Сърдечно-съдови заболявания / Cardiovascular Diseases

Постоянни адреси на тази колекция

http://cml4.mu-sofia.bg:4000/handle/10861/40

Публикации от списанието "Сърдечно-съдови заболявания - МП", издавано в ЦМБ....... Publications from the journal "Cardiovascular diseases - MP" , edited from CML-Sofia. . . . Списанието се обработва в База данни "БЪЛГАРСКА МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА" и в База данни "CABI: Global Health Database ". . . . . . . . The Journal takes part in the Databases "Bulgarian Medical Literature" ( БЪЛГАРСКА МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА) and in BD "CABI: Global Health Database". ISSN:0204-6865 УДК 616.1

Преглеждане

Показани 1 - 20 от 92

Eхокардиографско изследване на миокардната деформация (част I)
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2015-12) Даскалов/Daskalov, И./I.; Петрова/Petrova, В./V.
обективна, количествена оценка на глобалната и регионалната миокардна функция. Предоста- вя възможност за изчисляване на миокардната деформация в различни равнини от една позиция и в един сърдечен цикъл. Основно предимство пред тъканната доплер-ехокардиография (ТДЕ) е, че е ъгъл-независим метод. Преди въвеждането на STE, единственият ъгъл независим метод за изследване на ЛК деформация е бил сърдечният магнитен резонанс. Въпреки че остава златен стандарт, използването на магнит е ограничено поради високата цена, дългото време за анализ и изискването за ниска сърдечна честота. Данните от проучвания показват, че STE е достатъчно точна и надеждна алтернатива. ***** Summary. Speckle tracking echocardiography (STE) is a new echocardiography method, which gives objective and qualitative estimation of the global and regional myocardial function. It presents an opportunity to assess the myocardial deformation in different directions, using one plane for one cardiac cycle. The general advantage of STE is that it is angle-independent compared to the tissue Doppler imaging (TDI). Before using STE routinely in clinical practice, the only angle independent method for investigation of the left ventricular deformation was cardiac MRI. Although the MRI is a gold standard, its usage is restricted due to high price, long time to analyze the data and recommendations for low heart rate. The research data show that STE is useful modality and alternative for evaluation of myocardial deformation.
Kлиничен случай, показващ проаритмичните ефекти на блокерите на натриевите канали
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-03) Гудев/Goudev, А./A.; Марков/Markov, Д./D.; Златарева/Zlatareva, Н./N.
Резюме. Представяме случая на 61-годишна жена, постъпила в болницата с кардиогенен шок и със съмнение за камерна тахикардия. Анамнезата за персистиращо предсърдно мъждене, предшестващата терапия с пропафенон, както и електрокардиографските критерии насочват диагнозата към предсърдно трептене с 1:1 AV-провеждане. ***** Summary. We present a case of a 61-year-old female presenting with cardiogenic shock and suspection of ventricular tachycardia. Anamnesis for atrial fibrillation and previous treatment with propafenonе directed the diagnosis to atrial flutter with 1:1 AV conduction.
LC-PUFA, генетични полиморфизми и артериална хипертония // LC-PUFA, genetic polymorphisms and hypertension
(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU Sofia, 2011-07) Бакърджиева, К. // Bakardzhieva, K.; Григоров, Ф. // Grigorov, F.; Комса-Пенкова, Р. // Komsa-Penkova, R.
Мастнокиселинният състав на клетъчните мембрани има важна роля в редица процеси и е свързан с етиологията на многофакторни заболявания. Клетките на човешкия организъм са загубили способността да синтезират някои дълговерижни полиненаситени мастни киселини (LCPUFA), като линоловата (LA) и aлфа-линоленовата (ALA). Поради този факт те са незаменими или есенциални за човека и трябва да се приемат с храната. LC-PUFA имат важно значение за нормалното протичане и баланса между физиологичните и патологичните процеси в организма, участвайки в процесите на клетъчен сигналинг, регулация на генната експресия, посредством нуклеарните PPAR или GSP рецептори. Като субстрати на COX ейко-/запентаеновата (EPA) и докозахексаеновата (DHA) са прекурсори на биологично активните ейко-/докозаноиди и съответно нa проинфламаторните фактори, като простагландини, простациклини, левкотриени и тромбоксани или антиинфламаторните резолвини, протектини и др. Чрез тези механизми те повлияват процесите на апоптоза, гладкомускулна пролиферация, съдово ремоделиране и стареене, които са в основата на патогенезата на артериалната хипертония. Наличността на LC-PUFA има ключова роля за здравето и зависи както от хранителния прием, така и от ендогенния синтез от есенциални предшественици. Полиморфизми в гените на участващите десатурази FADS1 и FADS2 също така имат влияние върху нивата на LC-PUFA. В експериментални модели на спонтанно хипертензивни плъхчета e установена връзка между нивото на DHA и EPA в диетата им и развитието на хипертония. Резултатите от епидемиологични проучвания сред популации от хора с високо съдържание на LCPUFA в диетата също отчитат ефекта им върху хипертонията. // Fatty acid composition of cell membranes plays an important role in many processes and is related to the etiology of multifactorial diseases. Human cells have lost the ability to synthesize some of the long chain polyunsaturated fatty acids (LC-PUFA) such as linoleic (LA) and alfa-linolenic acid (ALA). For this reason they are essential to humans and should be taken with food. PUFA are important for the balance between physiological and pathological processes in the body. They are involved in the cellular signaling and regulation of gene expression through coupling with PPAR or GSP receptors. As substrates for COX, eico-sapentaenoic (EPA) and docosahexaenoic (DHA) are precursors of biologically active eico-docosanoids and like proinflammatory factors such as prostaglandins, prostacyclin, leukotrienes and thromboxanes, or antiinflammatory factors – rezolvins, protectins etc. Through these mechanisms they affect the processes of apoptosis, smooth muscle proliferation, vascular remodeling and aging that underlie the pathogenesis of hypertension. Availability of LC-PUFA plays a key role in health and depends both on dietary intake and endogenous synthesis. Variants in FADS1 FADS2 genes also affect the levels of LC-PUFA. In experimental models of spontaneously hypertensive rats, the relevance between levels of DHA and EPA in their diet and the development of hypertension is established. The results of epidemiological studies in populations of people with a high content of PUFA in the diet also support their effect on hypertension.
