Дисертации / Dissertations

Постоянни адреси на тази колекция

http://cml4.mu-sofia.bg:4000/handle/10861/34

Преглеждане

Показани 1 - 20 от 768

3 Тесла магнитнорезонансна диагностика при мултиплена склероза
(МУ-София, 2020) Филева, Невена Филева
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ Целта на настоящата дисертация е проучване възможностите на 3Т-магнитно-резонансната диагностика на мултиплена склероза. За постигане на целта си поставяме следните задачи: 1. Да определим характеристиките на зоните на демиелинизация от магнитно-резонансните изследвания при пациентите с мултиплена склероза. 2. Да определим характеристиките на общомозъчната и локална атрофия от магнитно-резонансните изследвания при пациентите с мултиплена склероза. 3. Да оптимизираме протокола за 3Т магнитно-резонансното изследване при пациенти с мултиплена склероза. 4. Да проучим методики на изкуствения интелект при магнитно-резонансната диагностика на мултиплена склероза. 5. Да установим клинико-образните корелации при пациенти с мултиплена склероза. 6. Да проучим корелациите на магнитно-резонансната находка при заболяването с резултатите от когнитивните тестове при изследваните пациенти.
3 тесла магнитнорезонансна диагностика при тумори на аднексите
(Медицински университет - София // Medical University - Sofia, 2020) Димова, Джулия Даниел // Dimova, Julia Daniel
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ Цел на настоящия дисертационен труд е да се проучат възможностите на 3 Тесла магнитнорезонансното изследване при диагностицирането и отдиференцирането на туморите на аднексите. За постигането на тази цел си поставяме следните задачи: 1. Да проучим възможностите на 3 Тесла магнитния резонанс за морфологична оценка и морфометрия на аднексите и аднексиалните формации. 2. Да определим характеристиките за бенигненост и малигненост на аднексиалните формации на стандартните магнитнорезонансните секвенции. 3. Да определим характеристики за бенигненост и малигненост на аднексиалните формации при дифузионните и перфузионни секвенции. 4. Да оценим честотата на мултиплеността и локализацията на аднексиалните находки. 5. Да установим честотата на страничните находки при магнитнорезонасните изследвания на женския малък таз. 6. Да предложим протокол за магнитнорезонансно изследване за визуализация на промени в аднексите.
3T магнитно-резонансна диагностика на хипофизата
(2019) Хуеш, Интесар-Виктория Айман Малла
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ Цел на настоящата работа е: Проучване на възможностите на 3Т магнитно-резонансната диагностика на хипофизата. За изпълнение на посочената цел си поставяме следните задачи: 1. Да предложим комбинация от секвенции като оптимален протокол за 3Т магнитно-резонансно изследване на хипофизата. 2. Да определим средните метрични показатели, установими с 3Т магнитно-резонансното изследване на непроменената хипофиза a. като цяло b. и на нейните части – аденохипофиза, неврохипофиза и инфундибулум – поотделно при контингент български пациенти и зависимостта им от пол, възраст и хабитус на пациента. 3. Да определим зависимостта на метричните показатели на хипофизата от репродуктивното състояние на жените. 4. Да определим характера на пространство-заемащите процеси в хипофизата при първото образно магнитно-резонансно изследване. 5. Да определим средните метрични показатели на хипофизата при различни нива на някои хормони. 6. Да опишем случайните находки при магнитно-резонансното изследване на хипофизата. 7. Да предложим стандартизиран протокол за 3Т магнитно-резонансно изследване на хипофизата.
CO2 лазерна хирургия в оториноларингологията
(2015-07-22) Аврамов/Avramov, Тома Иванов/Toma Ivanov
1. ВЪВЕДЕНИЕ Лазерите са открити преди малко повече от 50 години, но днес не можем да си представиме техническия напредък на заобикалящия ни свят и в часност медицината, без тях. Медицинските лазери работят с различни мощности и дължина на вълната в целия оптичен диапазон. В основата на действието на лазера лежи принципът на стимулираното излъчване (емисия) на светлина. Лазерът представлява източник на монохроматична кохерентна насочена светлина. Резултатите от тяхното действие се дължат на закономерностите при разпространение на светлината в мътни среди каквито са биологичните тъкани. Историята на развитието на лазерните системи в медицината е свързана с надеждата за постигане на по-добри лечебни резултати. Пътят обаче не е бил никак лесен и често надеждите бързо са се сменяли с големи разочарования. Това обаче не е спряло стремежа на учените и лекарите да продължават в търсенията си напред. „Навлизането на лазерите в медицината се осъществяваше бавно, а понякога и разочароващо бавно. Често обаче лазерите даваха по-добри резултати от конвенцио-налната хирургия. Високата цена на първите апарати доведоха до преждевременното им изоставяне. Настоящият прогрес - създаването на по-сигурни, по-маневрени и по-евтини апарати, позволи да се върнем към използването на лазерите в медицината.” Цитатът на Нobeika през 1972 година (Cincinnati) характеризира съдбата на този нов за оториноларингологията метод за диагностика и лечение. СО2 лазерът е представител на голямото семейство на медицинските лазери, при който през годините се наблюдава постоянно развитие, с цел постигане на максимален лечебен и функционален резултат. Първите апарати излъчващи фокусиран лазерен лъч от СО2 са конструирани през 1965 година. През 1968 година в САЩ започват първите клинични изпитания на апарата от Jako и Strong. През 80-те години са разработени СО2 лазери второ поколение, които работят с така наречените непрекъснати вълни (continuous wave-CW). Тези апарати са много по-мощни от първоначалните, но скоро след това се установило че те предизвикват неселективна травма не само върху третираната зона, но и на съседните тъкани. През 90-те години биват създадени трето поколение пулсови СО2 лазери, които причиняват селективна термолиза в третираната зона, докато тъканите по съседство остават интактни. Сканиращите устройства на тези лазери вече позволяват прецизен контрол върху лазерните лъчи и от там по- безопасна работа с лазера. Тези подобрения повишават както възможностите така и популярността на СО2 лазерните системи. Лазерите навлизат все по-широко в медицинската практика, като променят методите за диагностика и лечение. Въпреки бързия прогрес на лазерните технологии все още не е направен апарат, които да се използва при всички възможни индикации едновременно. В много случаи наблюдаваме липса на статистическо значимо подобрение в състоянието на пациентите в сравнение с конвенционалните методи на лечение. При лечебния ефект се наблюдават и различия в чувствителността на пациентите при третиране с лазерен лъч. Основните причини, които затрудняват по-широкото използване на лазерната терапия са: отсъствие на научно обяснение на наблюдаваните положителни и отрицателни ефекти при лазерното облъчване, отсъствие на обективни методи за контрол на резултатите от облъчването, които да позволят да се предаде оптимална доза на облъчване при всеки конкретен случай. 