Медицински преглед /Medical Review

Постоянни адреси на тази колекция

http://cml4.mu-sofia.bg:4000/handle/10861/42

Многопрофилно научно медицинско списание за оригинални разработки: обзори, оригинални статии, казуистика. / Multiprofile medical journal for original studies: Review articles, Original papers, Case reports. / Списанието се обработва в База данни "БЪЛГАРСКА МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА" и в База данни "CABI: Global Health Database ". . . . . . . . The Journal takes part in the Databases "Bulgarian Medical Literature" ( БЪЛГАРСКА МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА) and in BD "CABI: Global Health Database". ***** ISSN:1312-2193 УДК:61 ***** Webpage: http://cml.mu-sofia.bg/CML/Journals/mpreg/index_bg.html

Преглеждане

Показани 1 - 20 от 297

A 20-year-old female patient with postburn lower extremities joint stiffness - case report - Медицински преглед, 44, 2008, № 4, c. 67-70.
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Murtezani, A.; Terziqi, H.; Dallku, I.; Krasniqi, V.; Rama, B.
This case study deals with implementation of physical exercise intended to achieve muscular strength modification, motor function- and psychological improvement. The goal of this case report presentation is to describe the results of an ambulatory rehabilitation program with components of musculoskeletal system exercise in children with severe burn injuries. The subject of our study is a female patient with severe burn injuries, dermatogenic stiffness, muscular hypotrophy and difficult walking with ambulation. Muscular strength and motor function improvements were observed. Patient started to walk without crutches. This research demonstrates the fact that regardless of how extensive the rehabilitation program is, the end results usually are good if physical therapy is integrated into the healing process. ***** Описва се случай с прилагане на програма с физически упражнения, насочени към изменение на мускулната сила и подобряване на двигателната функция и на психичното състояние. Целта на авторите е да представят резултатите от амбулаторна рехабилитационна програма с компоненти на упражнения за мускулно-скелетната система при деца с последствия от тежки изгаряния. Обект на проучването е момиче с тежки термични травми, кожни контрактури, мускулна хипотрофия и затруднено движение. Установява се подобрение на мускулната сила и на двигателните функции. Пациентката започва да ходи без патерици. Резултатите показват, че рехабилитационната програма е успешна, когато физикалната терапия е включена в оздравителния процес.
Anaplasma phagocytophilum при български пациенти – клинични случаи
(Централна медицинска библиотека, МУ - София / Central Medical Library, MU - Sofia, 2017-06) Пишмишева/Pishmisheva, М./M.; Баймакова/Baymakova, М./M.; Цачев/Tsachev, И./I.; Христова/Христова, И./I.
Резюме: Анаплазмозите са заболявания сред животните и хората. Протичат с ток- сико-инфекциозни прояви и промени в кръвните показатели. Причиняват се от микроорганизми, които избирателно атакуват гранулоцити. Целта на настоящата статия е да се представи клиничната характеристика на трима пациенти с човешка гранулоцитна анаплазмоза, лекувани в Инфекциозно отделение на МБАЛ – Пазарджик. ***** Abstract: Anaplasmosis are diseases among animals and humans. These illnesses are presented with acute febrile syndrome, intoxication, and alteration in blood parameters. The pathological agents are microorganisms that infect granulocytes. The aim of this study is to present the clinical characteristics of three clinical cases of human granulocytic anaplasmosis. The patients are treated at the Department of Infectious Diseases, Hospital of Pazardzhik, Bulgaria.
Asymmetric dimethylarginine – рисков фактор и маркер за атеросклероза
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-07) Петрова/Petrova, Ю./Yu; Манолов/Manolov, В./V.; Ангов/Angov, Г./G.; Петрова/Petrova, И./I.; Василев/Vasilev, В./V.; Цачев/Tzatchev, К./K.
Резюме: Атеросклерозата е една от водещите причини за смъртност в света и услож- нения след прекарани сърдечно-съдови иннциденти. Ендотелната дисфунк- ция предхожда изявата на атеросклероза. Азотен оксид, получен от ендотели- ума, е мощен ендогенен вазодилататор. Ниските нива на NO са свързани с нарушена ендотелна функция. Асиметричният диметиларгинин (АДМА) е ес- тествен продукт на обмяната на веществата в кръвната плазма и урина. По- вишени нива на AДMA инхибират NO синтез и следователно могат дa увредят ендотелната функция и по този начин се насърчава атеросклерозата. Пови- шените плазмени нива на АДМА корелират с кардиоваскуларни фактори като хиперхолестеролемия, артериална хипертония, захарен диабет, хронична сърдечна недостатъчност, диабет, хронична бъбречна недостатъчност и тю- тюнопушене. AДMA е предиктор на каротидната прогресия на IMT. Нивaта на AДMA са едни от най-силните предиктори за стабилна и нестабилна ангина. Значително повишено ниво на AДMA прогнозно се свързва с повишен риск от инсулт. Концентрацията на AДMA се увеличава след остър инсулт както в плазмата, така и в ликвора. Ендотелната дисфункция прогнозира ниско из- пълнение в няколко когнитивните домейни. Някои медикаменти имат благоприятен ефект върху сърдечно-съдовите заболявания чрез частично намаляване на нивата на ADMA, но засега няма убедителни данни. ***** Atherosclerosis is one of the leading causes for mortality and for complications after cardio-vascular diseases (CVD) worldwide. Endothelial dysfunction preceded atherosclerosis manifestation. Nitrogen oxide (NO) from endothelium reacts as one of main vasodilatators. Low NO levels are connected to endothelial dysfunction. Asymmetric dimethyl arginine (ADMA) inhibits NO synthesis and thus may damage endothelial function and leads to atherosclerosis development. Elevated serum ADMA concentrations correlates to cardio-vascular factors such as hypercholesterolemia, arterial hypertension, diabetes mellitus, chronic heart failure, chronic kidney injury and smoking. ADMA is a predictor of carotid IMT progression. ADMA levels are powerful CVD predictors. Elevated ADMA is connected to increased stroke risk. ADMA concentrations are elevated in serum and SCF both, after acute stroke. Endothelial dysfunction predicts low performance in several cognitive domains. Some trials shows that a few number of medical suplies has conductive effect on CVD, lowering ADMA levels.
