Медицински преглед /Medical Review

Постоянни адреси на тази колекция

http://cml4.mu-sofia.bg:4000/handle/10861/42

Многопрофилно научно медицинско списание за оригинални разработки: обзори, оригинални статии, казуистика. / Multiprofile medical journal for original studies: Review articles, Original papers, Case reports. / Списанието се обработва в База данни "БЪЛГАРСКА МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА" и в База данни "CABI: Global Health Database ". . . . . . . . The Journal takes part in the Databases "Bulgarian Medical Literature" ( БЪЛГАРСКА МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА) and in BD "CABI: Global Health Database". ***** ISSN:1312-2193 УДК:61 ***** Webpage: http://cml.mu-sofia.bg/CML/Journals/mpreg/index_bg.html

Преглеждане

Показани 1 - 20 от 297

Индуциране на плурипотентни стволови клетки чрез генетично репрограмиране на соматични клетки
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Милчев /Milchev, Г. /G.
Плурипотентни клетки се получават при култивиране на ембрионални клетки от морула и бластоцист (ембрионални стволови клетки, ESC), от епибласт (EpiSC), от примордиални полови клетки (EGC). Стриктните критерии за плурипотентни клетки са: диференциация in vitro в клетки, които представляват трите зародишни слоя, експресия на определени транскрипционни фактори и сигнални молекули (Nanog, Okt4, Sox2, TCF3 и др.), образуване на тератоми, получаване на химерни мишки със “собствени” и “чужди” соматични и полови клетки. Известни са три различни метода за експериментално индуциране на плурипотентност в соматични клетки: 1) въвеждане на ядро от соматична клетка в овоцит, 2) сливане (фузия) на соматична клетка с ембрионална стволова клетка, 3) директно репрограмиране на соматичната клетка чрез ектопична експресия на няколко транскрипционни фактора. Индуцирането на плурипотентни клетки от миши фибробласти и човешки дермални фибробласти чрез ектопична експресия на Oct4, Sox2, c-Myc и Klf4 е описано в детайли. ***** Pluripotent cells arise from ex vivo cultures of early embryonic cells (morula, inner cell mass, epiblast, primordial germ cells). They are designated as ESC, EpiSC, EGC, respectively. Stringent criteria for pluripotent cells are: in vitro differentiation into cells that represent all three germ layers, active transcriptional regulatory network (Nanog, Okt4, Sox2, TCF3 and others), teratoma formation. Chimera formation with subsequent germ line transmission and tetraploid complementation assay are aplied for mouse cells only. Three distinct methods of experimentally induced pluripotency in somatic cells include: nuclear transfer, cell fusion, and direct reprogramming by ectopic expression of several transcription regulators. Induction of pluripotent cells from mouse fibroblasts and human dermal fibroblasts by ectopic expression of Oct4, Sox2, c-Myc, and Klf4 is described in details.
Проучване активността на супероксиддисмутазата и каталазата и количеството на малондиалдехида при пациенти с инсулин-зависим захарен диабет, подложени на хрониохемодиализа с полисулфонови и целулозодиацетатни мембрани
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Гойчева/Goycheva, П. /P.; Толекова/Tolekova, А./A.; Попов/Popov, Б./B.; Попова/Popova, С./S.; Гаджева/Gadjeva, В./V.; Койчева/Koycheva, Р./R.; Сапунджиев/Sapundjiev, Д. /D.