6 ***** 2. ЦЕЛ, ЗАДАЧИ, МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО *** 2.1. Цел на дисертационния труд *** Целта на това проучване е оценка на параметрите на СО2 лазерната хирургия в оториноларингологията и възможностите, показанията, предимствата и недостатъците на метода, сравнени с конвенционалните хирургични методи, прилагани в тази област. 2.2. Задачи на изследването За постигане на тази цел си поставихме следните задачи: 1. Да направим терапевтична оценка на СО2 лазерната хирургия. 2. Да сравним ефикасността на СО2 лазерната хирургия и конвенционалните оперативни техники, употребявани в оториноларингологията. 3. Да определим, къде лазерните системи са полезни и къде другите техники трябва да бъдат считани за приоритетни. 4. Да направим анализ и оценка и да въведем в клиничната практика правила и критерии за безопасна работа при лазерасистирани процедури. 5. Да изградим доктрина при лечението на рецидивиращата респираторна папиломатоза (RRP). 2.3. Време и място на наблюдението Дисертационният труд обхваща 18 годишен период (1995-2012 година). Всички изследвания са извършени в отделенията на Клиника по УНГ болести и Катедра по патоанатомия на УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ”. 2.4. Подбор на пациентите В настоящото изследване са включени 787 лица (n=787) преминали за периода от 1995-2012 година и са разделени на две основни групи: група I - оперирани с CO2 лазерна хирургия, състояща се от 394 пациенти (n=394) и група II (контролна) - оперирани с конвенционални методи - 393 пациенти (n=393). Те са оперирани и проследявани в клиниката, по повод на различни заболявания на ЛОР органите, подлежащи на хирургично лечение, като при някои от пациентите се наложи провеждането на неколкократни хирургични интервенции. Критерии за подбора на пациентите в настоящото изследване са следните:  оплаквания по отношение на ЛОР органите;  обстоен оториноларингологичен преглед;  установяване на заболяване на ЛОР органите;  патохистологично изследване.  вирусологично изследване 2.5. Клинично - диагностични методи за обработка и анализ на данните По отношение на лицата, подлежащи на оперативна интервенция се прилагат следните изисквания: Извършва се изследване и подбор на пациентите. Поставят се клиничните им показания. Лицата, включени в настоящото дисертационно изследване, са проследявани по пол, възраст и нозологична единица. По отношение на ЛОР статуса, използваме анамнезата, физикалната находка при обстоен преглед на ЛОР органите, аудиометрично изследване (при необходинеобходимост), директна ларингоскопия, фиброларингоскопия, ендоларингостробоскопия. 7 При лечението на заболявания на ларинкса извършвахме пред- и следоператив-но гласова оценка. Определящите процедури за оценка на потенциалните гласови заболявания са следните: 1.Индиректна ларингоскопия. 2.Слухова оценка. 3.Апаратно изследване:  директна ларингоскопия  фиброларингоскопия  ендоларингостробоскопия  фонетография и  сонаграфия. Въз основа на тези процедури поставяме диагнозата и определяме показанията за извършване на определен тип хирургична интервенция.
Eфективно управление на процесите по лекарствена безопасност // Effective management of processes medicinal safety
(Медицински университет – София // Medical University – Sofia, 2024) Топалова, Вили Тодорова // Topalova, Vili Todorova
Целта на настоящия дисертационен труд е да се анализират нагласите за докладване на подозирани нежелани лекарствени реакции предимно от лекарите в постмаркетинговия период, т.е. след като лекарственият продукт е получил разрешение за употреба и се използва от населението. Задачи: 1. Да се осъществи литературен преглед на научни публикации и специализирана нормативна база данни за Лекарствена безопасност в България и в отделните държави-членки на ЕС. 2. Да се проучат и систематизират различните аспекти и предизвикателства за участието на медицинските специалисти в проследяването на Лекарствената безопасност. 3. Да се анализират регулаторните измерения и нагласата на лекарите и другите медицински специалисти за участие в проследяването на лекарствената безопасност и инструменти, които биха подобрили съобщаването на НЛР. 4. Да се разработят специални информационни материали за лекарите, които да повишат тяхната информираност за качеството, ефикасността на докладите за НЛР за лекарствените продукти. // The aim of the present dissertation is to analyze the attitudes towards reporting of suspected adverse drug reactions mainly by medical doctors in the post-marketing period, i.e. after the medicinal product has received a Marketing Authorization and is used by the population. To achieve the aim so set in the scientific research, the following tasks are planned to be solved: 1. To carry out a literature review of scientific publications and a specialized regulatory database on Drug Safety in Bulgaria and in the individual EU member states. 2. To study and systematize the various aspects and challenges for the participation of medical professionals in the monitoring of Drug Safety. 3. To analyze the regulatory dimensions and attitudes of physicians and other healthcare professionals to participate in Pharmacovigilance and tools that would improve reporting of ADRs. 4. To develop special informational materials for doctors to increase their awareness of the quality, efficacy of ADR reports for medicinal products.