Aнализ на разходите по диагнози, заплащани от НЗОК за амбулаторна терапия – част ІІ
(Централна медицинска библиотека - МУ София / Central Medical Library - MU Sofia, 2014-11) Златарева/Zlatareva, А./A.; Сопотенски/Sopotenski, С./S.; Грозданова/Grozdanova, М./M.; Петрова/Petrova, Г./G.
Резюме: Цел на проучването е да се извърши сравнителен анализ на разходите за терапия на заболяванията като диагнози в извънболничната помощ, зап- латени от НЗОК за 2012 и 2013 г. Събрани са официални публикувани данни за периода 2012-2013 г. и са анализирани разходите по анатомо- терапевтични групи. При направения анализ за периода януари-декември 2013 г. се наблюдава процес на нарастване на сумата, заплатена от НЗОК, като тази тенденция продължава до края на 2013 г. Причина за това е включването на нови лекарствени продукти, както и увеличението на броя болни с една или повече ресурсоемки диагнози, за чието лечение НЗОК заплаща. С най-голям дял е E11 Неинсулинозависим захарен диабет – 15%, на второ място като дял на изразходваните средства са хипертониите – 11%, третото място заема J44 Хронична обструктивна белодробна бо- лест – 9%, заболяването Артрити е на четвърто място по относителен дял на разхода със 7%, а на петоJ45 Астма с 6%. Динамиката в разходите за лечението им се определя от два основни фактора – включване на нови INN в лечението и промени в референтната реимбурсна стойност. ***** Summary: The purpose of this study is to perform a comparative analysis of the cost of pharmacotherapy paid by the National Health Insurance Fund (NHIF) for ambulatory care visits of patients with chronic conditions in 2012 and 2013. Official data were collected through the NHIF databases that were systematized and analyzed by INN, ICD code and therapeutic groups. For the analyzed period from January 2013 to December 2013, a process of increasing the amount, paid by the NHIF, was observed and this trend was noted until the end of 2013. The reason for this is the inclusion of new medicines and the increase in the number of patients with one or more resource consuming diagnoses for which treatment NHIF pays. With the largest share arel CD codes E11, ”Non-insulin-dependent diabetes mellitus”15%, followed by ”Hypertension” codes11%, third place is occupied by J44 “Chronic obstructive pulmonary disease”9%, the disease “Arthritis” is the fourth highest share of expenditure with 7% and the fifth one is J45 „Asthma” by 6%. The dynamics in the expenditures is a results of the influence of two main forces, which are the inclusion of new INN in the therapy and changes in the reference reimbursement value.
Chlamydia pneumoniae, острофазови протеини и имуноглобулини при пациенти с остър инфаркт на миокарда
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Икономова/Ikonomova, К./K.; Шишенков/Shishenkov, М./M.; Йорданова-Лалева/Yordanova-Laleva, П./P.; Атанасова/Atanasova, М./M.
Връзката между Chlamydia pneumoniae и миокардния инфаркт е установена в редица сероепидемиологични проучвания. Повишен титър на антителата срещу Chlamydia pneumoniae е намерен и при болни с коронарна и каротидна стеноза, както и при мозъчен инсулт. Целта на нашето изследване беше да се прецени до каква степен инфекцията с Chlamydia pneumoniae може да се свърже с възникването на миокарден инфаркт. Ус-поредно са изследвани главните елементи на хуморалния имунитет – основните класове имуноглобулини IgG, IgA, IgM, както и нивото на острофа-зовия белтък – С-реактивен протеин (CRP). Изследвани бяха 42 пациенти с остър миокарден инфаркт и контролна група от 20 здрави лица. Установихме, че при пациенти с остър инфаркт на миокарда се наблюдават повишени титри антитела срещу Chlamydia pneumoniae в сравнение с контролна група здрави (57% срещу 37%). В началото на инфаркта не се наблюдават съществени промени в трите класа имуноглобулини, а CRP е по-вишен при 58% от пациентите с миокарден инфаркт. Тъй като инфекциозните причинители могат успешно да бъдат повлияни от съответна терапия, те са смятани за обратими рискови фактори в развитието на миокардния инфаркт. Идентифицирането и модифицирането на обратимите рискови фактори е оптималният подход за първична и вторична профилактика на миокардния инфаркт. ***** The relation between Chlamydia pneumonie and myocardial infarction is established in seroepidemiological studies. High titers antichlamydial antibodies are detected also in patients with coronary and carotid stenosis and stroke. The aim of the study was to estimate the level of chlamydial infection and its relation to acute myocardial infarction. In parallel, the main elements of humoral immunity – immunoglobulin classes IgG, IgA, IgM and acute phase protein CRP were measured. Forty two patients with acute myocardial infarction and 20 healthy controls were examined. High titers antichlamydial antibodies were measured in patients with acute myocardial infarction compared to the healthy controls (57% vs 37%). In the outbreak of myocardial infarction, the significant changes of immunoglobulins were not observed. CRP was elevated in 58% of the patients. The infectious pathogens can be treated successfully so they could be considered as reversible risk factors for myocardial infarction. The identification and modification of reversible risk factors is the best approach for primary and secondary myocardial infarction prophylaxis.
