се обработва в EMBASE/ExcerptaMedicaDatabase. То е издание на Научното дружество по ревматология и представлява интерес за широк кръг медицински специалисти: интернисти, имунолози, невролози, ортопеди-травматолози, физиотерапевти, гастроентеролози и др. Публикуват се научни обзори и оригинални български статии, резюмета от конгреси и конференции на Научното дружество по ревматология, както и рецензии за новоизлезли книги. ***** Годишнина – ХVVІ/2013 ***** ISSN 1310-0505 ***** Редакционна колегия: Главен редактор: доц. Р. Стоилов, д.м., Клиника по ревматология, МУ – София, ул. „Урвич” № 13, 1612 София, тел. 858-50-86. ***** Организационен секретар: Веселка Цъклева
Преглеждане
Търсене Списание "Ревматология" / Journal "Rheumatology" - Sofia от Автор "Коларов/Kolarov, Зл./Zl."
Показани 1 - 9 от 9
Резултати на всяка страница
Опции за сортиране
- ДокументOпиоидни аналгетици срещу нестероидни противовъзпалителни средства. Приложението им при лечение на болката при ревматичните заболявания(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-11) Бояджиева/Boyadzhieva, В./V.; Стоилов/Stoilov, Р./R.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.Болката е универсален болестен симптом. Тя е един от показателите за качеството на живота и здравното благополучие на индивида. Повлияването ù е основна цел на лечението на всяко заболяване. Най-често употребяваните препарати за овладяване на болковата симптоматика са нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) включително COX2 инхибиторите. По-рядко се използват опиоидните аналгетици поради вероятността за развитие на толерантност и пристрастяване към медикаментите. За разлика от наркотичните аналгетици НСПВС не потискат дихателния център, не предизвикват еуфория и лекарствена зависимост, което ги прави медикамент на първи избор при лечение на болковия симптом при възпалителните и дегенеративните заболявания. Съвременните схващания изискват лечение на острата и хроничната болка с всички възможни средства, включително и с наркотични препарати. Това ни кара да зададем въпроса: „Kога е моментът да прибегнем към лечение с наркотични аналгетици и колко време да продължи терапията с тях?”. ****** Summary. Pain is a universal disease symptom. It is one of the factors that determines the quality of life and the well-being of the individual. Pain management is a key goal in treating any form of disease. The most commonly used pain-managing substances are the NSAIDs, including the COX2 inhibitors. The opioid analgesics are more rarely used due to the likelihood of developing tolerance-building and addiction to the medications. In contrast to opioids, NSAIDs do not suppress the respiratory center and do not cause euphoria and drug addiction, which makes them first-choice medications for treating pain symptoms in inflammatory and degenerative diseases. Contemporary concepts emphasize on treatment of acute and chronic pain by all possible means, including opiod substances. This makes us pose the question, “When is the right time to start using opiod analgesics and how long should the therapy last?”
- ДокументSystemic lupus erythematosus и андрогени(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-06) Танев/Tanev, Д./D.; Робева/Robeva, Р./R.; Томова/Tomova, А./A.; Куманов/Kumanov, Ф./Ph.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.Резюме. Systemic lupus erythematosus (СЛЕ) е системно заболяване на съединителната тъкан, което засяга многократно по-често жените в сравнение с мъжете. Поради това се предполага, че андрогените влияят положително върху автоимунния процес. В обзора са разгледани съществуващите данни за връзката между мъжките полови хормони и клиничните прояви на системния лупус. Изследванията върху опитни модели на СЛЕ показват, че приложението на тестостерон и ДХЕАС намалява синтеза на антитела, предпазва болните животни от бърза прогресия на болестта и удължава преживяемостта. При хора влиянието на андрогените е изследвано през последните 30 години, но резултатите са противоречиви. Понижени нива на тестостерона и ДХЕАС са наблюдавани както у мъжете, така и у жените с лупус. Не е установено как тези промени влияят на автоимунния процес. Необходими са допълнителни изследвания, които да изяснят връзката между андрогените, имунната система и СЛЕ при хора и след това да се проучат потенциалните възможности и страничните ефекти от приложението на екзогенни стероиди при болни със системен лупус. ***** Summary. Systemic lupus erythematosus (SLE) is an autoimmune disease that affects mainly women,while the prevalence in men is very low. Therefore, a protective role of the androgens on the autoimmune process has been suggested. In this review, the existing data about the relationships between male sex hormones and clinical signs of systemic lupus have been discussed. The studies in experimental SLE models have shown that the application of testosterone and DHEAS decreases the antibody production, protects the animals from a rapid SLE progression and increases their longevity. In humans, the influence of the androgens has been studied for the last thirty years, but the conclusions are still inconsistent. Decreased levels of testosterone and DHEAS have been found in men and women with lupus. However, it is not clarified, how these changes affect the autoimmune process. Further investigations are necessary to reveal the interrelations between androgens, immune system and SLE in humans. The results could help the development of new androgen-based therapeutic strategies considering possible benefits and expected side effects.