Helicobacter pylori – фактори на вирулентност, резистентност и серопревалиране
(2018-02-16) Йорданов, Даниел Валентинов // Yordanov, Danyel Valentinov
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ Целта на настоящата дисертационна работа е да се извърши комплексно проучване на вирулентността на щамове H. pylori, тяхната антимикробна резистентност и разпространението на инфекцията в България. За постигане на тези цели си поставихме следните ЗАДАЧИ: 1. Да се изолират и идентифицират щамове H. pylori с конвенционални и молекулярно-генетични методи. 2. Комплексно да се проучат факторите на вирулентност чрез молекулярно генетични методи и да се потърси връзка с даннни на пациентите и с други характеристики на щамовете. 3. Да се установи наличието на H. pylori в устната кухина на пациенти със стоматологични и/или гастродуоденални болести с помощта на няколко метода: културелна изолация, бърз уреазен тест, имунофлуоресценция с моноклонални антитела и PCR. 4. Да се установи серопревалирането на анти-H. pylori IgG и анти-CagA IgG сред безсимптомни кръводарители посредством ензимно-свързан имуносорбентен тест (ELISA). 5. Да се установи и анализира чувствителността на изолатите чрез MIC strip и/или метода на граничните стойности към clarithromycin и metronidazole, като най-често използвани средства за ерадикация.
HPV асоциирани заболявания в ЛОР-органите при пациенти над 18-годишна възраст
(2014-11-03) Вълчева/Valcheva, Силвия Емилова/Sylvia Emilova
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ: ЦЕЛ: Цел на изследването: Да проучим различни групи пациенти над 18 години с HPV асоциирани заболявания и развитието на доброкачествени, предракови и ракови лезии в областа на нос, околоносни кухини, устна кухина, фаринкс и ларинкс, постъпили на лечение в І-ва УНГ клиника на УМБАЛ ”Царица Йоанна” за период от 10 години /1999 - 2009/ ЗАДАЧИ Задачи на изследването Задачите, които си поставихме за постигане на целта са: 1. Да проучим честотата и възрастовата характеристика на пациентите с HPV асоциирани заболявания. 2. Да проучим локализацията на туморите във връзка с клиничното протичане и прогнозата на заболяванията при изследваните пациенти. 3. Да преценим рецидивната прогностична характеристика, според типа HPV. 4. Да анализираме характерните тенденции в еволюцията на заболяванията. 5. Да оптимизираме методите на лечение и да определим насоките за превенция при пациенти с HPV асоциирани заболявания. 6. Да отделим червената папиломатоза на ларинкса като отделно заболяване, което протича по типа на Ювенилната папиломатоза. ***** МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Материал В изследването са включени 739 пациенти с HPV асоциирани заболявания. Всички пациенти са хоспитализирани за болнично лечение в I – УНГ Клиника на УМБАЛ «Царица Йоанна – ИСУЛ». Пациентите са включени в изследването след получаване на тяхното информирано съгласие. Изследването обхваща период от 10 години - от 1999 - 2009 година. Признаци на изследване - Основни признаци са: - пол; - възрастови поделения от 10-годишен интервал; - локализация на папилома; - характеристика на тумора; - типизация на HPV.
Kампилобактериоза в детска възраст – клинично протичане, лабораторна диагностика и етиологично лечение
(2018-02-26) Велев/Velev, Валери Рангелов/Valery Rangelov
Цел Да проследим клиничните особености на заболяването при деца, да въведем масово приложението на имунохроматографските тестове верифицирайки диагностичната им стойност с тази на оптимизирани от нас молекулярно-биологични методи и да демонстрираме ползите от ранното започване на етиологично лечение. Задачи 1. Да проследим клиничното протичане и евентуалните усложнения на заболяването при деца от 0 до 14 г. 2. Да въведем масовото използване на имунохроматографски (бързи) тестове „при леглото на болния“ . 3. Доказване предимствата от ранното започване на етиологичното лечение. 4. Изолиране и фенотипно определяне на щамове Campylobacter spp. от хоспитализирани пациенти с диариен синдром. 5. Да оценим и сравним диагностичните възможности на имунохроматографските тестове с тези на апробирани и оптимизирани от нас молекулрярни методи
Kлиничен и управленски анализ на дейностите в Клиника по анестезиология и интензивно лечение за подобряване на качеството и контрола на разходите
(2018-11-19) Николаков/Nikolakov, Димитър П./Dimitar P.
2. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 2.1. Целта на настоящото изследване е съставяне на концептуална рамка и работен модел на ефективна технология за управление и контрол на разходите и на качеството на дейностите в клиника по анестезиология и интензивно лечение, която да отговаря на: а) европейските тенденции и стандарти за управление на качеството на здравните услуги ; б) настоящото състояние на нейния човешки, финансов, технологичен и информационен ресурс; в) етапното й развитие в средносрочен и дългосрочен план; 2.2. Във връзка с постигането на тази цел са определени за изпълнение следните изследователски задачи: а) изучаване на международните практики за контрол на разходите и за системно наблюдение, оценяване, управление и устойчиво развитие на качеството в клиничните структури на лечебните заведения за болнична помощ; б) изучаване и анализиране на факторите, оказващи влияние върху всеки компонент от триадата „финансиране--> контрол на разходите -->качество на анестезиологичните и интензивните лечебни дейности”, обуславящи удовлетвореността на пациентите от оказаната им медицинска помощ в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение при УМБАЛ „Св.Анна”АД София; в) изучаване и анализиране мнението на лекарите и на професионалистите по здравни грижи, относно необходимостта от внедряване на основаващ се на научни доказателства модел за контрол на разходите и управление на качеството на произвеждащите се в клиниката здравни услуги; г) установяване доколко интегритета на клаузите на медицинския стандарт по анестезиология и интензивно лечение зависи от внедрения в клиниката модел за управление на тяхното качество; д) подчертаване облигатността на връзката между качеството на човешките и материалните ресурси, предлагането на качествени анестезиологични и интензивни лечебни услуги и произтичащите от това задължения на вътрешния одит на качеството в клиниката; е) разработване на Модел за организация и управление на качеството в клиниката, ползвайки смисловата конструкция на превъзходния модел на Европейската Фондация за Управление на качеството (EFQM-Excellence model)