A continuing problem: axillary tuberculous lymphadenitis -a case report
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Engin, Ö.; Yılmaz, M.; Budak, Ş.; Yılmaz, E.; Atçı, R.; Ünlütürk, E.; Göre, O.
Axillary tuberculous lymphadenitis is rare and generates case reports. Our case had right axillary mass and pain at admission. Multiple fixed right axillary lymphadenopathies were found. They were excised. Antituberculous therapy was given. No recurrence was seen in postoperative three years. ***** Аксиларният туберкулозен лимфаденит е рядко срещано състояние, което принадлежи по-скоро към казуистиката. При нашия случай по време на хоспитализацията бяха налице формация в дясната аксила и болка. Установена беше множествена десностранна аксиларна лимфаденопатия. Засегнатите лимфни възли бяха ексцизирани и беше приложена антитуберкулозна терапия. Не беше наблюдаван рецидив през трите години след операцията.
Eфективнa ли е нискоенергийната лазерна терапия при лечение на рани?
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2015-01) Георгиев/Georgiev, Г./G.; Казалъкова/Kazalakova, Кр./Kr.
Резюме: Големите експериментални проучвания при третиране на рани с нискоинтензивна лазерна терапия започват през 60-те години на изминалото столетие. В повечето публикации липсва подробно описание на процедурата и дозировката, което не позволява повторяемост на изследванията от други автори. В литературата липсват данни за ефекта на дозата при клинични състояния. Неуспехът при някои проучвания вероятно се дължи на приложената неефективна дължина на вълната или радиантно експониране. За зарастване на рани е прилaгано радиантно експониране от 0,5-36 J/cm². Посочените стойности са доста вариабилни за конкретния пациент, патология и продължителност на лечебния курс. Развивайки изследванията на минимално интензивните лазерно базирани терапии, според нас може да се постигнат значителни подобрения при лечението на рани, които да повишат очевидната ефективност на този вид терапия. ***** Summary: The extensive experimental studies of the wounds treatment using LELT have started in the 1960’s. Most of the articles dedicated to this treatment method do not specify the exact procedure and dosage used, which is an obstacle to the reproducibility of treatment. So far there is a lack of data concerning the effect of the dose in clinical cases. The unsatisfactory results in some of the studies are probably due to the use of ineffective wave length or radiance exposition. For the treatment of wounds a radial exposition of 0.5-36 J/cm2 is used. This interval is too variable for the concrete patient, the pathology treated and the duration of the treatment. Based on our experience we believe that the development of the LELT would strongly improve the effectiveness of wound treatment.
HIV-асоцииран sarcoma Kaposi
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2015-03) Tраянова/Trayanova, Е./E.; Чудомирова/Chudomirova, К./K.; Комитова/Komitova, Р./R.
Резюмe: Kaposi sarcoma (КS) e мултицентричен ангиопролиферативен карцином с ендотелен произход, появяващ се обикновено при имуносупресия, напр. коинфекция с човешкия имунодефицитен вирус (HIV) или трансплантация. Честотата му в САЩ и Европа е значително намаляла в ерата на антиретровирусната терапия (АРТ). Въпреки това той остава една от най-честите дефиниращи СПИН неоплазми. HIV-свързаният КS има клиничен ход, вариращ от безболезнен тумор до бързо прогресиращо заболяване. АРТ е първата стъпка в терапията при непрогресиращите форми. Химиотерапия и АРТ са показани при висцерални и/или бързо прогресиращи форми. Нови терапии, основани на антиангиогенезни препарати, са в последни фази на клинични изпитвания. Те могат да бъдат ефективна стратегия при пациенти с КS, асоцииран с напреднала HIV инфекция (AIDS-KS), която може да прогресира въпреки химиотерапията и/или АРТ. Настоящият обзор е фокусиран върху клиничната картина и съвременните терапевтични подходи при AIDS-KS. ***** Summary: Кaposi sarcoma (KS) is a multicentric angioproliferative cancer of endothelial origin typically occurring in the setting of immunodeficiency, i.e. coinfection with human immunodeficiency virus (HIV) or transplantation. The incidence of KS has dramatically decreased in both US and Europe in active antiretroviral therapy (ART) era. Nevertheless, it remains one of the most common AIDS-defining malignancies. HIV associated KS has a variable clinical course ranging from very indolent form to a rapidly progressive disease. ART presents the first treatment step for slowly progressive disease. Chemotherapy plus ART is indicated for visceral and/or rapidly progressive disease. Novel target therapy, based on antiangiogenic agents has been in final stages of clinical trials. These drugs may represent effective strategy for patients with advanced HIV associated KS (AIDS-KS), which may progress despite chemotherapy and/or ART. In this review we focus on clinical presentation and current therapeutic options of AIDS-KS.