Анализ на бюджетното въздействие в резултат на лечението на есенциална хипертония с нови АТ1-рецепторни антагонисти
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2013-05) Димитрова/Dimitrova, М./M.; Донева/Doneva, М./M.; Петрова/Petrova, Г./G.
Резюме. Есенциалната хипертония е едно от основните предизвикателства пред световното здравеопазване не само в клиничен, но и в икономически аспект. Настоящият фармакоикономически анализ оценява лечението на есенциална хипертония с нови АТ1 рецепторни антагонисти - група лекарствени продукти, които основно се използват за лечението на хипертония. Изчислени са месечните и годишните разходи за лечение с АТ1 рецепторни антагонисти за един пациент. Разходите за лечение с новорегистрирания за България АТ1 рецепторен антагонист Azilsartan medoxomil са сравнени с разходите за текущата терапия с по-стари представители на тази лекарствена група – Losartan, Telmisartan, Irbesartan, Candesartan, Eprosartan. Тъй като лечението на есенциална хипертония с АТ1 рецепторни антагонисти се реимбурсира частично от НЗОК, фармакоикономическата оценка цели да покаже как ще се отрази на бюджета включването на новия за България АТ1 рецепторен антагонист Azilsartan medoxomil. ***** Summary. Essential hypertension is one of the major challenges to the international healthcare not only in clinical but  in economic aspect also. This pharmacoeconomic analysis evaluates the therapy of essential hypertension with novel AT1 receptor antagonists – a group of medicinal products widely used in the treatment of hypertension. The monthly and yearly costs of AT1 receptor antagonist therapy per patient are calculated. The cost of treatment with the newly registered in Bulgaria AT1 receptor antagonist Azilsartan medoxomil is compared with the cost of treatment with the current therapy with other representatives of the so called “sartan” group – losartan, telmisartan, irbesartan, candesartan, eprosartan. As the treatment of essential hypertension with AT1 receptor antagonists is partially reimbursed by the National Health Insurance Fund (NHIF) the main purpose of this pharmacoeconomic analysis is to show how the therapy with the novel AT1 receptor antagonist Azilsartan medoxomil would impact the budget of NHIF.
Анализ разход-минимум при превенция на тромботични сърдечно- и мозъчносъдови събития с комбинирана фиксирана дозова форма
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2014-02) Георгиева/Georgieva, Св./S.; Савова/Savova, А./A.; Манова/Manova, М./M.; Димитрова/Dimitrova, М./M.; Петрова/Petrova, Г./G.
Резюме. Сърдечно-съдовите заболявания в световен мащаб са водещата причина за заболяемост и смъртност с 48% дял на смъртност от четирите водещи незаразни заболявания. Антитромбоцитната терапия е един от главните стълбове в лечението на исхемичната болест на сърцето, както и за превенция на мозъчносъдови усложнения. Фиксираната дозова форма ацетилсалицилова киселина/езомепразол е удобна за употреба при еднократно дневно дозиране за предотвратяване на сърдечно-съдови и мозъчносъдови инциденти при пациенти, нуждаещи се от продължително лечение с ниска доза ацетилсалицилова киселина, които имат риск от развитие на язви на стомаха и/или дванадесетопръстника. Настоящото проучване има за цел да анализира фармакоикономическите характеристики на употребата на комбиниран продукт, съдържащ езомепразол и ацетилсалицилова киселина. Комбинираната дозова форма ацетилсалицилова киселина и езомепразол предлага ефикасна и безопасна профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, особено при пациенти с гастродуоденални проблеми на цени, по-ниски от лечението с монопродуктите. ***** Summary. Cardiovascular diseases are a global leading cause of morbidity and mortality, representing 48% of the deaths from the four leading non-communicable diseases. Antiplatelet therapy is one of the cornerstone therapies of ischemic heart disease and the prevention of cerebrovascular complications. The fi xed dosage form with acetylsalicylic acid/Esomeprazole is suitable for use as a single daily dosing for the prevention of the cardiovascular and cerebrovascular events in patients who require a long-term treatment with a low dose aspirin and have a risk of the development of gastric and/or duodenal ulcers, too. The aim of the study was to make a pharmacoeconomic evaluation of the usage of the combined medicinal product with acetylsalicylic acid and Esomeprazole. The combined dosage form with acetylsalicylic acid and Esomeprazole provides effective and safe prevention of cardiovascular diseases, especially in the patients with gastroduodenal problems, at lower prices than the treatment with medicinal products containing only one of the active ingredients.
Антибиотичната политика в кардиологията
(Централна медицинска библиотека - МУ София / Central medical Library - MU Sofia, 2013-02) Миланова/Milanova, М./M.; Лесева/Leseva, М./M.
Антибиотичната политика (АП) определя правилата за емпирично и насочено по антибиограма лечение на инфекциите и за хирургична антибиотична профилактика (ХАП). Тя се актуализира периодично, въз основа на базата данни, събрани чрез постоянно мониториране за водещите клинично значими вътреболнични патогени и тяхната антибактериална чувствителност. Целта ù е да ограничи до минимум немотивираното, икономически неефективното и неправилно изписване на антимикробни агенти; развитието и разпространението на резистентни щамове и на суперинфекции (кандидози, Clostridium diffi cile колит и др.) и да допринесе за съхраняване актив- ността на най-често и продължително използваните антибактериални препарати максимално дълго време. Антибиотичната политика на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” се разработва, като се определят главните насоки, принципи и ограничения според фактори, свързани с болния, с предполагаемия бактериален патоген и със самите антибактериални препарати. Като се използват принципите за рационално комбиниране на антибактериалните препарати, се постига разширяване спектъра на антимикробна активност, постигане на синергистичен ефект и забавяне развитието на резистентност. Благодарение на антибиотичната политика в кардиологията се подобрява драстично и крайната прогноза при лечение на инфекциозен ендокардит. Успешният изход от лечението на това заболяване с инфекциозна генеза се определя от своевременното приложение на адекватен антибиотичен режим, обикновено според антибиограма за конкретния причинител, ранна диагноза на настъпилите сериозни екстракардиални усложнения, своевременно обсъждане на хирургична интервенция в активен стадий на заболяването и от доброто клинично сътрудничество между кардиолози, микробиолози и кардиохирурзи. ****** Summary. Building antibiotic strategy is the most important thing in making decisions of empiric as well as microbiologically targeted treatment of infections and surgical diseases. It is possible to actualize it, owing to the data base of main pathogens in a given hospital. Its main aim is to limit non-motivated, economically unprofi table and incorrect prescriptions of antibiotics, the existence and growth of resistant microbes, as well as superinfections like candidiasis, Clostridium diffi cile colitis, etc. and to support the correct usage of the most wide spread antibiotics in clinical practice as long as it is possible. The Antibiotic Policy of the Emergency Hospital “Pirogov” is directed to some factors of great clinical importance, such as these related to the patient, pathogen type and antibiotic agent. Bearing in mind these main principles of antibiotics usage it is possible to combine different agents in the best way to achieve synergetic effectiveness and fi nal clinical improvement of the patient including those with Infectious endocarditis. It is reliable to cure infective endocarditis by using a microbiologically targeted antibiotic, discussing surgical treatment on time, investigating the disease as early as possible, as well as relying on team working of cardiologists, microbiologists and cardiosurgeons.