Установено е, че оксидативният стрес съучаства в патогенезата на редица заболявания и болестни процеси. Днес при захарния диабет все повече се възприема становището за възможност от развитието на хронично оксидативно увреждане. Тези промени са още по-ясно изразени при болни на хронично хемодиализно лечение, тъй като се обсъжда ролята не само на хипергликемията, но и на увеличената концентрация на урея като източник на реактивни кислородни видове (ROS) и причина за неефективното действие на антиоксидантните защитни системи. От друга страна, самата процедура е допълнителен стимул за развитието на оксидативен стрес. Има доказателства за неблагоприятните ефекти, дължащи се на бионесъвместимост на диализните мембрани. Целта на настоящата работа е да се проучат активностите на антиоксидантните ензими супероксиддисмутаза (СОД) и каталаза (КАТ) и промените в концентрацията на малондиалдехида (МДА) като проява на оксидативен стрес при пациенти с диабетна нефропатия (ДНП) преди и след хрониохемодиализа (ХХД) и спрямо контролна група здрави лица. Да се изясни дали видът на използваната диализна мембрана оказва въздействие върху тези показатели за оксидативен стрес. Посочените параметри са проучени при 10 пациенти със захарен диабет тип 1 с диабетна нефропатия на хрониохемодиализа и 17 здрави лица като контроли. Намерихме изразен оксидативен стрес в групата на пациентите, отчитайки повишена липидна пероксидация и променени активности на антиоксидантните ензими, преди и след хемодиализа. В заключение може да се посочи, че оксидативният стрес при пациентите със захарен диабет тип 1 и хронична бъбречна недостатъчност персистира и след провеждане на хемодиализа с двата вида мембрани – целулозодиацетатна и полисулфонова, като установеното от нас понижение в активността на СОД показва известно предимство на полисулфоновите диализни мембрани. ***** It has been established that the oxidative stress is involved in various pathological processes and diseases. Diabetes mellitus has recently been implicated as a causative factor for chronic oxidative damage. Due to hyperglycaemia, these complications have a higher incidence in patients receiving long-term haemodialysis. Increased concentration of urea promotes the development of ROS (Reactive Oxidative Species) further and leads to inefficiency of the antioxidant defence systems. The nature of the haemodialysis-procedure itself is a source of ROS on account of bio-incongruent dialysis-membranes. This study is designed to determine the activity of superoxide dismutase and catalase and the stage of lipid peroxidation in diabetic patients with diabetic nephropathy, undergoing haemodialysis – before and after it. And also to evaluate the effects of two types of dialysis-membranes on the lipid peroxidation and some antioxidant enzymes. The studied parameters are evaluated in 10 diabetic patients undergoing haemodialysis and 17 healthy volunteers. We found enhanced oxidative stress in all patient groups due to an increase in lipid peroxidation and changed activities of antioxidant enzymes. In conclusion, it has been noticed that the oxidative stress persists in diabetes mellitus type I patients with chronic renal failure undergoing haemodialysis using both types of dialysis-membranes. In our study, the polysulfone membrane showed out some advantage.
Вибрации на работното място и риск от остър миокарден инфаркт
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Димитрова/Dimitrova, Т./T.; Караславова/Karaslavova, Е./E.
Според редица автори производствените вибрации са вероятен причинен фактор за промените в липидния и минералния обмен на професионалните работници. Особено висока честота на дислипидемиите е установена при индивиди с вибрационна болест в съчетание с артериална хипертония. Работата с ръчни вибриращи машини се свързва с близо два пъти повишен риск от остър инфаркт на миокарда, без да е установена конкретна зависимост доза-отговор. Целта на проучването е да се изследва влиянието на вибрациите от работната среда върху развитието на остър миокарден инфаркт. Относителният дял експонирани на физични и химични фактори сред контролните лица е статистически достоверно по-голям от този сред случаите. При отчитане на възрастта, продължителността на работния ден, работната седмица, специализирания стаж и основните конвенционални рискови фактори, като хипертония, диабет и наднормените стойности на серумния холестерол, се установява рисковото действие на праховата експозиция. Комбинираният ефект на вибрациите и праха по отношение на вероятностите за поява на ОМИ е по-висок от изолираното въздействие на праха при мъжете в трудоспособна възраст. Самостоятелно вибрациите, нито локални (рамо-ръка), нито общи, не повишават риска от ОМИ. При мъжкия пол прахът и вибрациите имат еднопосочно потенциращо взаимодействие за риска от ОМИ. ***** According to a number of authors, manufacturing vibrations appear to be a probable factor leading to changes in lipid and mineral metabolism of professional workers. Particular high frequency of dislipidemias is established in individuals with vibration disease in combination with arterial hypertonia. The work with hand vibrating machines is connected with a double risk of AMI without a specific dose-answer influence being established between them. The aim of this study is to explore the influence of vibration in the working environment on the AMI development. The relative share of people exposed to physical and chemical factors in the control group is statistically reliable higher than that among the cases. Considering the age, duration of the working day and working week, specialized work experience and the main conventional risk factors such as hypertonia, diabetes and enhanced values of serum cholesterol, the risk activity of the dust composition is established. The combined effect of vibrations and dust regarding the risk of AMI is higher than the isolated influence of dust on men in able-to-work age. Taken separately, neither local (shoulder-hand) nor general vibrations increase the risk of AMI. In males, dust and vibrations have unidirectional potentiating interaction for the risk of AMI.
Комплексната сърдечна рехабилитация като вторична профилактика на сърдечно-съдовите заболявания
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Кемеров/ Kemerov, С. /S.
В статията са засегнати въпросите за съдържанието на сърдечната рехабилитация като вторична профилактика на пациентите със сърдечно-съдови заболявания. Тези заболявания са с голяма честота и представляват социален проблем с тежки последици. Разгледани са нуждите от мултидисциплинарен подход при решаване на проблемите при тези пациенти. Дискутира се необходимостта от целенасочени мероприятия и планиране-то на организацията им за постигане на по-добри лечебни резултати. ***** This article treats some issues of cardiac rehabilitation as secondary prevention of cardiovascular diseases. This pathology is all too often and some social prob-lems persist with their heavy consequences. The need of multidisciplinary approach to resolve these problems arises. Some discussion of necessary result-oriented measures and their organization for a more effective health policy is made.