HLA и инфекция с хепатит В.
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2011-10) Балева/Baleva, М./M.; Наумова/Naumova, Е./E.; Михайлова/Mihaylova, А./A.; Петрова/Petrova, Д./D.; Чернев/Tchernev, К./K.
Разгледани са проучванията върху връзката на определени алели на HLA и хронифицирането на инфекцията с хепатит В. Подчертана е значимостта на определянето на HLA локусите в различни етнически групи. Обсъдени са данните за асоциацията между някои антигени и имунния отговор след ваксиниране. ***** Investigations upon the relationship between some HLA alleles and the persistence of hepatitis B infection have been evaluated. The significance of the determination of HLA system in different ethnic populations is pointed out. The data about association between some HLA antigens and the immune response after vaccination have been discussed.
In vitro активност на антибиотични комбинации срещу клинични изолати Stenotrophomonas maltophilia
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2015-10) Божкова/Bojkova, М./M.; Стоева/Stoeva, Т./T.; Марковска/Markovska, Р./R.; Божкова/Bojkova, К./K.; Митов/Mitov, И./I.
Резюме: Цел: Да се проучи чувствителността на клинични изолати Stenotrophomonas maltophilia към антибактериални препарати и да се определи ефектът от комбинираното им прилагане. Материал и методи: Проучени са 27 недуб- лиращи се клинични изолата S. maltophilia, изолирани в периода 2007-2014 г. от пациенти на МБАЛ „Света Марина” – Варна. Минималната потискаща концентрация на десет антимикробни лекарствени средства беше определе- нa чрез Е-тест. Ефектът от 5 различни антибиотични комбинации (levofloxacin + ceftazidime, ticarcillin/clavulanic acid + trimethoprim/sulfamethoxazole, ciprofloxacin + tigecycline, doxycycline + colistin и chloramphenicol + polymyxin B) бе изпитан чрез Е-тест-базиран метод. Резултати: Най-активният препа- рат беше tigecycline (96.3% чувствителност), следван от polymyxin B, doxycycline и trimethoprim/sulfamethoxazole (85.1%). В групата на β-лактамните ан- тибиотици ограничена in vitro активност бе установена за ticarcillin/clavulanic acid (25.9%) и ceftazidime (37%). При две от антибиотичните комбинации (levofloxacin + ceftazidime и ticarcillin/clavulanic acid + trimethoprime/sulfamethoxazole) бе доказан ефект на синергизъм в над 50% (55.6-66.7%). Комбинира- нето на полимиксиновите антибиотици с doxycycine и chloramphenicol, както и комбинацията tygecycline + ciprofloxacin се асоциираха предимно с индиферентен ефект (74.1-88.9%). Изводи: Настоящото проучване демонстрира добрата активност на trimethoprim/sulfametoxazole и levofloxacin и установява in vitro синергичен ефект при комбинирането им с β-лактамните препарати ticarcillin/clavulanic acid и ceftazidime. ***** Summary: Aim: Тo study the susceptibility of clinical isolates of Stenotrophomonas maltophilia to antimicrobial agents and to determine the in vitro activities of antibiotic combinations against these isolates. Material and methods: А total of 27 clinical isolates of S. maltophilia, isolated during the period 2007-2014 from patients hospitalized in University Hospital “Saint Marina” – Varna, were studied. The minimal inhibitory concentration of ten antimicrobial agents was determined by E-test. The effect of five different combinations (levofloxacin + ceftazidime, ticarcillin/ clavulanic acid + trimethoprim/sulfamethoxazole, ciprofloxacin + tigecycline, doxycycline + colistin, chloramphenicol + polymyxin B) was studied by Etest based method. Results: The most active antimicrobial agents were tigecycline (96.3% susceptibility), followed by polymyxin B, doxycycline and trimethoprim/sulfamethoxazole (85.1%). In the group of β-lactam antibiotics, limited in vitro activity of ticarcillin/clavulanic acid (25.9%) and ceftazidime (37%) was detected. The combinations levofloxacin + ceftazidime and ticarcillin/clavulanic acid + trimethoprim/sulfamethoxazole were associated with synergistic effect against the clinical isolates in more than 50% (55.6 – 66.7%). The combinations of polymyxin antimicrobial agent (colistin / polymyxin B) with doxycycline and chloramphenicol respectively as well as the combination tygecycline + ciprofloxacin exhibited predominantly indifferent effect (74.1-88.9%). Conclusions: This study demonstrated the good activity of trimethoprim/sulfametoxazole and levofloxacin and their in vitro synergistic effect when combined with the β-lactam antimicrobial agents ticarcillin/clavulanic acid and ceftazidime.
KIR гени, HLA лиганди и вирусни инфекции
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2015-10) Георгиева/Georgieva, Ат./A.; Михайлова/Мihaylova, А./A.; Наумова/Naumova, Е./E.
