Електронни книги / Electronic books
Постоянни адреси на тази колекция
Преглеждане
Наскоро качени
Показани 1 - 5 от 53
- ДокументСборник доклади от Девета научна конференция „Здравните грижи – наука, практика и иновации“, Враца, 27 ноември 2025 г.(Централна медицинска библиотека - МУ-София // Central Medical Library - MU Sofia, 2026) Златанова, Тихомира (ред.); Добрилова, Павлинка (ред.); Златанова-Великова, Ралица (ред.); Янкова, Галя (ред.)
- ДокументУправлението на здравните грижи в интензивните отделения – основен фактор за качество(Централна медицинска библиотека, МУ-София // Central Medical Library, Medical University - Sofia, 2025) Миликина, ДимитринаРЕЦЕНЗИЯ "Проблемът за ефективността на медицинската помощ придобива все по-актуално значение не само като рефлексия от насочеността на съвременната международна политика в здравеопазването, а и като качество в здравеопазването – има медицинско, етично и хуманно значение, но представлява интерес и от гледна точка на управлението и финансирането на здравеопазването в условията на здравноосигурителна система. Представената от ас. Д. Миликина книга „Управлението на здравните грижи в интензивните отделения – основен фактор за качество“ предизвиква интерес поради факта, че интензивните грижи са непрекъснат, динамичен лечебен процес, при който своевременното, правилното и точно реагиране на промените в състоянието на пациента са от важно значение за успешния резултат. Актуалността ѝ се обуславя от проблемите, свързани с ефективността и качеството на интензивните грижи. Голямата наблюдателност, внимание, опит и прецизност в работата на медицинската сестра водят до навременно разпознаване на риска за живота на болния и до бърза и адекватна реакция за справяне в критичните ситуации. Добрата организацията и качеството на медицинското обслужване имат фундаментално значение за конкурентоспособността на лечебното заведение в условията на пазарна икономика. В теоретичния анализ авторката е направила изчерпателен обзор по темата, обхващащ всички аспекти на интензивните грижи. Анализът е базиран на голям брой чуждестранни проучвания, разкрива се връзката между мениджмънта, организацията, нивото на професионална компетентност както на медицинските сестри, така и на ръководителите по здравни грижи, мотивацията за работа. Констатирана е необходимостта от повишаване на качеството на здравните грижи, като то е свързано с подобряване на организацията на работата в отделението и показва необходимостта от въвеждане на единен модел на интензивните грижите. Проведеното проучване от Д. Миликина включва изследване на мнението и нагласите при медицински сестри, работещи в интензивния сектор на здравните заведения; ръководители по здравни грижи в интензивните отделения, както и на студенти, като е използван адаптиран въпросник за оценка на признаци, свързани с организацията на работата; с подготовката и мотивацията им за работа, с ролята и мястото на медицинската сестра в процеса на интензивно лечение. Задълбочено са анализирани проблеми, свързани с организацията на работата, с възможностите и мотивацията за развитие на компетенциите на здравните специалисти. Осъществено е обстойно аналитично-емпирично изследване в областта на обучението и развитието на компетенциите, преодоляването на предизвикателствата в работата в интензивните отделения. Установени са взаимовръзки между възрастта, образователната степен, професионалният стаж и квалификацията на медицинските сестри ‒ това са основните фактори, които определят отношението им към качеството на здравните грижи. Важен аспект от проведеното проучване е доказването на ролята на медицинската сестра и значението на сестринската професия не само по отношение на качеството и ефективността на медицинската помощ, израз на които е удовлетвореността на пациентите и техните близки, но и в контекста на икономическата стабилност на здравните заведения в условията на свободен избор на пациентите и пазарна икономика. Анализирайки възникналите проблеми от изследването, авторката е представила оригинален управленски модел за осигуряване на качествени здравни грижи в интензивните отделения. Практическото приложение на модела за грижи, който е различен от традиционните модели за сестрински грижи, ще даде възможност да се повишат показателите и критериите за качество в интензивните грижи, което от своя страна е необходимо, за да се отрази спецификата и целите на интензивните грижи. Разработеният труд от Д. Миликина определям като ценно помагало в областта на управлението на интензивните грижи, чиято цел е оптимизиране на качеството и ефективността, основен фактор за чието постигане е ролята на медицинската сестра и значението на сестринската професия." Доц. К. Богданова, дм
- ДокументРак на млечната жлеза – предизвикателства и приоритети(Централна медицинска библиотека - Медицински университет - София // Central Medical Library - Medical University - Sofia, 2025) Соколова, ИлианаРЕЦЕНЗИЯ "Диагнозата рак на млечната жлеза представлява житейско предизвикателство както за представата за собствената личност на пациента, така и за разбиранията му за живота и света като цяло, а успешното адаптиране към нея е свързано с връщането и повторното му интегриране в социалната среда. Актуалността на представената от гл. ас. И. Соколова книга „Рак на млечната жлеза – предизвикателства и приоритети“ предизвиква интерес поради факта, че представлява една цялостна гледна точка върху многостранните проблеми на пациентите с рак на млечната жлеза и социалната значимост на заболяването. Значимостта на темата се обуславя от сериозните физически и психологични проблеми, свързани със заболяването и настъпващите промени в живота на жените, които