Болест на Rosai–Dorfman - клиничен случай и преглед на литературата
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Печалова/Pechalova, П./P.; Хубавенска/Hubavenska, И./I.; Анави/Anavi, Б./B.
Болестта на Rosai–Dorfman е рядко бенигнено системно хистиопролиферативно заболяване, с неясна етиология. Засяга най-често шийните лимфни възли. Описан е клиничен случай с локализация в субмандибуларен лимфен възел. Представен е кратък литературен обзор по проблема. ***** Rosai–Dorfman disease is a rare benign systemic histioproliferative disorder with unknown etiology that chiefly affects the cervical lymphnodes. A case with involvement of submandibular lymph node is described. Pertinent literature is reviewed.
Дорзокомисурално ламбо
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Кътева/Kateva., М. /M.
Описан е случай на пациент със съставен посттравматичен кожно-сухожилен дефект по дорзалната повърхност на ІІІ пръст, на нивото на проксималната интерфалангеална става и размери 1,7/1,5 сm, реконструиран с ретроградно дорзокомисурално ламбо. Анатомична основа на този метод са константните анастомози между дорзалния и воларния съдов басейн. Трансплантатът е дистално педикулиран на дорзалния клон на палмарната дигитална артерия и разчита на анастомозата му с крайни разклонения на дорзалната метакарпална артерия. Кожно-подкожното ламбо осигурява добро покритие на екстензорния апарат и възможност за постигане на пълна подвижност в ставата. ***** We present a patient with a composite posttraumatic skin and tendon defect of the back of the IIIrd finger at the level of PIP joint, 1.7/1.5 cm large, reconstructed by the use of retrograde dorsocommisural flap. Anatomical basis of this flap are the constant anastomoses between the dorsal and volar arterial pool. The transplant is distally pedicled on the dorsal branch of the proper palmar digital artery and relies on blood supply by the anastomosis with terminal branches of the dorsal metacarpal artery. This cutaneous-subcutaneous flap provides adequate coverage of the extensor aponeurosis and possibility to achieve full range of movement in the interphalangeal joints.
Остри хепатити с други етиологични агенти с хепатотропно действие
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Диков/Dikov, И./I.; Попов/Popov, Г./G.; Ковальова/Коvalyova, В./V.; Плочев/Plochev, К./K.; Милков/Milkov, М./M.
По литературни данни се приема, че около 5-10% от острите инфекциозни хепатити са с друга етиология извън хепатитните вируси А, В, С, D и Е. Цел на проучването e да се установи честотата на тези хепатити в Клини-ката по инфекциозни паразитни и тропически болести (КИПТБ) към ВМАСофия. Всички хоспитализирани болни в КИПТБ за периода 01.01.2007 г. до 30.09.2008 г. (21 месеца) с диагноза ОВХ са изследвани вирусологично серологично за хепатитни маркери, ЕВV, СМV, VZV, R. Bur-neti, Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia, Adenоvirus, Borrelia Burgdorferi. От 146 приети болни за периода при 37 (25%) е установена друга етиология на ВХ, както следва: ОВХ с ЕВV етиология при 20, СМV хепатит8, херпес зостерен хепатит2, паротитен хепатит5, рикетсиен хепатит – 1, и микоплазмен хепатит1. При девет болни (24%) е налице смесена инфекциянай-често СМV с друг агент. При 26 болни чернодробната лезия протича с аниктерна форма на хепатит и с лека клинична еволюция. При бол-ни, постъпващи с диагноза ОВХ и с негативна серология за хепатитните маркери А, В, С, D и Е, е наложително да се търси друга етиология. Това има диагностично, терапевтично и прогностично значение. ***** According to literature data, roughly 5 tо 10% оf acute infectious hepatitides are with etiology other than hepatitis viruses А, В, С, D and Е. Purpose of the investigation was to determine the frequency of these hepatitides in the Clinic of Infectious, Parasitic and Tropical Diseases (KIPTD), MМА, Sofia. All patients in the KIPTD for the period 01.01.2007 tо 30.09.2008 (21 months) with diagnosis acute viral hepatitis were virologically investigated for serological hepatitis markers, ЕВV, СМV, VZV, R. Burnetti, Mycoplasma pneumoniae, Chlamydia, Adenоvirus, Borrelia Burgdorferi. Of 146 hospitalized patients for the period, 37 (25%) were with other etiology of viral hepatitis as follows: acute hepatitis with ЕВV origin20, СМV hepatitis8, Herpes zoster hepatitis2, mumps hepatitis5, Rickettsia hepatitis1 and Mycoplasma hepatitis1. In nine patients (24%), there were mixed infectionsmostly СМV with other agents. In 26 patients, the liver lesion revealed anicteric form of hepatitis with mild clinical evolution. In the patients hospitalized with diagnosis acute viral hepatitis and negative serology for hepatitis markers А, В, С, D and Е, it is necessary to look for other etiology. This is important for diagnosis, therapy and prognosis of acute infectious hepatitis.