Артериална ригидност при пациенти със сърдечна недостатъчност и запазена фракция на изтласкване
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2012-11) Сомлева/Somleva, Д./D.; Кинова/Kinova, Е./E.; Спасова/Spasova, Н./N.; Куртева/Kourteva, Т./T.; Гудев/Goudev, А./A.
При пациентите със сърдечна недостатъчност и запазена фракция на изтласкване (СНзФИ) е установена повишена артериалната ригидност. Целта е да се изследва връзката между артериалната ригидност и степента на диастолна дисфункция при пациенти със СНзФИ. Изследвани са 40 пациенти със СНзФИ, 40 пациенти с артериална хипертония (АХ) и 21 здрави контроли. Артериалната ригидност е определена чрез каротидо-феморалната скорост на пулсовата вълна (СПВ). Ехокардиографски са изчислени индексираните левокамерна (ЛК) маса и обем на ляво предсърдие (ЛП). Диастолната функция е оценена с конвенционална и тъканна Doppler ехокардиография. Пациентите със СНзФИ спрямо пациентите с АХ и здравите контроли се характеризират с по-високи СПВ (11.85 ± 2.64 m/s спрямо 10.02 ± 2.39 m/s и 7.51 ± 1.20 m/s, p < 0.0001), индекс на ЛК маса (p < 0.0001), индекс на ЛП обем (р < 0.0001), съотношение на ранната митрална скорост Е към ранната диастолна скорост на медиалния митрален анулус ЕmЕ/Еm и на митрална скорост Е към ранната диастолна скорост на латералния анулус El – E/El (p < 0.0001). При контролиране за възрастта се установи сигнификантна умерена корелация на СПВ с ЛК маса (r* = 0.46, p* < 0.0001) и Е/Еm (r* = 0.45, p* < 0.0001). Повишената артериална ригидност има роля в развитието на СНзФИ и е свързана с наличието на ЛК хипертрофия и повишени налягания на ЛК пълнене. ***** Summary. The arterial stiffness has been shown to be increased in patients with heart failure with preserved ejection fraction (HFpEF). Purpose: To determine the relation between arterial stiffness and diastolic dysfunction in patients with HFpEF. We examined 40 patients with HFpEF, 40 patients with arterial hypertension (AH), 21 healthy controls. Arterial stiffness was assessed by pulse wave velocity (PWV). Left ventricular mass index (LVMI) and left atrium volume index (LAVI) were measured by 2D-echocardiography. Diastolic function was assessed by PW- Doppler and tissue Doppler imaging. The patients with HFpEF compared to hypertensive and healthy subjects had higher PWV (11.85 ± 2.64 m/s vs 10.02 ± 2.39 m/s and 7.51 ± 1.20 m/s, p < 0.0001), LVMI (p < 0.0001), LAVI (p < 0.0001), ratio of early mitral flow velocity E and early diastolic medial mitral annulus velocity EmE/Em ratio, and ratio of early mitral flow velocity E and early diastolic lateral mitral annulus velocity ElE/El ratio (p < 0.0001). Moderate significant correlation of PWV with LVMI (r* = 0.46, p* < 0.0001, adjusted for age) and Е/Еm ratio (r* = 0.45, p* < 0.0001, adjusted for age) was found. Increased arterial stiffness may have a role in the development of heart failure with preserved ejection fraction and is related to LV hypertrophy and increased LV filling pressure.
Артериална хипертония и дебелина на каротидната интима-медия. Част I. Методологични съображения
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-03) Раев/Raev, Д./D.; Станева/Staneva, А./A.
Резюме. Първите морфологични промени в артериалната стена могат да бъдат визуализирани чрез B-mode ултрасонография. Каротидната ехография е използвана в многобройни клинични изследвания за мониториране на дебелината на каротидната интима-медия (ДКИМ). ДКИМ може да дефинира съдовата възраст и предклиничната атеросклероза. По-късните стадии на атеросклероза (плаки, стенози) също могат да бъдат визуализирани в присъствие или отсъствие на удебелен интима-медия комплекс. ДКИМ трябва да се измерва само на стандартно място с ултразвукови апарати с висока аксиална резолюция – на отдалечената стена на края на общата каротидна артерия и каротидния булбус по време на теледиастола. Крайната ДКИМ се определя от средните стойности на дебелината на двете общи каротидни артерии. ***** Summary. The first morphological abnormalities of arterial wall can be visualized by B-mode ultrasonography. The carotid echography has been used in a number of studies to monitor the intima-media thickness (IMT) of the carotid arteries. The carotid IMT may define the vascular age and preclinical atherosclerosis. Later stages of atherosclerosis (plaques, stenoses) can also be identified either coincident with or in the absence of thickening intima-media complex. Carotid IMT should be measured only at standard place using high-axial resolution ultrasound system – on the far wall in the end of common carotid artery and at carotid bulb in end-diastole. The final carotid IMT is defined as averaged values of thickness ot both common carotid arteries.