се отразяват преди всичко негативно на качеството им на живот. Болестта обхваща все по-голяма част от жените в активна и трудоспособна възраст, което от своя страна води до възникване на редица социално-икономически и етични проблеми. Наблюдава се нарушаване не само на психологичното равновесие, но и на социалната адаптация на пациентите. Подобряването на качеството на живот на пациентките с рак на млечната жлеза ще осигури тяхната пълноценна реализация както в семеен и личен аспект, така и в професионално отношение. В теоретичния анализ авторката е направила изчерпателен обзор по темата, който обхваща значими аспекти на заболяването. На базата на редица чуждестранни проучвания се разкрива връзката между демографските, социално-икономическите и рисковите фактори и качеството на живот на жените с рак на млечната жлеза. Констатирана е необходимостта от предприемане на адекватни действия както по отношение на профилактиката и превенцията, така и в посока на възстановяване във физическо, психично и социално отношение на заболелите жени. В проведеното собствено проучване на И. Соколова задълбочено са анализирани водещите рискови фактори, свързани с появата на рак на млечната жлеза. Особено тревожни са данните по отношение на храненето, двигателната активност и тютюнопушенето при изследваните респонденти. От обстойното аналитично-емпирично изследване в областта на профилактиката на заболяването са установени решаващите фактори и взаимовръзки между обективните и субективните причини, които допринасят за ниско ниво на информираност и липса на здравни навици. Анализирайки възникналите проблеми от изследването, авторката е представила оригинален модел за интегрирани грижи, основаващ се на информационен, поведенчески, интегративен и холистичен подход. Практическото приложение на модела ще даде възможност да се разработят мултидисциплинарни структури за предоставяне на грижи за подобряване на когнитивните, поведенчески, телесни и социални възприятия с цел повишаване информи- раността, благосъстоянието и качеството на живот на жените с рак на млечната жлеза. Разработеният труд от И. Соколова определям като научен и практически принос в областта на здравните грижи при жени с рак на млечната жлеза, целта на които е да активират всички потенциални възможности на пациентките, за да преодоляват възможно най-успешно този период." Проф. Д. Хаджиделева, дм
- ДокументФизикалните фактори в геронтологията и гериатрията(СИМЕЛ ПРЕС - София, 2024) Колева, Ивет Борисова; Йошинов, Борислав Радославов; Йошинов, Радослав РадославовРЕЗЮМЕ Гериатричната рехабилитация се разви в последните години поради увеличената продължителност на живота и нарасналия относителен дял на възрастните и старите хора сред населението, вкл. в Европейския съюз и в нашата страна. Представяме основните принципи на гериатричната рехабилитация; с акцент върху функционалната оценка и рехабилитационните алгоритми – в амбулаторни и стационарни условия. Представени са както прилаганите в гериатричната рехабилитация класически методи и средства (кинези- и ерготерапия, електро- и светлолечение, крио- и термотерапия), така и някои съвременни методи (огледална терапия, екзоскелети, невророботи, виртуална реалност). Особено внимание е отделено на автономността в ежедневието – в дейностите по самообслужване и лична хигиена, поддръжка на дома, приготвяне на храна, вземане на лекарства по предписание, транспорт, финансов мениджмънт. Представени са алгоритми за функционална оценка и рехабилитация на гериатрични пациенти, насочени към клиничната практика на рехабилитационните отделения и болници. Подчертани са някои мерки за физикална превенция и физикална терапия при най-честите проблеми на пациентите в клиничната практика на гериатричната рехабилитация: хиподинамия, ортостатична хипотония, трофични разязвявания и декубитални рани, дълбока венозна тромбоза, белодробен тромбемболизъм. Акцентуираме върху рехабилитацията на някои от „гериатричните гиганти“: хиподинамия; нарушени равновесие, поза и походка с чести падания; тазово-резервоарни смущения; намалени паметови възможности; социална изолация и депресия. // ABSTRACT Geriatric rehabilitation has evolved in recent years due to increased life expectancy and the increased relative proportion of elderly and old people in the population, including in the European Union and in our country. We present the basic principles of geriatric rehabilitation; with emphasis on the functional assessment and rehabilitation algorithms - in outpatient and inpatient settings. Both classical methods and means applied in geriatric rehabilitation (kinesio- and ergotherapy, electro- and light therapy, cryo- and thermotherapy) and some modern methods (mirror therapy, exoskeletons, neuro-robots, virtual reality) are presented. Particular attention is paid to autonomy in everyday life - in activities for self-care and personal hygiene, home maintenance, food preparation, taking prescription medication, transport, financial management. Algorithms for functional assessment and rehabilitation for geriatric patients, useful for the clinical practice in rehabilitation hospitals, are presented. Some measures of physical prevention and physical therapy for the most common problems of patients in the clinical practice of geriatric rehabilitation are highlighted: hypodynamia, orthostatic hypotension, trophic ulcers and decubital wounds, deep venous thrombosis, pulmonary thromboembolism. We emphasize the rehabilitation of some of the "geriatric giants": hypodynamia; impaired balance, posture, and gait with frequent falls; pelvic-reservatory disturbances; reduced memory capabilities; social isolation; and depression.