- ДокументГенетика в ревматологията(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-04) Шумналиева/Shumnalieva, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.Резюме. Генетичните фактори и факторите на околната среда имат съществено участие в етиопатогенезата на автоимунните ревматични заболявания. Гените влияят на ензимната активност и синтеза на цитокини, кодират рецепторни активатори и т.н. Носителството на определени гени не само предопределя развитието на дадена болест, нейната клинична изява и начина на протичане, но влияе и върху ефекта от провежданото лечение. Обзорът има за цел да разясни основните генетични понятия, които имат отношение към предиспозицията към основните ревматични болести, като законите на Мендел, пенетрантност и експресивна вариабил- ност, фенокопия и генетични варианти. ***** Summary. Genetic and environmental factors contribute significantly to etiopathogenesis of autoimmune rheumatic diseases. Genes affect enzyme activity and cytokine ynthesis, encode receptor activators, etc. The presence of certain genes not only predetermines the occurrence of a disease, its clinical manifestation and mode of progression, but also influences the effect of therapy. This review clarifies basic genetic concepts, related with predisposition to main rheumatic diseases, such as Mendel’s laws, penetrance and variable expression, phenocopies and genetic variants.
- ДокументЕпигенетика в ревматологията.(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Шумналиева/Shumnalieva, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.Резюме. През последното десетилетие се полагат големи усилия при изучаване на молекулно ниво на етиопатогенетичните механизми на ревматичните заболявания. Предполага се, че появата им е резултат на взаимодействието между генетични, хормонални, имунни и фактори на околната среда. Връзката между етиологичните фактори се осъществява чрез механизми на епигенетична регулация, които повлияват генната експресия. От своя страна епигенетичната регулация също е обект на въздействие на факторите на околната среда. Изясняването на тези механизми е обект на настоящи и бъдещи проучвания, резултатите от които вероятно ще предоставят и нови терапевтични възможности при тези заболявания. ***** Summary. Over the last decade great endeavors are being made to study the etiopathogenetic mechanisms of rheumatic diseases at molecular level. It is believed that their appearance is a result from the interaction between genetic, hormonal, immune and environmental factors. The relationship between the etiological factors is made through mechanisms of epigenetic regulation that affect gene expression. In turn, epigenetic regulation is also a subject of influence of environmental factors. Clarifying these mechanisms is the subject of current and future studies, the results of which will likely provide new therapeutic options for these diseases.