Mикробиологични и генетични проучвания върху вирулентността, резистентността и молекулярната епидемиология на клинични изолати Staphylocoссus aureus
(Медицински университет - София // Medical University - Sofia, 2021) Циту, Вирна-Мария Ставрос; Tsitou, Virna-Maria Stavros
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ. Цел на настоящия дисертационен труд е: Да се проведат изследвания върху факторите на вирулентността, антибиотичната резистентност и молекулярната епидемиология на клинично значими изолати S. aureus. Задачи: 1. Да се колекционират клинично-значими щамове S. aureus, изолирани от български пациенти с различни стафилококови инфекции. 2. Да се разработи алгоритъм за бързо откриване на S. aureus, както и MRSA директно в положителни хемокултури и / или при пунктати от абсцеси чрез откриване на mecA (кодиращ метицилинова резистентност) и специфичен ген за видова идентификация на S . aureus чрез мултиплекс PCR. 3. Да се установи чувствителността на стафилококовите изолати към подходящи за терапията антимикробни средства и механизмите, кодиращи клинично значимата резистентност към бета-лактами, макролиди и линкозамиди. 4. Да се проучи разпределението на важни фактори на вирулентност в български клинични изолати S. aureus. 5. Да препоръча адекватна терапия въз основа на анализиране чувствителността на изследваните клинични изолати през последните 5 години, особено касаеща повлияването на MRSA, доказани в инвазивни материали. 6. Да се извърши епидемиологично типизиране и да се анализира разпространението на факторите на вирулентност и основните механизми на резистентност при секвенционни типове и клонове. // Summary. The aim of this dissertation is to conduct investigations on virulence factors, antibiotic resistance and molecular epidemiology of clinically relevant S. aureus isolates. Results: The new PCR algorithm developed and tested in practice for the rapid detection of S. aureus, MSSA and MRSA / CoN, directly in positive blood cultures and / or in punctures from abscesses showed excellent specificity and sensitivity. It is a remarkable and faster alternative to routine microbiological examination. A total of 558 invasive and non-invasive clinical strains S. aureus isolated during 2016-2020 from hospitals in Sofia, were studied and evaluated for the current levels of antimicrobial resistance; mechanisms of resistance to beta-lactams and macrolides, staphylococcal RAPD type and sequence type (ST) distribution. Significant levels of macrolide resistance (34.05% for erythromycin and 23.03% for clindamycin) were found in the studied S. aureus isolates from 2016 - 2020. The level of methicillin resistance (10.93%) has slightly decreased in the last five years compared to the previous 10 years. period. Resistance to gentamicin, levofloxacin, tetracycline, chloramphenicol and the trimethoprim/sulfamethoxazole combination does not exceed 10% and is insufficiently clinically relevant. New facts have been reported in this survey on the distribution of important virulence factors in S. aureus isolates of different origin and antimicrobial susceptibility. The incidence of cna and tst is 14.2% and 6.5%, respectively as of the genes of enterotoxins, they occur in the range of 4.3% to 72.6%. Combinations of three genes, sei, seg and seb, encoding superantigens are detected in more than 60% of Bulgarian staphylococcal isolates. Predominant genes in invasive S. aureus, regardless of their antimicrobial susceptibility, were discovered in various combinations: cna, tst-1, seb, seh, sec, sed, see, seg, seh and sei, while among MRSA which were isolated in 63.6% from invasive infections and mainly from hospitalized patients, dominate the following genes encoding virulence: sea, seb, sec, seg, seh and sei. It has been found, that in penicillin-resistant staphylococcal isolates the blaZ gene is detected. While in methicillin resistant only the mecA gene has been detected. We proved that resistance to macrolides and lincosamides in Bulgaria is mainly due to ermC and ermA, followed by ermB alone or in combination, and very rarely to msrA and mefA. New evidence has been discovered for association between the combination of ermA + ermC with the staphylococcal phenotype cMLS in the studied S. aureus strains. Appropriate empirical therapy is recommended for community-acquired and hospitalrelated infections, where MRSA is more common, with a focus on invasive infections. Vancomycin, tigecycline or linezolid in invasive, systemic infections. Increasing macrolide and lincosamide resistance requires this group to be administered only after proven in vitro susceptibility. Epidemiological typing by RAPD method demonstrates widespread nosocomial distribution of 24 clones and divergence of MSSA in the period 2016-2020. The dominant type A, which circulated more intensively in 2016 and 2017, showed high epidemic and invasive potential. The isolates from the newer clone I, from 2018, showed significantly higher virulence and macrolide resistance in 42.9%, encoded by ermB and ermC. 15 MRSA clones were identified by RAPD, and five clonal complexes and 11 ST types by MLST methods respectively. Among them, the dominant sequence type is ST5CC5 - a known international epidemic clone (EMRSA), corresponding to the RAPD clone a and persisting throughout the study period with high epidemic and invasive potential. Sequence type ST582CC15, corresponding to clone b, again contained strains with high virulence and epidemicity from the three hospitals. Clone c that corresponded to ST217CC22, showing significant heterogeneity, was found in only 1 hospital and in outpatients. Clone d, resp. ST8-CC8 containing only invasive HA-MRSA is also known as international EMRSA. Conclusion: This research of virulence, level nad mechanisms of antimicrobial resistance, serotypes distribution and molecular epidemiology of clinically relevant staphylococcal isolates gives us the basis for future monitoring of evolution and genetic relation of Bulgarian S. aureus strains in comparison with the globally spread resistant clones.
