Електронни книги / Electronic books
Постоянни адреси на тази колекция
Преглеждане
Наскоро качени
- ДокументФизикалните фактори в геронтологията и гериатрията(СИМЕЛ ПРЕС - София, 2024) Колева, Ивет Борисова; Йошинов, Борислав Радославов; Йошинов, Радослав РадославовРЕЗЮМЕ Гериатричната рехабилитация се разви в последните години поради увеличената продължителност на живота и нарасналия относителен дял на възрастните и старите хора сред населението, вкл. в Европейския съюз и в нашата страна. Представяме основните принципи на гериатричната рехабилитация; с акцент върху функционалната оценка и рехабилитационните алгоритми – в амбулаторни и стационарни условия. Представени са както прилаганите в гериатричната рехабилитация класически методи и средства (кинези- и ерготерапия, електро- и светлолечение, крио- и термотерапия), така и някои съвременни методи (огледална терапия, екзоскелети, невророботи, виртуална реалност). Особено внимание е отделено на автономността в ежедневието – в дейностите по самообслужване и лична хигиена, поддръжка на дома, приготвяне на храна, вземане на лекарства по предписание, транспорт, финансов мениджмънт. Представени са алгоритми за функционална оценка и рехабилитация на гериатрични пациенти, насочени към клиничната практика на рехабилитационните отделения и болници. Подчертани са някои мерки за физикална превенция и физикална терапия при най-честите проблеми на пациентите в клиничната практика на гериатричната рехабилитация: хиподинамия, ортостатична хипотония, трофични разязвявания и декубитални рани, дълбока венозна тромбоза, белодробен тромбемболизъм. Акцентуираме върху рехабилитацията на някои от „гериатричните гиганти“: хиподинамия; нарушени равновесие, поза и походка с чести падания; тазово-резервоарни смущения; намалени паметови възможности; социална изолация и депресия. // ABSTRACT Geriatric rehabilitation has evolved in recent years due to increased life expectancy and the increased relative proportion of elderly and old people in the population, including in the European Union and in our country. We present the basic principles of geriatric rehabilitation; with emphasis on the functional assessment and rehabilitation algorithms - in outpatient and inpatient settings. Both classical methods and means applied in geriatric rehabilitation (kinesio- and ergotherapy, electro- and light therapy, cryo- and thermotherapy) and some modern methods (mirror therapy, exoskeletons, neuro-robots, virtual reality) are presented. Particular attention is paid to autonomy in everyday life - in activities for self-care and personal hygiene, home maintenance, food preparation, taking prescription medication, transport, financial management. Algorithms for functional assessment and rehabilitation for geriatric patients, useful for the clinical practice in rehabilitation hospitals, are presented. Some measures of physical prevention and physical therapy for the most common problems of patients in the clinical practice of geriatric rehabilitation are highlighted: hypodynamia, orthostatic hypotension, trophic ulcers and decubital wounds, deep venous thrombosis, pulmonary thromboembolism. We emphasize the rehabilitation of some of the "geriatric giants": hypodynamia; impaired balance, posture, and gait with frequent falls; pelvic-reservatory disturbances; reduced memory capabilities; social isolation; and depression.
- ДокументРоботизирана неврорехабилитация(СИМЕЛ ПРЕС - София, 2023) Цветкова, Надежда Красимирова; Йошинов, Борислав Радославов; Колева, Ивет БорисоваАНОТАЦИЯ (Ивет Колева): Основната цел в неврорехабилитацията е функционалното възстановяване на пациента. Потенциалът на изкуствения интелект за подпомагане на човешката интелигентност е изключително важен. През последните десетилетия се наблюдава един непрекъснат тласък за интеграция на роботизирани устройства в неврорехабилитационната програма, с цел подобряване и възстановяване функцията на горен и долен крайник след редица неврологични заболявания като мозъчен инсулт и гръбначно-мозъчни травми. Този вид терапия осигурява промени в невропластичността и оценява сензо-моторната функция на болния, като разбира се максимално добри ефекти могат да се постигнат при комбинирането й с конвенционалните рехабилитационни методики. Първите данни за употреба на роботи в неврорехабилитационната програма датират от 80-те години на миналия век, но техният доказан ефект и модернизация се обсъждат чак в началото на настоящия 21-и век. Терминът робот е въведен и популяризиран в пиеса на Карел Чапек („Универсалните роботи на Росум“ или „Rossum’s Universal Robots“, „R.U.R.