Артериалната хипертония - какво се промени // Arterial hypertension - what is changed?
(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU Sofia, 2014-02) Чобанов, А. // Chobanov, A.; Симова, М. // Simova, M.; Златанчева, Г. // Zlatancheva, G.
Резюме. Артериалната хипертония е водещият, глобален риск за смъртност, отговорен за 9.4 млн. отнети човешки живота през 2010 г. В България честотата на хипертонията е около 55% при средна за Европа 30-45%. В обзора акцентираме върху последните препоръки за прицелни стойности на артериалното налягане и терапевтичен подход, осигуряващи продължителен и качествен живот. // Summary. Arterial hypertension is the global leading risk factor responsible for the death of 9.4 million people worldwide in 2010. The frequency of hypertension in Bulgaria is approximately 55% against the average of 30-45% in Europe. In the present review we describe the recent recommendations on target values of the blood pressure and the therapeutic approach ensuring the endurance of a high-quality life.
Бета-блокерите в лечението на сърдечната недостатъчност – ефекти върху сърдечната смъртност и рехоспитализациите
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2014-02) Гацов/Gatzov, Пл./Pl.
Резюме. През последните десетилетия много нови медикаменти заеха своето място в лечението на сърдечната недостатъчност. Бета-блокерите показаха важни качества, като удължаване живота на болните и намаляване на рехоспитализациите за сърдечно-съдови инциденти. Това ги направи важен елемент в лечението на болните със сърдечна недостатъчност. ***** Summary. During the last decades a number of novel medications found their own places in the treatment of heart failure. Beta blockers have shown important effects as the patients’ life prolongation and the reduction of rehospitalizations due to cardiovascular accidents. That has made them an important element in the treatment of heart failure patients.
Биомаркери за ранна диагноза на кардиотоксичност при химиотерапия
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2010-03) Кръстев/Krastev, Б./B.; Кинова/Kinova, Е./E.; Пенчева/Pencheva, Б./B.; Михайлов/ Mihailov, Р./R.; Кюркчиев/Kyurkchiev, С./S.; Кехайов/Kehayov, И./I.; Иванова/Ivanova, Е./E.; Златарева/Zlatareva, Н./N.; Гудев/Goudev, А./A.
Кардиотоксичността е сериозен страничен ефект на химиотерапията. Разгадаването на молекулните механизми на цитостатик-индуцираната кардиотоксичност би довело до установяване на подходящите биомаркери за мониториране на сърдечно-съдовата токсичност. Целта на проучването е да се оцени кардиотоксичността в хода на провеждана химиотерапия с изследване на биомаркерите мозъчен натриуретичен пептид (BNP), тропонин, антимиелопероксидаза и анти-heat shock protein 70.Проследени са 44 пациенти с различни онкологични заболявания, лекувани с антрациклинови антибиотици, трастузумаб, цисплатина. Всички биомаркери са изследвани преди започване на лечението и на шестия месец от него. В сравнение с изходните стойности на шестия месец от лечението се установи статистически сигнификантно повишение на мозъчния натриуретичен пептид от 45.56 ± 62.9 до 94.77 ± 117.5 pg/ml (p = 0,04) и на антимиелопероксидазата (anti-MPO) от 1.73 ± 0.52 до 1.93 ± 0.48 U/ml (p = 0,02). При четирима пациенти бяха регистрирани стойности на BNP над гор- ната нормална граница. Не бяха наблюдавани сигнификантни промени в стойностите на тропонина и anti-heat shock protein 70 по време на проучването. Пациентите бяха асимптомни през цялото време на проследяване. В заключение може да се каже, че биомаркерите BNP и anti-MPO могат да се използват като предиктори на кардиотоксичност по време на химиотерапия. Необходими са допълнителни проучвания за стандартизиране на въвеждането на BNP и anti-MPO като маркери за скрининг на пациенти с риск за кардиотоксичност.***** Cardiotoxicity is a serious side effect of chemotherapy. Deciphering the molecular mechanisms of cytostatic-induced cardiotoxicity could lead to identification of appropriate biomarkers for monitoring of cardiovascular toxicity. The aim of the study was to assess cardiotoxicity during chemotherapy by measurement of the biomarkers brain natriuretic peptide,troponin, anti-myeloperoxidase and anti-heat shock protein 70. 44 patients with different cancer types were evaluated during chemotherapy with anthracyclines, trastuzumab and cisplatina. All biomarkers were measured at baseline and 6 months later. Comparing to initial values, a statistically significant increase of BNP values from 45.56 ± 62.9 pg/ml to 94.77 ± 117.5 pg/ml (p = 0.04) and anti-myeloperoxidase (anti-MPO) from 1.73 ± 0.52 U/ml to 1.93 ± 0.48 U/ml (p = 0.02) at the sixth month was registered. In four patients, BNP values exceeded upper normal limits. No significant changes in troponin values and anti-heat shock protein 70 during the study were observed. Concluded is that biomarkers BNP and anti-MPO can be used as predictors of cardiotoxicity during chemotherapy. Further investigations are necessary for standardization of the use of BNP and anti-MPO as screening markers for patients with ardiotoxicity risk.
Бременност и диастолна функция на сърцето // Pregnancy and diastolic function of the heart
(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU Sofia, 2018) Славчев, Б. // Slavchev, B.; Илиева, Р. // Ilieva, R.; Радкова, М. // Radkova, M.; Донова, Т. // Donova, T.
Резюме. По време на една нормална бременност настъпват физиологични промени в хемодинамиката, които са съпътствани от ехографски промени във функцията на сърцето. Тъканнaтa доплер-ехокардиография е относително независима методика от преднатоварването, поради което е подходяща за оценка на диастолната сърдечна функция при бременни. В хода на бременността се развива ремоделиране на лявата камера и увеличение на масата на левокамерния миокард. Тези промени са обратими през първите 3 месеца след раждането. Преди раждането се наблюдава обикновено краткотрайно понижение на систолната функция на лявата камера и диастолна дисфункция на същата. Левокамерната систолна функция се нормализира до една седмица след раждането. Левокамерната хипертрофия и диастолната дисфункция персистират за около 2 месеца след раждането. // Abstract. During normal pregnancy physiological changes in the hemodynamics occur, which lead to echocardiographic changes in the heart. Tissue Doppler imaging is relatively load-independent and is a suitaЬle method for assessing the diastolic function of the heart in pregnant women. During pregnancy, remodeling of the left ventricle and increase in its mass are developed. These changes are reversiЬle in the first 3 weeks after delivery. Before giving Ьirth a reduction in the systolic function of the left ventricle and diastolic dysfunction are normal findings. The systolic function recovers in a week after delivery. The left ventricular hypertrophy and the diastolic dysfunction remain for two months after giving birth.