Фибробластният растежен фактор 23 - фосфат-регулираща субстанция
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Йонова/Yonova, Д./D.; Бонева/Boneva, Р./R.
Циркулиращият фибробластен растежен фактор 23 (FGF23) повишава фос-фатната бъбречна екскреция и понижава костната минерализация, което може да бъде вторичен ефект от фосфорната бъбречна елиминация, както и от директно въздействие върху наличния фибробластен растежен рецептор-1 в костите на човешкия скелет. FGF23 се продуцира от остеобластите и ос-теоцитите и негова главна функция при здрави индивиди е да потиска нат-рий-свързаната реабсорбция на фосфати в проксималните бъбречни тубу-ли, но все още не е изяснено дали това има патофизиологичен ефект, или е само компенсаторна реакция при посочения контингент болни ***** Circulating fibroblast growth factor 23 (FGF23) increases renal phosphate ex-cretion and decreases bone mineralization. It might be a secondary effect of phosphate elimination of the kidney or a direct action on the fibroblast growth receptor-1 in bones of the human skeleton. FGF23 is produced by the os-teoblasts and its main function in healthy persons is to inhibit natrium-coupled reabsorption of inorganic phosphate in the renal proximal tubule. It has been proved that FGF23 levels are increased in dialysis patients, but still it is not clear if the higher serum levels are involved in any pathophysiologic effect or the phe-nomenon is only some kind of compensatory reaction.
Хронобиология на нощната астма
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2008-12) Янкова /Yankova, М. /M.; Филчев/Filchev, С. /S.
Нощната астма се дефинира като проява на нощни екзацербации при па-циенти с бронхиална астма, при които вариабилността на върховия експи-раторен дебит (peak expiratory flow, PEF) е най-малко 20%. Нощната астма се наблюдава при две трети от астматиците. В основата на нейните пато-генетични механизми стоят промените в циркадните биологични процеси. Нощните екзацербации се установяват по-често като проява на тежка фор-ма на бронхиалната астма, но могат да бъдат единствена клинична проява на заболяването. За да се постигне по-добър ефект от лечението, коeто включва кортикостероиди, бавнодействащи ß2-агонисти, теофилин, анти-левкотриени и антихолинергични медикаменти, се препоръчва то да се провежда в точно определени часове от денонощието. Пълното разбиране на циркадните ритми на биологичните процеси и тяхното влияние върху клиничните прояви на нощната астма ще доведе до развитието на нови терапевтични стратегии. ***** Nocturnal asthma is defined as an exacerbation of the underlying asthma condi-tion at night, with usual peak expiratory flow variability of at least 20%. Approximately two-thirds of asthmatics suffer nighttime symptoms. The underlying mechanism likely involves endogenous circadian rhythms acting on the hyperreactive bronchi of people with asthma. Although patients with more severe asthma often have nighttime symptoms, nocturnal asthma may have some unique features. A chronotherapeutic approach, in which corticosteroids, long-acting ß-agonists, theophylline, leukotriene modifiers and anticholinergic medication are administered at specified times during the day, may enhance response to therapy. An increased understanding of circadian rhythms and their impact on nocturnal asthma should ultimately lead to the development of novel therapeutic strategies.
A 20-year-old female patient with postburn lower extremities joint stiffness - case report - Медицински преглед, 44, 2008, № 4, c. 67-70.
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Murtezani, A.; Terziqi, H.; Dallku, I.; Krasniqi, V.; Rama, B.
This case study deals with implementation of physical exercise intended to achieve muscular strength modification, motor function- and psychological improvement. The goal of this case report presentation is to describe the results of an ambulatory rehabilitation program with components of musculoskeletal system exercise in children with severe burn injuries. The subject of our study is a female patient with severe burn injuries, dermatogenic stiffness, muscular hypotrophy and difficult walking with ambulation. Muscular strength and motor function improvements were observed. Patient started to walk without crutches. This research demonstrates the fact that regardless of how extensive the rehabilitation program is, the end results usually are good if physical therapy is integrated into the healing process. ***** Описва се случай с прилагане на програма с физически упражнения, насочени към изменение на мускулната сила и подобряване на двигателната функция и на психичното състояние. Целта на авторите е да представят резултатите от амбулаторна рехабилитационна програма с компоненти на упражнения за мускулно-скелетната система при деца с последствия от тежки изгаряния. Обект на проучването е момиче с тежки термични травми, кожни контрактури, мускулна хипотрофия и затруднено движение. Установява се подобрение на мускулната сила и на двигателните функции. Пациентката започва да ходи без патерици. Резултатите показват, че рехабилитационната програма е успешна, когато физикалната терапия е включена в оздравителния процес.