“, 1921) и произхожда от чешката дума робот, означаваща работа, тежка работа. Самият Карел Чапек в писмо към Оксфордския речник пише, че автор на думата е брат му Йозеф Чапек – художник и писател. Думата робота или работа съществува в редица славянски езици, вкл. словашки, български, сръбски, руски, полски. Счита се, че думата произхожда от старо-славянскии означава работа, тежка работа, задължителна работа за царя или краля. Американският Институт по Роботика дефинира робота като „програмиран мулти-функционален манипулативен уред, предназначен за преместване на материали, на части или на цели специализирани устройства, чрез променящи се движения за извършване на редица дейности“. Стандартните задачи на робота са дефинирани с трите букви Д (D: dull, dirty, and dangerous – или скучни, мръсни и опасни); поради необходимостта от извършване на повтарящи се движения (важни за сензо-моторната тренировка), както и от поддържане на тежестта на тялото на пациентите в неврорехабилитационната клинична практика. Роботите подпомагат рехабилитационния екип в процесите на контрол и измерване на движенията на пациента. Различни типове роботи се прилагат в неврорехабилитацията: за горни или за долни крайници; унилатерални (за трениране на захвата на увредената или на доминиращата ръка) и двустранни (за трениране на походката); екзоскелети и такива за контролиране на траекторията на движенията на пациента. Трябва да подчертаем разликата между роботите и електро-механичните устройства, например бягаща пътека с поддържане на тялото; като наличието на “интелигентни” сензори е ключовата разлика за диференцирането им. Трябва да подчертаем, че все още няма широко приложение на роботите в неврорехабилитационната клинична практика; като изключително високата им цена не е единствената причина за това. Невророботиката е интердисциплина между невронауките, роботиката и изкуствения интелект. Невророботите имат капацитета да се адаптират, поради наличието на сензори в тях. Бягащата пътека с поддръжка на тялото е електро-механично устройство, а не е робот. От друга страна, устройството за трениране на походката Lokomat е невроробот, тъй като използва сензори за адаптиране на функцията на устройството към способностите на пациента. ЗАКОНИ НА РОБОТИКАТА И НА НЕВРОРОБОТИКАТА Айзък Азимов описва трите закона на роботиката в един разказ (Runaround, 1942) и в романа си „Аз, Роботът“ (I, Robot, 1950). Законите са насочени към гарантиране безопасността и ползата си за човечеството: * Първи закон: „Роботът не трябва да е опасен за човешките същества; той не бива чрез действие или чрез бездействие да причинява вреда на човешко същество.“ *Втори закон: „Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.“ *Трети закон: „Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и Втория закон.“ Макар и част от научно-фантастичен сюжет, тези закони са приложими и днес, тъй като очертават етичната рамка за роботизираните устройства, тяхната безопасност и ефективност. М. Iosa и сътрудници адаптират тези закони към приложението им в рехабилитацията и неврорехабилитацията: * Първи закон: „Роботът, използван в неврорехабилитацията, не трябва да нанася вреда на пациента или да му позволява сам да си нанесе вреда.“ * Втори закон: „Роботът трябва да се подчинява на заповедите на терапевтите, освен в случаите на противоречие на тези заповеди с Първия закон.“ * Трети закон: „ Роботът трябва да адаптира поведението си към възможностите на пациента по прозрачен начин, стига това да не е в разрив с Първи и Втори закон.“ Тези три закона на невророботиката осигуряват безопасност и ефективност от приложението на невророботите в клиничната рехабилитационна практика. Изискването на невророботиката за безопасност и необходимостта от висок коефициент Полза / Риск при медицинските апарати и роботите са част от изискванията на Международната организация за стандартизация. Етичните принципи на конструкторите и терапевтите трябва да бъдат изяснени. Основните качества на невророботите за неврорехабилитация включват: Висок механичен комплайънс, широк обем на силата, добра адаптация към нуждите на пациента, способност за оценка на функционалния потенциал на пациента и за измерване на прогресията на функционалното ниво; Флексибилност (капацитет за индивидуализирано лечение); Достатъчна научна доказателственост и др. Ефективността на невророботите в неврорехабилитацията е доказана в множество студии на различни теми, със специален акцент върху тренирането на захвата при различни неврологични заболявания и увреди; върху неврорехабилитацията при пациенти след травмена увреда на централната нервна система – главен и гръбначен мозък; както и при слединсултна хемипареза. Описани са и някои ограничения на невророботите в неврорехабилитацията: монотонност, увеличение на спастицитета, икономически бариери и др. ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ Виртуалната реалност е съвременна технология, която създава възможност за интересно и забавно занимание на пациента по време на лечебния процес. Терминът „виртуална реалност“ или още „виртуална среда“ се определя като симулация на действителната околна среда, която се генерира от компютърен софтуер и се „усеща“ от пациента благодарение на специален интерфейс. Терапията често се свързва с играенето на видео игра. Може да се каже, че терапията чрез виртуална реалност е безопасна, автоматизирана и създава възможност за дистанционно провеждане на рехабилитацията от дома на пациента. Обичайните компоненти на една система за виртуална реалност са: Компютър; Монитор; Хардуерно устройство – интерфейс между пациента и устройството; Софтуер. Описани са редица положителни ефекти върху пациенти, лекувани с помощта на виртуална реалност: Възможност за двигателно обучение; Наличие на обратна връзка; Възможност за индивидуална лечебна терапия според тежестта на заболяването; Стимулиране на мотивацията на пациента, влияние върху когнитивните способности, подобряване вниманието и пространственото познание; Намаляване на хроничната болка; Намаляване на тревожността чрез създанените положителни емоции от изпитаното забавление. Подобно на термина робот, изразът виртуална реалност също понякога се използва не съвсем коректно в неврорехабилитацията. В множество поручвания всяка компютър-базирана технология, произвеждаща зрителни стимули, се нарича виртуална реалност. Но, според общоприетата дефиниция, виртуална реалност е „високотехнологичен интерфейс потребител-компютър, включващ стимулиране и взаимодействие в реално време на вграден субект чрез множество сетивни канали (визуални и слухови, понякога тактилни, при възможност – мирис и вкус), базирани на синтетична среда, в която субектът усеща своето присъствие“. Подобно на принципа на трите букви Д в роботиката, виртуалната реалност е базирана на принципа на трите букви И (three Is: immersion, interaction, and imagination), а именно: потапяне, взаимодействие и въображение. Според Cochrane обзор от 2011, обобщаващ резултатите от 19 проучвания при общо 565 пациенти след инсулт, както виртуалната реалност, така и видео-игрите са полезни при след-инсултна хемипареза. Следващ Cochrane обзор от 2017 подчертава ефектите от приложението на виртуалната реалност също при пациенти със слединсултна хемипареза. Невророботите и виртуалната реалност са ефективни и при неврорехабилитацията на пациенти с невро-КОВИД. ОБОБЩЕНИЕ Роботизираната неврорехабилитация е сложен процес, който изисква съвместна и координирана работа на различни видове специалисти - както от областта на неврологията, неврохирургията, физикалната и рехабилитационна медицина; така и от областта на математиката, информатиката и роботиката. Бъдещето ще покаже още преимущества на невророботиката и виртуалната реалност за ускоряване на функционалното възстановяване и автономността в ежедневието на пациентите със заболявания и увреди на нервната система.
- ДокументФизикална превенция на обезитета и някои негови последици(СИМЕЛ ПРЕС, София, 2023) Енева, Весела Иванова; Колева, Ивет БорисоваОбезитетът е комплексно мулти-факторно заболяване, дефинирано с ексесивно натрупване на мастна тъкан и свързано с повишен риск от развитие на множество незаразни заболявания. Наднорменото тегло и затлъстяването засягат около 60% от възрастното население, както и едно от всеки три деца (29% от момчетата и 27% от момичетата) в Европейския регион. Честотата непрекъснато се увеличава: от 55.9% през 2010 до 58.7% през 2016 за наднорменото тегло; а за обезитета – от 20.8% през 2010 до 23.3% през 2016. През 2014, средно 17.5% от момичета и 26.8% от момчетата на 11-годишна възраст в Европа са с наднормено тегло. Превалансът при деца и подрастващи е нарастнал през периода на КОВИД-пандемията. Затова напоследък се говори за епидемия и дори за пандемия от наднормено тегло и затлъстяване. Основен показател за оценка на наднорменото тегло и обезитета, е Индексът на Телесна маса (body mass index - BMI), като за наднормено тегло се приема BMI ≥25 kg/m², а за затлъстяване - BMI ≥30 kg/m². Счита се, че наднорменото тегло и обезитетът са в причинно-следствена връзка с неправилното хранене, консумацията на алкохол и газирани напитки, както и с т.