Медицински преглед /Medical Review
Постоянни адреси на тази колекция
Многопрофилно научно медицинско списание за оригинални разработки: обзори, оригинални статии, казуистика. / Multiprofile medical journal for original studies: Review articles, Original papers, Case reports. / Списанието се обработва в База данни "БЪЛГАРСКА МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА" и в База данни "CABI: Global Health Database ". . . . . . . . The Journal takes part in the Databases "Bulgarian Medical Literature" ( БЪЛГАРСКА МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА) and in BD "CABI: Global Health Database".
*****
ISSN:1312-2193 УДК:61 ***** Webpage: http://cml.mu-sofia.bg/CML/Journals/mpreg/index_bg.html
Преглеждане
Наскоро качени
Показани 1 - 5 от 297
- ДокументЛечение на хондралните лезии на колянната става // Treatment of chondral lesions of the knee joint(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU Sofia, 2018) Георгиев, Г.П. // Georgiev, G.P.; Кинов, П. // Kinov, P.Резюме: Лечението на хондралните лезии в областта на колянната става остава предизвикателство за ортопедите и до днес. Решенията дали и как да лекуваме конкретна лезия, са трудни. В литературата са описани различни методи на консервативно и оперативно лечение. Крайният резултат обаче е свързан с образуването на фиброхрущялна тъкан, която не притежава биомеханичните характеристики на нативния хиалинен хрущял. Биологичните и биомеханичните свойства на фиброхрущяла обикновено се влошават с напредване на възрастта, което води до възвръщане на първоначалните симптоми и прогресията им до дегенеративна остеоартроза на ставата. // Abstract: The treatment of the knee chondral lesions remains a challenge for orthopedics till now. Decisions whether and how to treat these lesions are difficult. Various methods of conservative and operative treatment options are described in the current literature. However, the final result is the formation of fibro-cartilage tissue that does not have the biomechanical characteristics of native hyaline cartilage. Biological and biomechanical properties of the fibro-cartilage tissue usually worsen with the years and thus leading to return of the initial symptoms and progression to degenerative osteoarthritis of the knee joint.
- ДокументОбръщане на антикоагулантния ефект на новите директни перорални антикоагуланти // Reversal of the anticoagulant activity in newer direct oral anticoagulants(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia, 2018) Лазаров, С. // Lazarov, S.; Николов, Р. // Nikolov, R.; Хаджиолова-Тафраджийска, Р. // Hadjiolova-Tafradjiska, R.; Сабит, З. // Sabit, Z.Резюме: Новите директни перорални антикоагуланти навлизат все повече в медицинската практика и успешно заменят индиректните орални антикоагуланти. Кумариновите антикоагуланти имат значителни ограничения, включващи бавно начало на действие, тесен терапевтичен прозорец, ограничения по отношение на диетата и медикаментите, необходимост от чести лабораторни наблюдения и повишен риск от кървене. Новите директни перорални антикоагуланти имат фиксирана дневна доза, предсказуем антикоагулантен отговор, бързо на-чало и край на действие и липса на необходимост от мониторинг. Рискът от животозастрашаващо кървене винаги е налице при всяка антикоагулантна терапия. Около 1-4% от пациентите, лекувани с директни перорални антикоагу-ланти, развиват животозастрашаващи или неконтролируеми кръвоизливи в случаи на предозиране, травма или спешна операция. Оттук идва и необходимостта от ефикасен антидот за възстановяването на нормалните хемостатични процеси. Днес разполагаме с три специфични антидота за обръщане на антикоагулантния ефект на директните перорални антикоагуланти. Idarucizumab е фрагмент от хуманизирано моноклонално антитяло (Fab), предназначено за бързо обръщане на антикоагулантния ефект на Dabigatran. Andexanet Alfa е рекомбинантна неактивна форма на фактор Xa, която обръща антикоагулантния ефект на директните инхибитори на фактор Ха и инхибиторите на фактор Ха, които действат чрез AТ-III (нискомолекулни хепарини и нефракциониран хепарин). Ciraparantag представлява