Списание "Ревматология" / Journal "Rheumatology" - Sofia

Постоянни адреси на тази колекция

http://cml4.mu-sofia.bg:4000/handle/10861/394

Списанието отразява развитието на ревматологичната наука и свързаните с нея специалности. Включено е и се обработва в EMBASE/ExcerptaMedicaDatabase. То е издание на Научното дружество по ревматология и представлява интерес за широк кръг медицински специалисти: интернисти, имунолози, невролози, ортопеди-травматолози, физиотерапевти, гастроентеролози и др. Публикуват се научни обзори и оригинални български статии, резюмета от конгреси и конференции на Научното дружество по ревматология, както и рецензии за новоизлезли книги. ***** Годишнина – ХVVІ/2013 ***** ISSN 1310-0505 ***** Редакционна колегия: Главен редактор: доц. Р. Стоилов, д.м., Клиника по ревматология, МУ – София, ул. „Урвич” № 13, 1612 София, тел. 858-50-86. ***** Организационен секретар: Веселка Цъклева

Преглеждане

Показани 1 - 20 от 33

МикроРНК – нови биомаркери при автоимунните ревматични заболявания
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-03) Шумналиева/Shumnalieva, Р./R.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
Резюме. Микрорибонуклеиновите киселини (микроРНК) са нов клас некодиращи, къси, ендогенни нуклеотидни РНК последователности, с дължина 19-25 нуклеотида. Въпреки че на този етап са открити стотици микроРНК, тяхната функция все още е слабо проучена. Установено е, че регулират експресията на някои гени, които предопределят синтеза на цитокини (напр. тумор-некротизиращ фактор), влияят върху централни сигнални пътища (напр. интерферонов път тип I) и върху различни имунорегулаторни клетки (регулаторни T-клетки и др.). Тези качества определят микроРНК като ключови молекули при различни физиологични процеси и в патогенезата на някои малигнени, ревматични и други заболявания. Значителната устойчивост и резистентност на микроРНК, възможността да бъдат доказани в различни материали (тъкани, кръв и други телесни течности) и тяхната специфичност при различни заболявания ги прави потенциални биомаркери за поставяне на диагноза, оценка на активността, тежестта и прогнозата на съответната болест. ***** Summary. Microribonucleic acids (miRNA) are a new class, noncoding, short, endogenous RNA sequences with a length of 19-25 nucleotides. Although at this stage hundreds of miRNA are found, their function is still poorly understood. It is found that they regulate the expression of some genes that determine the production of cytokines (eg. tumor necrosis factor-alpha), affect central signal pathways (eg. type I interferon pathway) and different immunoregulatory cells (such as regulatory T-cells and other). These qualities define miRNA as key molecules in various physiological processes and in the pathogenesis of some malignant, rheumatic and other diseases. The significant stability and resistance of miRNA, the opportunity to be proven in different materials (tissues, blood and other body fluids) and their specificity for various diseases make them potential biomarkers for diagnose, assessment of activity, severity and prognosis of а disease.
IL-17 и неутрофили в патологията на ревматоидния артрит
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-03) Миланова/Milanova, В./V.; Тончева/Toncheva, А./A.; Ивановска/Ivanovska, Н./N.; Димитрова/Dimitrova, П./P.
Резюме. Ревматоидният артрит (PA) е хронично системно възпалително заболяване с неизяснена етиология, което води до постепенно разрушаване на ставите и на периставните структури. Всички основни участници на имунния отговор играят роля при инициирането, развитието и поддържането на автоимунния процес при РА. Синхронизирането на клетъчния отговор и продукцията на цитокини при деструкция на костта е доста сложно. В обзора се обсъждат новите данни относно ролята на неутрофилите в патоге- незата на ревматоидния артрит. Те могат да експресират мембранно свързан рецептор активатор на ядрения фактор κВ лиганд (RANKL), рецептор активатор на ядрения фактор κВ (RANK) и остеопротегерин (OPG), което ги прави важни фактори за остеокластогенезата. Неутрофилите могат да участват и в уникален регулаторен кръг за синтез и освобождаване на възпалителния цитокин IL-17. При РА са открити някои отклонения при продукцията и регулацията на интерлевкин-17 (IL-17). ***** Summary. Rheumatoid arthritis (RA) is a chronic systemic inflammatory disease with unknown etiology which results in the destruction of cartilage and bone. All main immunological components play a fundamental role in the initiation, dissemination and perpetuation of autoimmune process in RA. The precise control of cellular and immunological events leading to bone destruction is complex. In the present review, new evidences about the role of neutrophils in the pathogenesis of RA will be discussed. Neutrophils can express membrane–bound RANKL, RANK and OPG that determines them as important factors in osteoclastogenesis. They also can participate in the unique regulatory loop for synthesis and release of pro-inflammatory IL-17. Disturbance of the production and regulation of IL-17 has been observed in RA.
Simponi (Golimumab) – нова възможност в лечението на възпалителните ставни заболявания
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-03) Шейтанов/Sheytanov, И./I.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Петранова/Petranova, Цв./Tsv.
