Хирургични заболявания / Surgery
Постоянни адреси на тази колекция
Списание за оригинални статии и обзори в областта на хирургията **** ISSN 0204-5389 УДК 617
Преглеждане
Наскоро качени
Показани 1 - 4 от 4
- ДокументТри клинични случая на пациенти с мезентериална тромбоза след аортокоронарен байпас, претърпели чревна резекция по спешност(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2008-12) Въжев/Vazhev, З./Z.; Станев/Stanev, К./K.; Дарбоклиев/Darbokliev, С./S.; Костадинов/Kostadinov, К./K.; Начев/Nachev, Г./G.Интестиналната исхемия с некроза след сърдечна операция е рядко, но сериозно усложнение, съпътствано с висок риск от летален изход. Неяснотата по отношение на рисковите фактори, "замаскирането" на клиничните симптоми и често липсата на опит в областта на коремната хирургия затрудняват диагностицирането му. Навременната диагноза и адекватното хирургично поведение са решаващи за съдбата на болния. Ние представяме три случая на пациенти, на които е извършена чревна резекция по спешност по повод мезентериална тромбоза в ранния следоперативен период след аортокоронарен байпас. ***** Intestinal ischemia with necrosis after cardiac surgery is a rare but serious complication with high mortality risk. The factors associated with development of intestinal ischemia are not well identified. Besides, there is often a lack of experience in abdominal surgery. Early diagnosis and intervention are essential for improving outcomes in cases of intestinal ischemia. We present 3 cases of patients with mesenterial thrombosis undergone intestinal resection in early postoperative period after bypass surgery.
- ДокументПедикулирани ламба на ретрограден ток за реконструция на травматично увредената ръка(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2008-12) Кътева/Kateva, М./M.Направен е кратък обзор на педикулираните ламба – мекотъканни и съставни, които намират приложение за реконструкция при дефекти на травматично увредената ръка. Те се повдигат и се насочват от проксималния донор към дистално разположения дефект. Ламбата се кръвоснабдяват по ретрограден път, като се разчита на съдови анасто-мози на педикула. Ресенсибилизация на трансплантата се постига чрез микронервен шев на включения в него кожен сетивен нерв и съответния нерв на реципиента. ***** This is a short synopsis of all pedicled flaps, that find application in the reconstruction of hand defects. They are dissected and directed from a proximal donor to the distal recipient – the defect. The flaps receive their blood supply by a retrograde way and rely on anastomoses. Resensibilization of the transplant is performed by including a sensory branch in the flap which is then sutured to similar nerve at the recipient site.
- ДокументСпонтанни билиодигестивни фистули като последица на хроничен калкулозен холецистит // Spontaneous biliodigestive fistulas as a consequence of chronic calculous cholecystitis(Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU − Sofia, 2008-12) Хаджиев, Б. // Hadzhiev, B.; Златарев, Ас. // Zlatarev, As.; Караславова, Е. // Karaslavova, E.; Сакакушев, Б. // Sakakushev, B.; Дерменджиева, Т. // Dermendzhieva, T.Билиодигестивните фистули (БДФ) са патологично образувани комуникации между билиарната система и съседни органи от храносмилателния тракт. Най-често те са последица на хроничния калкулозен холецистит. През последните десетилетия случаите на калкулозен холецистит зачестяват чувствително, като се засяга по-често женският пол. Нашата цел е да се проучат и обсъдят трудностите при диагнозата на билиодигестивните фистули със или без жлъчнокаменен илеус, както и да се анализират диагностичният и терапевтичният подход, като се предложи най-подходящата и рационална хирургична тактика. Изследвани са болните с патология на жлъчните пътища, диагностицирани и лекувани в Клиниката по обща и оперативна хирургия към Медицинския университет, УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив, между 1991 и 2003 г. Анализирани са предоперативните, интра- и постоперативните данни на пациентите, лекувани хирургично за билиодигестивна фистула. За период от 13 години в Клиниката по обща и оперативна хирургия с колопрок-тология са оперирани 1017 болни с калкулозен холецистит. От тях 14 пациенти (1,4%) са с билиодигестивни фистули, като 11 са жени и 3-ма – мъже. Най-честият вид БДФ е холецистодуоденалната фистула (при 9 болни), следвана от холецистогастричната (при 3-ма болни) и холецис-токоличните при двама. Една от възможните предпоставки за възниква-нето на билиодигестивните фистули е удълженото консервативно пове-дение при “асимптомни” или “олигосимптомни” пациенти с калкулозен холецистит. Най-чести симптоми са тежестта и болката в дясното под-ребрие, които се срешат при почти всички пациенти. При над 2/3 от изследваните се откриват артериална хипертония и затлъстяване, като е възможно двете заболявания да са в етиологична връзка с БДФ. Пред-вид трудностите за своевременна диагноза на БДФ предлагаме следния диагностичен алгоритъм: старческа и напреднала възраст с многогодишна жлъчнокаменна анамнеза, предимно при жени; упорит холангит без данни за изразен иктер; остра чревна непроходимост при жени над 60 години, боледуващи от хроничен калкулозен холецистит и др. Своевременната операция при хроничния калкулозен холецистит предотвратява появата на БДФ. При случайно открита БДФ водещите принципи при оперативното лечение включват: осигуряване на оптимален жлъчен отток, задължителна холецистектомия на хронично възпаления жлъчен мехур, ликвидиране на билиодигестивната фистула и възстановяване стената на гастроинтестиналния тракт. Жлъчнокаменният илеус представлява често усложнение на БДФ, като лечението в условията на