Резюме: Участието на NK клетките в антивирусната защита е безспорно. NK клетъч- ната функционална активност се определя от полиморфните KIR гени и HLA клас I лиганди. Полиморфизмите на KIR и HLA клас I лигандите може да благоприятстват изплъзването на вирус-инфектираните клетки от имунния надзор и да участват пряко в патогенезата на вирусните инфекции. В редица генетични изследвания са установени KIR фенотипи и рецепторно-лигандни взаимодействия с клинично значение, свързани с оздравяване или хронифициране на инфекцията. Получени са убедителни резултати, че KIRs и съответните им HLA лиганди са важни за клиничния изход от вирусните инфекции. В този обзор са представени и обсъдени данните от проучвания върху ролята на KIR гените и техните HLA клас I лиганди при инфекции с HBV, HCV, HIV, HCMV, HSV и грипен вирус. ***** Summary: The participation of NK cells in the antivirus protection is undoubted. NK-cell functional activity is determined by the polymorphic KIR genes and HLA class I ligands. Polymorphisms of KIR and HLA class I ligands can favor the escape of virus infected cells from immune surveillance and may directly participate in the pathogenesis of viral infections. Clinically significant KIR phenotypes and receptor ligand interactions leading to recovering from infection or infection chronicity have been identified in several genetic researches. KIRs and their cognate HLA ligands have been determined to be important for the clinical outcome of viral infections. In this review we summarize and discuss the data from studies on the role of KIR genes and their HLA class I ligands in the HBV, HCV, HIV, HCMV, HSV and Influenza infections.
Next-generation sequencing – същност на технологията и приложение в тъканното типизиране и молекулярната диагностика на миелоидни неоплазии
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-11) Павлов/Pavlov, И./I.; Иванова-Шиварова/Ivanova, М./M.
Резюме: Next-generation sequencing (NGS) технологията превъзхожда стандартните секвен- ционни методи по отношение на капацитет и чувствителност, възможността за мултиплексно изследване на проби, клонално секвениране на отделни молекули, цена за изследването и др. Тези предимства, както и възможността за нови диаг- ностични подходи правят въвеждането на NGS в клиничната диагностика все по- необходимо. В този обзор са представени методологичните аспекти, предимства- та и недостатъците на най-широко използваните NGS платформи, както и кратко описание на приложенията на технологията в областта на тъканното типизиране и молекулярната диагностиката на миелоидни неоплазии. ***** Summary: Next-generation sequencing (NGS) technologies are superior to conventional sequencing methods in terms of sequencing capacity and sensitivity, the ability to multiplex samples, clonal sequencing of single molecules, cost benefits and others. These advantages as well as the possibility of developing new diagnostic approaches lead to the indispensable implementation ofNGS in clinical diagnostics. This review presents the methodology aspects, the advantages and disadvantages of the most widely used NGS platforms and a brief description of NGSapplications in tissue typing and molecular diagnostics of myeloid neoplasms.
„Non-criteria” антифосфолипидни антитела и „non-criteria” клинични симптоми за диагнозата антифосфолипиден синдром
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-09) Николова-Влахова/Nikolova-Vlahova, М./M.; Балева/Baleva, М./M.
Резюме: През последните години се обсъжда въпросът за т.нар. “non-criteria” антифосфо- липидни антитела (aPL) и “non-criteria” клинични симптоми на антифосфолипидния синдром (APS). Натрупаха се много данни, които показват че аPL са хетерогенна група антитела, различни от тези срещу кардиолипин (aCL), бета- 2-гликопротеин I (aB2GPI) и лупусен антикоагулант (LA). Въведе се терминът „серонегативен APS” (SN-APS). Обсъдени са аргументите „за” и „против” тази диагноза. ***** Summary: In the last years the question about the so called “non-criteria” antiphospholipid antibodies (aPL) and “non-criteria” clinical symptoms of Antiphospholipid syndrome (APS) has been discussed. Many data show that aPL are a heterogeneous group of antibodies, different from antibodies to cardiolipin (aCL), beta-2-glycoprotein I (aB2GPI) and lupus anticoagulant (LA). The diagnosis of “seronegative APS” (SNAPS) has been introduced. The arguments “for” and “against” this diagnosis have been discussed.
Oбщ вариабилен имунен дефицит – клинични и патогенетични аспекти
(Централна медицинска библиотека - МУ София / Central Medical Library - MU Sofia, 2014-11) Гешева/Gesheva, Н./N.; Михайлова/Mihailova, С./S.; Лесичкова/Lesichkova, С./S.; Михайлова/Mihailova, А./A.; Наумова/Naumova, Е./E.
Общият вариабилен имунодефицит (common variable immunodeficiency – CVID) е хетерогенен имунодефицитен синдром, характеризиращ се с хипогамаглобулинемия, рецидивиращи бактериални и по-рядко вирусни инфекции, по-често развитие на автоимунни и малигнени заболявания. Отнася се към групата на редките болести с честота около 1:30 000 в Европа. До момента точните патогенетични механизми, водещи до развитието му, не са установени. Предполага се основно нарушение в диференциацията и функцията на В-лимфоцитите. Ролята на Т-клетъчните субпопулации в механизмите на развитие на заболяването е по-слабо проучена. През последните години се търси отговор на въпроса дали нарушеният антителен синтез е вследствие само на нарушение в диференциацията и/или функцията на В-лимфоцитите, или съществува и дефект в Т-клетъчната акти- вация и регулация, водещ до неефективно взаимодействие между Т- и В-клетките. ***** Common variable immunodeficiency (CVID) is a heterogeneous immunodeficiency syndrome characterized by hypogammaglobulenimia, recurrent bacterial and less frequently viral infections as well as an increased susceptibility to develop autoimmune and malignant diseases. CVID is a part of group of rare diseases with estimated incidence in individuals from Europe around 1:30 000. Precise pathogenetic mechanisms leading to development of CVID have not yet been found. The supposed basic pathophysiologic process in CVID is a simple failure in the differentiation and function of B lymphocytes. The role of T cell subpopulations in the development of the disease is poorly understood. In recent years an answer has been searched whether defective antibody formation is a consequence of failure in both differentiation and function of B lymphocytes or there is a defect in T cell activation and regulation resulting in an ineffective interaction between T and B cells.