- ДокументИкономически анализи в ревматологията(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Николов/Nikolov, Н./N.; Панчовска/Panchovska, М./M.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.ката медицинска общност и обществото поради голямото им разпространение, риска от инвалидизация, значителния напредък на клиничната и научната медицина и на фармацевтичната наука и индустрия и не на последно място – поради високата цена на лечението им. Повишената средна продължителност на живота, съчетана с редица фактори на средата, и индивидуални, социални и генетични особености на различните нации изведоха на преден план неглижирани доскоро заболявания като остеоартроза и остеопороза. Според оценката на Световната здравна организация (СЗО) от 2003 г. мускулно-скелетните заболявания са най-честата причина за инвалидизиране, ограничаващи способността на индивида да изпълнява ежедневните си задължения и да участва в обществения живот и трудовата заетост. Близо една четвърт от европейците страдат от някаква форма на артрит или мускулно-скелетни заболявания (Евробарометър, 2003 г.). Поради това СЗО обяви годините от 2000 до 2010 за десетилетие на ревматичните болести. Зададе се логичният въпрос, колко струват на обществото диагностиката, лечението и рехабилитацията на ревматично болните. Интересът към фармакоикономическите анализи датира от 70-те години на ХХ в. и търпи бърз напредък през последните години. Във връзка с огромната социална и финасова значимост на ревматичните заболявания правителствата и здравните министерства на много държави по света и в Европа финансират мащабни проучвания на тази тема. Обзорът насочва вниманието върху икономическите и клиничните аспекти на ревматичните болести и анализира резултатите от проучванията в тази насока, проведени през последните години. ***** Summary. Diseases of the musculoskeletal system cause a growing interest among the general medical community and society due to their wide distribution, the risk of disability, significant advances in science and clinical medicine and pharmaceutical science and industry, and last but not least - the high cost of their treatment. Increased life expectancy combined with a number of environmental factors and individual, social and genetic peculiarities of different nations brought to the fore previously neglected diseases such as osteoarthritis and osteoporosis. According to the evaluation of the World Health Organization (WHO) in 2003 musculoskeletal disorders are the most common cause of disability, limiting an individual's ability to perform daily tasks and to participate in public life and employment. Nearly a quarter of Europeans suffer from some form of arthritis and musculoskeletal diseases (Eurobarometer 2003). Therefore, the WHO declared the years 2000 to 2010 the decade of rheumatic diseases. The logical question was asked: How much do diagnosis, treatment and rehabilitation of rheumatic diseases cost to the society? Interest to pharmacoeconomic analysis dates from the 70s and experienced rapid progress in recent years. In connection with the enormous social and financial importance of rheumatologic diseases governments and health ministries in many countries around the world and in Europe funded major studies on this topic. This review focuses on economic and clinical aspects of rheumatic diseases and analyzes the results of studies in this field carried out in recent years.
- ДокументМикроРНК – нови биомаркери при автоимунните ревматични заболявания(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-03) Шумналиева/Shumnalieva, Р./R.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.Резюме. Микрорибонуклеиновите киселини (микроРНК) са нов клас некодиращи, къси, ендогенни нуклеотидни РНК последователности, с дължина 19-25 нуклеотида. Въпреки че на този етап са открити стотици микроРНК, тяхната функция все още е слабо проучена. Установено е, че регулират експресията на някои гени, които предопределят синтеза на цитокини (напр. тумор-некротизиращ фактор), влияят върху централни сигнални пътища (напр. интерферонов път тип I) и върху различни имунорегулаторни клетки (регулаторни T-клетки и др.). Тези качества определят микроРНК като ключови молекули при различни физиологични процеси и в патогенезата на някои малигнени, ревматични и други заболявания. Значителната устойчивост и резистентност на микроРНК, възможността да бъдат доказани в различни материали (тъкани, кръв и други телесни течности) и тяхната специфичност при различни заболявания ги прави потенциални биомаркери за поставяне на диагноза, оценка на активността, тежестта и прогнозата на съответната болест. ***** Summary. Microribonucleic acids (miRNA) are a new class, noncoding, short, endogenous RNA sequences with a length of 19-25 nucleotides. Although at this stage hundreds of miRNA are found, their function is still poorly understood. It is found that they regulate the expression of some genes that determine the production of cytokines (eg. tumor necrosis factor-alpha), affect central signal pathways (eg. type I interferon pathway) and different immunoregulatory cells (such as regulatory T-cells and other). These qualities define miRNA as key molecules in various physiological processes and in the pathogenesis of some malignant, rheumatic and other diseases. The significant stability and resistance of miRNA, the opportunity to be proven in different materials (tissues, blood and other body fluids) and their specificity for various diseases make them potential biomarkers for diagnose, assessment of activity, severity and prognosis of а disease.