Резюме. Възпалителните ставни заболявания са с висока честота и със значими социални и икономически последици. Засягат предимно хора в активна възраст, като агресивният ход на протичане води до дългосрочна загуба на трудоспособността и инвалидизация, която в тежките случаи е до края на живота. През последното десетилетие TNF-алфа инхибиторите показват много добра терапевтична ефикасност за повлияване на пациентите, страдащи от хронични възпалителни ставни заболявания. Водят до значимо подобрение на клиничните симптоми на ревматоидния артрит (РА), псориатичния артрит (ПсА) и анкилозиращия спондилит (АС), забавят рентгеновата прогресия на тези заболявания, а така също подобряват физическата функция и качеството на живот при болните. В обзора е направен преглед на терапевтичната ефикасност и профила на безопасност на новия TNF-алфа инхибитор Simponi (Golimumab) при пациенти с РА, ПсА и болест на Бехтерев. Направено е заключението, че Simponi (Golimumab) е надеждна терапевтична алтернатива на останалите TNF-алфа антагонисти, като удобният начин на приложение, една подкожна апликация веднъж месечно, осигурява ефективен контрол на болестта с по-малка честота на инжектиране в сравнение с другите налични на пазара TNF-алфа инхибитори. ***** Summary. Inflammatory joint diseases express high rate of incidence and the consequences of them are with social and economical significance. Affected are middle-aged individuals and the aggressive development of the disease leads to loss of working capacity and life-long invalidisation. During the last decade, TNFα inhibitors showed good therapeutic efficacy in help of some patients to cope with the chronic disease. That class of drugs improve clinical outcome in patients with rheumatoid or psoriatic arthritis, and with ankylosing spondylitis. The progression of the disease is decreased due to data from roentgenographic examination, and quality of life is improved. Reviewed are the effects of the new TNFα inhibitor Simponi (Golimumab) in patients with rheumatoid arthritis, psoriatic arthritis, and Bechterew's Disease (ankylosing spondylitis). The conclusion is that Simponi is a reliable alternative of the other TNFα inhibitors. It has a comparatively acceptable way of usage (subcutaneous application once monthly) offering an effective control of the disease.
Ултрасонография на малки стави – диагностични възможности
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-06) Шейтанов/Sheytanov, И./I.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Петранова/Petranova, Цв./Tsv.; Монов/Monov, С./S.; Баталов/Batalov, А./A.; Несторова/Nestorova, Р./R.
Патогенетична роля на вируса на Epstein-Barr и на cytomegalovirus за възникване, поддържане и активиране на синовиалната възпалителна реакция при пациенти с ревматоиден артрит
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-06) Шумналиева/Shumnalieva, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
Резюме. В обзора са анализирани данни от изследвания на ролята на вируса на Epstein-Barr (EBV) и на cytomegalovirus (CMV) в етиопатогенезата на ревматоидния артрит. Разглежда се както корелацията между вирусните частици, изолирани от синовиалната мембрана, и антивирусните антитела в серума на болните, така и патогенетичната им роля при иницииране, поддържане и форсиране на автоимунната възпалителна реакция при пациенти с ревматоиден артрит. ***** Summary. Тhе aim of the review is to analyse the data from investigations about the role of Epstein-Barr virus (EBV) and cytomegalovirus (CMV) in the etiopathogenesis of rheumatoid arthritis. It examines both the existence of correlation between viral particles isolated from synovial membrane and antiviral antibodies in the serum of patients and their pathogenetic role in initiating, maintaining and forcing the autoimmune inflammatory response in patients with rheumatoid arthritis.
Systemic lupus erythematosus и андрогени
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-06) Танев/Tanev, Д./D.; Робева/Robeva, Р./R.; Томова/Tomova, А./A.; Куманов/Kumanov, Ф./Ph.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
Резюме. Systemic lupus erythematosus (СЛЕ) е системно заболяване на съединителната тъкан, което засяга многократно по-често жените в сравнение с мъжете. Поради това се предполага, че андрогените влияят положително върху автоимунния процес. В обзора са разгледани съществуващите данни за връзката между мъжките полови хормони и клиничните прояви на системния лупус. Изследванията върху опитни модели на СЛЕ показват, че приложението на тестостерон и ДХЕАС намалява синтеза на антитела, предпазва болните животни от бърза прогресия на болестта и удължава преживяемостта. При хора влиянието на андрогените е изследвано през последните 30 години, но резултатите са противоречиви. Понижени нива на тестостерона и ДХЕАС са наблюдавани както у мъжете, така и у жените с лупус. Не е установено как тези промени влияят на автоимунния процес. Необходими са допълнителни изследвания, които да изяснят връзката между андрогените, имунната система и СЛЕ при хора и след това да се проучат потенциалните възможности и страничните ефекти от приложението на екзогенни стероиди при болни със системен лупус. ***** Summary. Systemic lupus erythematosus (SLE) is an autoimmune disease that affects mainly women,while the prevalence in men is very low. Therefore, a protective role of the androgens on the autoimmune process has been suggested. In this review, the existing data about the relationships between male sex hormones and clinical signs of systemic lupus have been discussed. The studies in experimental SLE models have shown that the application of testosterone and DHEAS decreases the antibody production, protects the animals from a rapid SLE progression and increases their longevity. In humans, the influence of the androgens has been studied for the last thirty years, but the conclusions are still inconsistent. Decreased levels of testosterone and DHEAS have been found in men and women with lupus. However, it is not clarified, how these changes affect the autoimmune process. Further investigations are necessary to reveal the interrelations between androgens, immune system and SLE in humans. The results could help the development of new androgen-based therapeutic strategies considering possible benefits and expected side effects.
Пилотно проучване на серумните нива на TNF-α във връзка с клиничните и лабораторните параметри на болестната активност при българска популация от болни с анкилозиращ спондилит
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-06) Иванова/Ivanova, М./M.; Стоилов/Stoilov, Р./R.; Платиканова/Platikanova, М./M.; Манолова/Manolova, И./I.