Oрални лихеноидни лезии на букалната лигавица, дължащи се на прием на метотрексат – доклад на клиничен случай
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2015-07) Сбиркова/Sbirkova, Т./T.; Томов/Tomov, Г./G.
Резюме: Много групи лекарствени средства могат да бъдат асоциирани с появата на лихеноидни лезии по кожата и оралната лигавица. В тази статия док- ладваме случай на орални лихеноидни лезии по букалната лигавица двус- транно, появили се вследствие на лечение с ниски дози метотрексат. Па- циентът е 63-годишна жена и приема метотрексат по повод на ревматои- ден артрит. Патогенетичният механизъм на развитие на оралните лихено- идни лезии, дължащи се на лекарствени средства, е неизяснен. Няма спе- цифичен тест за поставяне на диагнозата орални лихеноидни лезии, дъл- жащи се на лекарствени средства. Локалното лечение с кортикостероиди при повечето такива случаи е неефективно. Обикновено лезиите изчезват след спиране на приема на лекарственото средство. ***** Summary: Many drugs are associated with lichenoid lesions of the skin and oral mucosa. In this study, we report a case of bilateral oral lichenoid lesions on the buccal mucosa that appeared during low-dose methotrexate treatment. The patient is a 63-year-old woman on methotrexate for rheumatoid arthritis. The pathogenic mechanism underlying the development of oral lichenoid lesions due to drugs is unknown. There is no specific test for the diagnosis of oral lichenoid lesions induced by drugs. In most of these cases topical steroid treatment is ineffective. Usually the lesions disappear after discontinuation of the drug.
Oрганосъхраняващо лечение при ятрогенна перфорация на хранопровода – клиничен случай -
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-02) Сопотенски/Sopotensky, С./S.; Антонова/Antonova, З./Z.; Гарванска/Garvanska, Г./G.; Червеняков/Tchervenyakov, А./A.; Сопотенска/Sopotenska, И./I.
Резюме: Съществуват множество причини за лезия (перфорация) на хранопровода, като основна предпоставка за това са предхождащи морфологични изменения в резултат на различна патология. Макар и рядко срещано, това състояние може да доведе до редица усложнения, включително летален изход. Представяме случай на пациент с данни за ахалазия на кардията, приет за лечение след двукратно проведена фиброгастроскопия, довела до лезия на хранопровода. Извършена е отворена органосъхраняваща оперативна интервенция за възстановяване целостта на хранопровода, третиране на получените усложнения и кардиомиотомия с приложение на фибриново лепило за преодоляване стенозата в дисталната част на хранопровода. Специален акцент е поставен върху оперативната техника. ***** Summary: There is a wide variety of factors that may cause a perforation of the oesophagus. Main premise for that condition are the preexisting morphological changes due to different pathologies. Even seldom observed in the daily practice, the esophageal perforation often leads to multiple complications including death. We present a clinical case report of a patient with symptoms of achalasia of the gastric cardia after two fiberoptic gastroscopies performed elsewhere which has resulted in a perforation of the oesophagus. An open surgical intervention is conducted in three main directions: restoration of the integrity of the oesophagus, treatment of complications and cardiomiotomy with an application of fibrin glue to overcome the distal stenosis. A special emphasis is put on the operative technique that we have applied.
Self-management на артериалната хипертония при болни с хронична бъбречна болест > 3 ст
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2015-03) Любомирова/Lyubomirova, М./M.; Богов/Bogov, Б./B.
Резюме: Ключът за намаляване на честотата на хроничната бъбречна болест (ХББ) е ранното идентифициране на болните с висок риск и системното им проследя- ване и спазването на правилата за добра клинична практика при консерватив- ното лечение на вече доказаната ХББ. Един от възможните механизми е при- ложението на самоконтрол на факторите, отговорни за прогресията и в част- ност на артериалната хипертония. Целта на проучването е да се анализира способността на болни с ХББ > 3 ст. да упражняват самоконтрол на артериал- ната хипертония. Анализирани са анкетите на 30 болни на средна възраст 65,5 ± 22,34 г., пациентите на Клиника по нефрология към УМБАЛ ”Александ- ровска”, хоспитализирани за периода 01.01.2013-01.07.2014 с ХББ и влошена бъбречна функция, отговарящи на ХББ ≥ 3 ст., с трайно повишен серумен кре- атинин над > 200 μmol/l. Само 10% от болните имат познание за осъществява- не на техниката self-managenet. 16% упражняват самоконтрол на хипертония- та си. 40% от болните биха искали да упражняват тази техника, а 60% не же- лаят да контролират сами болестта си. Това налага заключението, че Selfmanagement на артериалната хипертония не е позната и приложима практика у нас. ***** Summary: The key to reduce incidence of chronic kidney disease (CKD) is the early identification of patients at high risk for CKD and systematic follow-up and compliance with the rules of good clinical practice in the conservative treatment of already proven CKD. One possible mechanism is self-management of the factors responsible for the progression and particularly hypertension. The aim of the study was to analyze the ability of patients with CKD > 3 stage to exercise self-control of hypertension. We analyzed answers of 30 patients. The patients average age was 65.5 ± 22.34, they were admitted to the hospital and were treated in Clinic of Nephrology between 1 January 2013 and 1 July 2014, with CKD and impaired kidney function, corresponding to CKD ≥ 3 stage, with persistently elevated serum creatinine levels > 200 μmol/l. Only 10% of patients have understanding of the implementation of self-management technique. 16% exercises self-control of their hypertension. 40% of patients are willing to practice this technique and 60% do not want to control their own disease by themselves. The results lead to the conclusion that self-management of hypertension is not known and applicable technique in our practice.