Влияе ли лекуващият лекар на качеството на живот при пациентите със сърдечно-съдови заболявания? // Does the physician affect the quality of life in patients with cardiovascular diseases?
(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU Sofia, 2017) Великова, Цв. // Velikova, Ts.; Красимирова, Е. // Krasimirova, E.; Парапунова, Р. // Parapunova, R.; Ненов, Д. // Nenov, D.; Калайджиев, П. // Kalaydzhiev, P.; Шопов, Л. // Shopov, L.; Джоманов, К. // Dzhomanov, K.; Панчева, Р. // Pancheva, R.; Шумкова, М. // Shumkova, M.; Кулевска, Ив. // Kulevska-Gonovska, I.; Спасова, Н. // Spassova, N.; Георгиева, Н. // Georgieva, N.; Боризанова, А. // Borisanova, A.; Великов, Т. // Velikov, T.; Куртев, С. // Kurtev, S.; Мутафова, М. // Mutafova, M.
Резюме. Наред с развитието на медицината на доказателствата, се развива и т.нар. медицина в сътрудничество с пациента поради необходимостта да се удовлетворяват не само медицинските потребности на пациентите, но и психологичните им нужди. Удобно средство за проследяване на тези изисквания на пациентите се явява оценяването на качеството на живот (QoL). Целта на настоящото изследване беше да се проучи влиянието на лекуващия лекар върху QoL при пациентите със сърдечно-съдово заболяване (ССЗ). Чрез пряка индивидуална анонимна анкета, проведена при 215 пациенти със ССЗ, хоспитализирани в 3 лечебни заведения за болнична помощ, бяха оценени 16 аспекта от живота им, включително склонността им да сътрудничат с медицинските лица и да спазват предписанията им. Резултатите показаха, че 84.2% от пациентите лекуват сърдечно-съдовото си заболяване и 78.3% имат проследяващ състоянието им лекуващ лекар. Установихме разлики в оценката на здравето при пациенти на терапия за разлика от тези, които не се лекуват (р = 0.002), но не и според наличието или липсата на проследяващ ги лекар (р = 0.057). Независимо от това наблюдавахме тенденция за увеличаване на необходимостта от лекар, когато оценката на здравето е понижена. Удовлетвореността от живота е по-висока при пациенти на терапия, за разлика от нелекуващите се (р = 0.038), като корелацията между оценка на здравето и удовлетвореност от живота беше сигнификантна (р < 0.001), с Likellihood Ratio 17.121 (р = 0.001). Получените резултати показаха, че оценката на QoL може да предостави информация и за дългосрочните ефекти от терапията, както и да благоприятства развитието и укрепването на връзката между пациента и лекаря. // Abstract. Along with the development of evidence based medicine, the so-called „Medicine in cooperation with the patient” has emerged recently due to the need to satisfy not only the medical needs of the patients but also their psychological needs. A convenient approach to monitoring these requirements of patients is the QoL. The purpose of the present study was to investigate the influence of the physician on QoL in patients with cardiovascular diseases (CVD). A direct, individual anonymous questionnaire, conducted in 215 hospitalized patients with CVD, was consisted of 16 questions covering different aspects of patients‘ lives, including whether they were willing to cooperate with the medical stuff and to follow their prescriptions. The results showed that 84.2% of patients treated their CVD and 78.3% had a physician who followed-up them. We found differences in the assessment of health in treated patients, unlike those not treated (p = 0.002), but there were no differences regarding whether they had a medical doctor or not (p = 0.057). Nevertheless, we have found a tendency to increase the need for a physician when the health assessment is lowered. Life satisfaction was higher in treated patients than in untreated ones (p = 0.038), with the correlation between health and life satisfaction being signiicant (p < 0.001), with the Likelihood Ratio 17.121 (p = 0.001). The obtained results have shown that QoL assessment can provide information even on the long-term effects of drug therapy as well as foster the development and strengthening of the relationship between the patient and the physician.
Влияние на полиморфните варианти в гена за пропротеин конвертаза субтилизин кексин тип 9 (PCSK9) върху нивата на холестерол и риска от исхемична болест на сърцето
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2014-02) Найденова/Naydenova, Г./G.; Цвеова/Tzveova, Р./R.; Начев/Nachev, Г./G.; Митев/Mitev, В./V.; Канева/Kaneva, Р./R.
Резюме. Конвертазата за пропротеин субтилизин кексин 9 (PCSK9) представлява член на субтилизиновото суперсемейство, който при човека се кодира от гена PCSK9. Този протеин играе съществена роля в холестероловата хомеостаза. Основната му функция е свързана с разграждането на рецепторите за липопротеините с ниска плътност (LDLR). LDLR отстранява циркулиращия LDL холестерол в кръвта. Повишената функционална активност на PCSK9 води до натрупване на холестерол в кръвта, което представлява високорисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Съществуват множество генетични варианти в гена за PCSK9, които оказват модулиращо въздействие върху плазмените нива на холестерол в положителна или отрицателна посока, като по този начин влияят и върху риска от атеросклероза. Познанията за тези варианти могат да имат клинична значимост главно по отношение на отговора към определена лекарствена терапия. ***** Summary. Proprotein convertase subtilisin kexin type 9 (PCSK9) is a member of subtilase superfamily which is encoded by PCSK9 gene in human. This protein plays a signifi cant regulatory role in cholesterol homeostasis. The mainly function of this enzyme is associated with the degradation of Low Density Lipoprotein Receptor (LDLR). LDLR removes circulating LDL-cholesterol in the blood. Increased functional activity of PCSK9 leads to an accumulation of cholesterol in the blood, which is a high-risk factor for cardiovascular diseases. There are many genetic variants in PCSK9 gene that probably modulate plasma cholesterol levels positively or negatively and in this way infl uencing the risk of atherosclerosis. The knowledge of these variants may have clinical implication mainly in the response to a drug therapy.