Различна активност на вирус BK при нефролитиаза и хронични възпалителни заболявания на бъбрека
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Кълвачев/Kalvachev, З./Z.; Славов/Slavov, С./S.; Владимиров/Vladimirov, В./V.; Симеонов/Simeonov, П./P.
Polyomavirus hominis 1, по-известен като вирус BK (BKV), персистира в клетките на урогениталния тракт без характерна симптоматика. При под-ходящ терен (имунологичен дисбаланс) BKV преминава в продуктивна форма на размножаване, което е свързано и с органна увреда. Това е сил-но изявено при бъбречно трансплантирани пациенти или други различни по тежест бъбречни заболявания. Ние проучихме активността на BKV ин-фекцията сред пациенти с бъбречнокаменна болест, различни хронични възпалителни процеси на бъбрека и бъбречна недостатъчност. Резултатите ни показват, че докато при литиазата реактивацията на вируса е срав-нително ниска (6%), при възпалителните процеси тя е значително по-висока (26.7%). Най-вероятно хроничното възпалително засягане на бъб-река предлага подходящ терен за възникване на продуктивна BKV инфекция, която от своя страна утежнява протичането на основното заболяване. ***** Polyomavirus hominis 1, widely known as BK (BKV), persists in the urogenital tract cells without any characteristic symptoms. Having its appropriate condi-tions (immunologic disbalance), BKV enters into productive form of replication related to organ injury. This is mostly pronounced in renal-allograft patients or other severe renal disorders. We examined the activity of BKV infection among patients with lithiasis, different renal diseases and renal insufficiency. Our results show that while the lithiasis reveals little percentage of viral reactivation (6%), the inflammatory processes exhibit much higher values (26.7%). Most probably the chronic involvement of the kidney tissues offers the appropriate “area” for productive BKV infection, which worsens the main condition.
Развитие в познанията за хепатит В-вирусната инфекция. Остър вирусен хепатит В - етиологични и патогенетични аспекти
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Балтаджиев/Baltadzhiev, И./I.; Попиванова/Popivanova, Н./N.; Бойкинова/Boykinova, О./O.
Научните познания за HBV инфекцията акумулират постоянно, изменяйки погледа и поведението ни към заболяването и спомагайки за спечелване битката с тази инфекция и превентиране на нейните мрачни последици. Литературният обзор обхваща постиженията на научната мисъл по отно-шение на острия вирусен хепатит В и се спира на особеностите на HBV и вирусния репликационен цикъл, генотиповете и възникналите мутантни варианти. В патогенетичните аспекти на острата HBV инфекция се разг-леждат особеностите на неспецифичния и специфичния клетъчен и хумо-рален имунен отговор, имунологичната памет и протективния имунитет. В имунопатогенезата на фулминантния В-вирусен хепатит се разкриват ро-лята на вирусните протеини, на CTL отговорите, ефектът на цитокините и механизмите на хепатоцелуларната апоптоза. ***** The knowledge of HBV infection augments progressively, and changes our point of view towards the natural history of this infection. It contributes to the battle against the infection and to the prevention of its dangerous consequences. This review focuses on the acute viral hepatitis B recent scientific progress and points to the peculiarities in the HBV replication cycle, the viral genotypes and emerging viral mutants. The nonspecific and specific cellular and humoral immune responses, as well as the immunological memory and protective immunity are discussed. The role of viral proteins, CTL responses, the cytokine effects and liver cell apoptosis mechanisms in fulminant hepatitis B are presented.
Холистичната медицина и синкретичната терапия - алтернативи на парцелираната диагностика и едностранчивата терапия в здравеопазването у нас
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Алексиев/Aleksiev, А. С./A. S.
Chlamydia pneumoniae, острофазови протеини и имуноглобулини при пациенти с остър инфаркт на миокарда
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Икономова/Ikonomova, К./K.; Шишенков/Shishenkov, М./M.; Йорданова-Лалева/Yordanova-Laleva, П./P.; Атанасова/Atanasova, М./M.