- ДокументОстеопороза и качество на костта – достижения, нови технологии, нововъзникнали въпроси и нерешени проблеми(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-08) Коларов/Kolarov, Зл./Zl.; Несторова/Nestorova, Р./R.Посочени са основните количествени и качествени характеристики на костта и промените им при остеопорозата (ОП), описани са метаболитните показатели и фактори, анализирани са основните достижения при диагнозата и лечението на болестта: изясняване на структурата и функцията на костните клетки, формиращи и минерализиращи костния матрикс, механизмите на костния търновър с участието на основните про- и антирезорбтивни фактори и патогенетични механизми при ОП (системата RANK/RANKL/OPG, Wnt и други полипептиди), диагностичните методи от близкото минало и настоящето и създаване на ръководства за лечение на болестта. Нововъведените технологии са: биомаркери за диагноза и мониториране на ОП, въвеждане на индекса FRAX за оценка на 10-годишния риск от фрактури, лечение с биологични средства – Prolia (Denosumab). Нововъзникналите въпроси от натрупаните познания до момента са: има ли други фактори и механизми на регулация на диференциация- та, съзряването, активирането и апоптозата на костните клетки, възможно ли е лечение на ОП с биологични средства, повлияващи Wnt сигналния път на остеобластите, възможна ли е друга, концептуално различна терапевтична стратегия при ОП, възможно ли е повлияване на остеокластната и остеобластната активност не само с биологични, но и с химични средства, има ли и каква е връзката между остеоартрозата и субхондралната ОП. Нерешените проблеми са: изясняване на ролята и регулацията на покривните костни клетки, клиничноприложими методи за оценка на качеството на костта, усъвършенстване на FRAX, намиране на прогностични маркери за хода, темпа на развитие и изхода от болестта, дефиниране и поведение при болни с предменопаузно намаление на костната минерална плътност, изясняване на клиничната ефективност и сигурност на други биологични средства за лечение на ОП-Оdanacatib (MK-0822), гликогено-подобен пептид 2 (GLP-2), синтезиране на други анаболни агенти, освен РТН, изясняване на клиничната стойност и ефективност на Ronacaleret, ОП при мъжете – изследвания и реимбурсация. ***** Summary. The main qualitative and quantitative characteristics of bone tissue and osteoporosis-related changes are outlined, the metabolic indices and factors are described and the basic achievements in diagnosing and treatment of osteoporosis (OP) are analysed: the structure and function of bone cells, which form and mineralise the bone matrix, bone-turnover mechanisms with the participation of basic pro- and anti-resorptive factors and pathogenetic mechanisms of OP (the RANK/RANKL/OPG system, Wnt and other polypeptides) are clarified, as well as the recent and modern diagnostic methods and guidelines for the treatment of the disease. Newly developed technologies include the use of biomarkers for diagnosis and monitoring of OP, introduction of the FRAX index for evaluation of the 10-year risk of fracturing, therapy with biological agents, such as Prolia (Denosumab). The new questions emerging from the knowledge accumulated to present, are “Are there any other factors and mechanisms of regulation of bone cell differentiation, maturation, activation and apoptosis? Is it possible to treat OP with biological agents, influencing on the Wnt signal path of osteoblasts? Is it possible to have a conceptually different strategy for treating OP? Is it possible to influence on osteoclastic and osteoblastic activity not only with biological, but also with chemical agents? Is there and what is the relation between osteoarthrosis and subchondral OP?” The unresolved problems include: clarification of the role and regulation of cover bone cells; clinically applicable methods for bone quality evaluation; elaboration of the FRAX index; development of prognostic markers for the course, rate of progression and outcome of OP; definition of therapeutic behaviour to patients with pre-menopausal reduction of bone mineral density; elucidation on clinical efficacy and safety of different biological agents for the treatment of OP, such as Оdanacatib (MK-0822), glycogen-like peptide 2 (GLP-2), on synthesis of anabolic agents other than РТН, and on clinical significance and efficacy of ronacaleret, as well as on investigations and reimbursement policy in male OP.