Резюме. Целта на нашето проучване беше да анализираме серумните нива на tumor necrosis factor-alpha (TNF-α) при болни с анкилозиращ спондилит (АС) и връзката им с болестната актив- ност. За определяне на серумния цитокин TNF-α беше приложен ELISA тест при 45 пациенти с АС. Резултатите бяха сравнени с тези на 36 здрави контроли. Изследвахме също връзката меж- ду серумните концентрации на този цитокин и параметрите на болестната активност при АС. Серумната концентрация на TNF-α при болните с АС (mean plus/minus SD, 7.37 plus/minus 17.69; range, 0.3-62.7) не се различаваше статистически значимо от тази на здравите контроли (mean plus/minus SD, 1.03 plus/minus 0.47; range, 0.44-2.4) (p = 0.558). Не намерихме разлика и в стойностите на серумните нива на TNF-α между болните с активен периферен артрит (mean plus/minus SD, 7.72 plus/minus 18.18; range, 0.5-62.7) и тези с изолирано ангажиране на гръбнака (mean plus/minus SD, 7.04 plus/minus 17.61; range, 0.3-62.6; p = 0.524). Не установихме корелация между TNF-α и измерените клинични и лабораторни параметри на болестната активност – BASDAI, ASDAS-CРП, ASDAS-СУЕ, глобална оценка на лекаря и пациента за болест- ната активност, СУЕ и CРП. ***** Summary. The aim of our study was to analyse the serum tumor necrosis factor-alpha (TNF-alpha) levels in patients with AS and their relationship with disease activity. An ELISA test was used to analyse serum cytokine TNF-alpha levels in 45 patients with AS. Results were compared with those from 36 healthy controls. The relationship between serum concentrations of this cytokine and parameters of disease activity in AS patients was also evaluated. No significant difference was found between TNF-alpha serum levels in AS and in controls (mean plus/minus SD, 7.37 plus/minus 17.69; range, 0.3-62.7) and between patients with spinal involvement only (mean plus/minus SD, 7.04 plus/minus 17.61; range, 0.3-62.6; p = 0.524) and those who also had peripheral arthritis (mean plus/minus SD, 7.72 plus/minus 18.18; range, 0.5-62.7), as well. TNF-alpha did not correlate with laboratory or clinical parameters of disease activityBASDAI, ASDAS-CRP, ASDAS-СУЕ, physician’s and patient`s global assessment of disease activity, ESR and CRP.
Анализ на нозологичната принадлежност на болните с мускулна патология в условията на стандартна ревматологична практика
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-06) Калинова/Kalinova, Д./D.; Рашков/Rashkov, Р./R.
Резюме. Мускулната патология включва широк спектър от болести, които общо се наричат ми- опатии. Миопатиите са класифицирани в няколко основни групи въз основа на етиопатогенеза- та: идиопатични възпалителни заболявания на мускулитемиозити (ИВМ), лекарствено индуци- рани, ендокринни, токсични, метаболитни, инфекциозни миопатии, мускулни дистрофии. В рев- матологичната практика е важно да се диференцират различните видове миопатии, от една страна, а от другада се разграничат от ревматичните заболявания, характеризиращи се с мускулна слабост, придружена или не с миалгии. Целта на изследването е да се направи анализ на нозологичната принадлежност на болните с мускулна патология в условията на стандартна ревматологична практика. Бяха проследени 60 пациенти47 жени и 13 мъже. При поставяне на диагнозата бяха използвани различни диагностични методи. Установихме идиопатични възпали- телни заболявания на мускулите при 64,9% от пациентите; мускулни дистрофиипри 6,7%; ен- докринни миопатиипри 5%; лекарствени миопатиипри 5%; токсични миопатиипри 1,7%; ви- русни миозитипри 10%; миастенен синдром Eaton-Lambertпри 1,7%. Сред групата с идиопа- тични възпалителни заболявания на мускулите беше диагностициран дерматомиозит (ДМ) при 35,2% от болните; полимиозит (ПМ)при 29,7%; миозит, припокриващ се с друго системно забо- ляване на съединителната тъкан (overlap миозит),при 27%; тумор-асоцииран миозитпри 8,1%. Сред другите ревматични заболявания с водеща мускулна патология установихме 3 болни с полимиалгия ревматика и 2-ма – с фибромиалгия. ***** Summary. Muscle pathology includes broad spectrum diseases, which are refered to myopathies. Myopathies are classified in some main groups on the basis of etiopathogenesis – idiopathic inflammatory myopathies(IIM), drug-induced, endocrine, toxic, metabolic, infectious myopathies, muscle dystrophy. In the rheumatology practice, it is important to differentiate a variety of myopathies on one hand, as to mark off rheumatic diseases characterized by muscle weakness and/or myalgia on the other hand. Aim of the study was to analyse nosologic entity of patients with muscle pathology in the routine rheumatology practice. Sixty patients (47 women and 13 men) were enrolled in this study. Different diagnostic methods were used to diagnosticate the patients. There were determined IIM in 64.9% of patients; muscle dystrophies – 6,7%; endocrine myopathies – 5%; drug-induced myopathies – 5%; toxic myopathies – 1,7%; viral myositis – 10%; Eaton-Lambert myastenic syndrome – 1,7%. Among patients with IIM, there were diagnosed dermatomyositis (DM) in 35,2%; polymyositis (PM) – 29,7%; myositis associated with other systemic diseases (overlap myositis) – 27%; tumor-associated myositis – 8,1%. Among other rheumatic diseases with muscle pathology, three patients with polymyalgia rheumatica and two patients with fibromyalgia were diagnosed.
Клинично протичане и имунологичен профил при болни с лекарствено индуциран лупус
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-06) Рашков/Rashkov, Р./R.; Калинова/Kalinova, Д./ D.