Silymarin в клиничната практика
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2008-12) Петрова/Petrova, Д./D.; Чернев/Tchernev, К./K.
Лечебните свойства на екстрактите от бял трън (Silybum marianum) са из-вестни от времето на Theophrastus (4-ти век преди новата ера). Основната биологичноактивна субстанция в тези екстракти е силимаринът. Silymarin е биофлавоноиден комплекс, включващ силибин, силидианин и силикристин; 80% от биофлавоноидния комплекс са представени от силибин. Silymarin (Carsil – Софарма) повишава вътреклетъчния глутатион и предотвратява оксидативния стрес в хепатоцитите чрез намаляване на токсичните кисло-родни метаболити и азотния окис. Тези свойства се използват в клинична-та практика за профилактика и лечение на медикаментозните чернодробни увреждания от ацетаминофен, дилантин, фенотиазин, халотан и метотрек-сат. Стандартизираният екстракт може да се използва ефективно като ан-тидот, приложен във висока доза (3400 mg дневно), до 48-ия час от гъбно отравяне с Amanita phalloides. Чрез намаляване на оксидативния стрес Silymarin предотвратява прогресията на чернодробните увреждания, вклю-чително от алкохол, към чернодробна цироза. Silymarin намалява фибро-образуването в черния дроб чрез инхибиране на активността на звездо-видните клетки и трансформирането им до миофибробласти, както и отла-гането на колаген и ламинин в субендотелното пространство на синусои-дите. Притежава изразен имуностимулиращ ефект чрез повишаване на лимфоцитната пролиферация и стимулиране на производството на INF-γ, IL-4 и IL-10. Стандартизираният екстракт (MK-001) in vitro потиска инфекти-рането на чернодробни клетки от вируса на хепатит С. Пациенти с хепатит С, които приемат Silymarin, показват значително по-добра физическа, пси-хическа и сексуална активност от останалите. Проучвания през последните години показват, че Silymarin може да се използва ефективно като адюван-тна терапия за предотвратяване на хепатотоксичния ефект от химиотера-пията при онкологично болни. Приложен в по-високи дози, забавя нараст-ването на простатноспецифичния антиген при болни с рак на простатата след простатектомия и радиотерапия. Прилагането на Silymarin при болни със захарен диабет води до нормализиране на HbA(1)c, кръвната захар на гладно, общия холестерол, LDL и триглицеридите ***** The healing power of silymarin has been known since ancient times (Theo-phrastus; 4th century BC). Silymarin is extracted from the milk thistle (Silybum marianum). Eighty percent of the plant extract are represented by Silibinin. Silymarin prevents liver damage and helps maintain normal liver function, pos-sibly due to its antioxidant and membrane-stabilizing properties. Silymarin (Car-sil – Sopharma) increases intracellular gluthation and prevents the oxidative stress in hepatocytes by decreasing toxic superoxide radicals and nitric oxide production. This alleviates liver damage caused by hepatotoxins and prevents the progression of liver damage, including liver damage caused by alcohol con-sumption, into liver cirrhosis. Silymarin has been found to protect hepatocytes against a number of hepatotoxic drugs, including acetaminophen, dilantin, phe-nothiazine, halothan, and methotrexate. It can be used effectively as an antidote if applied in high doses (3400 mg/daily) up to the 48th hour from mushroom poi-soning with Amanita phalloides. Silymarin stops the fibrogenesis in the liver by inhibiting the activity of the stellate cells and their transformation into myofibro-blasts as well as the deposition of collagen and laminin in the subendothelial space of the synosoids. Silymarin, overall, has a strong immunostimulatory ef-fect by increasing lymphocyte proliferation and stimulating the production of INF-γ, IL-4, and IL-10. The standardized extract (MK-001) in vitro supresses the infection of liver cells with Hepatitis C Virus. Patients with hepatitis C who take silymarin are enjoying better physical, psychological and sexual activity than those who do not take silymarin. The protective effects of silymarin can be used in cancer patients as an adjunct to established therapies, to prevent or reduce chemotherapy as well as radiotherapy-induced toxicity. When applied in higher doses, silymarin also reduces the level of the prostate-specific antigen in pa-tients with prostate cancer following prostatectomy and radiotherapy. Silymarin is effective in the treatment of diabetes mellitus as it normalizes HbA(1)c, fasting blood sugar levels, overall cholesterol, LDL, and triglycerides.