- ДокументПатогенетична роля на вируса на Epstein-Barr и на cytomegalovirus за възникване, поддържане и активиране на синовиалната възпалителна реакция при пациенти с ревматоиден артрит(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-06) Шумналиева/Shumnalieva, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.Резюме. В обзора са анализирани данни от изследвания на ролята на вируса на Epstein-Barr (EBV) и на cytomegalovirus (CMV) в етиопатогенезата на ревматоидния артрит. Разглежда се както корелацията между вирусните частици, изолирани от синовиалната мембрана, и антивирусните антитела в серума на болните, така и патогенетичната им роля при иницииране, поддържане и форсиране на автоимунната възпалителна реакция при пациенти с ревматоиден артрит. ***** Summary. Тhе aim of the review is to analyse the data from investigations about the role of Epstein-Barr virus (EBV) and cytomegalovirus (CMV) in the etiopathogenesis of rheumatoid arthritis. It examines both the existence of correlation between viral particles isolated from synovial membrane and antiviral antibodies in the serum of patients and their pathogenetic role in initiating, maintaining and forcing the autoimmune inflammatory response in patients with rheumatoid arthritis.
- ДокументСистемен lupus erythematosus и естроген-рецепторен полиморфизъм при българки.(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-09) Танев/Tanev, Д./D.; Робева/Robeva, Р./R.; Андонова/Andonova, С./S.; Николова/Nikolova, М./M.; Стойчева/Stoycheva, М./М.; Tомова/Tomova, A./A.; Куманов/Kumanov, Ф./Ph.; Савов/Savov, А./A.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.Резюме. Системният lupus erythematosus (СЛЕ) е автоимунно заболяване, което засяга основно женския пол. Естрогените модулират растежа, диференциацията и пролиферацията на лимфоидните клетки, синтеза на цитокини и антитела и процесите на апоптоза. Женските полови хормони оказват своите ефекти върху тъканите чрез естрогенните рецептори. Целта на нашето изследване е да се проучи ролята на полиморфните PvuII T/C и XbaI A/G участъци в гена за естрогенния рецептор алфа (ЕР-alpha) за развитието и клиничната изява на системния лупус. Бяха изследвани 112 жени със СЛЕ и 50 контроли, като алелното разпределение на двата полиморфизъма беше сходно сред здравите и болните жени. Установи се връзка между полиморфизмите на ЕР-alpha и някои клинични прояви на СЛЕ. Сред болните с генотип ррхх (ТТАА)фоточувствителността беше по-рядка, отколкото при останалите, докато неврологичното ангажиране не беше характерно за болните с генотип РРХХ (ССGG). В заключение може да се предположи, че полиморфизмите PvuII T/C и XbaI A/G в гена за ЕР-alpha не са свързани с развитието на системния лупус, но вероятно модулират клиничните прояви на болестта. ***** Summary. Systemic lupus erythematosus (SLE) is an autoimmune disease, which affects predominantly women. Estrogens modulate the growth, differentiation and proliferation of lymphoid cells, the synthesis of cytokines and antibodies, as well as the processes of apoptosis. Female sex hormones act on different tissues through the estrogen receptors. The aim of our study was to investigate the role of the polymorphic regions PvuII T/C and XbaI A/G in the estrogen receptor alpha gene (ER-alpha) for the development and clinical characteristics of systemic lupus. 112 women with SLE and 50 controls were investigated. The allele frequency of the two polymorphisms was similar among patients and healthy women. Some relationships between ER-alpha polymorphisms and some of the clinical features of SLE were established. In the patients with genotype ррхх (ТТАА), photosensitivity was less frequent, than in the others, while neurological involvement was not present in patients with genotype РРХХ (ССGG). In conclusion, we suggest that PvuII T/C and XbaI A/G polymorphisms of ER -alpha gene are not crucial for the development of SLE, but they presumably modulate the clinical features of the disease.