Връзката между Chlamydia pneumoniae и миокардния инфаркт е установена в редица сероепидемиологични проучвания. Повишен титър на антителата срещу Chlamydia pneumoniae е намерен и при болни с коронарна и каротидна стеноза, както и при мозъчен инсулт. Целта на нашето изследване беше да се прецени до каква степен инфекцията с Chlamydia pneumoniae може да се свърже с възникването на миокарден инфаркт. Ус-поредно са изследвани главните елементи на хуморалния имунитет – основните класове имуноглобулини IgG, IgA, IgM, както и нивото на острофа-зовия белтък – С-реактивен протеин (CRP). Изследвани бяха 42 пациенти с остър миокарден инфаркт и контролна група от 20 здрави лица. Установихме, че при пациенти с остър инфаркт на миокарда се наблюдават повишени титри антитела срещу Chlamydia pneumoniae в сравнение с контролна група здрави (57% срещу 37%). В началото на инфаркта не се наблюдават съществени промени в трите класа имуноглобулини, а CRP е по-вишен при 58% от пациентите с миокарден инфаркт. Тъй като инфекциозните причинители могат успешно да бъдат повлияни от съответна терапия, те са смятани за обратими рискови фактори в развитието на миокардния инфаркт. Идентифицирането и модифицирането на обратимите рискови фактори е оптималният подход за първична и вторична профилактика на миокардния инфаркт. ***** The relation between Chlamydia pneumonie and myocardial infarction is established in seroepidemiological studies. High titers antichlamydial antibodies are detected also in patients with coronary and carotid stenosis and stroke. The aim of the study was to estimate the level of chlamydial infection and its relation to acute myocardial infarction. In parallel, the main elements of humoral immunity – immunoglobulin classes IgG, IgA, IgM and acute phase protein CRP were measured. Forty two patients with acute myocardial infarction and 20 healthy controls were examined. High titers antichlamydial antibodies were measured in patients with acute myocardial infarction compared to the healthy controls (57% vs 37%). In the outbreak of myocardial infarction, the significant changes of immunoglobulins were not observed. CRP was elevated in 58% of the patients. The infectious pathogens can be treated successfully so they could be considered as reversible risk factors for myocardial infarction. The identification and modification of reversible risk factors is the best approach for primary and secondary myocardial infarction prophylaxis.
Silymarin в клиничната практика
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Петрова/Petrova, Д./D.; Чернев/Tchernev, К./K.
Лечебните свойства на екстрактите от бял трън (Silybum marianum) са из-вестни от времето на Theophrastus (4-ти век преди новата ера). Основната биологичноактивна субстанция в тези екстракти е силимаринът. Silymarin е биофлавоноиден комплекс, включващ силибин, силидианин и силикристин; 80% от биофлавоноидния комплекс са представени от силибин. Silymarin (Carsil – Софарма) повишава вътреклетъчния глутатион и предотвратява оксидативния стрес в хепатоцитите чрез намаляване на токсичните кисло-родни метаболити и азотния окис. Тези свойства се използват в клинична-та практика за профилактика и лечение на медикаментозните чернодробни увреждания от ацетаминофен, дилантин, фенотиазин, халотан и метотрек-сат. Стандартизираният екстракт може да се използва ефективно като ан-тидот, приложен във висока доза (3400 mg дневно), до 48-ия час от гъбно отравяне с Amanita phalloides. Чрез намаляване на оксидативния стрес Silymarin предотвратява прогресията на чернодробните увреждания, вклю-чително от алкохол, към чернодробна цироза. Silymarin намалява фибро-образуването в черния дроб чрез инхибиране на активността на звездо-видните клетки и трансформирането им до миофибробласти, както и отла-гането на колаген и ламинин в субендотелното пространство на синусои-дите. Притежава изразен имуностимулиращ ефект чрез повишаване на лимфоцитната пролиферация и стимулиране на производството на INF-γ, IL-4 и IL-10. Стандартизираният екстракт (MK-001) in vitro потиска инфекти-рането на чернодробни клетки от вируса на хепатит С. Пациенти с хепатит С, които приемат Silymarin, показват значително по-добра физическа, пси-хическа и сексуална активност от останалите. Проучвания през последните години показват, че Silymarin може да се използва ефективно като адюван-тна терапия за предотвратяване на хепатотоксичния ефект от химиотера-пията при онкологично болни. Приложен в по-високи дози, забавя нараст-ването на простатноспецифичния антиген при болни с рак на простатата след простатектомия и радиотерапия. Прилагането на Silymarin при болни със захарен диабет води до нормализиране на HbA(1)c, кръвната захар на гладно, общия холестерол, LDL и триглицеридите ***** The healing power of silymarin has been known since ancient times (Theo-phrastus; 4th century BC). Silymarin is extracted from the milk thistle (Silybum marianum). Eighty percent of the plant extract are represented by Silibinin. Silymarin prevents liver damage and helps maintain normal liver function, pos-sibly due to its antioxidant and membrane-stabilizing properties. Silymarin (Car-sil – Sopharma) increases intracellular gluthation and prevents the oxidative stress in hepatocytes by decreasing toxic superoxide radicals and nitric oxide production. This alleviates liver damage caused by hepatotoxins and prevents the progression of liver damage, including liver damage caused by alcohol con-sumption, into liver cirrhosis. Silymarin has been found to protect hepatocytes against a number of hepatotoxic drugs, including acetaminophen, dilantin, phe-nothiazine, halothan, and methotrexate. It can be used effectively as an antidote if applied in high doses (3400 mg/daily) up to the 48th hour from mushroom poi-soning with Amanita phalloides. Silymarin stops the fibrogenesis in the liver by inhibiting the activity of the stellate cells and their transformation into myofibro-blasts as well as the deposition of collagen and laminin in the subendothelial space of the synosoids. Silymarin, overall, has a strong immunostimulatory ef-fect by increasing lymphocyte proliferation and stimulating the production of INF-γ, IL-4, and IL-10. The standardized extract (MK-001) in vitro supresses the infection of liver cells with Hepatitis C Virus. Patients with hepatitis C who take silymarin are enjoying better physical, psychological and sexual activity than those who do not take silymarin. The protective effects of silymarin can be used in cancer patients as an adjunct to established therapies, to prevent or reduce chemotherapy as well as radiotherapy-induced toxicity. When applied in higher doses, silymarin also reduces the level of the prostate-specific antigen in pa-tients with prostate cancer following prostatectomy and radiotherapy. Silymarin is effective in the treatment of diabetes mellitus as it normalizes HbA(1)c, fasting blood sugar levels, overall cholesterol, LDL, and triglycerides.