Връзка между ангиографската коронарна морфология и резултатите от динамичната стрес-ехокардиография
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-03) Мануков/Manukov, И./I.; Тонев/Tonev, Г./G.; Касабов/Kasabov, Р./R.; Буков/Bukov, К./К.; Карагеоргиев/Karageorgiev, Д./D.; Дееничина/Deenichina, И./I.; Цветковски/Tsvetkovski, Ц./Ts.; Китова/Kitova, Л./L.
Целта на проучването е да се установи влиянието на ангиографската коронарна сте- нотична морфология върху тежестта на регистрираните резултати от динамична (ВЕТ) стрес-ЕхоКГ. Изследвани са 84 болни с едноклонова форма на ИБС. Използвайки модифицираните критерии на Ambrose, пациентите са разделени на две групи – контролна, включваща случаи с обикновена стеноза (n = 37), и група болни с комплексна коронарна стеноза (n = 47). На всички е извършена селективна коронарография и динамична стрес-ЕхоКГ. Резултатите показват, че двете групи са с идентични средни стойности на процента стеноза, съответно 79.8 ± 10.7% срещу 82.7 ± 8.2%, P > 0.1. На върха на натоварването се регистрират идентични средни стой- ности на влошаване на ССИ (0.34 ± 0.17 срещу 0.29 ± 0.21, P > 0.1) и на намаляване на процен- та “нормален” миокард (7.88 ± 15.63% срещу 11.68 ± 17.01%, P > 0.1 ). Стрес-тестът е позитивен при 59.46% ± 8.07% в контролната група, докато в групата с комплексна стеноза се позитивира при 80.85% ± 5.73%, Р < 0.05. В заключение трябва да се отбележи, че липсва раз- лика между двете изследвани групи по отношение на степента на влошаване на сегментна- та миокардна кинетика, както и в степента на ограничаване на миокардната зона с нормална кинетика. Динамичната стрес-ЕхоКГ притежава по-голяма чувствителност при едноклонови болни с комплексна коронарна стеноза. . . ./ The aim of the study was tо evaluate the prevalence of definite type vessel remodeling according to different angiographic coronary stenotic morphology. A total of 84 patients with single vessel coronary artery disease were divided into two groups: a control group with simple coronary stenosis (n = 37) and a group with complex coronary stenosis (n = 47). Qualitative analysis of coronary angiograms was performed using a modified Ambrose classification. Both groups were compared according to the manifestation and distribution of results from exercise stress echocardiography. Both groups had identical values of coronary stenosis severity (79.8 ± 10.7% vs. 82.7 ± 8.2%, P > 0.1), of mean segmental score index deterioration (0.34 ± 0.17 vs. 0.29 ± 0.21, P > 0.1) and of diminishing of “normal” myocardium (7.88% ± 15.63% vs. 11.68% ± 17.01%, P > 0.1). The sensitivity of exercise stress echocardiography was significantly higher in patients with complex coronary stenosis 59.46% ± 8.07% vs. 80.85% ± 5.73%, Р < 0.05. Exercise stress echocardiography (bicyle) had higher sensitivity in patients with complex coronary artery morphology. The change of segmental score index and the amount of “normal” myocardium is similar for different coronary stenosis morphology.
Възможности за оптимизиране на алгоритмите за поведение при остър коронарен синдром в звена за спешна медицинска помощ
(Централна медицинска библиотека - МУ София / Central Medical Library - MU Sofia, 2014-05) Миланова/Milanova., М./M.
Резюме. Острият коронарен синдром (ОКС), включващ нестабилна стенокардия, остър миокарден инфаркт (ОМИ) без и с елевация на ST-сегмента, е причина за голям брой хоспитали зации в световен мащаб, включително в България. Въпреки нарастващата честота на пациентите с ОКС, се наблюдава известно понижение на смъртността, дължащо се главно на съвременните терапевтични стратегии. Своевременно поставената правилна диагноза и започнато лечение са решаващи за добрата ранна и дългосрочна прогноза, особено при ОМИ със ST-елевация. Забавянето на спешната медицинска помощ при ОКС на ниво доболничната помощ е най-важният фактор, ограничаващ възможностите за оптимален терапевтичен подход. Най-честите причини са: 1) късно потърсена лекарска помощ от пациентите и техните близки; 2) неразпозната диагноза от екипите на СМП; 3) отдалеченост от болничен център с възможности за инвазивно реперфузионно лечение; 5) липса на възможност за доболнична фибринолиза; 4) липса на координация между центровете за спешна медицинска помощ и болниците с катетеризационна лаборатория. Коригирането на тези фактори би довело до значимо оптимизиране на алгоритмите за поведение при ОКС и подобряване на изхода от заболяването. ***** Summary. Acute coronary (ACS) syndrome, including unstable angina, acute myocardial infarction (AMI) without and with elevation of ST-segment is causing a large number of hospitalizations worldwide, including Bulgaria. Despite the increasing number of patients with ACS, there is a reduction in mortality mainly due to current therapeutic strategies. Timely accurate diagnosis and treatment are crucial for good early and long-term prognosis, especially in AMI with ST-segment elevation. The delay in the emergency medical care at the level of pre-hospital care is the most important factor, limiting the optimal therapeutic approach to the ACS patients. The most common reasons are: (1) later sought medical help from patients and their families; (2) unrecognized diagnosis by teams of the emergency medical care; (3) remoteness from the nearest medical centre, at which invasive reperfusion therapy could be performed; (4) lack of opportunity for pre-hospital fi brinolysis, (5) the lack of coordination between the centers for emergency medical care and hospitals with cardiac catheterization laboratory. The correction of these factors would lead to signifi cant optimization of ACS therapeutic algorithms and improve the outcome of these patients.