Резюме. Лекарствено индуцираният лупус е форма на системния лупус еритематозис (СЛЕ), с ясно установена връзка медикамент–лупусен синдром. Различни лекарства индуцират развитие- то на системен лупус или влошават клиничното протичане при болни с налични клинични симп- томи и подлежаща лупусна имунология. Не са описани отличителни клинични признаци между ле- карствено индуцирания лупус и СЛЕ. Лекарствено индуцираният лупус обикновено се представя със ставни и кожни прояви. Целта на изследването е да се определи честотата на лекарствено индуцирания лупус сред болните с лупус, да се анализират клиничните и имунологичните особе- ности на болните с медикаментозно индуцирани лупусни синдроми, както и да се обобщят проя- вите, които влошават прогнозата на болестта. Включени са 100 пациенти със СЛЕ. При поста- вяне на диагнозата са използвани диагностичните критерии на Американската колегия по рев- матология от 1982 г., като са приложени различни диагностични схеми. Диагностицирахме ле- карствено индуциран лупус при 12% от включените болни. В настоящото изследване лекарстве- но индуцираният лупус се развива при болни със стигми на лупус и лупусна имунология, като во- дещите клинични прояви са от страна на кожата, мускулите, ставите и съдовете. Установихме, че проявите, които влошават прогнозата на болестта, са некротизиращият васкулит и пора- женията на нервната система по типа на полиневрит тип Guillain-Barre. При болните с лекарст- вено индуциран лупус във висок процент (92%) се позитивираха антинуклеарните антитела, ан- тихистонови антитела установихме при 17% от болните и при 33% намерихме антикардиоли- пинови антитела. ***** Summary. Drug-induced lupus is a form of systemic lupus erythematodes (SLE) with a causal connection between drug and lupus syndrome. Different drugs induce development of systemic lupus erythematodes or make worse clinical course in patients with available clinical symptoms and positive immunology for SLE. There is not a clear distinction in clinical findings between patients with drug-induced lupus and with SLE. Drug-related lupus usually presents with dermatologic and joint findings. The aim of this study was to determine the prevalence of drug-induced lupus in patients with lupus, to analyse clinical and immunology characteristics of this form of lupus, as well as to generalize manifestations, which aggravate prognosis of the disease. One hundred patients with SLE were enrolled in this study. There were used diagnostic criteria of American College of Rheumatology (ACR, 1982), with different diagnostic schemes. We diagnosticated drug-induced lupus in 12% of patients. Drug-induced lupus has developed in patients with clinical symptoms of lupus and positive lupus immunology. We found that the leading clinical features are dermatologic, joint, muscular, vascular ones. We determined that manifestations which aggravate prognosis of disease are necrotic vasculitis and damage of the nervous system by type of polyneuritis (Guillain-Barre syndrome). We found antinuclear antibodies in 92%, antihistone antibodies – in 7% and anticardiolipin antibodies – in 33% of patients with drug-induced lupus.
Системен lupus erythematosus и естроген-рецепторен полиморфизъм при българки.
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-09) Танев/Tanev, Д./D.; Робева/Robeva, Р./R.; Андонова/Andonova, С./S.; Николова/Nikolova, М./M.; Стойчева/Stoycheva, М./М.; Tомова/Tomova, A./A.; Куманов/Kumanov, Ф./Ph.; Савов/Savov, А./A.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
Резюме. Системният lupus erythematosus (СЛЕ) е автоимунно заболяване, което засяга основно женския пол. Естрогените модулират растежа, диференциацията и пролиферацията на лимфоидните клетки, синтеза на цитокини и антитела и процесите на апоптоза. Женските полови хормони оказват своите ефекти върху тъканите чрез естрогенните рецептори. Целта на нашето изследване е да се проучи ролята на полиморфните PvuII T/C и XbaI A/G участъци в гена за естрогенния рецептор алфа (ЕР-alpha) за развитието и клиничната изява на системния лупус. Бяха изследвани 112 жени със СЛЕ и 50 контроли, като алелното разпределение на двата полиморфизъма беше сходно сред здравите и болните жени. Установи се връзка между полиморфизмите на ЕР-alpha и някои клинични прояви на СЛЕ. Сред болните с генотип ррхх (ТТАА)фоточувствителността беше по-рядка, отколкото при останалите, докато неврологичното ангажиране не беше характерно за болните с генотип РРХХ (ССGG). В заключение може да се предположи, че полиморфизмите PvuII T/C и XbaI A/G в гена за ЕР-alpha не са свързани с развитието на системния лупус, но вероятно модулират клиничните прояви на болестта. ***** Summary. Systemic lupus erythematosus (SLE) is an autoimmune disease, which affects predominantly women. Estrogens modulate the growth, differentiation and proliferation of lymphoid cells, the synthesis of cytokines and antibodies, as well as the processes of apoptosis. Female sex hormones act on different tissues through the estrogen receptors. The aim of our study was to investigate the role of the polymorphic regions PvuII T/C and XbaI A/G in the estrogen receptor alpha gene (ER-alpha) for the development and clinical characteristics of systemic lupus. 112 women with SLE and 50 controls were investigated. The allele frequency of the two polymorphisms was similar among patients and healthy women. Some relationships between ER-alpha polymorphisms and some of the clinical features of SLE were established. In the patients with genotype ррхх (ТТАА), photosensitivity was less frequent, than in the others, while neurological involvement was not present in patients with genotype РРХХ (ССGG). In conclusion, we suggest that PvuII T/C and XbaI A/G polymorphisms of ER -alpha gene are not crucial for the development of SLE, but they presumably modulate the clinical features of the disease.
Лечението на ревматоидния артрит през погледа на пациента
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-09) Петранова/Petranova, Цв./Tsv.; Шейтанов/Sheytanov, И./I.
