Български медицински журнал (БМЖ) / Bulgarian Medical Journal (BMJ)

Постоянни адреси на тази колекция

http://cml4.mu-sofia.bg:4000/handle/10861/62

Български медицински журнал се издава в три броя годишно и отразява оригинални научни и научно-практически разработки от всички области на медицината. Същевременно във всеки брой редакционната колегия запознава широката читателска аудитория и с постиженията на наши и чуждестранни специалисти. Смятаме това за необходимо, тъй като, за да има прогрес в медицинската наука, са необходими приемственост и памет за предходното. Наред с това, всички ние трябва да познаваме изминатия път от древността до високите технологии и да се отнасяме с почит към всички наши колеги, допринесли за развитието на медицинската наука и изкуство. Български медицински журнал публикува и научни обзори за съвременни и авангардни методи на диагностиката, лечението и профилактиката във всички области на медицината. Трябва да се отбележи, че фундаменталната наука е приоритет на големите и богати държави, но независимо от това теоретичните знания и широката информираност на всеки лекар са от съществено значение за неговата обща медицинска култура. Именно чрез съвременни и значими проблеми на медицинската наука и практика, отразени в научните обзори, Български медицински журнал има амбицията да разшири кръгозора на колегията от различните специалности. В рубриката за трудни диагностични и рядко срещани случаи се публикуват описания на клинични случаи от всички възрастови групи и различни медицински специалности. Във връзка с внедряването на съвременни диагностични и терапевтични методи Български медицински журнал публикува приети ръководни правила и консенсуси за диагностика и лечение на социалнозначими заболявания. Списанието се обработва БД Българска медицинска литература. ****** ISSN 1313-1516; УДК: 61 ***** Уебстраница: http://www.medun.acad.bg/cmb_htm/BMJ/index.htm

Преглеждане

Показани 1 - 20 от 179

Aсоциирана с бременността тромботична микроангиопатия и остра бъбречна увреда
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2013-09) Любомирова/Lubomirova, М./M.
Резюме: Острата бъбречна увреда (ОБУ) е рядко, но сериозно усложнение по време на бременността. Бъбречната недостатъчност може да усложни няколко други специфични за бременността състояния – тежката прееклампсия/HELLP синдром, острата чернодробна стеатоза на бременността (AFLP) и тромботичната тромбоцитопенична пурпура (TTP) най-често се усложняват с ОБУ. Тези заболявания са диагностични предизвикателства пред клинициста. В статията се обсъждат клиничните и лабораторните характеристики, патофизиологията и лечението на тези три условия, с особено внимание към бъбречните прояви. Наложително е заболяванията да се разграничат, за да се предприемат съответните терапевтични решения, които могат да бъдат животоспасяващи за майката и плода. Обикновено AFLP и HELLP се подобряват след родоразрешението, а за ТТП плазмафереза е първа линия на лечение, като бъбречното възстановяване е проблемно и майчината смъртност остава все още висока. ***** Summary: Acute kidney injury (AKI) is a rare but serious complication of pregnancy. Renal insuffi ciency can complicate several other pregnancy-specifi c conditions. In particular, severe preeclampsia/HELLP syndrome, acute fatty liver of pregnancy (AFLP) and thrombotic thrombocytopenic purpura (TTP) are all frequently complicated by AKI, and share several clinical features which pose diagnostic challenges to the clinician. In this article, we discuss the clinical and laboratory features, pathophysiology and treatment of these 3 conditions, with particular attention to renal manifestations. It is imperative to distinguish these conditions to make appropriate therapeutic decisions which can be lifesaving for the mother and fetus. Typically AFLP and HELLP improve after delivery of the fetus, whereas plasma exchange is the first-line treatment for TTP.
BCG остеит
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2010-12) Върбанова/Varbanova, Б./B.; Василева/Vasileva, В./V.; Минчев/Minchev, П./P.; Недева/Nedeva, Р. /R.; Дянков/Dyankov, Е./E.
Bacille-Calmette Guerin (BCG) остеомиелитът е много рядко усложнение на BCG ваксината. Представяме случай на 7-месечно кърмаче, хоспитализирано по повод температура, болка и ограничен обем на движенията в дясна- та раменна кост и раменната става. С лабораторните изследвания се установиха умерена левкоцитоза и повишени нива на CRP. КТ на хумералната област показа следните промени: юкстаартикуларна остеопороза, добре разграниче- на ексцентрична остеолитична лезия на проксималния хумерус с кортикално инфарциране, периостална реакция, оток и ликвефикация на меките тъкани в съседство със засегнатата кост. Туберкулиновият тест показа хиперергична реакция – 17 mm булозен инфилтрат, при нормална рентгенография на гръдната клетка и отрицателен квантиферо- нов тест. При пациента беше изключено подлежащо имунидефицитно заболяване. Случаят се представя поради изк- лючителната рядкост на заболяването в българската популация. ***** Summary. Bacille Calmette-Guerin (BCG) osteomyelitis is a very rare, serious complication of BCG immunization. We report a 7- month-old boy who was admitted for 3-day history of fever, limited range of movement of the right shoulder and tenderness of right arm. Laboratory investigations showed mild leucocytosis with relative lymphocytosis, high levels of CRP. CT scan of humeral regions revealed: juxta-articular osteoporosis, well demarcated eccentric osteolytic lesion in proximal right humerus, periostal reaction with cortical infarctions, soft-tissue swelling and liquefaction adjusted to the underlying bone. Hyperergic tuberculin sensitivity – 17 mm bullous infiltrate, was detected by Mantoux test. Chest X-ray and QFT were normal. Underlying immunodeficiency syndrome was excluded. Three-month tuberculostatic treatment leaded to the complete resolution of the disease. The case is presented for its rarity in Bulgarian population.