малка синтетична и катионна молекула, която е универсален антидот за всички известни досега орални и парентерални директни антикоагуланти. Тези средства могат да се използват при пациенти с животозастрашаващо кървене като вътречерепен кръвоизлив, ретроперитонеален кръвоизлив и при пациенти, нуждаещи се от спешна операция. // Abstract: The new direct oral anticoagulants are increasingly entering the medical practice and successfully replacing the indirect oral anticoagulants. Coumarin anticoagulants have significant limitations, including slow onset of action, narrow therapeutic window, diet and medication constraints, frequent laboratory observations and increased bleeding risk. New direct oral anticoagulants have a fixed daily dose, predictable anticoagulant response, rapid onset and end-of-action, and lack of monitoring. The risk of life-threatening bleeding is always present with any anticoagulation therapy. About 1-4% of patients treated with direct oral anticoagulants develop lifethreatening or uncontrollable hemorrhage in cases of overdose, trauma or emergency surgery. Hence the need for an effective antidote to restore normal hemostatic processes exists. Today we have three specific antidotes for reversing the anticoagulant effect of direct oral anticoagulants. Idarucizumab is a fragment of a humanized monoclonal antibody (Fab) designed to rapidly reverse the anticoagulant effect of Dabigatran. Andexanet Alfa is a recombinant inactive form of factor Xa that turns the anticoagulant effect of direct factor Xa inhibitors and factor Xa inhibitors that act by AT-III (low molecular weight heparins and unfractionated heparin). Ciraparantag is a small synthetic and cationic molecule that is a universal antidote for all known oral and parenteral direct anticoagulants. These agents can be used in patients with life-threatening bleeding such as intracranial hemorrhage, retroperitoneal hemorrhage, and the patients requiring emergency surgery.
- ДокументМолекулярногенетичен анализ на по-редки причинители на бактериален тонзилофарингит – стрептококи от групи С и G, близки до група А (Streptococcus pyogens) // Molecular-genetic analysis of rarer causative agents of bacterial tonsillopharyngitis – the group C and G streptococci similar to the group A (Streptococcus pyogens)(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU Sofia, 2018) Гергова, Р. // Gergova, R.; Мухтарова, А. // Muhtarova, A.; Марковска, Р. // Markovska, R.; Михова, К. // Mihova, K.; Кънева, Р. // Kaneva, R.; Митов, И. // Mitov, I.Резюме: Зачестява изолирането на бета-хемолитичните стрептококи от групи C и G (GCS/GGS) през последните години от инфекции, типични за група А стрeптококи (GAS). Цел на проучването е да се установят гени, кодиращи фактори на вирулентност при български изолати GCS/GGS, и да се извърши генотипиране при доказване на emm гени, кодиращи М-протеина. С PCR бяха проучени 15 GCS (n = 7) и GGS (n = 8), изолирани от пациенти с тонзилофарингит за наличие на 16 гена, кодиращи фактори на вирулентност, и бяха секвенирани emm гени. За първи път беше извършен молекулярногенетичен анализ на GCS/GGS, изолирани в над 10% от пациентите с бактериален тонзилофарингит. При над 86% от тези изолати беше установен поне един ген, кодиращ фактори на вирулентност, характерени за S. pyogenes. Най-често се установява slo при 90% GGS, респ. 40% GСS. Беше доказано присъствието на speA, speC, speF, speG, speH, speM, ssa, speM, smeZ в генома на GCS/GGS, като speF, и speH гените се съобщават за първи път в литературата. speM, speC и speH бяха установени по-често при GCS/GGS, отколкото при GAS. Не бяха установени speA, speB, speI, speJ, speK, speL, spyCep, sdaB при GCS/GGS. При половината представители на GGS бяха секвенирани emm гените и за първи път в България бяха установени 3 секвенционни типа GGS – stG10.0, stG480.0 и stG6792.0. Данните насочват вниманието към повишаване на вирулентността в тези групи, което се случва през последните години и при други микробни видове и налага тяхната етиологична роля да се мониторира и проучва по-задълбочено. // Abstract: In the recent years, isolation