Резюме. Хроничните заболявания, към които принадлежи и ревматоидният артрит (РА), често са свързани с лош комплайънс и персистънс по отношение на лечението. За оптимизирането на тези показатели е необходимо оценките и предпочитанията на пациентите да се превърнат в основен източник на информация за клиничните ръководства за терапия на РА. Проучването RAISE (Rheumatoid Arthritis: Insights, Strategies & Expectations) е образователна инициатива, изследваща мениджмънта и лечението (биологично и небиологично) на РА от две страни – от страната на лекарите и от гледната точка на пациентите. Оценени са и най-важните за пациентите качества на прилагания медикамент - постоянното и сигурно действие, доказаната терапевтична ефикасност, по-малкото странични реакции в мястото на приложение, редуцираният режим на дозиране, по-лесният механизъм за самостоятелно инжектиране и простите инструкции. Резултатите показват, че биологичната терапия (Enbrel, Humira, Remicade) повлиява повечето тежки симптоми на РА. Сигнификантно по-голям брой от лекуваните спрямо нелекуваните с биологични средства пациенти са удовлетворени от постигнатия ефект. В обзора е направен и кратък преглед на проучванията на Simponi (Golimumab) при пациенти с РА. Simponi е ново TNF-α човешко моноклонално антитяло, което отговаря на предпочитанията и потребностите на пациентите – има удобен начин на приложение:една подкожна апликация веднъж месечно, много добра терапевтична ефективност, запазваща се през целия период между апликациите, редуцирани са болката и възпалението в мястото на приложение. ***** Summary. Chronic diseases, to which rheumatoid arthritis (RA) belongs, are often associated with poor compliance and persistence to therapy. For the optimization of these parameters, it is necessary that patients' perceptions and preferences become a major source of information for the clinical guidelines for treatment of RA. The RAISE (Rheumatoid Arthritis: Insights, Strategies & Expectations) survey is an educational initiative designed to explore the management and treatment (biologic and non-biologic) of RA, from both physicianand patient points of view. The results show that biological therapies (Enbrel, Humira, Remicade) offered relief for the most severe symptoms of RA. Significantly more biologic experienced than biologic naive patients were satisfied with their current medication. The most important characteristics of treatment from the patient point of view were evaluated – proven and consistent efficacy between doses, fewer reactions at the injection site, reduced dosing frequency, easier to use device for self-injection and simple instructions. In addition, a summary of Simponi (golimumab) studies in patients with RA is presented. Simponi is a new TNF-α human monoclonal antibody that provides a new opportunity to meet the unmet needs and preferences of patients - a convenient method of administration – subcutaneously, once monthly at the same date, very good therapeutic efficacy, maintained between doses, reduced pain and inflammation at the site of injection.
Оценка на зависимостта на прага на болката от концентрацията на невромедиатори в серума – адреналин, норадреналин и серотонин, при болни с фибромиалгия (положителни за IgG Epstein-Barr вирус) // Evaluation of the dependence of pain threshold on serum concentration of the neuromediators adrenaline, noradrenaline and serotonin in patients with fibromyalgia (positive for IgG Epstein-Barr virus)
(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-09) Решкова, В. // Reshkova, V.; Рашков, Р. // Rashkov, R.; Миланов, И. // Milanov, I.
Резюме. Проучването е направено в Клиниката по ревматология през периода от 1 септември 2010 г. до 1 ноември 2010 г. Изследван е прагът на болката при 21 болни с фибромиалгия (ФМ) – 3-ма мъже и 18 жени, възраст 22-58 г., с давност на ФМ 1-10 години. При всички болни концентрацията на Epstein-Barr IgM в серума е отрицателна, но всички са положителни за IgG Epstein-Barr вирус. Така се оформи само една група пациенти. В тази група преобладават пациентите с много висок титър за Epstein-Barr вирус – при 16/21 от тях титърът на IgG Epstein-Barr вирус е от 5 до 10 пъти над нормата. При 13/21 от болните с ФМ и висок титър на IgG Epstein-Barr вирус (65%) се установи ниска концентрация (под нормата) на адреналин. Само при 6/21 болни концентрацията на норадреналин в плазмата е под нормата. При изследване на концентрацията на серотонин в плазмата при болните се откриват ниски концентрации (до 50 нанограма/л) при 8 болни, а под нормалната граница – при 3-ма болни, т.е. общо с ниски плазмени концентрации на серотонин са 11/21 болни (50%). Полученият резултат доказва, че има връзка между понижения праг на болката и серотонина. Вероятно дори при болните с нормални плазмени концентрации на серотонин има нарушения при транспортирането му през кръвно-мозъчната бариера. // Summary. The present clinic observation was conducted in the Rheumatology Clinic for the period September 1 2010-November 1 2010. The pain threshold scores were assessed in 21 patients using a Fisher dolorimeter and thus 3 men and 18 women aged 22-58 years were diagnosed with fibromyalgia (FM)(FM mean duration: 1-10 years). All patients were positive for IgG Epstein-Barr virus (EBV). In that way, only one group of patients was formed. In this group, there were prevailing patients with very high titer of IgG for EBV – in 16 of 21 patients the EBV IgG titers were 5 to 10 times above the normal control level. In 13 of 21 FM patients with high levels of EBV IgG titer (65%), a low concentration of adrenaline was observed (below the normal control level). Only in 6 of 21 patients, the concentration of noradrenaline in plasma was below the normal control level. In testing the concentration of serotonin in patients plasma, there were established low concentrations (up to 50 ng/l) in 8 patients and in 3 patients the concentrations were below the normal range, eg. 11 of 21 patients (50%) had low concentrations of serotonin. Therefore our results revealed a relationship between decreased pain threshold and serotonin. Perhaps even in patients with normal plasma concentrations of serotonin, disturbances in its transport through the blood-brain barrier (BBB) could be observed.
Разходите за лечението на ревматоидния артрит, анкилозиращия спондилит и псориатичния артрит със синтетични и биологични болестопроменящи антиревматични лекарствени продукти през 2010 г. в Р. България
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Стоилов/Stoilov, Р./R.; Иванова/Ivanova, М./M.; Стоилов/Stoilov, Н./N.; Маринчева/Marincheva, С./S.