A continuing problem: axillary tuberculous lymphadenitis -a case report
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Engin, Ö.; Yılmaz, M.; Budak, Ş.; Yılmaz, E.; Atçı, R.; Ünlütürk, E.; Göre, O.
Axillary tuberculous lymphadenitis is rare and generates case reports. Our case had right axillary mass and pain at admission. Multiple fixed right axillary lymphadenopathies were found. They were excised. Antituberculous therapy was given. No recurrence was seen in postoperative three years. ***** Аксиларният туберкулозен лимфаденит е рядко срещано състояние, което принадлежи по-скоро към казуистиката. При нашия случай по време на хоспитализацията бяха налице формация в дясната аксила и болка. Установена беше множествена десностранна аксиларна лимфаденопатия. Засегнатите лимфни възли бяха ексцизирани и беше приложена антитуберкулозна терапия. Не беше наблюдаван рецидив през трите години след операцията.
XVII международна конференция по HIV/СПИН
(Централна медицинска библиотека - МУ София / Central Medical Library - MU Sofia, 2008-12) Аргирова/Argirova, Р./R.
Влияние на алкохолната консумация върху мастнотъканното разпределение и телесния състав // Influence of alcohol consumption on fat distribution and body composition
(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Бонева, Ж. // Boneva, Zh.; Боянов, М. // Boyanov, M.; Йовчевски, П. // Yovchevski, P.; Петрова, М. // Petrova, M.; Асьов, Я. // Asyov, Ya.
Цел на проучването беше да се оцени влиянието на алкохолната консумация върху телесния състав и мастнотъканното разпределение при индивиди от българската популация. Бяха изследвани 100 души с наднормено телесно тегло и I степен затлъстяване и 30 с нормално телесно тегло. Средната възраст на участниците беше 53 ± 9,6 год. (48-69). Телесното тегло, индексът на телесна маса (ИТМ) и телесният състав бяха отчетени посредством биоелектрически импеданс. Мастнотъканното разпределение беше изследвано посредством антропометрия и ехографско измерване на подкожната и висцералната абдоминална мастна дистанция. Алкохолната консумация беше отчитана посредством въпросник, насочен към честотата и количеството на приеманите алкохолни единици седмично. При пациентите с наднормено телесно тегло консумиращите алкохол имат сигнификантно по-високи средни стойности на висцералната мастна дистанция, обиколката на талията (ОТ) и процента мастна маса и по-ниски на ИТМ (p < 0,001). В групата с нормално тегло статистически значима се оказа разликата между консумиращите и неконсумиращите алкохол също за показателите ОТ и висцерална ултразвукова дистанция (p = 0,009). Нашите данни показват статистически значима асоциация между фактора алкохолна консумация и по-голямото висцерално мастно депо както при нормално, така и при наднормено телесно тегло. // The aim of the present study was to evaluate the influence of alcohol consumption on body composition and fat distribution in individuals of Bulgarian population. One hundred overweight and first stage obese patients were enrolled in a cross-sectional study. The control group consisted of 30 healthy persons with normal weight. The mean age was 53 ± 9.6 years (48-69). Body weight, body mass index (BMI) and body composition were analyzed by bioimpedance. Fat distribution was examined by means of anthropometry and ultrasound measurement of subcutaneous and visceral abdominal fat distance. Alcohol consumption was determined through questionnaire concerning frequency and quantity of weekly taken alcohol units. In overweight patients, those with alcohol consumption had significantly higher mean values of visceral fat distance, waist circumference and percent of adipose tissue and lower values of BMI (p < 0,001). In the normal weight group, there was a significant difference in waist circumference and visceral ultrasound distance between alcohol consuming persons and abstainers (p = 0,009). Our data suggest a significant association between alcohol consumption and higher accumulation of visceral adipose tissue in overweight individuals, as well as in normal weight ones.
