Списание "Ревматология" / Journal "Rheumatology" - Sofia

Постоянни адреси на тази колекция

http://cml4.mu-sofia.bg:4000/handle/10861/394

Списанието отразява развитието на ревматологичната наука и свързаните с нея специалности. Включено е и се обработва в EMBASE/ExcerptaMedicaDatabase. То е издание на Научното дружество по ревматология и представлява интерес за широк кръг медицински специалисти: интернисти, имунолози, невролози, ортопеди-травматолози, физиотерапевти, гастроентеролози и др. Публикуват се научни обзори и оригинални български статии, резюмета от конгреси и конференции на Научното дружество по ревматология, както и рецензии за новоизлезли книги. ***** Годишнина – ХVVІ/2013 ***** ISSN 1310-0505 ***** Редакционна колегия: Главен редактор: доц. Р. Стоилов, д.м., Клиника по ревматология, МУ – София, ул. „Урвич” № 13, 1612 София, тел. 858-50-86. ***** Организационен секретар: Веселка Цъклева

Преглеждане

Показани 1 - 20 от 33

Cimzia – нова надеждна алтернатива за лечение на ревматоидния артрит
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Шейтанов/Sheytanov, И./I.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Петранова/Petranova, Цв./Tsv.
Резюме. Ревматоидният артрит (РА) е хронично системно възпалително заболяване. Значи- телната честота на РА, голямата му продължителност и тежките нарушения, които предиз- виква във функциите на опорно-двигателния апарат с произтичащите от това последици, опре- делят неговата медицинска и социална значимост. Основната цел на лечението при ревматоид- ния артрит е постигането на ниска болестна активност, а в идеалния случайи на пълна реми- сия. През последните години е налице значителен прогрес в лечението на тази болест с откри- ване и налагане в клиничната практика на TNF-α инхибиторите. Комбиниранeто на тези медика- менти с метотрексат (МТХ) дава най-добри терапевтични резултатипри задоволителен про- фил на безопасност. Вниманието в обзора е насочено към препарата Cimzia (Certolizumab pegol). Представени са две големи многоцентрови клинични проучвания, оценяващи терапевтичната ефикасност и профила на безопасност на Сertolizumab pegol при болни с активен РА. Направено е заключението, че Cimzia е една надеждна терапевтична алтернатива на останалите TNF-α антагонисти при лечението на тази тежка хронична болест. ***** of RA, its long duration and serious damages, that are caused in the functions of the musculoskeletal system with resulting consequences, determine its medical and social significance. The main goal of rheumatoid arthritis treatment is to achieve low disease activity and, ideally, complete remission. In recent years, significant progress has been made in the treatment of this disease through the development and implentation of TNF-α inhibitors in clinical practice. The combination of these medicines with methotrexate (MTX) gives the best therapeutic results with a good safety profile. The focus of this review is aimed at Cimzia (certolizumab pegol). The presented two large multicenter clinical trials evaluate the therapeutic efficacy and safety profile of certolizumab pegol in patients with active RA. It is concluded that Cimzia is a reliable therapeutic alternative to other TNF-α antagonists in the treatment of this severe chronic disease.
Golimumab (Simponi) при пациенти с анкилозиращ спондилит
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Монов/Monov, С./S.; Рашков/Rashkov, Р./R.
нитет към човешкия TNF-α. Проучването GO-RAISE изследва ефективността и безопасността на Golimumab при 356 пациенти с анкилозиращ спондилит (АС) над 18-годишна възраст за период от 24 седмици и с продължение до две години. Резултатите от GO-RAISE демонстрират бърз начален и продължителен (104 седмици) ефект на медикамента по отношение повлияване актив- ността на болестта, функционалното състояние и качеството на живот на пациентите. Golimumab (Simponi) е с добър профил на безопасност при АС. ***** Summary. Golimumab (Simponi) is a fully human monoclonal IgG1k antibody with pronounced affinity to human TNF-α. The GO-RAISE study examined the effectiveness and safety of Golimumab in 356 patients with ankylosing spondylitis (AS), aged over 18 years, for a period of 24 weeks and an extension of up to two years. The results of the GO-RAISE have demonstrated rapid initial and prolonged (104 weeks) effects of the drug in regard to disease activity, functional status and quality of life of patients. Golimumab (Simpomi) has a good safety profile in AS.
IL-17 и неутрофили в патологията на ревматоидния артрит
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-03) Миланова/Milanova, В./V.; Тончева/Toncheva, А./A.; Ивановска/Ivanovska, Н./N.; Димитрова/Dimitrova, П./P.
Резюме. Ревматоидният артрит (PA) е хронично системно възпалително заболяване с неизяснена етиология, което води до постепенно разрушаване на ставите и на периставните структури. Всички основни участници на имунния отговор играят роля при инициирането, развитието и поддържането на автоимунния процес при РА. Синхронизирането на клетъчния отговор и продукцията на цитокини при деструкция на костта е доста сложно. В обзора се обсъждат новите данни относно ролята на неутрофилите в патоге- незата на ревматоидния артрит. Те могат да експресират мембранно свързан рецептор активатор на ядрения фактор κВ лиганд (RANKL), рецептор активатор на ядрения фактор κВ (RANK) и остеопротегерин (OPG), което ги прави важни фактори за остеокластогенезата. Неутрофилите могат да участват и в уникален регулаторен кръг за синтез и освобождаване на възпалителния цитокин IL-17. При РА са открити някои отклонения при продукцията и регулацията на интерлевкин-17 (IL-17). ***** Summary. Rheumatoid arthritis (RA) is a chronic systemic inflammatory disease with unknown etiology which results in the destruction of cartilage and bone. All main immunological components play a fundamental role in the initiation, dissemination and perpetuation of autoimmune process in RA. The precise control of cellular and immunological events leading to bone destruction is complex. In the present review, new evidences about the role of neutrophils in the pathogenesis of RA will be discussed. Neutrophils can express membrane–bound RANKL, RANK and OPG that determines them as important factors in osteoclastogenesis. They also can participate in the unique regulatory loop for synthesis and release of pro-inflammatory IL-17. Disturbance of the production and regulation of IL-17 has been observed in RA.