Резюме. Ранното поставяне на диагнозата и ранното и агресивно лечение на ревматоидния ар- трит (RA) са сред основните фактори за забавяне темпа на костно-хрущялните деструкции, респективно на инвалидизацията. Подобни резултати са съобщени и при болни с анкилозиращ спондилит (AS) и псориатичен артрит (PsA). Големи надежди в това отношение се възлагат на болестопроменящите антиревматични лекарствени продукти (Disease-modifying antirheumatic drugs, DMARDs) и преди всичко на биологичните средства. Целта на настоящото проучване е да се установи потреблението на синтетични и биологични DMARDs в България през 2010 г. за ле- чение на болните от RA, AS и PsA. През 2010 г. е нараснал броят на болните от RA, лекувани със синтетични DMARDs. Увеличението е за сметка преди всичко на Leflunomide (Arava). Този факт се обяснява с консенсуса на БДР, че биологично средство при болни от RA се включва само след неповлияване на артрита от Methotrexate и Leflunomid. Разходите за биологични DMARDs са по- вече от 5 пъти спрямо предходната 2009 година. Този растеж е за сметка преди всичко на бол- ните от RA и AS. Липсата на достатъчно ефективни синтетични лекарствени продукти (NSAIDs и DMARDs) за лечението на AS стимулира потреблението на биологични средства. Въп- реки нарасналото потребление на биологични средства за лечението на възпалителните ставни заболявания у нас, процентът на обхванатите е много малък в сравнение с другите страни от Европейския съюз, където средният процент е 12. У нас на TNF-α блокери са 0.42% от болните с RA и 0.40% от болните с AS. Това показва, че достъпът до скъпоструващото и високоефективно лечение с биологични DMARDs в Р. България е силно ограничен. Реимбурсната политика на здравноосигурителната система е ключът към подобряване достъпа до лечение с биологични средства. Реимбурсирането само на 75% от цената на това лечение е непосилна тежест за болните. Все още е малък процентът на болните, лекувани със синтетични DMARDs. Реимбур- сирането, разбира се, е важно, но то няма толкова голяма тежест както при биологичните сред- ства. По-важни са позицията на ревматолога и съгласието на самия болен. ***** Summary. Early diagnosis and early aggressive treatment of rheumatoid arthritis (RA) are among the major factors for delaying the rate of bone-tendon destructions and, respectively, of invalidism. Such observations have also been reported in patients with ankylosing spondylitis (AS) and psoriatic arthritis (PsA). Regarding this, great hopes are reposed in disease-modifying antirheumatic drugs (DMARDs) and, particularly, in biologic agents. The aim of this study was to determine and evaluate the utilization of synthetic and biologic DMARDs in the treatment of RA, AS and PsA for 2010 in Bulgaria. For 2010, an increase of the number of RA treatments with synthetic DMARDs was registered, predominantly attributed to treatments with leflunomide (Arava). This fact can be explained by the consensus achieved by the members of the Bulgarian Society for Rheumatology that a biologic agent is to be included in the treatment of RA, only after a lack of response to methotrexate and leflunomide. In 2010, expenditures for biologic DMARDs were 5 times higher compared with these for the preceding 2009. This increase was attributed mostly to RA and AS treatments. The lack of sufficiently effective synthetic medicinal products (NSAIDs and DMARDs) for the treatment of AS, has stimulated the use of biologic agents. Despite the increased utilization of biologic agents in the treatment of inflammatory joint diseases in Bulgaria, the proportion of their users is too small, compared with the average 12% in the other EU countries. In our country, 0.42% of the RA patients and 0.40% of the AS patients are on TNF-α blockers. This indicates that the access to expensive and highly effective treatments with biologic DMARDs is very limited in Bulgaria. The reimbursement policy of the health insurance system is the key to improving the access to biologic agent treatment. The reimbursement of only 75% of the cost of this treatment is still far beyond patient affordability. The proportion of patients treated with synthetic DMARDs is still too low. Of course, reimbursement of synthetic DMARDs is of importance, but it has no such heaviness as this of biologic agents. Rheumatologist’s opinion and patient's compliance are of greater importance.
Епигенетика в ревматологията.
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Шумналиева/Shumnalieva, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
Резюме. През последното десетилетие се полагат големи усилия при изучаване на молекулно ниво на етиопатогенетичните механизми на ревматичните заболявания. Предполага се, че появата им е резултат на взаимодействието между генетични, хормонални, имунни и фактори на околната среда. Връзката между етиологичните фактори се осъществява чрез механизми на епигенетична регулация, които повлияват генната експресия. От своя страна епигенетичната регулация също е обект на въздействие на факторите на околната среда. Изясняването на тези механизми е обект на настоящи и бъдещи проучвания, резултатите от които вероятно ще предоставят и нови терапевтични възможности при тези заболявания. ***** Summary. Over the last decade great endeavors are being made to study the etiopathogenetic mechanisms of rheumatic diseases at molecular level. It is believed that their appearance is a result from the interaction between genetic, hormonal, immune and environmental factors. The relationship between the etiological factors is made through mechanisms of epigenetic regulation that affect gene expression. In turn, epigenetic regulation is also a subject of influence of environmental factors. Clarifying these mechanisms is the subject of current and future studies, the results of which will likely provide new therapeutic options for these diseases.
Cimzia – нова надеждна алтернатива за лечение на ревматоидния артрит
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Шейтанов/Sheytanov, И./I.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Петранова/Petranova, Цв./Tsv.
Резюме. Ревматоидният артрит (РА) е хронично системно възпалително заболяване. Значи- телната честота на РА, голямата му продължителност и тежките нарушения, които предиз- виква във функциите на опорно-двигателния апарат с произтичащите от това последици, опре- делят неговата медицинска и социална значимост. Основната цел на лечението при ревматоид- ния артрит е постигането на ниска болестна активност, а в идеалния случайи на пълна реми- сия. През последните години е налице значителен прогрес в лечението на тази болест с откри- ване и налагане в клиничната практика на TNF-α инхибиторите. Комбиниранeто на тези медика- менти с метотрексат (МТХ) дава най-добри терапевтични резултатипри задоволителен про- фил на безопасност. Вниманието в обзора е насочено към препарата Cimzia (Certolizumab pegol). Представени са две големи многоцентрови клинични проучвания, оценяващи терапевтичната ефикасност и профила на безопасност на Сertolizumab pegol при болни с активен РА. Направено е заключението, че Cimzia е една надеждна терапевтична алтернатива на останалите TNF-α антагонисти при лечението на тази тежка хронична болест. ***** of RA, its long duration and serious damages, that are caused in the functions of the musculoskeletal system with resulting consequences, determine its medical and social significance. The main goal of rheumatoid arthritis treatment is to achieve low disease activity and, ideally, complete remission. In recent years, significant progress has been made in the treatment of this disease through the development and implentation of TNF-α inhibitors in clinical practice. The combination of these medicines with methotrexate (MTX) gives the best therapeutic results with a good safety profile. The focus of this review is aimed at Cimzia (certolizumab pegol). The presented two large multicenter clinical trials evaluate the therapeutic efficacy and safety profile of certolizumab pegol in patients with active RA. It is concluded that Cimzia is a reliable therapeutic alternative to other TNF-α antagonists in the treatment of this severe chronic disease.