of beta-hemolytic streptococci from the groups C and G (GCS/GGS) from infections, which are typical for the group A streptococ- cus (GAS), is increased. The aim of our study is to identify the genes encoding virulence factors in Bulgarian GCS/GGS isolates similar to those in GAS, and to perform genotyping as emm genes encoding the M protein are detected. Using PCR, 15 strains of GCS (n = 7) and GGS (n = 8) isolated from patients with tonsillopharyngitis were studied for the presence of 16 genes encoding virulence factors, and emm genes were sequenced. Molecular-genetic analysis of GCS/GGS isolated in over 10% of patients with bacterial tonsillopharyngitis was performed for the first time. Over 86% of these isolates have been shown to have at least one gene encoding GAS virulence factors. The most commonly found gene is slo – in 90% of GGS, respectively, 40% of GCS. The presence of speA, speC, speF, speG, speH, speM, ssa, speM, smeZ in the GCS/GGS genome was demonstrated, with the speF and speH genes being reported for the first time in the literature. Most genes are less frequent for GCS/GGS, but some of them such as speM, speC and speH are found more often in these groups than in GAS. The speA, speB, speI, speJ, speK, speL, spyCep, sdaB were not found in GCS/GGS. In the half of the GGS representatives were confirmed and sequenced emm genes, and for the first time 3 circulating in Bulgaria serotypes of GGS (stG10.0, stG480.0 and stG6792.0) were identified with genotyping. These data draw the attention to the increase of virulence in these groups, which is seen also in other microbial species in the last years, and requires a more thorough monitoring and study of their etiological role.
- ДокументЕпидемиологични аспекти на човешката криптоспоридиоза // Epidemiological aspects of human cryptosporidiosis(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU Sofia, 2018) Драгомирова, П. // Dragomirova, P.; Мухтаров, М. // Muhtarov, M.; Боева-Бангьозова, В. // Boeva-Bangyozova, V.Резюме: Криптоспоридиозата е зооантропонозно протозойно заболяване, което е индикаторно за СПИН. Най-често се изявява като остър гастроентерит с диаричен синдром, но може да протече субклинично или безсимптомно. Тя е малко позната и у нас рядко се диагностицира. Представяме съвременни данни за основните епидемиологични аспекти на криптоспоридиозата, етиологичните агенти на заболяването, източниците на инвазията за хората, механизмът и резервоарните пътища за предаване на криптоспоридните ооцисти; изявата ѝ под форма на спорадемии, епидемии, включително и случаи на фамилна криптоспоридиоза. Изтъква се ролята на криптоспоридиите като основен воден и хранителен патоген, както и тяхното широко разпространение в природата във връзка с ниска лична здравна и трудова хигиена, неблагоприятни климатични фактори и природни бедствия (наводнения), консумация на нефилтрирана водa и др. Разглеждат се рисковите фактори, рисковите групи, възприемчивостта и имунитетът, а така също и устойчивостта на ооцистите във външната среда. // Abstract: Cryptosporidiosis is a protozoan disease – zooanthroponosis, indicative for AIDS. Most often it occurs as acute gastroenteritis with diarrhea, subclinical or asymptomatic. It is still a little known and underestimated parasitozoonosis among the medical community in Bulgaria. The review article presents contemporary data on the major epidemiological aspects of cryptosporidiosis, etiological agents of the disease, sources of infection for humans, the mechanism and reservoir pathways for the transmission of cryptosporidial oocysts; its appearance in the form of sporadics, epidemics, including cases of familial cryptosporidiosis. The role of cryptosporidies as a major aquatic and nutritional pathogen, as well as their widespread nature, in relation to low personal health and occupational hygiene, adverse climatic factors and natural disasters (floods), consumption of unfiltered or recreational water, etc., are highlighted. Risk factors, risk groups, susceptibility and immunity, as well as the resistance of oocysts to the external environment are discussed.