CaMKII делта стимулира пролиферацията на нормални човешки епидермални кератиноцити чрез стимулиране на ERK1/2 и c-Myc активността
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2008-04) Иванова/Ivanova, П./P.; Тенчева/Tencheva, Ц./Z.; Митев/Mitev, В./V.
Калцият е важен интрацелуларен вторичен посредник, участващ в процеси, стимулирани от растежни фактори и хормони, в регулацията на клетъчния цикъл и генната експресия и много други. Рецептори тирозин кинази и G-протеин-свързани рецептори увеличават интрацелуларните Ca2+ нива чрез продукцията на инозитол-3-фосфат (IP3), който индуцира освобождаване на Ca2+ от ендоплазмения ретикулум чрез IP3 рецептор. Един от ключовите протеини, трансдуциращ сигнал в резултат на увеличен интрацелуларен Ca2+, е калмодулинът (CaM), който от своя страна активира членовете на СаМ киназното семейство. Изненадващо в литературата не съществуват данни за експресията и участието на отделните СаМ киназни изоформи в регулацията на различните физиологични процеси в човешки епидермални кератиноцити. Целта на настоящото изследване беше да се установи ролята на Ca2+/калмо¬ду¬лин-зависимата протеин киназа II  (CaMKII) в контрола на автокринната пролиферация на човешките кератиноцити. Получените от нас резултати показаха, че селективното затишаване на CaMKII чрез използването на специфичен антисенс-олигонуклеотид доведе до редуциране на фосфорилирането на ERK1/2, на фосфорилирането и ДНК свързва-щата активност на c-Myc и до инхибиране на кератиноцитната пролиферация. ***** Calcium (Ca2+) is an important intracellular second messenger in such processes as growth factor and hormone signalling, cell cycle regulation, gene expression, and many others. Receptor tyrosine kinases and G-protein – coupled receptors classically increase Ca2+ levels by producing inositol 3 phosphate (IP3), which induces Ca2+ release from the endoplasmatic reticulum via the IP3 receptor. One of the key proteins that transduces a signal in response to increase in intracellular Ca2+ is calmodulin (CaM), which in turn can activate members of CaM kinases family. Surprisingly, there is no data concerning expression and participation of different CaM kinase isoforms in different physiological processes in human epidermal keratinocytes. The aim of this study was to investigate the contribution of Ca2+/calmodulin-dependent protein kinase II  (CaMKII) in the control of keratinocyte proliferation. The obtained results showed that knock-down of CaMKII, using antisense oligonucleotide, led to decreased ERK1/2 phosphorylation, c-Myc phosphorylation and DNA-binding activity and inhibition of keratinocyte proliferation.
Eкстраинтестинални прояви при възпалителни чревни заболявания
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2010-12) Пенчев/Penchev, П./P.
През последните години като екстраинтестинални прояви при възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ) освен добре познатите артралгии/артрити, изменения в очите, кожата и хепатобилиарната система все по-често се описват тромбоемболии, остеопороза с фрактури, промени в дихателната и нервната система. Тяхното познаване е необходимо условие за навременнна диагностика и правилно лечение. Summary. In recent years, in addition to the well-known extraintestinal manifestations of Inflammatory Bowel Disease (IBD) like arthralgia/arthritis, eye changes, skin changes, and hepatobiliary system changes thromboembolic events, osteoporosis with bone fractures, changes in respiratory and nervous systems have been more frequently described. Their recognition is a prerequisite for timely diagnosis and proper treatment of inflammatory bowel disease, Crohn’s Disease and ulcerative colitis.
Kлетки, изолирани и култивирани от глиобластома мултиформе, имат прилики с мезенхимни стволови клетки
(Централна медицинска библиотека - МУ София / Central medical Library - MU Sofia, 2013-12) Тумангелова-Юзеир/Tumangelova-Yuzeir, К./K.; Найденов/Naydenov, Е./E.; Иванова-Тодорова/Ivanova-Todorova, Е./E.; Младенова/Mladenova, Ц./Тs.; Начев/Nachev, С./S.; Мурджева/Murdjeva, М./M.; Кюркчиев/Kyurkchiev, Д./D.
Резюме: Глиобластома мултиформе е най-често срещаният и най-агресивен мозъчен тумор, като средната преживяемост при това заболяване е 9-12 месеца. Съвременните изследвания показват, че туморът вероятно произхожда от популации на неврални стволови клетки, които са генетично увредени по начин, който ги трансформира в туморни стволови клетки. Тези клетки, наред с другите си свойства, могат да потискат имунната система. Мезенхимните стволови клетки са фибробластоподобни, мултипотентни и имат способност да се самообновяват и да се диференцират в мезодермални клетъчни линии. Известно е също така, че те имат имуносупресивен ефект, като действат както пряко върху ефекторните клетки, така и индиректно – върху клетки, регулатори на имунния отговор. При използването на методи на клетъчно култивиране, флоуцитометрия и ELISA нашите резултати показаха сходства между клетъчна култура от мултиплен глиобластом и мезенхимни стволвови клетки по отношение на експресия на маркери и секреция на цитокини, от което може да се предполага и подобие в механизмите на супресия на иунната система. ***** Summаry: Glioblastoma multiforme is the most common and aggressive brain tumour. Recent observations suggest that gliomas can originate from neural stem cell populations which can be transformed in cancer stem cells. These cancer stem cells are able to induce suppression in the immune system. Mesenchymal stem cells are multipotent fi broblast-like cells and they have the possibility of self-renewal and differentiation in mesodermal cell lines. It is also known that mesenchymal stem cells have immunosuppressive effect affecting not only the effector cells of the immune system, but also cells which are known as regulators of the immune response. Using methods for cell culturing, flowcytometry and ELISA our results demonstrated the similarities between mesenchymal stem cells and cellular cultures from glioblastoma regarding their marker expression and cytokine secretion which give us opportunity to speculate that the similarities regarding immunosuppressive function between both kinds of cells are also possible.