Приложение на биологичните средства при ревматоидния артрит – общи моменти
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2009-01) Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
Разгледани са механизмът на действие, основните характеристики, приликите и разликите между различните биологични средства, терапевтичната им ефективност и най-честите нежелани лекарствени реакции, контраиндикации, видовете резистентност и причините за липсата на терапевтичен отговор при лечението на болни от ревматоиден артрит. Обсъдена е необходимостта от комбиниране с променящи болестната активност средства и резултатите от лечението в дългосрочен план относно болестната активност и забавянето на рентгеновата прогресия на болестта при ранен и при продължителен ревматоиден артрит. ****** Viewed are the mechanism of action, basic characteristics, resemblances and differences between various biologic agents, their therapeutic efficacy and the most common adverse drug reactions. Presented are contraindications, kinds of resistance and reasons for lack of therapeutic response in the treatment of patients with rheumatoid arthritis. Discussed are the necessity of their combining with disease activity modifying agents as well as the long-term results concerning the disease activity and the slow-down of roentgen progression of early and long-lasting rheumatoid arthritis.
Значение на резистентния индекс при циклоспоринова нефротоксичност при бъбречнотрансплантирани пациенти
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2009-01) Паскалев/Paskalev, Е./E.
Лечението с циклоспорин А (СуА) е основен елемент от имуносупресията при бъбречна трансплантация. То е свързано с важен страничен ефект – нефротоксичност. Тя има висока честота – в 15% от всички биопсии на трансплантиран бъбрек. За успешното ранно диагностициране на СуА интоксикация е необходимо рутинно да се използват протоколни биопсии на трансплантирания бъбрек. Това предопределя интереса от използването на допълнителни диагностични методи за определяне на СуА нефро¬ток¬сич¬ност. Целта на проучването е да определи диагностичната значимост на резистентния индекс при хронична циклоспоринова нефротоксичност. Проучването включва 70 бъбречнотрансплантирани пациенти с доказана СуА нефротоксичност чрез патоморфологично изследване на материал от пункционна биопсия на трансплантиран бъбрек. Пациентите са разделени на две групи: група А – 34 пациенти с чиста или водеща СуА неф¬ро¬ток¬сич¬ност и група Б – 36 пациенти, биопсирани по повод на друга причина – хронична реакция на отхвърляне или връщане на основното заболяване в трансплантирания бъбрек. Установи се изразено процентно увеличение на резистентния индекс в двете групи. Промяната му в група А е от 0.61 до 0.74, или повишение с 21.3 ± 2.1%. В група Б тя е от 0.56 до 0.63, или 12.5 ± 1.4%. Doppler-сонографията може успешно да подпомогне диагностици¬рането на СуА нефротоксичност. Когато се касае за СуА нефротоксичност, промяната на резистентния индекс е повишение с над 15% от изходната му стойност при предшестващо стабилно състояние на бъбречната функция. Тези резултати налагат използване на Doppler-сонографията в редовния контрол на бъбречнотрансплантираните пациенти. ***** Treatment with cyclosporine A (CyA) is a basic ingredient in immunosuppres¬sion at kidney transplantation. It is complicated by an important side effect – nephrotoxicity. CyA nephrotoxicity has a high frequency – it is found in 15% of all renal allograft byopsies. Successful identification of CyA nephrotoxicity needs use of protocol renal byopsies. All that determines the interest in use of another methods to define CyA nephrotoxicity. The goal of the study was to determine the diagnostic value of resistance index for chronic cyclosporine A nephrotoxicity. Our study included 70 renal allograft recipients with renal biopsy proven CyA nephrotoxicity. They were divided into two groups – group A – 34 patients with CyA nephrotoxicity and group B – 36 patients with other reasons for renal biopsy – chronic rejection or recurrence of basic disease in kidney allograft. We determined a manifested percentage increase of resistance index in both groups. The change in group A was from 0.61 to 0.74 – 21.3 ± 2.1%. The change in group B was from 0.56 to 0.63 – 12.5 ± 1.4%. Doppler sonography can successfully support diagnostic procedure in CyA nephrotoxicity. In case of CyA toxicity, the change of resistance index is an increase by more than 15% compared with basic stable condition before deterioration of renal function. These results determine necessity of using Doppler sonography as a successful method for control of renal allograft recipients.

Преглеждане

Търсене Медицински преглед /Medical Review от Дата на издаване

Резултати на всяка страница

Опции за сортиране