Икономически анализи в ревматологията
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Николов/Nikolov, Н./N.; Панчовска/Panchovska, М./M.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
ката медицинска общност и обществото поради голямото им разпространение, риска от инвалидизация, значителния напредък на клиничната и научната медицина и на фармацевтичната наука и индустрия и не на последно място – поради високата цена на лечението им. Повишената средна продължителност на живота, съчетана с редица фактори на средата, и индивидуални, социални и генетични особености на различните нации изведоха на преден план неглижирани доскоро заболявания като остеоартроза и остеопороза. Според оценката на Световната здравна организация (СЗО) от 2003 г. мускулно-скелетните заболявания са най-честата причина за инвалидизиране, ограничаващи способността на индивида да изпълнява ежедневните си задължения и да участва в обществения живот и трудовата заетост. Близо една четвърт от европейците страдат от някаква форма на артрит или мускулно-скелетни заболявания (Евробарометър, 2003 г.). Поради това СЗО обяви годините от 2000 до 2010 за десетилетие на ревматичните болести. Зададе се логичният въпрос, колко струват на обществото диагностиката, лечението и рехабилитацията на ревматично болните. Интересът към фармакоикономическите анализи датира от 70-те години на ХХ в. и търпи бърз напредък през последните години. Във връзка с огромната социална и финасова значимост на ревматичните заболявания правителствата и здравните министерства на много държави по света и в Европа финансират мащабни проучвания на тази тема. Обзорът насочва вниманието върху икономическите и клиничните аспекти на ревматичните болести и анализира резултатите от проучванията в тази насока, проведени през последните години. ***** Summary. Diseases of the musculoskeletal system cause a growing interest among the general medical community and society due to their wide distribution, the risk of disability, significant advances in science and clinical medicine and pharmaceutical science and industry, and last but not least - the high cost of their treatment. Increased life expectancy combined with a number of environmental factors and individual, social and genetic peculiarities of different nations brought to the fore previously neglected diseases such as osteoarthritis and osteoporosis. According to the evaluation of the World Health Organization (WHO) in 2003 musculoskeletal disorders are the most common cause of disability, limiting an individual's ability to perform daily tasks and to participate in public life and employment. Nearly a quarter of Europeans suffer from some form of arthritis and musculoskeletal diseases (Eurobarometer 2003). Therefore, the WHO declared the years 2000 to 2010 the decade of rheumatic diseases. The logical question was asked: How much do diagnosis, treatment and rehabilitation of rheumatic diseases cost to the society? Interest to pharmacoeconomic analysis dates from the 70s and experienced rapid progress in recent years. In connection with the enormous social and financial importance of rheumatologic diseases governments and health ministries in many countries around the world and in Europe funded major studies on this topic. This review focuses on economic and clinical aspects of rheumatic diseases and analyzes the results of studies in this field carried out in recent years.
Golimumab (Simponi) при пациенти с анкилозиращ спондилит
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Монов/Monov, С./S.; Рашков/Rashkov, Р./R.
нитет към човешкия TNF-α. Проучването GO-RAISE изследва ефективността и безопасността на Golimumab при 356 пациенти с анкилозиращ спондилит (АС) над 18-годишна възраст за период от 24 седмици и с продължение до две години. Резултатите от GO-RAISE демонстрират бърз начален и продължителен (104 седмици) ефект на медикамента по отношение повлияване актив- ността на болестта, функционалното състояние и качеството на живот на пациентите. Golimumab (Simponi) е с добър профил на безопасност при АС. ***** Summary. Golimumab (Simponi) is a fully human monoclonal IgG1k antibody with pronounced affinity to human TNF-α. The GO-RAISE study examined the effectiveness and safety of Golimumab in 356 patients with ankylosing spondylitis (AS), aged over 18 years, for a period of 24 weeks and an extension of up to two years. The results of the GO-RAISE have demonstrated rapid initial and prolonged (104 weeks) effects of the drug in regard to disease activity, functional status and quality of life of patients. Golimumab (Simpomi) has a good safety profile in AS.
Антифосфолипиден синдром – исторически данни, етиология и патогенеза
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Стоилов/Stoilov, Н./N.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Стоилов/Stoilov, Р./R.
Резюме. Антифосфолипидният синдром е автоимунно заболяване, характеризиращо се с циркулация на антитела срещу различни фосфолипиди и техните белтъчни кофактори. Основната манифестация на антифосфолипидния синдром е тромбозата. В този процес вземат участие ендотелни клетки, моноцити, тромбоцити и комплемент. Ендотелните клетки и моноцитите могат да бъдат активирани от антителата срещу β2GPI. Редица автоимунни ревматични болести, вкл. РА, СЛЕ и АФС, се характеризират с акселерирана атеросклероза и следователно - с повишен риск от кардиоваскуларни заболявания и смъртност. Като имуномедииран процес, в патогенезата са включени макрофаги, които се трансформират в пенести клетки, Т-клетки, автоантитела, автоантигени, които обичайно са компоненти на съдовата стена, холестеролови частици и цитокини, секретирани от клетките, намиращи се в атеросклеротичните плаки – IL-1, IL-2, IL-6, IL-8, IL-12, IL-10, TNF, INF-γ и тромбоцитен растежен фактор. ***** Summary. Antiphospholipid syndrome is an autoimmune disease characterized by circulating antibodies against different phospholipids and their co-protein factors. The base manifestation of antiphospholipid syndrome is thrombosis. This process involves the endothelial cells, monocytes, platelets, and complement. Endothelial cells and monocytes can be activated by antibodies against β2GPI. Many autoimmune diseases in rheumatologycal practice including. RA and SLE API are characterized by accelerated atherosclerosis and therefore an increased risk of cardiovascular disease and mortality. As an immune-mediated process macrophages are included in its pathogenesis, which are transformed into foam cells, T cells, autoantibodies, autoantigens, which are usually components of the vessel wall, cholesterol particles and cytokines secreted by the cells presented in atherosclerotic plaques such as IL-1, IL-2, IL-6, IL-8, IL-12, IL-10, TNF, INFγ and platelet growth factor.