Oстър радиационен езофагит – усложнение при пациенти с малигнени процеси в гръдната клетка, провеждащи лъчетерапия (Диагноза и терапевтични проблеми с описание на клиничен случай)
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2013-05) Карагьозов/Karagyozov, П./P.; Минчев/Minchev, Цв./C.; Лазаров/Lazarov, Р./R.; Кирова/Kirova, Г./G.; Стойнов/Stoynov, С./S.
Радиационният езофагит е най-важната лимитираща дозата остра токсичност по време на лъчетерапия за гръдни малигноми. Подобна токсичност може да ограничи приложението на максималната доза на провежданата лъчетерапия и химиотерапия, а оттам и постигането на терапевтичен ефект. Комбинацията с химиотерапия повишава честотата на заболяването. Първите симптоми  дисфагия и одинофагия, се явяват 2-3 седмици след започване на лъчетерапията. При повечето пациенти оплакванията са леки и търпят бързо спонтанно обратно развитие. При малка част, особено при тези, лекувани с лъче-химиотерапия, се развиват тежки увреждания, свързани с езофагита, като язви, стенози, фистули, спонтанни перфорации на хранопровода, тежки кръвоизливи. Хистологично при острия радиационен езофагит се установява засягане на базалноклетъчния слой с изтъняване на кератинизирания плоскоклетъчен слой, оток на субмукозата и последваща денудация. Диагнозата се поставя рентгенографски или още по-добре с езофагогастроскопия. Ендоскопски могат да се установят патологични промени по типа на мукозит и разязвяване. Представяме клиничен случай на пациент с остър радиационен езофагит, развил се след дефинитивно лъчелечение за белодробен карцином, и разгръщането на усложненията от остро възпаление с язви, развили се непосредствено след лъчетерапията до аеродигестивна фистула. В острата фаза с изразена дисфагия и одинофагия поставихме перкутанна гастростома. Чрез КТ се установи трахеоезофагеална фистула. Постави се саморазширяващ се полупокрит стент в хранопровода, покриващ фистулния отвор. Три месеца след пълното затваряне на фистулата перкутанната гастростома се свали. Шест месеца след това пациентът нямаше оплаквания от страна на хранопровода. Това е типичен клиничен случай на остро поражение на хранопровода след дефинитивно лъчелечение. Динамичният ендоскопски контрол е важен метод за оценка на патологичните промени и за избор на най-добрия терапевтичен подход. ***** Summary: Radiation esophagitis is the most important dose-limiting acute toxicity during radiotherapy for thoracic malignancies. These toxicities can limit the maximum dose of radiation therapy (RT) and chemotherapy, and, thus, may limit the effi cacy of treatment. The combination with chemotherapy increases the risk of developing an acute esophageal injury. The fi rst symptoms of radiation esophagitis are dysphagia and odynophagia. They are seen usually 2-3 weeks after beginning of the therapy. The majority of patients do not develop severe complications and the symptoms resolve spontaneously for few weeks. Some of them, however, may develop severe esophagitis with complications, such as ulcers, stenosis, fi stula, spontaneous esophageal perforation, severe bleeding. Histologically, acute radiation esophagitis is primarily due to effects on the basal epithelial layer. This causes a thinning of the mucosa, which can progress to denudation. The diagnosis is done by X-ray or better upper gastrointestinal endoscopy. Endoscopically, mucositis and ulceration may be observed. We present a clinical case with acute radiation esophagitis after defi nitive radiotherapy for pulmonary cancer and the evolution of the complications from acute infl ammation and ulcers developed immediately after RT to aerodigestive fi stula. We used PEG for enteral feeding in the acute phase with severe dysphagia and odynophagia and semicovered metal stent for treating the tracheoesophageal fi stula. Three months after the complete closure of the fi stula we removed the PEG-tube and the patient did not have any esophageal complains 6 months later. This is a typical case of acute esophageal injury after defi nitive RT. The dynamic endoscopic control is an important tool in order to diagnose the changes in the pathological fi ndings and to choose the best treatment modality..
Алергичен риносинуит – диагностичен алгоритъм в детска възраст
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-09) Спасова, А. // Spassova, A.; Велизарова, Св. // Velizarova, Sv.
Резюме. Алергичният риносинуит е една от най-често срещаните алергични болести. Нелекуваният алергичен риносинуит оказва съществено негативно влияние върху качеството на живот при нелекувани пациенти. В клиничната практика възникват трудности при разпознаването на различните видове ринит. Поставянето на точна диагноза зависи от познаването на анатомията и физиологията на околоносните кухини. На този фон е създаден диагностичен алгоритъм, съобразен с Европейския консенсус за алергичен риносинуит. // Summary. Allergic rhinosinusitis is one of the most common allergic diseases. Non-treated allergic rhinosinusitis has a significant negative impact on quality of life in previously untreated patients. In clinical practice, difficulties arise in the identification of various types of rhinitis. An exact diagnosis depends on knowledge of the anatomy and physiology of paranasal sinuses. Based on this background a diagnostic algorithm is created, which is consistent with the European Consensus on allergic rhinosinusitis.