Oпиоидни аналгетици срещу нестероидни противовъзпалителни средства. Приложението им при лечение на болката при ревматичните заболявания
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-11) Бояджиева/Boyadzhieva, В./V.; Стоилов/Stoilov, Р./R.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
Болката е универсален болестен симптом. Тя е един от показателите за качеството на живота и здравното благополучие на индивида. Повлияването ù е основна цел на лечението на всяко заболяване. Най-често употребяваните препарати за овладяване на болковата симптоматика са нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) включително COX2 инхибиторите. По-рядко се използват опиоидните аналгетици поради вероятността за развитие на толерантност и пристрастяване към медикаментите. За разлика от наркотичните аналгетици НСПВС не потискат дихателния център, не предизвикват еуфория и лекарствена зависимост, което ги прави медикамент на първи избор при лечение на болковия симптом при възпалителните и дегенеративните заболявания. Съвременните схващания изискват лечение на острата и хроничната болка с всички възможни средства, включително и с наркотични препарати. Това ни кара да зададем въпроса: „Kога е моментът да прибегнем към лечение с наркотични аналгетици и колко време да продължи терапията с тях?”. ****** Summary. Pain is a universal disease symptom. It is one of the factors that determines the quality of life and the well-being of the individual. Pain management is a key goal in treating any form of disease. The most commonly used pain-managing substances are the NSAIDs, including the COX2 inhibitors. The opioid analgesics are more rarely used due to the likelihood of developing tolerance-building and addiction to the medications. In contrast to opioids, NSAIDs do not suppress the respiratory center and do not cause euphoria and drug addiction, which makes them first-choice medications for treating pain symptoms in inflammatory and degenerative diseases. Contemporary concepts emphasize on treatment of acute and chronic pain by all possible means, including opiod substances. This makes us pose the question, “When is the right time to start using opiod analgesics and how long should the therapy last?”
Simponi (Golimumab) – нова възможност в лечението на възпалителните ставни заболявания
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-03) Шейтанов/Sheytanov, И./I.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Петранова/Petranova, Цв./Tsv.
Резюме. Възпалителните ставни заболявания са с висока честота и със значими социални и икономически последици. Засягат предимно хора в активна възраст, като агресивният ход на протичане води до дългосрочна загуба на трудоспособността и инвалидизация, която в тежките случаи е до края на живота. През последното десетилетие TNF-алфа инхибиторите показват много добра терапевтична ефикасност за повлияване на пациентите, страдащи от хронични възпалителни ставни заболявания. Водят до значимо подобрение на клиничните симптоми на ревматоидния артрит (РА), псориатичния артрит (ПсА) и анкилозиращия спондилит (АС), забавят рентгеновата прогресия на тези заболявания, а така също подобряват физическата функция и качеството на живот при болните. В обзора е направен преглед на терапевтичната ефикасност и профила на безопасност на новия TNF-алфа инхибитор Simponi (Golimumab) при пациенти с РА, ПсА и болест на Бехтерев. Направено е заключението, че Simponi (Golimumab) е надеждна терапевтична алтернатива на останалите TNF-алфа антагонисти, като удобният начин на приложение, една подкожна апликация веднъж месечно, осигурява ефективен контрол на болестта с по-малка честота на инжектиране в сравнение с другите налични на пазара TNF-алфа инхибитори. ***** Summary. Inflammatory joint diseases express high rate of incidence and the consequences of them are with social and economical significance. Affected are middle-aged individuals and the aggressive development of the disease leads to loss of working capacity and life-long invalidisation. During the last decade, TNFα inhibitors showed good therapeutic efficacy in help of some patients to cope with the chronic disease. That class of drugs improve clinical outcome in patients with rheumatoid or psoriatic arthritis, and with ankylosing spondylitis. The progression of the disease is decreased due to data from roentgenographic examination, and quality of life is improved. Reviewed are the effects of the new TNFα inhibitor Simponi (Golimumab) in patients with rheumatoid arthritis, psoriatic arthritis, and Bechterew's Disease (ankylosing spondylitis). The conclusion is that Simponi is a reliable alternative of the other TNFα inhibitors. It has a comparatively acceptable way of usage (subcutaneous application once monthly) offering an effective control of the disease.
Systemic lupus erythematosus и андрогени
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-06) Танев/Tanev, Д./D.; Робева/Robeva, Р./R.; Томова/Tomova, А./A.; Куманов/Kumanov, Ф./Ph.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
Резюме. Systemic lupus erythematosus (СЛЕ) е системно заболяване на съединителната тъкан, което засяга многократно по-често жените в сравнение с мъжете. Поради това се предполага, че андрогените влияят положително върху автоимунния процес. В обзора са разгледани съществуващите данни за връзката между мъжките полови хормони и клиничните прояви на системния лупус. Изследванията върху опитни модели на СЛЕ показват, че приложението на тестостерон и ДХЕАС намалява синтеза на антитела, предпазва болните животни от бърза прогресия на болестта и удължава преживяемостта. При хора влиянието на андрогените е изследвано през последните 30 години, но резултатите са противоречиви. Понижени нива на тестостерона и ДХЕАС са наблюдавани както у мъжете, така и у жените с лупус. Не е установено как тези промени влияят на автоимунния процес. Необходими са допълнителни изследвания, които да изяснят връзката между андрогените, имунната система и СЛЕ при хора и след това да се проучат потенциалните възможности и страничните ефекти от приложението на екзогенни стероиди при болни със системен лупус. ***** Summary. Systemic lupus erythematosus (SLE) is an autoimmune disease that affects mainly women,while the prevalence in men is very low. Therefore, a protective role of the androgens on the autoimmune process has been suggested. In this review, the existing data about the relationships between male sex hormones and clinical signs of systemic lupus have been discussed. The studies in experimental SLE models have shown that the application of testosterone and DHEAS decreases the antibody production, protects the animals from a rapid SLE progression and increases their longevity. In humans, the influence of the androgens has been studied for the last thirty years, but the conclusions are still inconsistent. Decreased levels of testosterone and DHEAS have been found in men and women with lupus. However, it is not clarified, how these changes affect the autoimmune process. Further investigations are necessary to reveal the interrelations between androgens, immune system and SLE in humans. The results could help the development of new androgen-based therapeutic strategies considering possible benefits and expected side effects.