нар. fast food (заведенията за бързо гхранене). Заседналият начин на живот, особено по време на COVID-пандемията, също увеличи риска от развитие на обезитет. В последните години се говори и за последиците от прекомерната работа на компютър и мобилни устройства. Доказано е, че лицата, които прекарват повече от 5 часа седмично във видео-игри, имат негативни здравни последици, вкл. по-висок Индекс на телесна маса, мускулно-скелетни увреди и проблеми със съня. Според съвременните статистики, наднорменото тегло и обезитетът са четвъртият по честота рисков фактор за развитие на хронични незаразни заболявания в Европа, след артериалната хипертония, диетарните рискове и тютюнопушенето. Това налага вземането на сериозни мерки за контрол и въздействие върху обезогенните фактори на околната среда и строг мениджмънт на затлъстяването. Затлъстяването се счита за сериозно хронично заболяване и неговият мениджмънт би следвало да бъде мулти-професионална и мулти-дисциплинарна дейност. Включват се: диета, физическа активност и упражнения, медикаменти, бариатрична хирургия, обучение на пациента, когнитивно-поведенческа терапия, социална подкрепа. Превенцията е по-ефективна и значително по-евтина от терапията. Препоръчва се диета с енергиен дефицит около 500 kcal / дневно; включват се ниско-енергийни храни – с цел загуба на тегло и стабилизиране на по-ниското тегло. Относителното съдържание на макро-нутриенти е с вторична значимост за загубата на тегло. При BMI над 30 kg/m2 се добавят медикаменти за определен период от време. Добавя се фонова физическа активност. Промяната на двигателния стереотип и поведенческата терапия подпомагат промените в диетата и физическата активност. В по-напредналите случаи се добавя и хирургична интервенция. Хирургията е по- ефективна от медикаментозното лечение по отношение редукцията на телесната мазнина, подобрение на свързаните с обезитета асоциирани заболявания и намаляването на смъртността. Контролираните проучвания показват, че за 1-2 години, може да бъде постигнато отслабване с 4-6 kg само с диета, с 2-3 kg чрез двигателна активност и упражнения, а 20-40 kg с бариатрична хирургия. Препоръките на Международното и Европейското Дружество по Физикална и рехабилитационна медицина (ISPRM / ESPRM GUIDELINES) от 2020 обобщават повечето принципни постановки до момента. В тях се подчертава, че възрастните хора с наднормено тегло и обезитет имат по-висок риск от развитие на захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, хронична болка в гърба и кръста, обструктивна сънна апнея, синдром на хиповентилация, чернодробно-жлъчни страдания, подагра, различни форми на рак. При тези лица има и повишен риск от депресия, тревожност, също и хранителни разстройства. Различните интервенции включват физически упражнения, диета, когнитивно-поведенческа терапия. Препоръчват се интернет-базирани промени в начина на живот, ползване на апликации на мобилни устройства, с възможност за обратна връзка, индивидуални или групови консултации. Желателна е високо-протеинна диета (~30% от общия калориен внос) при пациенти без бъбречни проблеми. При наличие на дислипидемия или бъбречно заболяване, се включва хиполипидна диета. Препоръчва се средно-интензивна физическа активност с продължителност минимум 150 минути / седмично. Обсъдени са различни методики: аеробни тренировки, силово трениране, високо-интензивни упражнения, високо-честотни упражнения, когнитивно-поведенческа терапия. Препоръчват се аеробните трениращи програми, но при съобразяване с предпочитанията на пациента. В заключение бихме подчертали, че превенцията и терапията на наднорменото тегло и обезитета трябва да включва: упражнения, диета и поведенческа терапия. Ролята на лекаря – специалист по Физикална и рехабилитационна медицина е централна в прескрипцията, провеждането и контрола на комплексната мулти-професионална и мулти-дисциплинарна програма. Крайната цел е формулирана в Европейската програма 2020-2025: Обединени усилия за по-добро здраве. -- Ивет Колева
- ДокументКърменето - традиции, нагласи и тенденции(Централна медицинска библиотека, Медицински университет - София // Central Medical Library, Medical University - Sofia, 2025) Трайчева, БорянаНастоящият монографичен труд „Кърменето – традиции, нагласи и тенденции” представлява интересна книга, която съчетава исторически поглед на акушерката върху кърменето през втората половина на миналия век и актуални изследвания, свързани с кърменето в наши дни. Събраната и анализирана литература по темата разкрива редица предимства и проблеми в процеса на кърмене пред майките, както и възможности за тяхното преодоляване. Квалифицираните акушерки, работещи в област та на извънболничната и болничната помощ и оказващи квалифицирани здравни грижи, непрекъснато намаляват в страната, което създава предпоставки за нарушаване качеството на грижите за родилките и кърмачките, както и организационни затруднения. За недопускане на рискове за здравето на майките и техните деца са необходими целенасочени усилия и политики за привличане на общественото внимание към проблемите с кърменето, за гарантиране здравето и развитието на децата. Авторката на настоящата монография Боряна Трайчева е акушерка по образование и сърце. През целия ѝ досегашен професионален път като такава, а от повече от десет години и като университетски преподавател в същата специалност тя работи, изследва и описва акушерските грижи за жените както за тяхната профилактика, така