Mинимално инвазивен подход към дентиновия кариес на постоянни детски зъби
(2016-07-13) Митова/Mitova, Надежда Георгиева/Nadezhda Georgieva
ЦЕЛ: Проучване на разпространението на дентинов кариес в детска възраст, съвременни методи на контролирана екскавация и минимално инвазивен подход при лечение. ***** ЗАДАЧИ: 1. Eпидемиологично проучване на разпространението на дентинов кариес в детска възраст (при начален диагностичен праг D1b) в зависимост от общата кариозност на деца в различни възрастови групи: 1.1.Кариозност и орално-хигиенен статус на изследваните деца; 1.2.Характеристика на регистрираните дентинови кариозни лезии (D3) при временни и постоянни зъби. 2. Клинично проучване: 2.1.Изработване на критерии за флуоресцентен контрол и цветова скала за оценка на инфектиран и афектиран дентин, в клинични условия; 2.2.Проспективно клинично проучване за лечение на дентинов кариес с минимална интервенция чрез двустъпков метод при постоянни детски зъби. 3. Микробиологично проучване на S.mutans и L.acidophilus в хода на лечение на дентинов кариес при постоянни зъби при деца: 3.1.При екскавация до афектиран дентин; 3.2.При екскавация до частично инфектиран дентин. 4. Експериментално проучване на промените в цвета на дентина при различни методи на екскавация и контрол при лечение на дентинов кариес с минимална интервенция: 4.1.При механична екскавация (здрав и афектиран дентин); 4.2. При приложението на различни методи за екскавация и флуоресцентен контрол; 4.3.Характеристика на екскавирани дентинови повърхности (in vitro) чрез атомно-силова микроскопия (AFM) и сканираща електронна микроскопия (SEM). 5. Изработване на клиничен протокол за лечение с минимална интервенция на дълбок дентинов кариес на постоянни зъби при деца.
Placenta accreta spectrum - ехографски, диагностични и предиктивни маркери, клиничен изход // Placenta accreta spectrum - ultrasound diagnostic and predictive markers, clinical outcome
(Медицински университет - София // Medical University - Sofia, 2024) Цанкова-Костова, Мариана Цанкова // Tsankova-Kostova, Mariana Tsankova
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ Цел: Систематизиране антенаталните ехографски маркери в корелация с интраоперативната и патохистологична находка с оглед предвиждане на изхода за майката и плода и минимизиране тежестта на перинаталните оперативни усложнения. Проучването цели да представи българският диагностичен и клиничен опит при спектърна плацента акрета в реални условия. Задачи: 1. Да представи тенденцията в честотата на PAS спрямо цезаровите сечения и плацента превиа като основни рискови фактори за PAS. 1.1. Да изследва и систематизира характеристиките на пациентките; 1.2. Да оцени основните и видовете придружаващи рискови клинични фактори за PAS. 2. Да представи резултати от оперативния изход и оперативните усложнения. 3. Да представи резултати от постоперативния изход за майката и плода. 4. Да оцени възможността на всеки отделен ехографски маркер за предикция на PAS съобразно общоприетите световни критерии, подкрепено с ехографски изображения. 5. Да оцени и съпостави корелацията на ехографските маркери, предвиждащи риска за PAS, с интраоперативната находка в двете изследвани групи: група на плацента превиа и група на патологична инвазивна плацента, в зависимост от разположението и прикрепянето й. 6. Да съпостави ехографските предиктивни маркери за PAS с патохистологичната находка в зависимост от степента на инвазия на плацентата в дълбочина в двете изследвани групи от патохистологична гледна точка: предимно плацента акрета и предимно плацента перкрета. 7. Да сравни предиктивната антенатална диагностична стойност на двата основни диагностични метода US и MRI. 8. Да предостави клинични критерии за интраоперативна детекция на PAS при отдиференциране на нормална от патологично прикрепена плацента.
Processing of emotional information in patients with primary cervical dystonia / Обработка на емоционалната информация при пациенти с първична цервикална дистония
(2018-02-27) Nikolova/Николова, Zornitza T./Зорница Ташкова
Summary Primary dystonia is the third most common movement disorder in humans. It is being described as a syndrome of sustained muscle contractions, frequently causing twisting and repetitive movements or abnormal postures (Fahn, 1988). Dystonia is considered to manifest primarily with pure motor deficit, however, recent studies have shown that the motor disturbances might be accompanied by cognitive impairments and psychiatric comorbidity. Despite the growing interest in the non-motor manifestations, emotional information processing in dystonia is yet insufficiently investigated. Previous research has demonstrated a deficient recognition of emotional faces in patients with primary focal dystonia but it remains unclear if affective speech recognition in these patients is also affected. Although not fully understood, the pathophysiology of dystonia is ascribed mainly to basal ganglia dysfunction. Besides the motor control, striatopallidal structures are known to implement also non-motor functions including processing of emotional information and in particular the recognition of emotional prosody and facial expressions of affect. Emotional prosody, a suprasegmental feature of language, enables the listener to infer the internal affective state of a speaker regardless of the semantic content of speech. Therefore, emotional prosody recognition is very important for everyday social interaction. The concept that the basal ganglia are involved into circuits subserving the processing of emotional prosodic information is being supported by numerous studies with Parkinson’s (PD) and Huntington’s (HD) disease patients, who have consistently shown impairment in emotional speech comprehension. By employing event related brain potentials (ERPs) technique and behavioral studies, we investigated emotional prosody recognition in patients with primary cervical dystonia (CD, n=30) and compared the results with a healthy control group (HC, n=30). The participants were instructed to judge the emotional tone of auditory presented words according to their valence (negative-positive) or arousal (calm-exited) in two experimental conditions by pressing one of three keyboard buttons. The results revealed a significantly poorer performance of CD patients in classifying the emotional prosody. The analysis of hit rates and reaction times disclosed a significantly less accurate performance of CD patients in judging especially angrily intonated words. Moreover, the elicited ERPs showed smaller P3b amplitudes in CD across all investigated emotions (angry, happy, relaxed, and sad). Importantly, the deficient recognition of emotional intonation was observed only when the CD patients had to classify the stimuli according to their valence while in the arousal task no group differences were found. Another aspect of the present research was to consider the psychological status and personality profile of CD patients and determine possible correlations with the performance of emotional prosody recognition. Interestingly, our results did not demonstrate a significant correlation between the performance in the emotional prosody recognition task and neither the psychological status (BDI, SCL-90-R general distress index, depression and anxiety scores) nor the severity, duration and age of onset of CD, indicating that the emotional processing deficit is rather primary in nature and not a consequence of the chronic disease. Moreover, our findings designated some specific personality features that seem to be predominating in CD patients. Evaluation of the personality profile disclosed prominent psychosomatic complaints, accentuated strain and emotionality traits in the patient group as well as less pronounced extroversion characteristics. This profile appears to be characteristic for the patients suffering from cervical dystonia but did not show any correlation with the emotional processing deficit. Taken together the findings of the present study disclose a deficit in emotional prosody comprehension in patients with primary cervical dystonia. Given that the prosodic deficit involved all investigated emotions it appears that the disturbed processing of emotional prosodic information in CD is rather general in nature than restricted to certain emotional categories. Most importantly, the recognition of valence dimension appears to be explicitly impaired. Assuming that the processing of emotional valence is subserved by the mesolimbic dopaminergic system, as proposed by Posner et al., (2005), it seems plausible that the recognition of the valence dimension is preferentially affected in CD. In addition, dystonia patients displayed more often anxiety, depression and specific personality traits showing however no correlation with the performance in emotional prosody recognition. Hence, our findings provide further evidence for the essential role that the basal ganglia implement in emotional prosody processing and also emphasize the importance to recognize the non-motor symptoms in patients with primary focal dystonia as complementary to the motor deficit. ****** Цели, задачи и хипотеза Както вече беше посочено, все още е широко разпространено схващането, че дистонията се манифестира с чисто двигателен дефицит. Въпреки това, напоследък се появяват нови доказателства разкриващи, че това заболяване се придружава и от не-двигателни нарушения, в това число когнитивен дефицит и психична коморбидност. Независимо от нарастващия интерес към не-двигателните прояви при дистонията, обработката на емоционалната информация при тези пациенти все още не достатъчно изследвана. Емоционалната прозодия, като супрасегментно свойство на езика, дава възможност на слушателя да подразбира вътрешното афективно състояние на говорещия, независимо от семантичното съдържание на произнасяната реч. По тази причина, разпознаването на емоционалната прозодия е от много голямо значение при пациентите с дистония, за упражняване на ежедневната им дейност и тяхното социално функциониране. Затова, нейното нарушение допълнително би затруднило функционирането им в ежедневието и би влошило качеството им на живот. По литературни данни, до момента има само едно проучване, адресиращо емоционалния аспект на комуникацията при пациенти с дистония, докато при други заболявания на базалните ганглии, като болест на Паркинсон и болест на Хънтингтон обработката на емоционалната информацияе е доста добре проучена. Ринерталер и съавтори (2006г.) откриват, че пациенти с първична цервикална дистония и блефароспазъм имат занчително нарушение на разпознаването на емоцията ”disgust” (отвращение) от емоционална лицева експресия. Остава неясно обаче, дали разпознаването на афективната реч при пациентите с дистония е също засегнато. По тази причина, целта на настоящето проучване е да се изследва как пациентите с дистония обработват емоционалната информация и по-специално емоционалната прозодия и има ли при тези пациенти, подобно на други заболявания на базалните ганглии, нарушение в този процес. Въпреки, че подлежащите патофизиологични механизми на дистонията, все още не са напълно изяснени, счита се, че заболяването е резултат предимно от дисфункция на базалните ганглии. От своя страна, базалните ганглии са въвлечени в неврални кръгове обслуващи обработката на емоционалната прозодична информация, данни получени въз основа на редица изследвания при пациенти с паркинсонова болест (ПБ) и такива с болест на Хънтингтон, които са показали дефиит в разбирането на емоционалната реч. Базирайки се на концепцията, че базалните ганглии са интегрирани в неврални кръгове обслужващи обработката на емоционалната прозодия ние застъпваме хипотезата, че пациентите с първична дистония, подобно на други двигателни разстойства ще демонстрират затруднения при декодирането на прозодичните контури съпътстващи афективната реч. В допълнение на това, искахме да установим дали потенциалния дефицит в обработката на емоционалната информация е ограничен в само рамките на дадена емоционална категория или разпознаването на афективна е засегнато като цяло. Също така, посредством използването на събитийно свързани мозъчни потенциали (event related brain potentials - ERPs) при пациенти с цервикална дистония (ЦД), настоящото проучване имаше за цел да разкрие и неврофизиологичните корелати на обработката на емоционалната инфирмация и да отговори на въпроса дали потенциалният дефицит при ЦД касаещ разпознаването на емоционалната прозодия е ограничен или не в рамките на „valence” или „arousal” афективни сфери. Взимайки в предвид концепцията на Познер и съавтори (2005), че мезолимбичната допаминергична система вероятно е отговорна за обработването на емоционалната валентност (valence), a ретикуларната формация (RF) за анализирането на емоционалната възбуда (arousal), според нашата хипотеза очаквахме пациентите с цервикална дистония да демонстрират дефицит при обработването само на емоционалната валентност на едно вокално емоционално съобщение. Mножество проучвания сочат, че първичната дистония е асоциирана с по-голяма честота на някои придружаващи психични нарушения, предимно тревожност и депресия. На този етап обаче, все още няма достатъчно данни отговарящи на въпроса дали депресията, тревожността или отделни личностови черти при дистониците, корелират по накъкъв начин с разпознаването на емоционалната прозодия. По тази причина, допълнителен аспект на настоящото изследване беше да се изследват психичния статус и психологичния профил при пациентите с цервикална дистония и да се установят възможни корелации на тези параметри със степента на разпознаване на емоционалната прозодия. Взимайки в предвид изложеното по-горе, в настоящето проучване ние имахме за цел да отговорим на следните въпроси: 1) дали първичната цервикална дистония, подобно на други двигателни нарушения е асоциирана с дефицит в обработката на емоционалната прозодия. 2) как тези нарушения се регистрират посредством предизвиканите ERPs. 3) дали този потенциален дефицит е ограничен до специфични емоционални категории или разпознаването на афективната реч е по-генерализирано засегнато. 4) дали нарушенията засягат обработката на двете емоционални модалности – валентната (valence) и възбудната (arousal) или са ограничени по-скоро до една от тези афективни модалности сфери. 5) дали има корелация между психопатологичния статус и/или психологичния профил на пациентите с цервикална дистония и степента на разпознаването на емоционалната прозодия.