Асоциативно проучване на функционален полиморфизъм в гена за трансформиращия растежен фактор beta1при системен лупус еритематодес в българската популация
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-04) Манолова/Manolova, И./I.; Иванова/Ivanova, М./M.; Александрова/Aleksandrova, Е./E.; Митева/Miteva, Л./L.; Стоилов/Stoilov, Р./R.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Станилова/Stanilova, С./S.; Гълъбова/Gulubova, М./M.
Резюме. Целта на проучването беше да изследваме ролята на промоторен полиморфизъм - 509C/T в TGFВ1 гена за предразположението към системен лупус еритематодес (СЛЕ) и конкретните клинични прояви на заболяването в българската популация. 149 лупусно болни и 134 здрави контроли бяха генотипизирани по този полиморфен маркер чрез анализ на полиморфизъм по дължината на рестрикционните фрагменти след PCR реакция (RFLP-PCR). Макар установените алелни честоти по полиморфизма 509C/T сред пациенти със СЛЕ и при здравите контроли да бяха сходни, при пациентите беше наблюдавана по-висока честота на хетерозиготния генотип (53%) с близка до статистическата значимост в сравнение със здравите контроли (42%) с OR = 1.52; 95% CI, 0.96 plus/minus 2.59, P = 0.059. При болните с хематологични прояви беше установена значимо по-висока честота на хетерозиготния генотип (60%) в сравнение с тези без хематологични прояви (38%) с OR = 2.41; 95%CI: 1.1 plus/minus 5.32; p = 0.016. Носителството на хетерозиготния генотип бе асоциирано и с наличие на анти-двДНК (OR = 2.108; 95%CI: 1.033 plus/minus 4.295; p = 0.04). В заключение,509C/T полиморфизмът в TGF-beta-I гена влияе върху генетичното предразположение към СЛЕ и клиничните изяви на заболяването в българската популация, което го определя като един от генетичните фактори, допринасящи за клиничното разнообразие на заболяването. ***** Summary. The aim of this study was to evaluate the association of 509C/T promoter polymorphism of TGF-beta1 gene with systemic lupus erythematosus (SLE) and clinical features in Bulgarian population. A total of 149 patients with SLE and 134 healthy controls were genotyped for the 509C/T polymorphism of TGF-beta1 by restriction fragment length polymorphism (RFLP)PCR assay. There were no significant differences in allele frequencies of 509C>T polymorphism of TGF beta1 gene between the SLE patients and healthy controls. However, the frequency of heterozygous genotype among the SLE patients (53%) was higher compared to healthy controls (42%) with borderline significance and OR = 1.52; 95% CI, 0.96 plus/minus 2.59, P =0.059. In addition, heterozygous genotype was significantly higher in the SLE patients with haematological disorders (60%) compared to patients without these clinical features (38%) with OR = 2.41; 95%CI: 1.1 plus/minus 5.32; p = 0.016. The heterozygous genotype was also found to be slightly associated with anti-DNA positivity (OR = 2.0; 95%CI: 0.96 plus/minus 4.2; p = 0.045). In conclusion,our results suggest that 509C > T polymorphism of TGF beta 1 may play a role in the susceptibility to SLE in the Bulgarian population. Also, TGF-beta1 polymorphism was related to specific clinical manifestations of the disease pointing TGF beta1 polymorphism as one of the genetic factors that explain the heterogeneity seen in/with SLE.
Място на термографията в ревматологичната практика
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-04) Калинова/Kalinova, Д./D.; Рашков/Rashkov, Р./R.
Резюме. Термографията е диагностичен метод, който създава карта на инфрачервен модел на изображение на тялото. Човешкото тяло излъчва инфрачервени лъчи, като по този начин се осъществява един от механизмите на топлообмен между повърхността на тялото и околната среда. Излъчваните инфрачервени лъчи от повърхността на кожата могат да се регистрират чрез термограф, като така се получава термограма. Температурата на кожата отразява състоянието в структурата на кожните съдове, както и промените в регулацията на съдовия тонус. Промяната в кожната температура е резултат от различни патологични процеси. В ревматологичната практика термографията е недостатъчно проучен метод, който може да подпомага диагнозата на различни заболявания (артрити, активирана остеоартроза, синдром на Рейно, рефлексна симпатикова дистрофия, склеродермия, мекотъканен ревматизъм, фибромиалгия, болест на Paget). Термографията може да се използва при проследяване ефекта от приложеното локално или системно лечение. ***** Summary. Thermography is a diagnostic method, which creates “a map of infrared thermal imaging of the human body”. The human body radiates infrared energy; thus, one of the mechanisms of thermoregulation between surface of the body and environment is realized. The body’s infrared radiations can be detected by a thermograph, as in this way a thermogram is obtained. Skin temperature is largely a reflection of the structural state of skin vasculature and the changes in the regulation of vascular tonus. Temperature change is a result of different pathological processes. Thermography is an insufficiently studied method, which can aid diagnosis of different diseases in rheumatological practice, such as rheumatoid arthritis, activated osteoarthritis, Raynaud’s phenomenon, reflex sympathetic dystrophy, scleroderma, soft-tissue rheumatism, fibromyalgia, Paget’s disease. Thermography can be used to monitor the effects of applied local or systemictherapy.

Преглеждане

Търсене Списание "Ревматология" / Journal "Rheumatology" - Sofia от Дата на издаване

Резултати на всяка страница

Опции за сортиране