- ДокументРоботизирана неврорехабилитация(СИМЕЛ ПРЕС - София, 2023) Цветкова, Надежда Красимирова; Йошинов, Борислав Радославов; Колева, Ивет БорисоваАНОТАЦИЯ (Ивет Колева): Основната цел в неврорехабилитацията е функционалното възстановяване на пациента. Потенциалът на изкуствения интелект за подпомагане на човешката интелигентност е изключително важен. През последните десетилетия се наблюдава един непрекъснат тласък за интеграция на роботизирани устройства в неврорехабилитационната програма, с цел подобряване и възстановяване функцията на горен и долен крайник след редица неврологични заболявания като мозъчен инсулт и гръбначно-мозъчни травми. Този вид терапия осигурява промени в невропластичността и оценява сензо-моторната функция на болния, като разбира се максимално добри ефекти могат да се постигнат при комбинирането й с конвенционалните рехабилитационни методики. Първите данни за употреба на роботи в неврорехабилитационната програма датират от 80-те години на миналия век, но техният доказан ефект и модернизация се обсъждат чак в началото на настоящия 21-и век. Терминът робот е въведен и популяризиран в пиеса на Карел Чапек („Универсалните роботи на Росум“ или „Rossum’s Universal Robots“, „R.U.R.“, 1921) и произхожда от чешката дума робот, означаваща работа, тежка работа. Самият Карел Чапек в писмо към Оксфордския речник пише, че автор на думата е брат му Йозеф Чапек – художник и писател. Думата робота или работа съществува в редица славянски езици, вкл. словашки, български, сръбски, руски, полски. Счита се, че думата произхожда от старо-славянскии означава работа, тежка работа, задължителна работа за царя или краля. Американският Институт по Роботика дефинира робота като „програмиран мулти-функционален манипулативен уред, предназначен за преместване на материали, на части или на цели специализирани устройства, чрез променящи се движения за извършване на редица дейности“. Стандартните задачи на робота са дефинирани с трите букви Д (D: dull, dirty, and dangerous – или скучни, мръсни и опасни); поради необходимостта от извършване на повтарящи се движения (важни за сензо-моторната тренировка), както и от поддържане на тежестта на тялото на пациентите в неврорехабилитационната клинична практика. Роботите подпомагат рехабилитационния екип в процесите на контрол и измерване на движенията на пациента. Различни типове роботи се прилагат в неврорехабилитацията: за горни или за долни крайници; унилатерални (за трениране на захвата на увредената или на доминиращата ръка) и двустранни (за трениране на походката); екзоскелети и такива за контролиране на траекторията на движенията на пациента. Трябва да подчертаем разликата между роботите и електро-механичните устройства, например бягаща пътека с поддържане на тялото; като наличието на “интелигентни” сензори е ключовата разлика за диференцирането им. Трябва да подчертаем, че все още няма широко приложение на роботите в неврорехабилитационната клинична практика; като изключително високата им цена не е единствената причина за това. Невророботиката е интердисциплина между невронауките, роботиката и изкуствения интелект. Невророботите имат капацитета да се адаптират, поради наличието на сензори в тях. Бягащата пътека с поддръжка на тялото е електро-механично устройство, а не е робот. От друга страна, устройството за трениране на походката Lokomat е невроробот, тъй като използва сензори за адаптиране на функцията на устройството към способностите на пациента. ЗАКОНИ НА РОБОТИКАТА И НА НЕВРОРОБОТИКАТА Айзък Азимов описва трите закона на роботиката в един разказ (Runaround, 1942) и в романа си „Аз, Роботът“ (I, Robot, 1950). Законите са насочени към гарантиране безопасността и ползата си за човечеството: * Първи закон: „Роботът не трябва да е опасен за човешките същества; той не бива чрез действие или чрез бездействие да причинява вреда на човешко същество.“ *Втори закон: „Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.“ *Трети закон: „Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и Втория закон.“ Макар и част от научно-фантастичен сюжет, тези закони са приложими и днес, тъй като очертават етичната рамка за роботизираните устройства, тяхната безопасност и ефективност. М. Iosa и сътрудници адаптират тези закони към приложението им в рехабилитацията и неврорехабилитацията: * Първи закон: „Роботът, използван в неврорехабилитацията, не трябва да нанася вреда на пациента или да му позволява сам да си нанесе вреда.“ * Втори закон: „Роботът трябва да се подчинява на заповедите на терапевтите, освен в случаите на противоречие на тези заповеди с Първия закон.