Електронни книги / Electronic books
Постоянни адреси на тази колекция
Преглеждане
Наскоро качени
Показани 1 - 5 от 43
- ДокументОсновни аспекти за подобряване на качеството на здравните грижи за пациенти с диабетно стъпало(Централна медицинска библиотека - Медицински университет - София // Central Medical Library - Medical University - Sofia, 2023) Славкова, Татяна // Slavkova, Tatyana“Монографичният труд на тема „Основни аспекти за подобряване на качеството на здравните грижи за пациенти с диабетно стъпало“ разглежда диагностиката, лечението и профилактиката на заболяването, като основа за предоставяне на ефективна медицинска помощ за пациенти с диагноза диабетно стъпало и подпомагането им при решаване на техните медико-социални проблеми. Основно значение за предотвратяването и лечението на различните заболявания имат ранната диагностика и профилактиката, които зависят в немалка степен от професионалната квалификация и умения на здравните специалисти. Осигуряването на здравни грижи в съответствие с особеностите на заболяването, ранната диагностика и ограничаването на влиянието на рисковите фактори забавя развитието на болестта и подобрява прог нозата за състоянието на пациента. В представената за рецензия работа е събрана и анализирана научна информация и данни относно организацията на дейностите в лечебното заведение, мотивацията и компетенциите на здравните специалисти, условията за тяхното развитие, удовлетвореността на пациентите от качеството на здравните грижи и мнението на студентите за същността и значимостта на заболяването и обучението. Проведеното проучване има за цел да установи професионалната компетентност на здравните специалисти за работа с пациенти с диагноза диабетно стъпало и отношението им за въвеждането в практиката на модел за предоставяне на специализирани здравни грижи, като средство за повишаване на качеството и ефективността на медицинската помощ чрез оптимално използване на опита, знанията и уменията на здравните специалисти. С помощта на статистически анализ на резултатите са установени основните фактори за повишаване на качеството и ефективността на здравните грижи при болни с диагноза диабетно стъпало. Посочени са главните проблеми на пациентите в болничната, извънболничната и семейната среда. На базата на всичко това е предложен конкретен модел за предоставяне на здравни грижи за пациенти с диабетно стъпало, съдържащ три основни направления – лечебно-диагностично, лечение (манипулации и процедури) и профилактика (включително обучение на пациентите). Качеството и ефективността на здравните услуги зависят пряко от квалификацията и професионалните умения на здравните специалисти, които определят възможностите им за пълноценно участие в цялостния процес на профилактиката и лечението на заболяването. В този контекст, в монографията ясно е посочена необходимостта от условия за непрекъснато обучение на работното място и развитие на компетенциите на здравните специалисти, като фактор за устойчиво развитие на лечебните заведения.” Проф. Галина Чанева, дм
- ДокументСборник доклади от Седма научна конференция „Интердисциплинарно сътрудничество в здравните грижи“, Враца, 23 ноември 2023 г.(Централна медицинска библиотека - Медицински университет - София // Central Medical Library - Medical University - Sofia, 2024) Златанова, Тихомира (ред.); Добрилова, Павлинка (ред.); Златанова-Великова, Ралица (ред.); Янкова, Галя (ред.)