спеш-ност е насочено към преодоляване на чревната непроходимост посредством ентеролитотомия. Първичната едноетапна ликвидация на фистулата повишава значително следоперативния риск, поради което е уместно да се избягва. // Biliodigestive fistulas (BDF) represent pathological formed communications between the biliary system and the adjacent organs of the digestive tract. Most frequently they result from chronic calculous cholecystitis. In the last decades, calculous cholecystitis becomes more frequent, primarily affecting females. Authors’ aim was to study and discuss the difficulties in the diagnosis of biliodigestive fistulas with or without gallstone ileus, to ana¬lyze the diagnostic and therapeutic approach offering the most appropriate and rational surgical tactics. Patients with pathology of the bile ducts were tested, diagnosed and treated in the General and Operative Surgery at University Multiprofile Hospital for Active Treatment ”Sv. Georgi” – Plovdiv, between 1991 and 2003. Preoperative, intra- and postoperative data of the patients treated surgically for biliodigestive fistula have been analyzed. 1017 patients were operated on for calculous cholecystitis in the Clinic of General and Operative Surgery with Coloproctology for a period of 13 years. 14 pa¬tients (1,4%) of them had biliodigestive fistulas, 11 were women and 3 were men. The most frequent type of BDF was the cho¬le¬cys¬toduodenal fistula (in 9 patients), followed by the cholecystogastric fistula in 3 patients and 2 patients were with cholecystocolic fistula. One of the possible reasons/prerequisites for emerging of biliodigestive fistulas is the prolonged conservative behaviour in “asymptomatic; and “oligosymptomatic” patients with calculous cholecystitis. The most frequent symptoms such as heaviness and pain in the right upper abdominal quadrant were met in almost all patients. In over 2/3 of the patients, there was found arterial hypertonia and obesity; it is possible both diseases to be in etiologic connection with BDF. Having in mind the difficulties for timely diagnosis of BDF, we suggest the following diagnostic criteria: old age and advanced age with long cholelithiasis history, mainly in women; persistent cholangitis, with no data for expressed icterus; acute intestinal obstruction in women over 60 years, suffering from chronic calculous cholecystitis etc. Timely surgical intervention in case of chronic calculous cholecystitis prevents the BDF. In accidentally diagnosed BDF, the leading principles of operative treatment include: optimal biliary drainage, obligatory cholecystectomy in chronic inflammed gallbladder, removal of the biliodi¬gestive fistula and recovering the wall of the gastrointestinal tract. The gall-stone ileus is a frequent complication of BDF, with treatment in emergency cases directed towards surmounting the intestinal obstruction via enterolithotomy. The primary one-stage elimination of the fistula significantly increases the postoperative risk; that is why it should be avoided.
- ДокументПрактически подход в диагностиката и лечението на острия панкреатит (Съвременен поглед върху класически проблеми, свързани с острия панкреатит)(Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia, 2008-12) Беляев/Belyaev, О./O.; Трайков/Traikov, Й./Y.; Уул/Uhl, В./W.; Чолаков/Cholakov, О./O.С настоящия обзор се цели да се отговори кратко и точно на най-честите въпроси, които лекарят си задава в хода на лечението на пациенти с остър панкреатит. Представената информация е базирана на актуалните експертни препоръки за диагностика и лечение на острия панкреатит, приети от водещите световни институции и организации в областта на панкреатологията и публикувани през последните пет години. При всеки пациент с остър панкреатит се налага стационарно лечение и бърза оценка на причината и тежестта на болестта. Агресивната рехидратация и обезболяване са от основно значение, а ранното енте-рално захранване, антибиотичната терапия при общирни панкреасни некрози и максималното въздържане от оперативна намеса, особено през първите 2 седмици, са ключът към подобряване на резултатите от лечението. Терапията на тежкия остър панкреатит е трудна и за успеха º е необходимо интердисциплинарно сътрудничество между гастроенте-ролози, ендоскописти, хирурзи, рентгенолози и интензивисти с опит в панкреатологията. Основна тенденция през пocледните години е отстъп-ването на оперативната хирургия от полето на острия панкреатит за сметка на постоянно усъвършенстващата се консервативна терапия. ***** This review aims at giving concise and accurate answers to the most common questions faced by physicians in the management of patients with acute pancreatitis. The following presentation is based upon the current guidelines for diagnosis and treatment of acute pancreatitis approved by the leading world institutions in the field of pancreatology and published during the last five years. All pancreatitis patients should be admitted to hospital and a fast assessment of the etiology and stage of their disease is required. Aggressive rehydration, adequate pain relief, early enteral nutrition, appropriate antibiotic treatment and refraining from surgery during the first 2 weeks after the onset of disease are crucial and contribute to improved therapeutic results. Treatment of severe acute pancreatitis is demanding. A multidisciplinary team-work of gastroenterologists, surgeons, radiologists, endoscopists and intensive care staff with training and experience in pancreatology is required for its final success. A major trend recently is the retreat of surgery from the field of acute pancreatitis, due to the progress of intensive care medicine.