Stenotrophomonas maltophilia – фактори на вирулентност и образуване на биофилм
(2017-10) Трифонова/Trifonova, А. /A.; Савов/Savov, Е./E.; Митов/Mitov, И./I.; Стратева/Strateva, Т./T.
Резюме: Ролята на Stenotrophomonas maltophilia като нозокомиален опортюнистичен патоген, особено сред пациенти в критично състояние в отделенията за ин- тензивни грижи, имунокомпрометирани с хематологични и онкологични забо- лявания, както и при страдащи от генетичното заболяване муковисцидоза, е добре известна. В последните десетилетия се отбелязва значително повиша- ване честотата на изолиране на този микроорганизъм в болниците и дори се съобщават случаи на вътреболнични взривове. Инфекциите, причинени от S. maltophilia, често са трудни за лечение поради забележителната вродена ре- зистентност на вида и способността му допълнително да придобива устойчи- вост към стратегически антимикробни лекарствени средства като trimethoprim/ sulfamethoxazole. Разнообразни фактори на вирулентност участват в па- тогенезата на инфекциите, която е пряко свързана и със способността на бак- териалните клетки да формират биофилм върху абиотични повърхности и тъ- кани на макроорганизма. Настоящият обзор обобщава наличните до момента литературни данни относно факторите на вирулентност на S. maltophilia, раз- делени на две групи – извънклетъчни и клетъчно свързани, както и способ- ността за образуване на биофилм. ***** Abstract: The role of Stenotrophomonas maltophilia as an opportunistic nosocomial pathogen, particularly among critically ill patients in Intensive care units, immunocompromised individuals with haematological malignancies or solid tumors as well as persons suffering from the genetic disorder cystic fibrosis, is well known. In recent decades there’s been a noticeable increase in the frequency of isolation of this microorganism in hospitals and even reports of nosocomial outbreaks. Infections caused by S. maltophilia are often difficult to treat because of both the remarkable intrinsic resistance of the species and its ability to acquire further resistance to key antimicrobial agents such as trimethoprim/sulfamethoxazole. A variety of virulence factors contributes to the pathogenesis of infections, which is directly associated with the ability of bacterial cells to form biofilms on abiotic surfaces and host tissues. This review summarizes the existing literature data regarding virulence factors of S. maltophilia, divided into two groups – extracellular and cell-associated, as well as its biofilm formation.
Tinea capitis adultorum вече не е казуистика
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2016-11) Зисова/Zisova, Л./L.; Чокоева/Chokoeva, А./A.; Чернев/Tchernev, Г./G.; Лоти/Lotti, T./T.
Резюме: Tinea capitis (TC) представлява гъбична инфекция на скалпа, характерна за детската възраст, докато появата ù в напреднала възраст обикновено се счита за казуистична. Напоследък се съобщава за множество промени както в епидемиологията, така и в етиологията на заболяването, като новите тенденции в рамките на променящия се модел на инфекцията приковават вниманието на учените от цял свят. Понастоящем се смята че етиологията за заболяването е променлива, като зависи от пола, възрастта и общото състояние на пациента. Също нов аспект представлява увеличаването на честотата на Tinea capitis сред възрастни пациенти. Ако честотата на ТС при възрастни пациенти преди е представлявала по-малко от 1% от всички случаи, в момента се съобщава за повишаване на честота на инфекцията в напреднала възраст от 1% до 3-5%, дори до 11% в различни проучвания. Представяме серия случаи на здрави възрастни пациенти, с потвърдена Tinea capitis, като фокусираме вниманието върху атипичната клинична картина на инфекцията в напреднала възраст, която може да доведе до погрешна диагноза, включително други инфекции на капилициума или алопеция-подобни състояния. Разглеждаме динамиката на заболяването, която зависи от множество фактори, включително възраст, пол, географски регион, а също и от изследвания период. Лекарите трябва да са наясно, че Tinea capitis adultorum вече не е рядко срещано заболяване и поради това следва да се има предвид в диференциално-диагностичен план и при възрастни пациенти. ***** Summary: Tinea capitis is a fungal infection of the scalp, which is more typical in childhood, while its occurrence in the elderly is usually considered casuistic. A wide range of diversities in the epidemiology as well as in the etiology of Tinea capitis have been reported recently and the new trend with the changing pattern of the disease raises the attention of scientists from all over the world. Nowadays, etiology is considered to vary with age, gender and general health condition. Also, a new trend in the epidemiology of the disease is the increasing incidence among adult patients. If the incidence of TC in adults previously accounted for less than 1% of all cases, currently, the increased incidence regarding the infection in the elderly is widely reported, from 1% to 3-5%, even to 11%, according to different studies. Herein, we present a case series of otherwise healthy adult patients, with confirmed Tinea capitis, as we focus the attention on the atypical clinical manifestation of the infection in the elderly, which often could lead to misdiagnosis with other scalp infection or alopecia-like conditions. On the other hand, we emphasize the dynamic pattern of this disease, depending on multiple factors, including age, gender, geographic region and also the investigated period. Physicians should be aware that Tinea capitis adultorum is no longer rarely seen and therefore should be kept in mind as differential diagnosis also in adult patients

Преглеждане

Търсене Медицински преглед /Medical Review от Заглавие

Резултати на всяка страница

Опции за сортиране