- ДокументЗдравни и психосоциални проблеми при пациенти с лимфедем след онкологична операция(Централна медицинска библиотека - Медицински университет - София, 2023) Геренова, ЖулиетаВ монографията са обсъдени и анализирани актуалните предизвикателства и проблемите, пред които са изправени пациентите след онкологична операция и специалистите, които работят с тях. Това е особено труден и неприятен период от живота, в който болните чувстват физически, психически и емоционален дискомфорт, затруднения и се нуждаят от всестранни грижи и подкрепа от страна на медицинските специалисти и близките. В първа глава авторът разглежда анатомията, физиология, патофизиология на лимфната система и значението ѝ при развитие на карцином. Втора глава е посветена на заболяванията на лимфната система, стадиите на заболяването, симптомите, поставянето на диагнозата, клиниката, възможните усложнения, възможностите за консервативно лечение на лимфедем. Детайлно е анализирана комплексната деконгестивна терапия, като е отделено внимание на всички нейни възможности: мануален лимфен дренаж; компресионна превръзка; компресионни облекла; пневматична компресия; физически упражнения; грижа за кожата. Специален акцент е поставен на еластичен тейпинг при лимфедем, въздействието на преформираните физикални фактори при лимфедем, медикаментозно и хирургично лечение. Трета глава е посветена на особено съществения въпрос за качеството на живот при пациенти с лимфедем. Авторът проследява възникващите социални проблеми при пациенти с лимфедем и възможностите за терапия в България и Европа. В частта „Резултати от собствени проучвания“ авторът коментира резултатите от анкетни проучвания с пациенти и здравни специалисти - рехабилитатори и кинезитерапевти, и тяхната специфична дейност за подобряване на състоянието на болните. Проведените изследвания са позволили да се обсъдят данните за пол, възраст, образователна степени и местоживеене на пациентите. Задълбочено са коментирани информираността на анкетираните болни по отношение превенцията, терапията и рехабилитацията на лимфедем, както и отстранените групи лимфни възли, в зависимост от локацията на карцинома. Засегнати са проблемите за връзка между местоживеене и информираност за възможна терапия и връзка между изминал период от оперативната намеса и оценката на качеството на живот. Особено важни са анализираните резултати за самооценка на качеството на живот от анкетираните пациенти и обща удовлетвореност на анкетираните пациенти от здравословното състояние след операцията. Анкетното проучване с рехабилитатори/кинезитерапевти дава информация за преобладаващата възрастова група на здравните специалисти, оказващи грижи, трудовия им стаж, образователната им степен. Съществено внимание е отделено на готовността за работа на анкетираните здравни специалисти с пациенти с лимфедем след онкологична операция, за желанието за участие в следдипломни обучения, свързани с рехабилитация/терапия на пациенти със заболявания на лимфната система, информираността на пациентите за ползите от рехабилитацията, психосоциалните проблеми на пациенти с лимфедем след онкологична операция. Разгледаните в монографията дейности на професионалистите рехабилитатори/кинезитерапевти са позволили да се анализират задълбочено проблемите, които предстои да се разрешат, и да се помогне за подобряване на здравето на населението. Монографията е изключително полезна за всички, желаещи да повишат информираността си по този въпрос.
- ДокументЗдравните грижи в дигиталното общество(Централна медицинска библиотека, Медицински университет - София // Central Medical Library, Medical University - Sofia, 2023) Богданова, КамелияИнформационните и комуникационните технологии (ИКТ) изключително бързо навлизат във всяка област от човешкото познание, във всяка дейност и професия. Променят начина ни на живот, здравеопазването и здравните грижи, като предоставят нови възможности и хоризонти. Пандемията от COVID-19 ускори въвеждането на телемедицината и дигиталното здраве в повечето медицински специалности и дейности. В монографията „Здравните грижи в дигиталното общество“ са обхванати актуални проблеми, свързани с дигитализацията в здравната система, електронното здравеопазване, информационните системи в здравеопазването, както и нормативната уредба и етичните аспекти на електронното здравеопазване. Представени са резултати от собствено проучване относно дигитализацията на здравните грижи, очертани са перспективите за развитие и е предложен модел за предоставяне на здравни грижи в електронна среда. Актуалността на разработката се обуславя и от факта, че новите технологии все повече ще присъстват в медицината и ще доведат до появата на нови професии в сектора. Навлизането в практиката на новите ИКТ ще промени коренно здравеопазването – не само технологично в превенцията, диагностиката и лечението, но и в цялостната организация на предоставяне на медицинска помощ и здравни грижи.