Анализ на нозологичната принадлежност на болните с мускулна патология в условията на стандартна ревматологична практика
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-06) Калинова/Kalinova, Д./D.; Рашков/Rashkov, Р./R.
Резюме. Мускулната патология включва широк спектър от болести, които общо се наричат ми- опатии. Миопатиите са класифицирани в няколко основни групи въз основа на етиопатогенеза- та: идиопатични възпалителни заболявания на мускулитемиозити (ИВМ), лекарствено индуци- рани, ендокринни, токсични, метаболитни, инфекциозни миопатии, мускулни дистрофии. В рев- матологичната практика е важно да се диференцират различните видове миопатии, от една страна, а от другада се разграничат от ревматичните заболявания, характеризиращи се с мускулна слабост, придружена или не с миалгии. Целта на изследването е да се направи анализ на нозологичната принадлежност на болните с мускулна патология в условията на стандартна ревматологична практика. Бяха проследени 60 пациенти47 жени и 13 мъже. При поставяне на диагнозата бяха използвани различни диагностични методи. Установихме идиопатични възпали- телни заболявания на мускулите при 64,9% от пациентите; мускулни дистрофиипри 6,7%; ен- докринни миопатиипри 5%; лекарствени миопатиипри 5%; токсични миопатиипри 1,7%; ви- русни миозитипри 10%; миастенен синдром Eaton-Lambertпри 1,7%. Сред групата с идиопа- тични възпалителни заболявания на мускулите беше диагностициран дерматомиозит (ДМ) при 35,2% от болните; полимиозит (ПМ)при 29,7%; миозит, припокриващ се с друго системно забо- ляване на съединителната тъкан (overlap миозит),при 27%; тумор-асоцииран миозитпри 8,1%. Сред другите ревматични заболявания с водеща мускулна патология установихме 3 болни с полимиалгия ревматика и 2-ма – с фибромиалгия. ***** Summary. Muscle pathology includes broad spectrum diseases, which are refered to myopathies. Myopathies are classified in some main groups on the basis of etiopathogenesis – idiopathic inflammatory myopathies(IIM), drug-induced, endocrine, toxic, metabolic, infectious myopathies, muscle dystrophy. In the rheumatology practice, it is important to differentiate a variety of myopathies on one hand, as to mark off rheumatic diseases characterized by muscle weakness and/or myalgia on the other hand. Aim of the study was to analyse nosologic entity of patients with muscle pathology in the routine rheumatology practice. Sixty patients (47 women and 13 men) were enrolled in this study. Different diagnostic methods were used to diagnosticate the patients. There were determined IIM in 64.9% of patients; muscle dystrophies – 6,7%; endocrine myopathies – 5%; drug-induced myopathies – 5%; toxic myopathies – 1,7%; viral myositis – 10%; Eaton-Lambert myastenic syndrome – 1,7%. Among patients with IIM, there were diagnosed dermatomyositis (DM) in 35,2%; polymyositis (PM) – 29,7%; myositis associated with other systemic diseases (overlap myositis) – 27%; tumor-associated myositis – 8,1%. Among other rheumatic diseases with muscle pathology, three patients with polymyalgia rheumatica and two patients with fibromyalgia were diagnosed.
Антифосфолипиден синдром – исторически данни, етиология и патогенеза
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Стоилов/Stoilov, Н./N.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Стоилов/Stoilov, Р./R.
Резюме. Антифосфолипидният синдром е автоимунно заболяване, характеризиращо се с циркулация на антитела срещу различни фосфолипиди и техните белтъчни кофактори. Основната манифестация на антифосфолипидния синдром е тромбозата. В този процес вземат участие ендотелни клетки, моноцити, тромбоцити и комплемент. Ендотелните клетки и моноцитите могат да бъдат активирани от антителата срещу β2GPI. Редица автоимунни ревматични болести, вкл. РА, СЛЕ и АФС, се характеризират с акселерирана атеросклероза и следователно - с повишен риск от кардиоваскуларни заболявания и смъртност. Като имуномедииран процес, в патогенезата са включени макрофаги, които се трансформират в пенести клетки, Т-клетки, автоантитела, автоантигени, които обичайно са компоненти на съдовата стена, холестеролови частици и цитокини, секретирани от клетките, намиращи се в атеросклеротичните плаки – IL-1, IL-2, IL-6, IL-8, IL-12, IL-10, TNF, INF-γ и тромбоцитен растежен фактор. ***** Summary. Antiphospholipid syndrome is an autoimmune disease characterized by circulating antibodies against different phospholipids and their co-protein factors. The base manifestation of antiphospholipid syndrome is thrombosis. This process involves the endothelial cells, monocytes, platelets, and complement. Endothelial cells and monocytes can be activated by antibodies against β2GPI. Many autoimmune diseases in rheumatologycal practice including. RA and SLE API are characterized by accelerated atherosclerosis and therefore an increased risk of cardiovascular disease and mortality. As an immune-mediated process macrophages are included in its pathogenesis, which are transformed into foam cells, T cells, autoantibodies, autoantigens, which are usually components of the vessel wall, cholesterol particles and cytokines secreted by the cells presented in atherosclerotic plaques such as IL-1, IL-2, IL-6, IL-8, IL-12, IL-10, TNF, INFγ and platelet growth factor.