Алтернативни, животоспасяващи и удължаващи живота хирургични методи за лечение на напреднали карциноми на млечната жлеза, усложнени с разязвяване, профузно кървене и инфекция на тумора
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-12) Червеняков/Chervenyakov, П./P.; Василев/Vasilev, Е./E.; Средкова/Sredkova, Е./E.; Младенов/Mladenov, М./M.; Гемеджиев/Gemedzhiev, В./V.
Ракът на млечната жлеза (РМЖ) заема между 20-25% от всички органни локализации при онкологичните заболявания. Докато в САЩ, например, ранна диагноза при РМЖ (в І и ІІ стадий) се поставя при 82% от болните, у нас ранното диагностициране е незадоволително при около 55% от случаите. През периода от 1997 г. до 2011 г. оперирахме 2316 болни с РМЖ, 49,3% от които с локализация в дясната млечна жлеза (МЖ), 46,6% – в лявата, 4.1% – двустранна. 24 лекувани от нас болни с напреднал карцином на МЖ имаха разязвяване на кожата. При 18 болни кървенето беше интензивно и бе налице локална инфекция. С тежък анемичен синдром бяха 8 болни, а 16 бяха с лекостепенна анемия. Всички болни бяха оперирани (8 по спешност). Може да се направи изводът, че при болните с напреднал РМЖ, усложнен с ексулцерация на кожата, и при тумор с профузно кървене оперативното лечение е живо-тоспасяващо, макар че мастектомията не е радикална. Непосредствените оперативни резултати са обнадеждаващи. Дезинтоксикацията на болните рязко се подобрява, анемичният синдром бързо се компенсира чрез венозно приложение на Venofer, но понякога се налага и кръвопреливане. То обаче особено при иноперабилните болни с карцином води до тежки тромбоемболични усложнения и до по-бързото разрастване и развитие на метастази. При оперативни намеси с по-големи кожни дефекти след мастектомия е необходимо да се използва свободно кожно ламбо или кожно ламбо по съседство, взето на широка основа, за закриване на кожния дефект. Оперативните намеси трябва да се извършват от специализиран екип – мамолози и пластични хирурзи. Необходимо е организирането на кур-сове за подготовка на повече специалисти по пластична хирургия, които да работят съвместно в съответните центрове и мамологични клиники. За целта следва да се изготви програма за обучение на пластични хирурзи, съобразена със съвременните стандарти по мамология и хирургия. ***** Summary: Breast cancer (BC) is an extremely actual problem covering 20-25% of all organ localizations in oncological diseases. While in the USA, for example, the early diagnosis of BC (in stages I and II) is made in 82% of patients, in our country the early diagnosis is unsatisfactory in about 55% of cases. In the period 1997-2011, we performed surgery on 2316 patients with BC, 49.3% of which with localization in the right mammary gland (MG), 46.6% – in the left MG, 4.1% – bilaterally. 24 of the patients with an advanced carcinoma of MG we treated had skin ulceration. In 18 patients, hemorrhage was intense and a local infection was present. 8 patients had severe anemic syndrome, 16 – mild-grade anemia. All the patients had surgery (8 due to emergency). The conclusion can be drawn that surgical treatment is lifesaving in the patients with advanced BC complicated with skin exulceration and in tumor with a profuse hemorrhage, even though mastectomy is not radical. The direct operative results are encouraging. The detoxication of patients rapidly improves, anemic syndrome is quickly compensated by intravenous administration of Venofer, however, also blood transfusion is required occasionally. Particularly in the inoperable patients with carcinoma, it leads to severe thromboembolic complications and the faster growth and development of metastases. With the surgical interventions involving larger skin defects, the usage of a free skin fl ap or the skin fl ap in neighborhood, which was taken over a large base, is required to cover the skin defect. Surgical interventions should be performed by a specialized team including mammologists and plastic surgeons. The organization of courses to train more plastic surgery specialists is needed, who should work together in the related centers and mammological clinics. To this purpose, an educational program for plastic surgeons should be prepared in accordance with the modern standards in mammology and surgery.
Анемия при ревматоиден артрит
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2015-05) Манолов/Manolov, В./V.; Хаджидекова/Hadjidekova, С./S.; Велизарова/Velizarova, М./M.; Паскалева-Пейчева/Paskaleva-Peycheva, В./V.; Василев/Vasilev, В./V.; Цачев/Tzatchev, К./K.
Резюме. Определянето на серумен хепсидин е все още новост в клиниколабораторната практика в България. Неговото рутинно определяне би улеснило правилния избор на терапевтичен подход при лечение на нарушен метаболизъм на желязо при пациенти с ревматоиден артрит. Нивото на хепсидина може да диференцира пациенти с функционален дефицит на желязо от такива с ретикулоендотелна блокада. В тези случаи количественото определяне на хепсидина може да послужи за проследяване степента на натрупване на желязо в организма, да предостави информация на лекарите за ефикасността на терапията и да алармира в случай на токсично свръхнатрупване. Ниските нива на хормона може да идентифицират тези пациенти, при които има най-голяма вероятност да е подходящо пероралното въвеждане на желязо. ***** Summary. Determination of serum hepcidin is still a novelty in clinical laboratory practice in Bulgaria. Its determination routine would facilitate the correct selection of a therapeutic approach for the treatment of abnormal iron metabolism in patients with rheumatoid arthritis. The level of hepcidin may differentiate patients with a functional iron defi ciency and a reticuloendothelial blockade. In these cases the quantitative determination of hepcidin can serve to monitor the degree of iron overload in the body, to provide information to physicians about the effi cacy of therapy and to alert in case of toxic over-accumulation. Low levels of the hormone can identify the patients most likely suitable for oral administration of iron.
