Автореферати на дисертации / Summaries of PhD Theses
Постоянни адреси на тази колекция
Преглеждане
Наскоро качени
- ДокументЕфективност на кортикостероидното лечение и телегаматерапията на орбити при пациенти с тиреоид-асоциирана офталмопатия (ТАО) // Efficacy of glucocorticoid treatment and orbital radiotherapy in thyroid-associated ophthalmopathy (TAO)(Медицински университет - София // Medical University - Sofia, 2022) Стойнова, Мария Асенова // Stoynova, Mariya AsenovaЦЕЛ И ЗАДАЧИ Целта на настоящия дисертационен труд е да се оцени ефективността на системната ГК терапия и ОР за лечение на ТАО чрез анализ на промените, настъпващи в клиничните прояви на ТАО и качеството на живот, както и да се потърси корелация между някои клинични и биохимични показатели и терапевтичния отговор. За изпъленение на зададена цел си поставихме следните ЗАДАЧИ: 1. Да оценим ефективността и безопасността на системното ГК лечение при пациенти с активна умерено-тежка и тежка ТАО според динамиката на клиничните прояви в хода на лечебния курс. 2. Да сравним ефективността и безопасността на два различни ГК режима при лечение на ТАО според динамиката на клиничните прояви в хода на терапевтичния курс. 3. Да оценим ефективността и безопасността на ОР, приложена като средство на първи избор - при контраиндикации за приложение на оптимални дози венозни ГК, както и като средство на втори избор - при непълно или недостатъчно неповлияване от лечението с ГК. 4. Да сравним ефективността на системното ГК лечение и ОР за лечение на активна умерено-тежка и тежка ТАО според динамиката на клиничните прояви в хода на лечебния курс. 5. Да потърсим потенциалните фактори, които оказват влияние или биха могли да прогнозират изхода от лечението чрез: 5.1. Изследване на нивата на някои серумни маркери на възпалението при пациенти с умерено-тежка и тежка форма на ТАО и определяне на корелацията им с клиничната активност на заболяването и с терапевтичния отговор след приложено системно ГК лечение. 5.2. Изследване на нивата на някои имунологични показатели при пациенти с ТАО и определяне на връзката им с клиничните прояви на ТАО и терапевтичния отговор при пациентите, показани за системно лечение с ГК.
- ДокументСъвременен подход в диагностиката и лечението на усложнената дивертикулоза на колона(2019-08-02) Петров/Petrov, Дилян Петров/Dylian PetrovВЪВЕДЕНИЕ *** С натрупване на опит в хирургичното лечение, въвеждане на методики за перкутанен дренаж, усъвршенстване на ендоскопската и лапароскопска техника се откриват нови възможности за диагностика и лечение, които променят показанията за оперативно лечение и тактиката при усложнената дивертикулоза Драматичното увеличение на честотата на дивертикулозата в индустриално развитите общества през ХХ век предизвика отговора на медицинската общност. През годините стратегията за профилактика, диагностика и лечение на дивертикулозната болест е претърпяла значително развитие. Хирургичното лечение претърпя еволюция с натрупване на опит и познания за клиниката на заболяването. Няма да сме далеч от истината ако кажем, че вече настъпва революция в подхода към лечението на усложнената дивертикулоза с развитието на медицинската техника, която подпомага невъоръжената лекарска ръка и предлага нови модалности за обсъждане. *** ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***** 3.1 Цел: Да се изгради съвременен хирургичен подход при диагностика и лечение на усложнената дивертикулоза на колона. *** ЗАДАЧИ : 1. Да се проучат и анализират болните, диагностицирани и лекувани в МБАЛ “Св. Марина” с дивертикулоза и дивертикулит на колона. 2. Да се оценят диагностичните методи при болни с дивертикулоза и дивертикулит на колона . 3. Да се оценят методите за лечение на болни с усложнена дивертикулоза на колона – консервативно, миниинвазивно и хирургично лечение. 4. Да се оценят следоперативните резултати, усложнения и рецидиви 5. Да се анализират следоперативните грижи 6. Да се дадат препоръки за бъдеща еволюция в поведението