Асоциативно проучване на функционален полиморфизъм в гена за трансформиращия растежен фактор beta1при системен лупус еритематодес в българската популация
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-04) Манолова/Manolova, И./I.; Иванова/Ivanova, М./M.; Александрова/Aleksandrova, Е./E.; Митева/Miteva, Л./L.; Стоилов/Stoilov, Р./R.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Станилова/Stanilova, С./S.; Гълъбова/Gulubova, М./M.
Резюме. Целта на проучването беше да изследваме ролята на промоторен полиморфизъм - 509C/T в TGFВ1 гена за предразположението към системен лупус еритематодес (СЛЕ) и конкретните клинични прояви на заболяването в българската популация. 149 лупусно болни и 134 здрави контроли бяха генотипизирани по този полиморфен маркер чрез анализ на полиморфизъм по дължината на рестрикционните фрагменти след PCR реакция (RFLP-PCR). Макар установените алелни честоти по полиморфизма 509C/T сред пациенти със СЛЕ и при здравите контроли да бяха сходни, при пациентите беше наблюдавана по-висока честота на хетерозиготния генотип (53%) с близка до статистическата значимост в сравнение със здравите контроли (42%) с OR = 1.52; 95% CI, 0.96 plus/minus 2.59, P = 0.059. При болните с хематологични прояви беше установена значимо по-висока честота на хетерозиготния генотип (60%) в сравнение с тези без хематологични прояви (38%) с OR = 2.41; 95%CI: 1.1 plus/minus 5.32; p = 0.016. Носителството на хетерозиготния генотип бе асоциирано и с наличие на анти-двДНК (OR = 2.108; 95%CI: 1.033 plus/minus 4.295; p = 0.04). В заключение,509C/T полиморфизмът в TGF-beta-I гена влияе върху генетичното предразположение към СЛЕ и клиничните изяви на заболяването в българската популация, което го определя като един от генетичните фактори, допринасящи за клиничното разнообразие на заболяването. ***** Summary. The aim of this study was to evaluate the association of 509C/T promoter polymorphism of TGF-beta1 gene with systemic lupus erythematosus (SLE) and clinical features in Bulgarian population. A total of 149 patients with SLE and 134 healthy controls were genotyped for the 509C/T polymorphism of TGF-beta1 by restriction fragment length polymorphism (RFLP)PCR assay. There were no significant differences in allele frequencies of 509C>T polymorphism of TGF beta1 gene between the SLE patients and healthy controls. However, the frequency of heterozygous genotype among the SLE patients (53%) was higher compared to healthy controls (42%) with borderline significance and OR = 1.52; 95% CI, 0.96 plus/minus 2.59, P =0.059. In addition, heterozygous genotype was significantly higher in the SLE patients with haematological disorders (60%) compared to patients without these clinical features (38%) with OR = 2.41; 95%CI: 1.1 plus/minus 5.32; p = 0.016. The heterozygous genotype was also found to be slightly associated with anti-DNA positivity (OR = 2.0; 95%CI: 0.96 plus/minus 4.2; p = 0.045). In conclusion,our results suggest that 509C > T polymorphism of TGF beta 1 may play a role in the susceptibility to SLE in the Bulgarian population. Also, TGF-beta1 polymorphism was related to specific clinical manifestations of the disease pointing TGF beta1 polymorphism as one of the genetic factors that explain the heterogeneity seen in/with SLE.
Афламил – нестероидно противовъзпалително средство с добър профил на безопасност и ефикасност
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-11) Маринчева/Marincheva, С./S.; Рашков/Rashkov, Р./R.
Един от най-важните симптоминай-често основният, който довежда болния в кабинета на ревматолога, е болката. При друга част от ревматично болните се откриват симптоми или синдроми, израз на локално и/или системно възпаление. А в типичния случай са налице и двете групи оплаквания. Това обяснява защо нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), вкл. ацеклофенак (афламил), са едни от най-често използваните лекарствени продукти в ревматологичната практика. От друга страна, употребата им се свързва с развитието на редица нежелани лекарствени реакции (НЛР). На първите две места в клас-специфичните сериозни НЛР са НСПВС-асоциираната гастропатия и влиянието на НСПВС върху сърдечно-съдовата система. Тези две групи НЛР са основната движеща сила при разработването на новите представители НСПВС. Сред тях ацеклофенак се откроява с добрия си профил на безопасност и ефикасност. В обзора са представени клас-специфичните НЛР на НСПВС, фармакокинетиката и фармакодинамиката, както и резултати от проведени клинични изпитвания, оценяващи профила на безопасност и ефикасност на ацеклофенак. ****** Summary. The most important and basic symptom that brings the patient to the rheumatologist is pain. In other cases, the rheumatic diseased patient manifests symptoms or syndromes, reflecting local and/or systemic inflammation, while typically, both types of complaints are presented. This explains why nonsteroidal anti-inflammatory drugs (NSAIDs), including Aceclofenac (Aflamil), are among the most frequently used drugs in rheumatologic practice. On the other hand, the use of NSAID is associated with the development of a number of drug-related adverse events (AE). The most significant class-specific serious AEs are NSAID-associated gastric damages and the impact of NSAID on the cardiovascular system. These two groups AEs are the main driving force that pushes the development of new agents NSAID. Aceclofenac stands out of the NSAID with a good safety profile and efficacy. Data on the class-specific AE of NSAID, pharmacokinetics and pharmacodynamics, and results from clinical trials evaluating the safety and efficacy profile of Aceclofenac are presented in this article.