Антибиотична терапия в терапевтичния алгоритъм на алергичния ринит в детска възраст
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-09) Спасова, А. // Spassova, A.; Велизарова, Св. // Velizarova, Sv.
Резюме. Алергичният ринит е широко разпространено заболяване. Това е най-честото алергично страдание, засягащо 10-40% от населението в света, с прогресивно нарастване на неговата честота. В еволютивното развитие на заболяването горните дихателни пътища се инвазират с бактериални причинители. При тези обстоятелства заболяването има вече инфекциозно-алергичен характер. Провеждането на етиологично обусловена антибиотична терапия като първи етап от терапевтичния алгоритъм е изключително важно условие за постигане на добър лечебен ефект. // Summary. Allergic rhinitis is a widely spread disease. This is the most common allergy suffering, affecting 10-40% of the population in the world with a progressive increase in its frequency. In evaluative disease progression upper respiratory tract is infected with bacterial pathogens. Under these circumstances the disease already has infectious allergic character. Conducting of an etiologically determined antibiotic therapy as a first stage of the therapeutic algorithm is extremely important requirement for achieving good therapeutic effect.
Антиконвулсивни и невропротективни ефекти на росувастатин в пилокарпин-индуциран експериментален модел на епилепсия
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2015-05) Харитов/Haritov, Е./E.; Ангелеска/Angeleska, Е./E.; Бояджиева/Boyadjieva, Н./N.
Резюме. Епилепсията е хронично неврологично заболяване, засягащо 50 млн. души в световен мащаб. Съвременните антиепилептични лекарства осигуряват контрол на гърчовете при 70% от пациентите. При 30% от болните се устано- вява липса на ефект от лечението. През последните 10 години се появиха научни данни, дoказващи ролята на невровъзпа- лението в хода на епилепсията. Установено бе и че освен холестерол-понижаващ ефект статините притежават невро- протективен ефект. Целта на проучването е допълнително анализиране антиконвулсивните ефекти на росувастатина и изясняване на наличието на антиинфламаторни свойства в неонатален пилокарпинов модел на епилепсия. За постигане на тази цел бяха използвани 5 групи неонатални плъхове, с 5 животни в група (n = 5): контролна група; пилокарпинова група; росувастатин (10 mg/kg, per os) плюс пилокарпин; росувастатин (20 mg/kg, per os) плюс пилокарпин; росувастатин (40 mg/ kg, per os) плюс пилокарпин. Росувастатинът беше прилаган per os със сонда в течение на 7 дни, до деня на прилагане на пилокарпина. Епилептичната активност беше наблюдавана в течение на 3 h след прилагането на пилокарпина. През този период бяха отчитани степените на гърчовете по скалата на Рейсин, както и времето до появата и броя на т.нар. wet dog shakes. Пилокарпинът индуцира поява на гърчове след прилагането му. В групите с предварително третиране с росувас- татин се установи дозозависимо потискане на епилептичната активност, както и появата и броя на WDS, в сравнение с контролната група животни. Данните, получени в това изследване, показват, че росувастатинът редуцира епилептич- ната активност, което дава основание за прилагането му като допълнителна терапия при лечението на епилепсията. Механизмът на това действие би могъл да се свърже с установените антиинфламаторни ефекти на статините. Това предположение изисква бъдещи изследвания. ***** Summary. Epilepsy is a chroinic neurological disoreder wich affects 50 million people worldwide. The current antiepileptic drugs provide seizure control in 70% of patients. Uncontrolled seizures are found in 30% of adult epilepsy patients. In the last decade emerging evidence supports the role of infl ammation in epilepsy. Apart from its cholesterol lowering properties, have been shown that statins exert neuroprotectiv effect. The objective of our study was to further analize capacity of rosuvastatin to prevent seizures and to elucidate whether this drug exert anti-infl ammatory effect, after neonatal pilocarpine-induced status epilepticus. For these purposes, fi ve groups of rats, of 5 animals each were employed: saline (control), pilocarpine (PILO), pilocarpine plus rosuvastatin (10 mg/kg, per os, for 7 days), pilocarpine plus rosuvastatin (20 mg/kg, per os, for 7 days), pilocarpine plus rosuvastatin (40 mg/kg, per os, for 7 days). Rosuvastatin was administered for 7 days prior to application of pilocarpine. Seizure activity was monitored for 2h. after induction of seizures with pilocarpine. The severity of seizures was evaluated using Racine scale. The onset and number of wet dog shakes (WDS) also was scored. Pilocarpine induced tonic-clonic seizure after it administration. Rosuvastatin in dose-dependant fashion reduce seizure scores, onset and number of WDS, as compared that of control group. Conclusion: Our data suggest that rosuvastatin may reduce epiletoformic activity and could be used as add-on therapy for epilepsy. The mechanism of this, can be attributed to it anti-inflammatory effects. This assumption needs fuрther investigations.