- ДокументЛечение на простатния карцином чрез ендоскопска екстраперитонеална радикална простатектомия(Централна медицинска библиотека - Медицински университет // Central Medical Library - Medical University, 2023) Петров, Борил Петров // Petrov, Boril PetrovРакът на простатната жлеза (РПЖ) е важен медико-социален проблем не само при застаряващите мъже, но и в по-млада възраст, тъй като заболяването се „подмладява”. РПЖ е най-честото злокачествено заболяване при мъжете в Европа с честота 62.1/100 000 (около 450 000 нови случая през 2018 г.) и е на второ място като причина за смърт след рака на белия дроб [3, 13]. По данни на Българския национален раков регистър през 2017 г. са регистрирани 2370 нови пациенти с РПЖ [1]. Това прави заболяемост от 69/100 000. Същата година от РПЖ са починали 963-ма пациенти. Фактическата смъртност е 28/100 000. След злокачествените тумори на кожата РПЖ е най-често срещаното злокачествено заболяване при мъжете в България. В повечето страни от Европейската общност като цяло смъртността от РПЖ е с тенденция да се понижава (8-14/100 000). През 2015 г. тя е спаднала до 10.7/100 000 и продължава да намалява, за разлика от нашата страна, Румъния и Русия, където все още този показател продължава да расте [18]. Тенденцията за редуциране на смъртността от РПЖ в страните от Западна Европа е в резултат на много добрата ранна диагностика и изключителния напредък в лечението на това заболяване с широкото прилагане на радикалната простатектомия при ограничени в простатата тумори, а така също и на комбинирана антиандрогенна и лъчетерапия в случаите на локално авансирало заболяване [9, 14]. Основните причини за все още увеличаваща се смъртност от РПЖ у нас са закъснялата диагностика на заболяването в резултат на ниската здравна култура на населението, самолекуване, липсата на профилактични прегледи, неспазването алгоритмите за диагностика от страна на специалистите, но също много важно е късното въвеждане на съвременните методи на лечение, и то само в няколко големи медицински центъра в страната. Радикалната ретропубична простатектомия (РРП) е въведена в България през 1995 г. [6]; лапароскопската радикална простатектомия (ЛРП) – 2005 г. [2]; ендоскопската екстраперитонеална радикална простатектомия – през 2010; робот-асистираната ЛРП – 2011 г. [4], брахитерапията – през 2010 г. [3]. „Лапароскопия” произхожда от 2 гръцки думи, означаващи фланг (страна) и вътрешност. Днес лапароскопия означава процедура, при която съдържанието на интраперитонеалната кухина или на екстраперитонеалното пространство се изследват и манипулират при диагностични и/или терапевтични интервенции. Пръв прилага експериментално лапароскопия в началото на ХХ век Georg Kelling, който вкарва въздух в абдоминалната кухина на куче и прави оглед на коремните органи с цистоскоп [52]. До 1990 г. лапароскопията в урологията се прилага спорадично и само с диагностична цел. През 1991 г. Сlayman съобщава за първата лапароскопски направена нефректомия [15]. По същото време Schuessler съобщава за първата лапароскопски проведена лимфаденектомия за рак на простатата [64]. Същият автор описва отстраняване на семенните мехурчета по време на лапароскопска лимфаденектомия [50]. През 1992 г. Schuessler прави първата трансперитонеална лапароскопска радикална простатектомия и публикува резултатите от тяхната начална серия от 9 пациенти през 1997 г. [66]. Важно е да се отбележи, че тези първи операции (общо 9 за 5 години) са продължавали средно по 9 часа, което е наложило необходимостта от по-нататъшно усъвършенстване на оперативната техника. Raboy и сътр. описват първата екстраперитонеална ра- дикална простатектомия и за разлика от Schuessler те са много по-удовлетворени от резултатите от новоразвиващата се техника [61]. По-нататъшното развитие на тази техника се свързва с Stolzenburg и сътр. и е известна като ендоскопска екстраперитонеална радикална простатектомия (ЕЕРПЕ), извършена през 2002 г. [70]. Терминът ЕЕРПЕ се използва, за да се опише напълно екстраперитонеалният достъп до простатата за радикална простатектомия. На базата на големия си оперативен опит с тази техника същият авторски колектив от Университетската клиника в Лайпциг предлага много модификации и подобрения на тази операция, включително стандартизиране на достъпа за съхраняване на съдово-нервния сноп на простатата, имащ отношение към запазване на потенцията [71, 72]. Особен принос за запазване на постоперативната континентност има установената анатомична структура на външния уретрален сфинктер от същия колектив. Понастоящем ЕЕРПЕ е първи метод на избор при пациенти с локализиран рак на простатата в бързо увеличаващия се брой на „простатни” центрове в света. Така се зароди и идеята на настоящия труд – да се обобщят интра- и ранните следоперативни резултати на на- правените от нас ендоскопски екстраперитонеални простатектомии в Университетските клиники в Лайпциг и в София. Получените добри резултати от нас от провеждането на ЕЕРПЕ при пациенти с ограничен в простатата тумор са обнадеждаващи и ни дават основание да продължим с прилагането на тази оперативна техника, без да се омаловажават и останалите терапевтични методи за простатния карцином. При избора на българските пациенти за ЕЕРПЕ сме се ръководили от няколко критерия: – липса на необходимост от разширена лимфна дисекция; – при пациенти с наднормено тегло (ИТМ под 30 kg/m²); – липса на придружаващи заболявания; – липса на предхождащи коремни операции; – при изрично желание от страна на пациента. На всички останали пациенти е предложена и е извършена отворена радикална простатектомия. ЕЕРПЕ като минимално инвазивен метод на лечение на ограничен в простатата карцином е отлична алтернатива на значително по-скъпата робот-асистирана оперативна техникаи на конвенционалната простатектомия.