Генетика в ревматологията
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-04) Шумналиева/Shumnalieva, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
Резюме. Генетичните фактори и факторите на околната среда имат съществено участие в етиопатогенезата на автоимунните ревматични заболявания. Гените влияят на ензимната активност и синтеза на цитокини, кодират рецепторни активатори и т.н. Носителството на определени гени не само предопределя развитието на дадена болест, нейната клинична изява и начина на протичане, но влияе и върху ефекта от провежданото лечение. Обзорът има за цел да разясни основните генетични понятия, които имат отношение към предиспозицията към основните ревматични болести, като законите на Мендел, пенетрантност и експресивна вариабил- ност, фенокопия и генетични варианти. ***** Summary. Genetic and environmental factors contribute significantly to etiopathogenesis of autoimmune rheumatic diseases. Genes affect enzyme activity and cytokine ynthesis, encode receptor activators, etc. The presence of certain genes not only predetermines the occurrence of a disease, its clinical manifestation and mode of progression, but also influences the effect of therapy. This review clarifies basic genetic concepts, related with predisposition to main rheumatic diseases, such as Mendel’s laws, penetrance and variable expression, phenocopies and genetic variants.
Епигенетика в ревматологията.
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Шумналиева/Shumnalieva, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
Резюме. През последното десетилетие се полагат големи усилия при изучаване на молекулно ниво на етиопатогенетичните механизми на ревматичните заболявания. Предполага се, че появата им е резултат на взаимодействието между генетични, хормонални, имунни и фактори на околната среда. Връзката между етиологичните фактори се осъществява чрез механизми на епигенетична регулация, които повлияват генната експресия. От своя страна епигенетичната регулация също е обект на въздействие на факторите на околната среда. Изясняването на тези механизми е обект на настоящи и бъдещи проучвания, резултатите от които вероятно ще предоставят и нови терапевтични възможности при тези заболявания. ***** Summary. Over the last decade great endeavors are being made to study the etiopathogenetic mechanisms of rheumatic diseases at molecular level. It is believed that their appearance is a result from the interaction between genetic, hormonal, immune and environmental factors. The relationship between the etiological factors is made through mechanisms of epigenetic regulation that affect gene expression. In turn, epigenetic regulation is also a subject of influence of environmental factors. Clarifying these mechanisms is the subject of current and future studies, the results of which will likely provide new therapeutic options for these diseases.
Ефикасност и безопасност на инжекционния колаген GUNA MD при лечение на остеоартроза на колянна става // Efficacy and safety of GUNA MD injection collagen in the treatment of gonarthrosis
(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-11) Решкова, В. // Reshkova, V.; Рашков, Р. // Rashkov, R.; Несторова, Р. // Nestorova, R.; Калинова, Д. // Kalinova, D.
Успешният препарат за лечение на скелетно-мускулно-невралгичната патология трябва да притежава определени качества – да действа патогенетично, локално, да притежава тропизъм към увредените структури, да действа на околоставните структури и вътреставно. Счита се, че колагенът в GUNA-MD притежава тези качества. За периода април 2011–август 2011 г. се проведе клинично наблюдение в Клиниката по ревматология и МЦ ”Св. Ирина” с вътреставно приложение на колаген. При 30 болни с гонартроза ІІ Rö стадий без оток е извършен 8-седмичен курс на лечение с вътреставно приложение на GUNA MD KNEE + GUNA MD MUSCLE. Пациентите са проследени преди и в края на лечението и 30 дни след приключване на лечението. Използвани са въпросници за оценка на промяната на болката и функционалния индекс на Lequesne, попълвани от пациентите преди и в края на лечението. Резултатите показват, че вътреставното приложение на GUNA MD при гонартроза повлиява сигнификантно болката в покой, при движение и функционалната активност на пациента. Не се наблюдават странични реакции при приложението на GUNA. // Summary. Collagen is the most abundant protein (structural protein-tissue; molecular weight 300 KDa) in the mammalian organism, accounting for about 5-6% of the human adult’s body weight. A new substantial and refined approach to painful dysfunctional pathologies of the musculoskeletal system and related motor dysfunctions is proposed now by Guna Medical Devices for use in clinical practice and specialized facilities. Guna Medical Devices contain collagen and ancillary substances of natural origin. Thirty patients with gonarthrosis of II X-ray stage were monitored for a 3-month period and re-examined after 8-week administration of GUNA-MD KNEE + GUNA MD MUSCLE injections. The patients were evaluated by using a questionnaire of pain and functional index of Lequesne before and after the treatment. Intra-articular application of GUNA-MD in gonarthrosis has been shown to improve significantly pain at rest and while moving, as well as the functional activity of the patients.
Изследване в сравнителен план на автоантитела, насочени срещу цитрулинирани пептиди (anti-CCP2 и anti-MCV антитела)
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-11) Иванова-Тодорова/Ivanova-Todorova, Е./E.; Кюркчиев/Kyurkchiev, Д./D.; Маринчева/ Marincheva, С./S.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Алтънкова/Altankova, И./I.