Антиоксидантна активност на Mif-1 и Tyr-Mif-1 при три модела на стрес
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2008-04) Бочева/Bocheva, A./A.; Джамбазова/Dzhambazova, Е./E.
Пептидите от семейството на Tyr-MIF-1 – MIF-1 и Tyr-MIF-1, имат опиоидно и антиопиоидно действие. Известно е, че стресът активира процесите на формиране на свободни радикали – нестабилни химични частици, които нарушават клетъчната хомеостаза на организма. Освен това опиоидните пептиди могат да модулират образуването на свободни радикали. До този момент не са известни данни за ефектите на MIF-1 и Tyr-MIF-1 върху радикалооб-разуването и тъканното увреждане в норма и след стрес. Целта на изследването бе изучаване антиоксидантната активност на двата невропептида при три модела на стрес – имобилизационен (IS), студов (CS) и топлинен (HS) стрес, в мозък и кръвна плазма. Получените резултати показаха: 1) MIF-1 и Tyr-MIF-1 в интактни животни са антиок-сиданти в мозъка и прооксиданти в кръвната плазма; 2) MIF-1 и Tyr-MIF-1 и след трите вида стрес имат антиоксидан-тен ефект върху радикалообразуването в мозъка и кръвната плазма, с изключение на MIF-1 след топлинен стрес в кръвната плазма; 3) MIF-1 и Tyr-MIF-1 след имобилизационен и топлинен стрес имат АОА само върху тъканното увреж-дане в мозъка. ***** : Peptides of the Tyr-MIF-1 family – MIF-1 and Tyr-MIF-1, have antiopioid and opioid-like effects. It is known that stress leads to formation of excessive free radicals – extremely reactive and unstable chemical species, which are a major internal threat to cellular homeostasis of aerobic organisms. Furthermore, opioid peptides have been recognized as modulators of reactive oxygen species (ROS). So far no data about direct scavenger properties of Tyr-MIFs peptides were available. The aim of our study was to investigate the antioxidant activity of MIF-1 and Tyr-MIF-1 after immobilization (IS), cold (CS) and hot (HS) stress in brain and blood plasma. We found that: 1) MIF-1 and Tyr-MIF-1 in intact animals showed antioxidant effects in brain and pro-oxidant – in blood plasma; 2) MIF-1 and Tyr-MIF-1 after three different models of stress showed antioxidant effects on ROS in brain and blood plasma with exception of MIF-1 after HS in blood plasma; 3) MIF-1 and Tyr-MIF-1 after IS and HS showed antioxidant activity on tissue damage in brain.
Антраксът като средство за биологична война и биотероризъм
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-04) Минчева/Mincheva, Ц./Ts.; Дойчева/Doycheva, В./V.; Шаламанов/Shalamanov, Д./D.; Дойчинова/Doychinova, Ц./Ts.
Резюме. Представена е съвременната характеристика на биологичното оръжие. Направен е исторически преглед на биологичните програми, разработвани от отделни държави, в частта, свързана с антраксната инфекция. Подробно са разгледани отделните страни на биотероризма и е обсъдена ситуацията с антраксната поща в САЩ през 2001 г. Посочени са лабораторен инцидент с антракс през 1979 г. и новата възможност за антраксно заразяване посредством хероин, контаминиран с антраксни спори. ***** Summary. Presented is a modern characteristic of a biological weapon. Performed is an historical overview of biological programs developed by individual countries in part related to Anthrax infection. Discussed are in detail various aspects of bioterrorism and it is mentioned the Anthrax mail in the USA in 2001. Indicated is the laboratory accident with Anthrax in 1979 and the new possibility of infection by heroin contaminated with Anthrax spores.
Апикална остеотомия на многокоренов зъб – доклад на клиничен случай
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2015-06) Цветанов/Tsvetanov, Ц./Ts.
Резюме. В исторически аспект, методът е създаден от C. Partsch през 1897 г. Според него, за да бъде премахнато възпалителното огнище в периапикалната област, е наложително да се премахнат заболелият апекс на зъба и променените тъкани около него. Целта на публикацията е да се представи клиничен случай на лечение на апикален периодонтит на многокоренов зъб чрез ендодонтско-хирургично лечение, като в протокола на ендодонтското лечение се застъпва ортоградното корено-канално лечение, а хирургичният протокол включва резекцията на кореновия апекс и кюртаж на периапикалните тъкани. ***** Summary. In the historical aspect this method is created by C. Partsch during the 1897 year according to removal of infl ammatory process in the periapical area is necessary to be removed apex trouble of a tooth’s root and nearby tissue changes. The aim of this publication is to present the clinical case of periapical periodontitis treatment of multi-rooted tooth with endodontic surgical procedure, such as in endodontic therapy protocol advance orthograde root canal treatment and surgical protocol includes an apical root resection and an apical curettage.
Бактерицидна активност in vitro на три растителни инфуза върху 44 клинични щама Helicobacter pylori, включващи такива с двойна или тройна резистентност към антибиотици // In vitro study of the bactericidal activity of three herbal infusions against 44 clinical strains of Helicobacter pylori, including double and triple antibiotic resistant strains
(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU − Sofia, 2013-05) Боянова, Л. // Boyanova, L.; Гергова, Г. // Gergоva, G.; Митов, И. // Mitov, I.