“ * Трети закон: „ Роботът трябва да адаптира поведението си към възможностите на пациента по прозрачен начин, стига това да не е в разрив с Първи и Втори закон.“ Тези три закона на невророботиката осигуряват безопасност и ефективност от приложението на невророботите в клиничната рехабилитационна практика. Изискването на невророботиката за безопасност и необходимостта от висок коефициент Полза / Риск при медицинските апарати и роботите са част от изискванията на Международната организация за стандартизация. Етичните принципи на конструкторите и терапевтите трябва да бъдат изяснени. Основните качества на невророботите за неврорехабилитация включват: Висок механичен комплайънс, широк обем на силата, добра адаптация към нуждите на пациента, способност за оценка на функционалния потенциал на пациента и за измерване на прогресията на функционалното ниво; Флексибилност (капацитет за индивидуализирано лечение); Достатъчна научна доказателственост и др. Ефективността на невророботите в неврорехабилитацията е доказана в множество студии на различни теми, със специален акцент върху тренирането на захвата при различни неврологични заболявания и увреди; върху неврорехабилитацията при пациенти след травмена увреда на централната нервна система – главен и гръбначен мозък; както и при слединсултна хемипареза. Описани са и някои ограничения на невророботите в неврорехабилитацията: монотонност, увеличение на спастицитета, икономически бариери и др. ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ Виртуалната реалност е съвременна технология, която създава възможност за интересно и забавно занимание на пациента по време на лечебния процес. Терминът „виртуална реалност“ или още „виртуална среда“ се определя като симулация на действителната околна среда, която се генерира от компютърен софтуер и се „усеща“ от пациента благодарение на специален интерфейс. Терапията често се свързва с играенето на видео игра. Може да се каже, че терапията чрез виртуална реалност е безопасна, автоматизирана и създава възможност за дистанционно провеждане на рехабилитацията от дома на пациента. Обичайните компоненти на една система за виртуална реалност са: Компютър; Монитор; Хардуерно устройство – интерфейс между пациента и устройството; Софтуер. Описани са редица положителни ефекти върху пациенти, лекувани с помощта на виртуална реалност: Възможност за двигателно обучение; Наличие на обратна връзка; Възможност за индивидуална лечебна терапия според тежестта на заболяването; Стимулиране на мотивацията на пациента, влияние върху когнитивните способности, подобряване вниманието и пространственото познание; Намаляване на хроничната болка; Намаляване на тревожността чрез създанените положителни емоции от изпитаното забавление. Подобно на термина робот, изразът виртуална реалност също понякога се използва не съвсем коректно в неврорехабилитацията. В множество поручвания всяка компютър-базирана технология, произвеждаща зрителни стимули, се нарича виртуална реалност. Но, според общоприетата дефиниция, виртуална реалност е „високотехнологичен интерфейс потребител-компютър, включващ стимулиране и взаимодействие в реално време на вграден субект чрез множество сетивни канали (визуални и слухови, понякога тактилни, при възможност – мирис и вкус), базирани на синтетична среда, в която субектът усеща своето присъствие“. Подобно на принципа на трите букви Д в роботиката, виртуалната реалност е базирана на принципа на трите букви И (three Is: immersion, interaction, and imagination), а именно: потапяне, взаимодействие и въображение. Според Cochrane обзор от 2011, обобщаващ резултатите от 19 проучвания при общо 565 пациенти след инсулт, както виртуалната реалност, така и видео-игрите са полезни при след-инсултна хемипареза. Следващ Cochrane обзор от 2017 подчертава ефектите от приложението на виртуалната реалност също при пациенти със слединсултна хемипареза. Невророботите и виртуалната реалност са ефективни и при неврорехабилитацията на пациенти с невро-КОВИД. ОБОБЩЕНИЕ Роботизираната неврорехабилитация е сложен процес, който изисква съвместна и координирана работа на различни видове специалисти - както от областта на неврологията, неврохирургията, физикалната и рехабилитационна медицина; така и от областта на математиката, информатиката и роботиката. Бъдещето ще покаже още преимущества на невророботиката и виртуалната реалност за ускоряване на функционалното възстановяване и автономността в ежедневието на пациентите със заболявания и увреди на нервната система.