Автоантителата, насочени срещу цитрулинирани протеинови антигени (АСРА), играят важна роля в патогенезата на ревматоидния артрит (RA) и са част от серологичните критерии, препоръчани от EULAR. Целта на изследването е да се сравнят два комерсиални теста за АСРА по отношение на честота на положителните резултати, чувствителността, специфичността, положителната и отрицателната предиктивна стойност (PPV, NPV). Изследвани са серуми от 65 болни с различни ставни оплаквания и 20 здрави лица. Пациентите бяха разпределени в 3 групи: 1- с диагноза RА, 2- с RА с други автоимунни болести и 3 - с други ставни прояви (анкилозиращ спондилит, подагра, остеоартроза). Изследването беше извършено с два търговски теста: anti-MCV, Orgentec, с автоматичен имуноанализатор „Alegria”, Orgentec, и anti-CCP2 ELISA, Axis Shield, и получените данни бяха обработени статистически. Най-висока честота на анти-MCV и анти-ССР2 Ат бе установена при болните с RА -съответно 92.86% и 73.81%, и значително по-ниска при пациентите в другите две групи. В контролната група здрави лица не бяха установени АСРА. Резултатите показаха по-висока диагностична чувствителност на анти-МСV в сравнение с анти-ССР2 теста при всички изследвани групи, а специфичността и на двата теста беше 100%. Беше установено, че положителните стойности в групата на пациенти с РА се движат във високия диапазон на измерването и на двата теста, докато при пациентите от останалите две групи са в ниски стойности. Несъвпаденията в резултатите между тестовете бяха в ниския диапазон на положителните стойности, и то главно във втора и трета група болни. PPV и при двата теста е 100%, a NPV беше по-висока при анти-MCV теста в сравнение с анти-ССР. ***** Summary. Antibodies directed against citrullinated peptides (ACPA) play an important role in the pathogenesis of rheumatoid arthritis (RA) and are a part of the criteria, recommended by the EULAR. The aim of this study was to compare the diagnostic values of two commercially available assayssecond generation anti-cyclic citrullinated peptide (CCP2) antibodies ELISA (Axis Shield) and genetically modified citrullinated vimentin (anti-MCV) automated ELISA system, „Alegria” (Orgentec). Sixty five patients were distributed in 3 groups: the first group included patients with RA; the second group – these with RA and other overlap diseases; and the third group, patients with other arthropathies (ankylosing spondylitis, osteoarthritis and podagra); 20 healthy individuals (control group) were tested to determine the frequency, sensitivity, specificity, positive (PPV) and negative predictive values (NPV) of both tests. The highest frequencies of anti-MCV and anti-CCP2 antibodies were observed in the RA patients: 92.86% and 73.81% respectively. The frequency was lower in the patients with other arthropathies. In the control healthy group, the ACPA was not detected. The results showed higher diagnostic sensibility for anti-MCV in comparison with anti-CCP2 in all tested groups. Differences between the two methods were only found in the detection of low concentrations of antibodies, mainly in the group of non-RA patients. PPV in both tests was 100%. NPV was higher in anti-MCV than anti-CCP2. In conclusion, our results have showed that the measurement of serum anti-MCV level as a marker is useful and more sensitive for the diagnosis of RA than anti-CCP2, but the combined use of anti- MCV and anti-CCP2 may serve as a better prognostic factor than either method alone.
Икономически анализи в ревматологията
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-12) Николов/Nikolov, Н./N.; Панчовска/Panchovska, М./M.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
ката медицинска общност и обществото поради голямото им разпространение, риска от инвалидизация, значителния напредък на клиничната и научната медицина и на фармацевтичната наука и индустрия и не на последно място – поради високата цена на лечението им. Повишената средна продължителност на живота, съчетана с редица фактори на средата, и индивидуални, социални и генетични особености на различните нации изведоха на преден план неглижирани доскоро заболявания като остеоартроза и остеопороза. Според оценката на Световната здравна организация (СЗО) от 2003 г. мускулно-скелетните заболявания са най-честата причина за инвалидизиране, ограничаващи способността на индивида да изпълнява ежедневните си задължения и да участва в обществения живот и трудовата заетост. Близо една четвърт от европейците страдат от някаква форма на артрит или мускулно-скелетни заболявания (Евробарометър, 2003 г.). Поради това СЗО обяви годините от 2000 до 2010 за десетилетие на ревматичните болести. Зададе се логичният въпрос, колко струват на обществото диагностиката, лечението и рехабилитацията на ревматично болните. Интересът към фармакоикономическите анализи датира от 70-те години на ХХ в. и търпи бърз напредък през последните години. Във връзка с огромната социална и финасова значимост на ревматичните заболявания правителствата и здравните министерства на много държави по света и в Европа финансират мащабни проучвания на тази тема. Обзорът насочва вниманието върху икономическите и клиничните аспекти на ревматичните болести и анализира резултатите от проучванията в тази насока, проведени през последните години. ***** Summary. Diseases of the musculoskeletal system cause a growing interest among the general medical community and society due to their wide distribution, the risk of disability, significant advances in science and clinical medicine and pharmaceutical science and industry, and last but not least - the high cost of their treatment. Increased life expectancy combined with a number of environmental factors and individual, social and genetic peculiarities of different nations brought to the fore previously neglected diseases such as osteoarthritis and osteoporosis. According to the evaluation of the World Health Organization (WHO) in 2003 musculoskeletal disorders are the most common cause of disability, limiting an individual's ability to perform daily tasks and to participate in public life and employment. Nearly a quarter of Europeans suffer from some form of arthritis and musculoskeletal diseases (Eurobarometer 2003). Therefore, the WHO declared the years 2000 to 2010 the decade of rheumatic diseases. The logical question was asked: How much do diagnosis, treatment and rehabilitation of rheumatic diseases cost to the society? Interest to pharmacoeconomic analysis dates from the 70s and experienced rapid progress in recent years. In connection with the enormous social and financial importance of rheumatologic diseases governments and health ministries in many countries around the world and in Europe funded major studies on this topic. This review focuses on economic and clinical aspects of rheumatic diseases and analyzes the results of studies in this field carried out in recent years.
Клетъчна и молекулна структура на костта. Лабораторни показатели за изследване
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-11) Икономова/Ikonomova, К./K.; Тончева/Toncheva, А./A.