Целта на проучването бе да се оцени бактерицидното действие на инфузи от мента, лайка и липов цвят върху щамове Helicobacter pylori – агенти, които не са проучвани или са фокус на единични съобщения. Бактерицидното действие на инфузите беше проучено в концентрации, които се използват за билкови чайове, върху 44 клинични щама H. pylori. Най-силна бактерицидна активност след 2 h беше намерена при ментата (56.8%), следвана от лайката (40.9%) и липовия цвят (20.4%). Ментата, лайката и липата бяха бактерицидни за 25.8, 12.9 и 3.2% от 31 щама H. pylori, устойчиви към един или повече антибиотици, след 1 h и съответно 54,8, 45,2 и 16,1% след 2 h. В заключение, това проучване предоставя, доколкото ни е известно за първи път, данни за бактерицидните активности на лайката и липовия цвят срещу H. Pylori, като водни екстракти в концентрации, които се използват за билкови чайове. Само ментата показа бактерицидна активност върху > 1/2 от щамовете след 2 h, макар с несигнификантни различия спрямо активността на лайката. Липовият цвят не беше активен върху бактериите. // Summary: The aim of the study was to assess the killing of Helicobacter pylori strains by peppermint, chamomile and lime flower, which have not been studied or have been a topic of single reports. Bactericidal activities of 3 herbal infusions at concentrations used for herbal teas/tisanes were evaluated against 44 clinical H. pylori strains. The strongest bactericidal activity within 2 h was found by peppermint (56.8%), followed by chamomile (40.9%) and lime flower (20.4%). Peppermint, chamomile and lime flower killed 25.8%, 12.9% and 3.2% of 31 H. pylori strains resistant to one or more antibiotics within 1h, and 54.8%, 45.2% and 16.1% within 2h, respectively. To our knowledge, this is the first study which provides data about bactericidal effects of the chamomile and lime flowers as aqueous extracts at concentrations used for herbal teas/tisanes against H. pylori. Only the peppermint exhibited bactericidal activity against >1/2 of the strains, although with non-significant differences vs. the activity of the chamomile. Lime flower was not active against the bacteria.
Белодробна трансплантация. I част. История, проблеми.
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-09) Семков/Semkov, А./A.; Янков/Yankov, Г./G.; Петров/Petrov, Д./D.
Резюме. Възможността за трансплантация на тъкани и органи е едно от най-големите постижения в медицината. Трансплантологията преодолява множество технически ограничения, като в тази еволюция са въвлечени почти всички медицински специалности. Резултатите от трансплантациите непрекъснато се подобряват, като голям принос имат критериите за подбор на кандидати, подготовката и възможностите за интензивно лечение. Първите съобщения за трансплантация на тъкани и органи датират още от XIX и началото на XX век. До средата на 50-те години техническите особености на белодробната трансплантация са изучавани върху кучета. Първата успешна белодробна трансплантация на куче е описана от Metras във Франция през 1950 г. Първата белодробна трансплантация при човек е извършена в САЩ от James Hardy през 1963. През 80-те години белодробната трансплантация има сериозно развитие. През 90-те години техническите ѝ детайли се стан- дартизират. В следващите десетилетия броят на белодробните трансплантации нараства, а този на трансплантациите сърце-бял дроб намалява, като резултатите са подобрени и при двата вида. В доклада на ISHLT от 2015 се съобщава за 51 440 белодробни и 3820 трансплантации на сърце-бял дроб при възрастни. ***** Summary. The possibility of transplantation of tissues and organs is one of the greatest achievements in medicine. Transplantology overcomes many technical limitations as this evolution involves almost all medical specialities. The results of transplantation are constantly improving in contribution with the criteria for selecting candidates, preparation and opportunities for intensive care. The fi rst reports of transplantation of tissues and organs are dated from the 19th and early 20th century. By the mid-50’s the technical features of lung transplantation are been studied on dogs. The fi rst successful lung transplantation on a dog was described by Metras in France in 1950. The fi rst lung transplantation on human has been made in the US by James Hardy in 1963. In the 80’s lung transplantation has serious development. In the 90’s technical details of lung transplantation standardize. In the following decades, the number of lung transplantations increases, while that of heart-lung transplantations decreases, and the results are improved in both types. The report of ISHLT from 2015 reported 51,440 lung transplantations and 3,820 heart-lung transplantations in adults.
Белодробна трансплантация. II част. Индикации, подбор, хирургични методи, следоперативно поведение и резултати
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-09) Семков/Semkov, А./A.; Янков/Yankov, Г./G.; Петров/Petrov, Д./D.
Резюме. През последните 25 години белодробната трансплантация се наложи като терапевтичен метод при паци- енти с белодробни заболявания в краен стадий. В този материал са разгледани индикациите и методите за белодробна трансплантация, критериите за подбор на кандидати и подходящите за тях донори, следоперативното поведение, въз- можните усложнения и резултатите в краткосрочен и дългосрочен план. Описани са специфичните индикации при различните заболявания, както и контраиндикациите. Включени са посттрансплантационните усложнения с техните симптоми и методите за лечението им. ***** Summary. Over the past 25 years lung transplantation is the main therapeutic method for patients with lung diseases in fi nal stage. In this paper the indications and methods for lung transplantation, criterias for selection of recipients and their eligible donors, postoperative therapy, possible complications and outcomes in short and long term are discussed. The specifi c indications in various diseases and contraindications are described. The post-transplant complications are also included with their symptoms and options for treatment.
Биотероризъм и биологично оръжие
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2015-06) Димитров/Dimitrov, Д./D.