и за тяхната подготовка и среща с майчинството. В продължение на хилядолетия, откакто на Земята се е появил човекът, единствената храна за малкото бебе е майчината кърма. Кърменето е древна физиологична функция, която датира от 200 милиона години. В продължение на този дълъг период тази функция е била подложена на промени и усъвършенстване. От биологична гледна точка, всяко новородено дете е част от организма на майка си. Процесът на раждането променя само естеството на връзката между майката и детето, тя започва да се осъществява чрез майчиното мляко и кърменето. Кърмата е най-добрата храна за новороденото и кърмачето, защото нейните свойства улесняват прехода от вътреутробен към извънутробен начин на живот. Отделяната от майчините гърди видовоспецифична течност осигурява богато разнообразие от биоактивни вещества, необходими на кърмачето за неговото оцеляване и развитие. В своята книга авторката последователно описва анатомията и физиологията на женското тяло, която осигурява кърмата и процеса на кърмене, уникалността на състава на майчиното мляко и широко дискутираните и променяни през последните десетилетия ползи от кърменето. Интерес представляват описаните традиции в областта на кърменето в нашата страна и в различни страни по света. Значимостта на българските традиции в кърменето е здрава основа, която винаги е имала съществена роля и за жените, поели пътя на майчинството, и за акушерките, които се грижат за майката и нейното бебе. Във втората част на монографията са представени резултати от собствено проучване, проведено от авторката по темата „кърмене”. Тя си поставя за цел да проучи и оцени мнението и нагласите на жените, кърмили през 70-те-80-те години на ХХ век, и на кърмещите жени в началото, през 20-те години на ХХI век относно прилагане на естественото хранене. Б. Трайчева изследва информираността, нагласите и нивото на увереност на работещите акушерки и медицински сестри в родилни и неонатологични отделения и в детски консултации относно подкрепата им в насърчаване на кърменето. Осъщественото в двегодишен период проучване е проведено в шест акушеро-гинекологични болници на територията на град София, в болницата в град Видин и в амбулатории за първична медицинска помощ на територията на пет диагностично-консултативни центъра в същите населени места. Обект на проучването са 606 лица – работещи акушерки и медицински сестри, родилки, преминали през споменатите по-горе лечебни заведения, и жени, раждали и кърмили през през 70-те-80-те години на миналия век. Анализът на резултатите показва добра информираност на кърмилите и кърмещите жени по въпросите за ползите от кърменето. Те търсят съвети за кърменето от различни източници, като преобладаващата част се доверяват на акушерките в Женската консултация и близкото обкръжение, а кърмещите жени предпочитат информацията от интернет и съветите от роднини и приятели. В проучването е установено, че най-висок е делът от двете групи изследвани лица на тези, които са посочили, че са били изцяло подкрепени в желанието си за кърмене от семейството и персонала в родилното отделение. Това е един изключително позитивен резултат и за общественото здравеопазване и съхранените традиции у нас по отношение на кърменето. В монографията проличават личното отношение на авторката към проблемите, свързани с кърменето в България, и нейната ангажираност за преодоляването им. Кърменето като част от майчинството е една от най-естествените функции на жената след раждането и изисква предварителна подготовка и подкрепа от акушерката и близките, за да бъде ефективно. Разработеният и предложен в края на книгата от Боряна Трайчева Модел за интегрирани грижи в подкрепа и насърчаване на кърменето визира ролята на взаимодействието майка-дете, семейството, здравната система и специалисти, обществото като цяло, държавната политика и институциите за създаване на условия и възможности на жената кърмачка и за оказване на помощ и подкрепа за проблемите, свързани с естественото хранене на децата в България. Значимостта и актуалността на предложените в книгата литературни анализи, изводи и препоръки я правят интересно четиво за всички, които работят или се интересуват от проблемите на кърменето. В заключение бихме посочили, че монографията би представлявала интерес за всички специалисти в областта на общественото здраве и здравните грижи, по конкретно за тези практикуващи акушерки или студенти, желаещи да работят в тази посока с младите майки, както и за самите жени, на които предстои да кърмят и които имат интерес и мотивация за отглеждане на здраво и жизнено дете. Проф. Иванка Стамболова, дм
- ДокументСпециални акушерски грижи в онкогинекологията(Централна медицинска библиотека - Медицински университет - София // Central Medical Library - Medical University - Sofia, 2022) Трайчева, Боряна