Основната единица на костта се състои от остеокласти, остеобласти и остеоцити. Остеобластите произвеждат остеоид, съставен от колагенови и неколагенови матриксни протеини. Върху повърхността на тези клетки се експресират множество рецептори и адхезионни молекули, които са свързани със сигнални пътища, отговорни за активацията, пролиферацията и апоптозата на клетката. Остеобластите синтезират хормони, растежни фактори и цитокини. Остеоцитите представляват 90% от костните клетки на възрастния индивид. Те са крайно диференцирани клетки и притежават множество израстъци, чрез които осъществяват комуни- кация с останалите костни клетки. Остеокластите произхождат от моноцитните стволови клетки, притежават фагоцитна функция и са отговорни за костната резорбция. Органичният костен матрикс се състои от колаген тип 1 и неколагенови белтъци. Неорганичният матрикс е съставен от минерални соли на калция под форма на хидроксиапатит. Костните клетки участват не само в костното ремоделиране и поддържането на костната маса, но имат роля и в енергийния метаболизъм, имунната регулация и в минералната хомеостаза. Значителният напредък в познанията за клетъчния и молекулния състав на костта предоставя на специалистите редица достъпни лабораторни маркери за костно формиране и резорбция. Успоредно с тях се изследват и редица биохимични и хематологични показатели, хормони и витамини. ***** Summary. The main bone unit is made up of osteoblasts, osteocytes and osteoclasts. The osteoblasts produce osteoid, consisted of collagen and non-collagen matrix proteins. These cells express variety of receptors and adhesion molecules that are coupled with signaling pathways, responsible for cell activation, proliferation and apoptosis. Osteoblasts produce hormones, growth factors and cytokines. Osteocytes represent 90% of all bone cells in adults. They are terminally differentiated cells and possess a lot of dendrits, through which the communications with other bone cells is realized. Osteoclasts descend from the monocyte stem cells, possess phagocyte properties and are responsible for bone resorption. The organic bone matrix consists of collagen type 1 and non-collagen proteins. The non-organic matrix is made up of calcium salts in the form of hydroxiapatite. The bone cells participate not only in bone structure and remodeling processes but also in energy metabolism, mineral homeostasis and immune function. The considerable progress in the knowledge of cell and molecular structure of the bone provides the medical specialists with a number of reliable laboratory markers of bone formation and resorption. Parallel with the examination of bone markers, a variety of biochemical hematological and hormonal tests are performed.
Клинично протичане и имунологичен профил при болни с лекарствено индуциран лупус
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-06) Рашков/Rashkov, Р./R.; Калинова/Kalinova, Д./ D.
Резюме. Лекарствено индуцираният лупус е форма на системния лупус еритематозис (СЛЕ), с ясно установена връзка медикамент–лупусен синдром. Различни лекарства индуцират развитие- то на системен лупус или влошават клиничното протичане при болни с налични клинични симп- томи и подлежаща лупусна имунология. Не са описани отличителни клинични признаци между ле- карствено индуцирания лупус и СЛЕ. Лекарствено индуцираният лупус обикновено се представя със ставни и кожни прояви. Целта на изследването е да се определи честотата на лекарствено индуцирания лупус сред болните с лупус, да се анализират клиничните и имунологичните особе- ности на болните с медикаментозно индуцирани лупусни синдроми, както и да се обобщят проя- вите, които влошават прогнозата на болестта. Включени са 100 пациенти със СЛЕ. При поста- вяне на диагнозата са използвани диагностичните критерии на Американската колегия по рев- матология от 1982 г., като са приложени различни диагностични схеми. Диагностицирахме ле- карствено индуциран лупус при 12% от включените болни. В настоящото изследване лекарстве- но индуцираният лупус се развива при болни със стигми на лупус и лупусна имунология, като во- дещите клинични прояви са от страна на кожата, мускулите, ставите и съдовете. Установихме, че проявите, които влошават прогнозата на болестта, са некротизиращият васкулит и пора- женията на нервната система по типа на полиневрит тип Guillain-Barre. При болните с лекарст- вено индуциран лупус във висок процент (92%) се позитивираха антинуклеарните антитела, ан- тихистонови антитела установихме при 17% от болните и при 33% намерихме антикардиоли- пинови антитела. ***** Summary. Drug-induced lupus is a form of systemic lupus erythematodes (SLE) with a causal connection between drug and lupus syndrome. Different drugs induce development of systemic lupus erythematodes or make worse clinical course in patients with available clinical symptoms and positive immunology for SLE. There is not a clear distinction in clinical findings between patients with drug-induced lupus and with SLE. Drug-related lupus usually presents with dermatologic and joint findings. The aim of this study was to determine the prevalence of drug-induced lupus in patients with lupus, to analyse clinical and immunology characteristics of this form of lupus, as well as to generalize manifestations, which aggravate prognosis of the disease. One hundred patients with SLE were enrolled in this study. There were used diagnostic criteria of American College of Rheumatology (ACR, 1982), with different diagnostic schemes. We diagnosticated drug-induced lupus in 12% of patients. Drug-induced lupus has developed in patients with clinical symptoms of lupus and positive lupus immunology. We found that the leading clinical features are dermatologic, joint, muscular, vascular ones. We determined that manifestations which aggravate prognosis of disease are necrotic vasculitis and damage of the nervous system by type of polyneuritis (Guillain-Barre syndrome). We found antinuclear antibodies in 92%, antihistone antibodies – in 7% and anticardiolipin antibodies – in 33% of patients with drug-induced lupus.
Лечението на ревматоидния артрит през погледа на пациента
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-09) Петранова/Petranova, Цв./Tsv.; Шейтанов/Sheytanov, И./I.
