Дисертации / Dissertations

Постоянни адреси на тази колекция

http://cml4.mu-sofia.bg:4000/handle/10861/34

Преглеждане

Търсене Дисертации / Dissertations от Автор "Georgiev, Georgi Petrov"

Показани 1 - 1 от 1
  • thumbnail.default.alt
    Документ
    Нова епилигаментарна теория за оздравителния процес на медиалната колатерална връзка и невъзможността за такъв при предната кръстна връзка на колянната става // The novel epiligament theory concerning the medial collateral ligament healing and the anterior cruciate ligament healing failure
    (Медицински университет - София // Medical University - Sofia, 2022) Георгиев, Георги Петров // Georgiev, Georgi Petrov; Georgiev, Georgi Petrov
    РЕЗЮМЕ. Връзковият апарат на колянната става е сред най-честите увреди, като честотата му е 2/1000 души годишно по света и най-вече при хората, занимаващи се активно със спорт. Деветдесет процента от травмите на връзките на колянната става засягат предната кръстна връзка (ПКВ) и медиалната колатерална връзка (МКВ). МКВ е лигаментът, който най-често подлежи на нараняване, като по-голям процент от увредите са изолирани и най-често се наблюдават при млади атлети. Въпреки добрите резултати, ремоделираните МКВ са изложени на риск от трайно удължаване, което може да доведе до механична нестабилност на колянната става. Руптурата на ПКВ е втората по честота увреда след дисторзията на глезена сред колежанските атлети, като честотата се увеличава с 1,3% годишно. Тази увредата е честа причина за нестабилност на коляното, което повлиява функцията и на други структури на последното. Това може да доведе до менискални и дегенеративни промени на ставния хрущял. Добре известен факт е, че за разлика от МКВ, ПКВ има лоша оздравителна способност, като в литературата съществуват редица обяснения за това. Поради по-лошите механичните свойства за МКВ след увреда дори години след травмата, както и невъзможността на регенерация на ПКВ съществуват голям брой морфологични и клинични проучвания с цел да се разберат по-добре процесите на зарастването, ремоделирането на МКВ, както и невъзможността за първично зарастване на ПКВ. Нуждата от постигането на тези цели стимулират изследователите да търсят нови и иновативни методи за лечение. Поради сложния биологичен процес новите подходи трябва да се развиват в сътрудничеството между различни дисциплини, а не чрез индивидуалистичен подход в изследванията. В търсене на отговорите и обясненията на гореизложените проблеми и с оглед на факта, че хистологията на ставните връзки е добре проучена, изследванията на настоящата работа се насочиха към една “проста“ и непредизвикваща до скоро интерес както сред морфолозите, така и сред ортопедичната общност обвивка на ставната връзка нар. епилигамент (ЕЛ). Поради голямото клинично значение и научен интерес, както към структурните особености, така и към начина на възстановяване на МКВ и ПКВ, изучаването на ЕЛ именно на тези две връзки е основна тема на настоящият труд. Но какви са литературните данни за ЕЛ и какво представлява той? Първоначално Bray и съавт. (1990) описават тази структура, като “покриваща лигамента съединителнно-тъканна обвивка, която се отстранява заедно с него, но може да бъде разграничена от действителната лигаментарна тъкан”. В последствие съществуват основно предположения, че ЕЛ може да има роля в нарастването и възстановяването на лигаментите, както и да контролира навлизането на вода и метаболитно активни вещества в лигамента. Тези оскъдни литературни данни, както и изключителното значение на експерименталните модели и морфологията за развитието на медицината е основна движеща сила на настоящето изследване. Целта бе ясна – представените нови данни да създадат една нова теория относно оздравителния процес на МКВ, както и създаване на нова хипотеза относно компрометираният оздравителен процес на ПКВ. // ABSTRACT. The ligamentous apparatus of the knee joint is one the most common injuries, with a frequency of 2/1000 per year, and mostly among people actively engaged in sports. Ninety percent of knee ligament injuries involve the anterior cruciate ligament (ACL) and the medial collateral ligament (MCL). MCL is the most commonly injured, usually isolated, and most commonly seen in young athletes. Despite the good results, after remodeling, MCL had a higher risk of lengthening and laxity, which can lead to mechanical instability of the knee. ACL rupture is the second most common injury after ankle sprain among college athletes, with an increase of 1.3% per year. Its damage is a common cause of instability of the knee, which also affects the function of other structures of this joint. This can lead to meniscal and degenerative changes in the articular cartilage. It is a well-known fact that in contrast to MCL, ACL has a poor healing capacity, and different theories for this exist in the literature. Due to the poorer mechanical properties of the injured MCL even years after trauma, as well as the poor healing capacity of the ACL, there are a large number of morphological and clinical studies in an attempt to obtain thorough knowledge of the healing processes, remodeling of the MCL, and the inability of the ACL to heal after injury. The need for better results aimed at researchers to find new and innovative treatment methods. Because of the complex biological process, new approaches must be developed in collaboration between different specialties rather than through an individualistic approach in research. To enlarge the literature data and the fact that the morphology of the ligaments is well known, the research in the present study is directed to a "simple" and not causing interest until recently both among morphologists and among the orthopedics, tissue around the ligament substance, termed epiligament (EL). Due to the clinical significance and research interest about the aforementioned ligaments, the study of the EL of these two ligaments is the main topic of the present work. However, what exists in the literature about EL? First, Bray et al. (1990) described this structure as "a connective-tissue sheath covering the ligament, which is removed with it but can be distinguished from the actual ligamentous tissue". Subsequently, there are mainly suggestions that EL may have a role in ligament growth and repair, as well as for homeostasis and metabolic activity of the ligament. These scarce literature data, as well as the major role of experimental models and morphology in the development of medical science, are the major creative powers of the present study. The aim was clear - the presented new data about EL of MCL and ACL will generate a novel theory about the healing process of the MCL, as well as a new explanation about the compromised healing process of the ACL.