Резюме. През последното десетилетие опасността от използването на микроорганизми като биологично оръжие се е уве- личила значително. Хаосът, който може да бъде генериран от подобна атака, беше демонстриран през 2001 г. в САЩ, когато чрез пощенските и куриерски служби в страната бяха разпространени малък брой писма, заразени с Bacillus anthracis. Въпреки че този акт засяга само пет географски области и 22-ма души се разболяват, то страхът и опасенията, които поражда в цялата страна и в света, са много по-големи. Сред специалистите по биотероризъм и биотехнологии битува мнението, че рано или късно изпускането на един или повече биологични агенти е почти неизбежно. Пускането и последващото разпространение на заразен агент (напр. вариола) може да се окажат катастрофални, ако не са приложени своевременно и ефективно съответните мерки за контрол. Също толкова сериозно може да се окаже освобождаването на високосмъртоносни (макар и нетрансмисивни) агенти като антракс и ботулинов токсин. Друго потенциално измерение на една биологична атака би било използването на ген- номодифицирани агенти. Независимо от източника на потенциална зараза светът е сравнително слабо подготвен за подобен тип въздействие. Самодоволството, че лесно бихме могли да се справим с подобен тип заплаха, е опасно и контрапродуктивно. ***** Summary. Concerns about the possible use of microbes by bioterrorists have increased signifi cantly over the past decade. The havoc that could be generated by such an attack was illustrated in 2001 when a small number of letters laced with Bacillus anthracis spores were disseminated via the U.S. postal system. Although only 22 persons became ill and fi ve geographic areas were actually affected, fear and apprehension extended across the country and around the world. There is general consensus (among those who are most knowledgeable about bioterrorism and the potential use of biotechnology for subversive goals) that the release of one or more biological agents is inevitable. The release and subsequent spread of a contagious agent, such as smallpox virus, could prove catastrophic if measures for control were not promptly and effectively applied. Equally serious would be a large-scale release of a highly lethal but non-transmissible agent, such as anthrax or botulinum toxin. The possible use of genetically modifi ed agents offers yet another dimension to the threat. It is clear that the world, including the United States, is ill prepared to deal with serious microbial challenges, whatever their source. Complacency about present capabilities to deal with these problems, such as has characterized the public health and the medical communities, is no longer an acceptable policy.
Болест на Crohn – исторически преглед на класификациите
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2009-04) Пенчев / Penchev, П. / P.
Болестта на Крон е хетерогенно, хронично грануломатозно възпаление, локализирано в ГИТ, най-често в терминалния илеум и началната част на дебелото черво. Многообразната фенотипна характеристика на болестта създава изключителни затруднения при изработването на стандартизирани критерии за намиране на корелации с предполагаемите етиологични фактори (генетични и от околната среда), за преценка на еволюцията и за оценка на ефекта от лечението. За тези цели последователно са разработени определени критерии, залегнали в приетите през 1998 г. Виенска класификация и през 2004 г. – Монреалска класификация. ***** Crohn’s disease is a heterogeneous, chronic, granulomatous inflammation, localized in the gastrointestinal tract, predominantly in the terminal ileum and the proximal part of the colon. The variety of phenotype characteristics of the disease causes extreme difficulties in setting up standardized criteria for finding correlation between possible etiologic factors (genetic and environmental), for assessment of the disease evolution and evaluation of the effect of the treatment. For this purpose, consistently defined criteria have been developed, which are basic principles in the Vienna classification accepted in 1998 and the Montreal classification in 2004.
Болест на Niemann-Pick
(2017-12) Коев./Koev, Кр./Kr.
Резюме. Обзорът разглежда рядко генетично заболяване с прогресиращ характер – болест на Niemann-Pick (NPC). Характерно за него е липсата на ензима киселинна сфингомиелиназа (ASM), разграждащ сфингомиелина, поради което аб- нормно се натрупват липиди в клетките на различни телесни тъкани. Лицата с NPC имат мутации в един от двата гена, NPC1 или NPC2. Тип А на болестта протича тежко и е с лоша прогноза и висок леталитет. Очна аномалия, наречена чере- шово червено петно, се среща при засегнатите от тип А на болестта на Niemann-Pick. При засегнатите от тип B често се наблюдават: хепатоспленомегалия, повтарящи се белодробни инфекции и тромбоцитопения, а при около 1/3 – и очни анома- лии (черешово червени петна) или неврологични увреждания. Лечението е насочено към специфичните симптоми при всеки отделен индивид. Трудностите при преглъщане трябва редовно да се наблюдават и да се оценява рискът от аспирация. ***** Abstract. The review describes the rare genetic disease of progressive nature  Niemann-Pick disease (NPC). Typical of this disease is the lack of the enzyme named acid sphingomyelinase (ASM), which degrades sphingomyelin, and because of that the lipids are accumulated abnormally in the cells of different body tissues. The individuals with NPCs have mutations in one of the two genes – NPC1 or NPC2. Type A of the disease is severe and with poor prognosis and high lethality. An ocular anomaly called a cherry-red spot occurs in peoples affected by the type A of Niemann-Pick disease. Typically, lung infections and thrombocytopenia are observed in patients with the type B of NPC, and about 1/3 – ocular anomalies (cherry-red spots) or neurological lesions. Treatment is targeted at specifi c symptoms in each individual. Swallowing diffi culties should be regularly monitored and the risk of aspiration should be assessed.

Преглеждане

Търсене Български медицински журнал (БМЖ) / Bulgarian Medical Journal (BMJ) от Заглавие

Резултати на всяка страница

Опции за сортиране