Резюме. Хроничните заболявания, към които принадлежи и ревматоидният артрит (РА), често са свързани с лош комплайънс и персистънс по отношение на лечението. За оптимизирането на тези показатели е необходимо оценките и предпочитанията на пациентите да се превърнат в основен източник на информация за клиничните ръководства за терапия на РА. Проучването RAISE (Rheumatoid Arthritis: Insights, Strategies & Expectations) е образователна инициатива, изследваща мениджмънта и лечението (биологично и небиологично) на РА от две страни – от страната на лекарите и от гледната точка на пациентите. Оценени са и най-важните за пациентите качества на прилагания медикамент - постоянното и сигурно действие, доказаната терапевтична ефикасност, по-малкото странични реакции в мястото на приложение, редуцираният режим на дозиране, по-лесният механизъм за самостоятелно инжектиране и простите инструкции. Резултатите показват, че биологичната терапия (Enbrel, Humira, Remicade) повлиява повечето тежки симптоми на РА. Сигнификантно по-голям брой от лекуваните спрямо нелекуваните с биологични средства пациенти са удовлетворени от постигнатия ефект. В обзора е направен и кратък преглед на проучванията на Simponi (Golimumab) при пациенти с РА. Simponi е ново TNF-α човешко моноклонално антитяло, което отговаря на предпочитанията и потребностите на пациентите – има удобен начин на приложение:една подкожна апликация веднъж месечно, много добра терапевтична ефективност, запазваща се през целия период между апликациите, редуцирани са болката и възпалението в мястото на приложение. ***** Summary. Chronic diseases, to which rheumatoid arthritis (RA) belongs, are often associated with poor compliance and persistence to therapy. For the optimization of these parameters, it is necessary that patients' perceptions and preferences become a major source of information for the clinical guidelines for treatment of RA. The RAISE (Rheumatoid Arthritis: Insights, Strategies & Expectations) survey is an educational initiative designed to explore the management and treatment (biologic and non-biologic) of RA, from both physicianand patient points of view. The results show that biological therapies (Enbrel, Humira, Remicade) offered relief for the most severe symptoms of RA. Significantly more biologic experienced than biologic naive patients were satisfied with their current medication. The most important characteristics of treatment from the patient point of view were evaluated – proven and consistent efficacy between doses, fewer reactions at the injection site, reduced dosing frequency, easier to use device for self-injection and simple instructions. In addition, a summary of Simponi (golimumab) studies in patients with RA is presented. Simponi is a new TNF-α human monoclonal antibody that provides a new opportunity to meet the unmet needs and preferences of patients - a convenient method of administration – subcutaneously, once monthly at the same date, very good therapeutic efficacy, maintained between doses, reduced pain and inflammation at the site of injection.
МикроРНК – нови биомаркери при автоимунните ревматични заболявания
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2011-03) Шумналиева/Shumnalieva, Р./R.; Рашков/Rashkov, Р./R.; Коларов/Kolarov, Зл./Zl.
Резюме. Микрорибонуклеиновите киселини (микроРНК) са нов клас некодиращи, къси, ендогенни нуклеотидни РНК последователности, с дължина 19-25 нуклеотида. Въпреки че на този етап са открити стотици микроРНК, тяхната функция все още е слабо проучена. Установено е, че регулират експресията на някои гени, които предопределят синтеза на цитокини (напр. тумор-некротизиращ фактор), влияят върху централни сигнални пътища (напр. интерферонов път тип I) и върху различни имунорегулаторни клетки (регулаторни T-клетки и др.). Тези качества определят микроРНК като ключови молекули при различни физиологични процеси и в патогенезата на някои малигнени, ревматични и други заболявания. Значителната устойчивост и резистентност на микроРНК, възможността да бъдат доказани в различни материали (тъкани, кръв и други телесни течности) и тяхната специфичност при различни заболявания ги прави потенциални биомаркери за поставяне на диагноза, оценка на активността, тежестта и прогнозата на съответната болест. ***** Summary. Microribonucleic acids (miRNA) are a new class, noncoding, short, endogenous RNA sequences with a length of 19-25 nucleotides. Although at this stage hundreds of miRNA are found, their function is still poorly understood. It is found that they regulate the expression of some genes that determine the production of cytokines (eg. tumor necrosis factor-alpha), affect central signal pathways (eg. type I interferon pathway) and different immunoregulatory cells (such as regulatory T-cells and other). These qualities define miRNA as key molecules in various physiological processes and in the pathogenesis of some malignant, rheumatic and other diseases. The significant stability and resistance of miRNA, the opportunity to be proven in different materials (tissues, blood and other body fluids) and their specificity for various diseases make them potential biomarkers for diagnose, assessment of activity, severity and prognosis of а disease.
Място на термографията в ревматологичната практика
(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2012-04) Калинова/Kalinova, Д./D.; Рашков/Rashkov, Р./R.
Резюме. Термографията е диагностичен метод, който създава карта на инфрачервен модел на изображение на тялото. Човешкото тяло излъчва инфрачервени лъчи, като по този начин се осъществява един от механизмите на топлообмен между повърхността на тялото и околната среда. Излъчваните инфрачервени лъчи от повърхността на кожата могат да се регистрират чрез термограф, като така се получава термограма. Температурата на кожата отразява състоянието в структурата на кожните съдове, както и промените в регулацията на съдовия тонус. Промяната в кожната температура е резултат от различни патологични процеси. В ревматологичната практика термографията е недостатъчно проучен метод, който може да подпомага диагнозата на различни заболявания (артрити, активирана остеоартроза, синдром на Рейно, рефлексна симпатикова дистрофия, склеродермия, мекотъканен ревматизъм, фибромиалгия, болест на Paget). Термографията може да се използва при проследяване ефекта от приложеното локално или системно лечение. ***** Summary. Thermography is a diagnostic method, which creates “a map of infrared thermal imaging of the human body”. The human body radiates infrared energy; thus, one of the mechanisms of thermoregulation between surface of the body and environment is realized. The body’s infrared radiations can be detected by a thermograph, as in this way a thermogram is obtained. Skin temperature is largely a reflection of the structural state of skin vasculature and the changes in the regulation of vascular tonus. Temperature change is a result of different pathological processes. Thermography is an insufficiently studied method, which can aid diagnosis of different diseases in rheumatological practice, such as rheumatoid arthritis, activated osteoarthritis, Raynaud’s phenomenon, reflex sympathetic dystrophy, scleroderma, soft-tissue rheumatism, fibromyalgia, Paget’s disease. Thermography can be used to monitor the effects of applied local or systemictherapy.

Преглеждане

Търсене Списание "Ревматология" / Journal "Rheumatology" - Sofia от Заглавие

Резултати на всяка страница

Опции за сортиране