Геномните асоциативни проучвания като съвременен подход за изясняване на генетичните основи на артериалната хипертония – част втора
(Централна медицинска библиотека, МУ София/Central Medical Library, MU Sofia, 2014-09) Цвеова/Tzveova, Р./R.; Янева/Yaneva, Т./T.; Димитров/Dimitrov, Г./G.; Пендичева-Духленска/Pendicheva-Duhlenska, Д./D.; Въндева/Vandeva, С./S.; Матрозова/Matrozova, Й./Y.; Найденов/Naydenov, К./K.; Белчева/Beltcheva, О./O.; Миткова/Mitkova, А./A.; Захариева/Zacharieva, С./S.; Търновска-Къдрева/Turnovska-Kadreva, Р./R.; Начев/Nachev, Г./G.; Митев/Mitev, В./V.; Кънева/Kaneva, Р./R.
Резюме. Артериалната хипертония (АХ) представлява основен сърдечно-съдов рисков фактор, отговорен за над 50% от сърдечно-съдовата заболяемост и смъртност по целия свят, особено в развитите страни. Епидемиологичните данни от голям брой проучвания показват, че възникването на АХ се дължи на едновременното и комбинирано влияние на генетични фактори и фактори на променящата се околна среда. Именно поради тази причина хипертонията е определена като комплексно, мултифакторно заболяване, при което делът на генетичния компонент е между 30 и 50%. Първият опит за провеждане на широкомащабно, геномно изследване, имащо за цел да идентифицира гени и генни локуси, асоциирани с АХ, е направен през 2007 год. от Welcome Trust Case Control Consortium, но въпросното проучване не успява да идентифицира генетични варианти, повишаващи чувствителността към високи стойности на АХ при европейци. От този момент нататък са проведени няколко големи проучвания, покриващи целия човешки геном, като са идентифицирани над 50 на брой рискови варианта в различни хромозомни локуси, свързани с промени в стойностите на систолното и диастолното артериално налягане (САН и ДАН) или АХ като цяло.*****Summary. Arterial hypertension (AH) is a major quantitative cardiovascular risk factor, responsible for over 50% of cardiovascular morbidity and mortality worldwide, especially in developed countries. Epidemiological data from a large number of studies have shown that the occurrence of hypertension is due to simultaneous and combined infl uence of genetic factors and the evolving environment. Arterial hypertension is defi ned as a complex, multifactorial disease, in which the proportion of the genetic component is between 30% and 50%. The fi rst attempt to conduct a large-scale genomic study, aimed to identify genes and gene loci associated with arterial hypertension was carried out in 2007 by the Welcome Trust Case Control Consortium. The purpose of this study was to detect genetic variants that increase susceptibility to high levels of blood pressure in Europeans. Later, different research groups conducted several large studies covering the entire human genome and identifi ed over 50 risk variants in various chromosomal loci associated with changes in systolic and diastolic blood pressure (SBP and DBP) or arterial hypertension in general.
Десностранен инфекциозен ендокардит – характеристика и прогноза. Клиничен случай на нативен инфекциозен ендокардит на трикуспидална клапа
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-09) Донова/Donova, Т./T.; Радкова/Radkova, М./M.
Резюме. Десностранният инфекциозен ендокардит (ДСИЕ) се наблюдава значително по-рядко от левостранния – от 5 до 10% от всички случаи на инфекциозен ендокардит (ИЕ), най-често е първичен и на трикуспидалната клапа. Честотата на пулмоналния ИЕ е още по-ниска – от 1.5 до 2% от всички случаи на ИЕ. Патогенните микроорганизми са най-различни – от Staphylococci до Rickettsia и Candida. Предразполагащите фактори за ДСИЕ включват: интравенозна лекарстве- на и алкохолна злоупотреби, инфекция на сърдечно имплантирани устройства, вродени сърдеч- ни заболявания, инфекция на интравенозни периферни и централни катетри, зъбни инфекции. Клиничната картина е неспецифична, а прогнозата на ДСИЕ се определя от вирулентността на инфекциозния микроорганизъм и големината на вегетациите. Профилактиката изисква пре- ди всичко стриктно спазване на асептика при венозна катетърна инсерция, корекция на вроде- ните сърдечни болести и лечение на зъбните инфекции. Представен е клиничен случай на ин- фекциозен ендокардит на трикуспидална клапа при структурно здраво сърце и предразполагащ фактор – интравенозна лекарствена злоупотреба. ***** Summary. The right sided infective endocarditis is defi nitely more rare noted than the left sided – 5-10% of all IE cases, most commonly it is primary and affects the tricuspid valve. The frequency rate of the pulmonary endocarditis is even lower – 1.5-2% off all IE cases. The pathogenic microorganisms vary widely – from Staphylococci to Rickettsia and Candida. Prepossessing factors for this disease include: intravenous medicinal and alcoholic abuses, infection of heart-implanted devices, congenial hearth diseases, infection of intravenous peripheral and central catheters, dental infections. The clinical presentation is unspecifi c and the prognosis is defi ned by the virulence of the infl ammatory microorganism and the size of the vegetations. The prophylaxis requires among all strict observation of aseptics by venous cathetric insertions, correction of the congenial hearth diseases and treatment of the dental infections. ***** 1Материалът е представен на ХV НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС на ДРУЖЕСТВОТО НА КАРДИОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ – 6-9.Х.2016 г., НДК, София
Дилатативна кардиомиопатия и интракавитарна тромбоза в лява камера при пациент с мускулна дистрофия на Бекер: клиничен случай
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-06) Ташева/Tasheva, Р./R.; Григоров/Grigorov, Мл./Ml.; Витлиянова/Vitlianova, К./K.