Rarebit периметрия - изследване на ранни промени в зрителното поле при откритоъгълна глаукома
(2017-09-20) Бенова/Benova, Мария Хараламбиева/Maria Haralambieva
***** ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***** Цел: *** Да се определят диагностичните възможности на Rarebit периметрията за установяване на ранни функционални промени при първична откритоъгълна глаукома и да се изследва вариабилността в резултатите и ефектът на обучение при здрави контроли и пациенти с първична откритоъгълна глаукома. *** Задачи: 1. Да се сравнят дискриминационните възможности на RBP спрямо САП при установяване на ранни глаукомни промени. Дефиниране на Miss hit rate на RBP и probability plot от САП.; 2. Да се определи корелационната зависимост между стойностите на показателите MHR от RBP и MD от САП при ранни глаукомни промени.; 3. Да се определят чувствителност и специфичност на метода в диагностиката на глаукомния процес.; 4. Да се сравни времето необходимо за провеждане на изследване със САП и RBP.; 5. Да се анализира ефектът на обучение върху резултатите от RBP.; 6. Да се изследва вариабилността на резултатите за интер- и интраобсервационна грешка. ***
Tенденции в наднорменото тегло при деца на 7-годишна възраст в България и рискови фактори, свързани с храненето
(Национален център по обществено здраве и анализи - София // National Center of Public Health and Analyses - Sofia, 2024) Чикова-Ишченер, Екатерина Найденова // Chikova-Iscener, Ekaterina Naidenova
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ЦЕЛ: Целта е да се извърши оценка на тенденциите в наднорменото тегло при деца на 7-годишна възраст в България в периода 2008-2023 г. и рисковите фактори, свързани с храненето. ЗАДАЧИ: 1. Оценка и анализ на тенденциите в наднорменото тегло на национално представителна извадка от първокласници на 7-годишна възраст в периода 2008-2023 г. 2. Оценка на влиянието на различни фактори върху разпространението на наднорменото тегло сред децата на 7-годишна възраст. 3. Оценка на тенденциите в честотата на хранителна консумация на децата на 7-годишна възраст в периода 2008 – 2023 г. 4. Оценка на тенденциите в рисковото за здравето поведение на децата и връзката с хранителния статус на учениците. 5. Оценка на тенденциите в училищната среда по отношение на предлаганите храни, организиране на инициативи за промоция на здравословен начин на живот и обучение в принципите на здравословно хранене.
Автоантитела срещу компоненти на комплемента при пациенти с лупусна нефропатия
(2019-03-06) Василев/Vasilev, Васил Венциславов/Vasil Ventsislavov
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***** Цел на настоящото изследване е да се проучи значението на автоантителата срещу компоненти на каскадата на комплемента за комплексната диагностична оценка при пациенти с лупусна нефропатия. *** За изпълнение на дефинираната цел бяха поставени следните задачи: 1. Да се проучи ролята на автоантителата срещу компоненти на каскадата на комплемента при пациенти с лупусна нефропатия чрез анализ на литературните данни. 2. Да се определи наличието и честотата на автоантителата срещу компоненти на каскадата на комплемента при пациенти с лупусна нефропатия. 3. Да се изясни връзката на автоантителата срещу компоненти на каскадата на комплемента с основни маркери за клинико-лабораторна, имунологична и хистологична оценка на лупусната нефропатия. 4. Да се проследят в динамика нивата на автоантителата срещу компоненти на каскадата на комплемента, като се съпоставят с останалите маркери за комплексната оценка на лупусната нефропатия. 5. Да се определи диагностичното и прогностичното значение на автоантителата срещу компоненти на каскадата на комплемента при пациенти с лупусна нефропатия. 6. Да се проследи динамиката на нивата на автоантителата срещу компоненти на каскадата на комплемента в зависимост от проведеното лечение на пациентите.
Автономна диабетна невропатия – съвременни диагностични и терапевтични възможности
(2016-09-20) Димова-Драганова/Dimova-Draganova, Румяна Бойкова/Rumiana Boykova
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***** Целта на настоящата работа е да се оцени честотата и основните характеристики на сърдечно-съдова автономна дисфункция посредством мониторингова система ANX-3.0; връзката ѝ с някои кардио-метаболитни маркери и периферна полиневропатия при различни степени на глюкозен толеранс – нормален глюкозен толеранс, предиабетни състояния (нарушена гликемия на гладно и нарушен глюкозен толеранс) и новооткрит захарен диабет тип 2 и според наличието на метаболитен синдром; както и терапевтичния ефект от приложението на алфа-липоева киселина при лица със захарен диабет тип 2 с различна давност. ***** За изпълнението на тази цел са формулирани следните задачи: 1. Да се установи честотата на сърдечно-съдова автономна дисфункция при групи лица с различни степени на глюкозен толеранс – нормален глюкозен толеранс, нарушена гликемия на гладно, нарушен глюкозен толеранс, новооткрит захарен диабет тип 2 и захарен диабет тип 2 с различна давност и според наличието на метаболитен синдром. 2. Да се анализират сравнително промените в симпатиковата и парасимпатиковата активност между групите с различен глюкозен толеранс и според наличието на метаболитен синдром 3. Да се оцени връзката на сърдечно-съдовия автономен тонус с изследвани класически метаболитни и сърдечно-съдови маркери при различен глюкозен толеранс и според наличие на метаболитен синдром - антропометрични показатели – ИТМ, обиколка на талия, площ на висцералната мастна тъкан, общотелесна мастна маса - серумни липиди – общ холестерол, HDL-холестерол, LDL-холестерол и триглицериди - артериално налягане - гликемичен контрол (HbA1c) - индекси на инсулинова резистентност и инсулинова секреция (HOMA-IR и HOMA-β) - крайни продукти на гликирането (AGEs) - hsCRP - QТc интервал - отношение албумин:креатинин (ACR)
Адхезия на керамика към композитен материал
(2017-06-02) Янакиев/Yanakiev, Спартак Спасов/Spartak Spasov
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***** Цел: Целта на настоящия дисертационен труд е, чрез подходящи температурни режими на третиране на покритата със силан керамична повърхност да се повиши здравината на връзката между керамика и композит при фиксиране на керамични конструкции и при поправки на фрактурирана керамика от металокерамични и керамични конструкции, за да се увеличи клиничната им дълготрайност и да се елиминира употребата на флуорoводородната киселина като ецващ агент, с което ще се намали здравния риск за лекуващия екип и пациента. ***** За изпълнение на така формулираната цел си поставихме следните задачи: *** Задача 1. Да се състави анкета до лекарите по дентална медицина относно честотата и вида на използваните изцяло керамични и металокерамични протезни конструкции, честотата на фрактуриране на порцелана и методите за обработване на керамичната повърхност за свързване с композитни материали. Задача 2. Да се извърши електронно-микроскопско изследване на керамични опитни образци, обработени с ецващ агент и да се изследва дебелината и морфологията на силановия слой при различни температурни третирания на силана. Задача 3. Да се конструира апарат за подаване на горещ въздух с регулируема температура. Задача 4. Да се изследва здравината на връзката между три вида керамика и композитен материал при различни методи на обработка на опитните образци. Задача 5. Да се разработи и изследва нова методика за подготовка на керамичната повърхност за свързване с композиционен материал.