- ДокументПроучване на диагностичната и прогностичната стойност на биомаркерите при злокачествените тумори на екстрахепаталните жлъчни пътища (първоначални резултати) // Study of diagnostic and predictive value of biomarkers in malignant tumors of the extrahepatic bile ducts – initial results(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU Sofia, 2018) Стоянов, В. // Stoyanov, V.; Буланов, Д. // Bulanov, D.; Йонков, А. // Yonkov, A.; Бонев, С. // Bonev, S.; Дарданов, Д. // Dardanov, D.; Арабаджиева, Е. // Arabadzhieva, E.; Танева, И. // Taneva, I.; Димитрова, В. // Dimitrova, V.Резюме. Увод: Злокачествените тумори на екстрахепаталните жлъчни пътища са изключително редки, като тяхното диагностициране става в късен стадий, когато възможностите за лечение са минимални и неефективни. Поради късното откриване и лошите резултати след поставяне на диагнозата, е необходимо проучване на нови сигурни биомаркери или техники за ранно поставяне на правилна диагноза на холангиокарциномите. Целта на настоящото проучване е представяне и анализиране на резултатите от диагностично-лечебния алгориъм и мястото на серумните туморни маркери СА 19-9 и СЕА, както и въвеждането на нови биомаркери в рутинната практика. Материал и методи: От 2009 г. проспективно в Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, УМБАЛ “Александровска“ – София, са изследвани 99 пациенти с тумори на екстрахепаталните жлъчни пътища. При тях е изследвана предоперативно серумната концентрация на СА 19-9 и СЕА и е съпоставена със стадия на заболяването и степента на резектабилност. Стойностите варират от нормални до над 1000 U/ml за СА 19-9 и над 80 ng/ml за СЕА. В процес на проучване и въвеждане са нови биомаркери от серум и жлъчен сок. Резултати и обсъждане: При екстрахепаталните холангиокарциноми комбинацията от серумните биомаркери СА 19-9 и СЕА е свързана с туморния етап. Високите нива на маркерите предоперативно свидетелстват за понижена преживяемост и увеличена честота на нерезектабилните случаи. СА 19-9 и СЕА не могат да служат за ранно диагностициране на заболяването. В процес на проучване е изследването на нови биомаркери от серума на пациентите, като Cholangiocarcinoma-associated carbohydrate antigen (CCA- CA), M2-pyruvate kinase (M2-PK) и IGF-1 от жлъчния сок. Изводи: За успешното лечение на злокачествените тумори на жлъчните пътища важно място заема ранната и точна диагноза. Необходимо е проучване възможностите за клинично приложение на изследване на серумни и билиарни маркери за ранна диагностика. В допълнение от клиничния преглед и образните изследвания изследването на биомаркерите може да доведе до подобряване на ранната диагностика при пациентите с холангиокарцином, а оттам – и на изхода от заболяването. // Abstract. Background: Malignant tumors of the extrahepatic biliary tract are extremely rare, as they are diagnosed at a late stage when treatment options are minimal and ineffective. Due to late detection and poor outcomes after diagnosis, it is necessary to explore new biomarkers or safe techniques for early correct diagnosis of cholangiocarcinoma. The purpose of this study is to present and analyze the results of the diagnostic and treatment algorithm and place of serum tumor marker CA 19-9 and CEA, and the introduction of new biomarkers into routine practice. Material and Methods: Since 2009 prospectively in the Department of General and hepatopancreatic surgery, University hospital "Aleksandrovska", Sofia, were examined 99 patients with tumors of the extrahepatic bile ducts. Preoperative serum CA 19-9 and CEA were investigated and compared with the stage of disease and the degree of resectability. The values ranged from normal to over 1000 U/ml for CA 19-9 and 80 ng/ml of CEA. In the process of researching and introducing are new biomarkers from serum and bile. Results and Discussion: In extrahepatic cholangiocarcinomas combination of serum biomarkers CEA and CA 19-9 are associated with tumor stage. High levels of markers preoperative are evidence of decreased survival and increased incidence of unresectable cases. CA 19-9 and CEA cannot be used for early diagnosis of the disease. Under investigation is the study of new biomarkers from serum of patients, as Cholangiocarcinoma-associated carbohydrate antigen (CCA-CA), M2-pyruvate kinase (M2-PK) and IGF-1 of bile. Conclusions: The successful treatment of malignant tumors of the bile ducts is significantly associated with early and accurate diagnosis. It is necessary to study the possibilities of clinical application and examination of serum biliary markers for early diagnosis. In addition, by clinical examination and imaging studies, the study of biomarkers could lead to improved early diagnosis in patients with cholangiocarcinoma, and hence the outcome of the disease.