Резюме. Мускулната дистрофия на Бекер е Х-свързана рецесивна мутация (Хр21 локус), водеща до дефект в продукцията на дистрофин – важен протеин в миокарда и скелетната мускулатура, който намалява стреса върху сарколемата при мускулни контракции. Недостатъчната продукция на дистрофин при пациенти с мускулна дистрофия на Бекер (BMD) е свързана с поява на бавна и прогресивна мускулна слабост в краката и тазовата мускулатура. Засягането на миокарда не е пропорционално на степента на промените в периферната мускулатура – настъпва в късен етап от развитието на заболяването – 28,7 ± 7,1 години, и е основна причина за смърт при тези пациенти. Ранното диагностициране на сърдечното засягане е изключително важно, тъй като е свързано с навременно започване на терапия за сърдечна недостатъчност и забавяне развитието на кардиомиопатията. Представяме случай на 37-годишен мъж с мускулна дистрофия на Бекер, късно диагностицирана напреднала кардиомиопатия и интракавитарна тромбоза в лява камера. ***** Summary. Becker muscular dystrophy (BMD) represents an X-linked genetic disease (Xp21 locus) resulting in dystrophin production defect. Dystrophin is an essential protein in skeletal muscles and myocardium that reduces cell membrane stress during muscle contractions. The insuffi cient production of dystrophin in patients with Becker muscular dystrophy results in slow and progressive muscle weakness that affects predominantly proximal pelvic muscles. There is no correlation between cardiac involvement and the severity of myopathy. The onset of cardiac involvement is usually in the third decade of life (28,7 ± 7.1 years) and is the main cause of death in these patients. As soon as the diagnosis of BMD is established, a comprehensive cardiac examination should be performed. Because cardiac involvement in BMD is progressive and adequate therapy is available, cardiac investigations need to be regularly repeated. If cardiac involvement in BMD is recognized early, appropriate therapy may be applied early, resulting in more favorable outcome. We present the case of 37-year-old male with BMD, dilative cardiomyopathy and LV thrombus, diagnosed at late stage of the disease progression.
Динамика в еволюцията на пулмоналната инсуфициенция след радикална корекция на тетралогия на Фало при деца
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2013-11) Дашева-Димитрова/Dasheva-Dimitrova, А./A.
Резюме: Хирургичната корекция на деца с тетралогия на Фало (ТФ) е единствен, безалтернативен метод на лечение. Радикалната операция включва затваряне на междукамерния дефект и дезобструкция на деснокамерния изходен тракт. Ако пръстенът на пулмоналната клапа е хипопластичен, се имплантира трансануларна заплатка (ТАЗ). Една от неизбежните находки след операцията е появата на пулмонална инсуфициенция (ПИ). Целта на проучването е да се изследва пулмоналната инсуфициенция след радикална корекция на ТФ непосредствено след операцията и при последния контролен преглед, както и да се потърси зависимост между степента на ПИ и типа хирургична техника – запазена или незапазена пулмонална клапа (ТАЗ) рано след операцията и в отдалечен срок. Проучени са 196 пациенти, подложени на радикална операция между 1990-2001 г. в Детската кардиологична клиника на Националната кардиологична болница. Дезобструкцията при 140 (71,43%) е осъществена чрез ТАЗ, а при останалите 56 (28,57%) пулмоналната клапа е запазена. Всички пациенти са изследвани с едно- и двуразмерна ехокардиография с пулсов и цветен доплер. Използвани са статистически методи, като за ниво на значимост е прието р < 0,05. До 30-ия ден след операцията изходът е летален за 8 (4,08%) деца. Срокът на следоперативното проследяване е 132,7 ± 48,42 (5-240) месеца, като 97,32% от пациентите са проследени над 5 и повече години. Непосредствено след операцията ПИ се установява при 186 пациенти, а при последния контролен преглед – при всички. И в двата случая преобладават пациентите с умерена ПИ, като при последния контролен преглед (ПКП) се появяват и такива с тежка ПИ – 34 (18,09%). Наблюдава се сигнификантна зависимост между степента на ПИ и типа на хирургична корекция, изразяваща се в по-висок относителен дял на по-значима ПИ при пациентите с ТАЗ спрямо пациентите със запазена пулмонална клапа както непосредствено след операцията, така и при ПКП. ПИ напредва и в двете групи, като при пациентите с незапазена пулмонална клапа (ТАЗ) се развива тежка ПИ, каквато липсва при пациентите със запазена пулмонална клапа. 21 пациенти с тежка ПИ претърпяват пулмонално клапно протезиране. В хода на следоперативната еволюция ПИ прогресира при всички пациенти, като при коригираните с ТАЗ се наблюдава и високостепенна ПИ с последващо развитие на деснокамерна дисфункция. ***** Summary: Surgical correction of tetralogy of Fallot (TOF) in children is a unique method of treatment with no alternative. Radical surgery involves closure of the ventricular septal defect and removal of the right ventricular outfl ow tract obstruction. If the ring of the pulmonary valve is hypoplastic, transannular patch (TAP) has to be implanted. One of the inevitable fi ndings after surgery is the occurrence of pulmonary insuffi ciency (PI). The aim of this study was to examine pulmonary insuffi ciency after radical correction of TOF, immediately after surgery and at last follow-up, and to seek correlation between the degree of PI and the types of surgical methods used – with preservation of the pulmonary valve or TAP implantation, early and late after operation. 196 patients who were radically operated between 1990-2001 in the Pediatric Cardiology Clinic of the National Heart Hospital were studied. Desobstruction in 140 (71.43%) patients was achieved by TAP, while in the remaining 56 (28.57%) the pulmonary valve was preserved. All patients were examined by one- and two-dimensional echocardiography with pulsed and color Doppler. Statistical methods were used and the level of signifi cance adopted was p < 0.05. The 30-day overall death rate after surgery was 4.08% (8 children). The duration of the postoperative follow-up was 132.7 ± 48.42 (5-240) months, 97.32% patients were followed up over a period of 5 or more years. Immediately after surgery PI was found in 186 patients, and at the last follow-up all children had PI. In both cases patients with moderate PI dominated. At the last examination emerged patients with severe PI – 34 (18.09%). There was a signifi cant correlation between the degree of PI and the type of surgical repair used, with a higher proportion of more signifi cant PI found in patients with ТАP compared with patients with preserved pulmonary valve, and that fi nding was unchanged from immediately after surgery to the last follow up. PI progressed in both groups, patients with unsaved pulmonary valve developed severe PI, in contrast to those with preserved pulmonary valve. 21 patients with severe PI underwent pulmonary valve replacement. During the postoperative evolution PI progressed in all patients and in those with implanted TAP was observed high-PI with subsequent development of right ventricular dysfunction.

Преглеждане

Търсене Сърдечно-съдови заболявания / Cardiovascular Diseases от Заглавие

Резултати на всяка страница

Опции за сортиране