Адхезия на някои композиционни системи към дентина на зъбите от първа дентиция - лабораторни и клинични изследвания
(2012-11-06) Гатева-Грънчарова / Gateva-Grancharova, Наталия Христова / Natalya Christova
I. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ПРОУЧВАНЕТО Цел: Цел на научната разработка е да се проучи и оптимизира качеството на адхезивната връзка на съвременни генерации адхезивни системи с дентина на временните зъби. Нейното осъществяване изисква решаването на следните задачи: 1. СЕМ характеристика на препарирана с борер дентинова повърхност на образци от временни и постоянни зъби, ецвана с различна продължителност и концентрации на фосфорна киселина. 1.1. Ецване с 20% фосфорна киселина за 7 и 15 sec при временни и постоянни зъби. 1.2. Ецване с 37% фосфорна киселина (стандартна концентрация) за 7 и 15 sec при временни и постоянни зъби. 2. СЕМ характеристика на конвенционално и лазерно обработена дентинова повърхност на временни и постоянни зъби. 1.1. Препариране на кавитет в границите на дентина с Еr:YAG лазер Lambda и прилагане на програмата за лазерно ецване при временни зъби. 1.2. Препариране на кавитет в границите на дентина с Еr:YAG лазер Lambda и прилагане на програмата за лазерно ецване при постоянни зъби. 1.3. Препариране на кавитет в границите на дентина с борер и ецване с 37% фосфорна киселина за различно времетраене на въздействието (7 и 15 sec) при временни зъби. 1.4. Препариране на кавитет в границите на дентина с борер и ецване с 37% фосфорна киселина за 15 sec при постоянни зъби. 74 3. СЕМ характеристика на адхезивната връзка между дентина на 3. СЕМ характеристика на адхезивната връзка между дентина на временни и постоянни зъби и различни генерации адхезивни системи след конвенционална кавитетна препарация. 1.1. С тотално ецване: - Тристъпкови адхезивни системи; - Двустъпкови адхезивни системи. 1.2. Самоецващи: - Двустъпкови самоецващи адхезиви; - Едностъпкови самоецващи адхезиви. 4. In vitro изследване на здравината на адхезивната връзка и вида на полученото разрушение след макроопън, в границите на дентина на временни и постоянни зъби, при използване на различни генерации адхезивни системи. 5. Изработване, апробиране в клинични условия и проследяване на оптимизиран протокол за приложение на изследваните генерации адхезивни системи при временни зъби.
Акромегалия - създаване на клинична база данни и оценка на някои епидемиологични показатели
(2016-06-03) Въндева-Кълвачева, Силвия Живкова // Vandeva-Kalvacheva, Silvia Jivkova
ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ Цели: 1. Да се оценят епидемиологични показатели като заболеваемост, болестност и някои демографски показатели въз основа на общонационална клинична база данни за акромегалия. 2. Да се оцени смъртността при пациенти с акромегалия и факторите, които оказват влияние върху този демографски показател. 3. Да се оцени ефекта на различните методи на лечение. 4. Да се оцени качеството на живот при пациенти с акромегалия чрез специфичен въпросник и факторите, които му влияят. Задачи: 1. Да се създаде единна клинична база на пациенти с акромегалия, преминали през ендокринологичните клиники на 5-те медицински университета в страната. 2. Да се изчислят заболяемостта и болестността при пациенти с акромегалия въз основа на данните от клиничната база. 3. Да се определи разпределението по пол, възраст и етиологична причина при пациенти с акромегалия. 4. Да се определи смъртността при пациенти с акромегалия, преминали през клиничния център по ендокринология и геронтология, МУ – София. 5. Да се сравни смъртността при българските пациенти със смъртността на пациентите с акромегалия в областта Кампания, Италия. 6. Да се установи влиянието на биохимичния контрол, приложеното лечение или други фактори върху смъртността. 7. Да се анализират методите на лечение при пациенти с акромегалия и процентното им съотношение като приложение. 8. Да се установят резултатите от приложените методи на лечение и факторите, които влияят върху ефикасността им. 9. Да се въведе специфичен въпросник, оценяващ качеството на живот при пациенти с акромегалия (AcroQoL) в клиничната практика. 10. Да се установи влиянието на биохимичния контрол, приложеното лечение и други фактори върху качеството на живот при пациенти с акромегалия.

Преглеждане

Търсене Дисертации / Dissertations от Заглавие

Резултати на всяка страница

Опции за сортиране