- ДокументМеханизъм на насочено лечение на болката: експериментални модели и фармакологични въздействия(2013-02-22) Янев/Yanev, Николай Светославов/Nykolay SvetoslavovЦЕЛ *** Целта на настоящия труд е валидиране на експериментални модели, отразяващи различни патогенетични механизми на болката и търсене на адювантни средства за подобряване на аналгетичния ефект на клинично значими аналгетици. ЗАДАЧИ 1. Изследване на действието на съвременни аналгетици и бенфотиамин като възможен адювант при неопиоидна аналгетична монотерапия при модел на невропатична болка. 1.1. Разработване и валидиране на експериментален модел на невропатична болка чрез констрикция на n. ishiadicus и изследване на промените в различни еквиваленти на симптоми при човек със съвременни експериментални тестове. 1.2. Изследване на аналгетичния ефект на СОХ-инхибитори, метамизол и опиоиди върху различните прояви на невропатична болка със съвременни експериментални тестове. 1.3. Изследване на модулиращия ефект на бенфотиамина върху антиалодиничното действие на СОХ-инхибитори при невропатична алодиния. 2. Експериментални проучвания на неопиоидни аналгетици при остра постоперативна болка. 2.1. Разработване и валидиране на експериментален модел на постоперативна болка и изследване на аналгетичния ефект на ненаркотичния аналгетик метамизол и селективния COX2 инхибитор 14 парекоксиб, прилагани самостоятелно. Проследяване на възможностите за „преемптивна” аналгезия при предоперативно прилагане на метамизол. 3. Изследване на действието на СОХ-инхибитори и 18β-глициризинова киселина като възможен адювант на противовъзпалителното, аналгетично и антипиретично действия на НСПВС. 3.1. Валидиране на експериментален модел на адювантен артрит на Фройнд и карагениново възпаление/хипералгезия и изследване на модулацията на аналгетичния, противовъзпалителния и антипиретичния ефекти на ибупрофен от 18β-глициризинова киселина. 3.2. Валидиране на експериментален модел на остро възпаление с отчитане на инвазията с полиморфонуклеарни клетки и изследване на модулиращия ефект на 18β-глициризиновата киселина и ибупрофен върху левкоцитната миграция и простагландиновата биосинтеза.
- ДокументСравнително проучване на цитотоксичeн ефект и механизма на действие на Bendamustine при in vitro тест системи(2013-02-22) Костовски/Kostovski, Александър Слободан / Alexander SlobodanЦЕЛ Целта на настоящото проучване е: да се определи in vitro спектъра на активност на Bendamustine върху туморно-клетъчни популации и неговото влияние върху йепатоцити, ДНК и хромозомния апарат на клетката в сравнителен аспект с клинично прилагани цитостатици. ЗАДАЧИ Във връзка с поставената цел бяха формулирани следните задачи: 1. Да се определи цитотоксичната ефективност на Bendamustine върху туморно-клетъчни линии с лимфоиден, миелоиден и епителен произход. 2. Да се изследва влиянието на Bendamustine върху структурата на метафазни хромозоми в сравнителен аспект с Mitomycin C и Lomustine. 3. Да се извърши електрофоретичен анализ на ДНК от цитозолна фракция на третираните клетки за установяване на олигонуклеозомна фрагментация, като основен биохимичен маркер на програмираната клетъчна смърт (апоптоза). 4. Да се проведе поточна цитометрия с цел да се установи формирането на хиподиплоидна фракция от апоптотични клетки след третиране с Bendamustine. 5.Да се оцени влиянието на сравнително токсикологично изследване на Bendamustine и Cyclophosphamide върху хепатоцити от плъх с оглед дефиниране на избирателната цитотоксичност на алкилиращи съединения. 6. Да се проведе сравнително цитотоксично изследване на активноста на Bendamustine и Fludarabine върху първични култури от левкоцити на пациенти с хронична лимфоидна левкемия. 7. Да се направи фармакоикономически анализ за себестойността на лечението на ХЛЛ на база in vitro предварителни данни (онкобиограми).
- ДокументСветлинно-микроскопско и ултраструктурно проучване на менискусите от колянната става в норма и някои патологечни състояния : Дисертация за придобиване на образователна и научна степен "Доктор" / Манол Анастасов Калниев . - София, 2008 . - 221 с. ; 30 см + Автореферат 46 с.(2012-10-04) Калниев/Kalnyev, Манол Анастасов/Manol AnastassovИЗВОДИ: 1.Установяването на типа свързване на менискусите има значение както за морфологичните особености на менискусите, определящи биомеханиката на ставата, така и за диагностиката и лечението на ставните заболявания и особено модерните реконструктивни методи. 2.Ултраструктурните проучвания показаха, че менискусите са силно реактивни структури, които вземат дейно участие в осъществяване на най-ефективно и с възможно най-малко триене, движение между ставните повърхности. За това особено допринася повърхностната lamina splendens. Повърхностно разположените клетки се включват в елиминирането на вътреставната хемартроза. 3. Остеоартротичните промени в колянната става засягат и менискусите, като по подобие на ставния хрущял, тези изменения започват от повърхностните зони на менискуса и впоследствие засягат и по-дълбоките зони. В крайна сметка по подобие на ставния хрущял се оформят два слоя – повърхностен (фиброзен) и дълбок слой, като новосформираната структура изпълняваща ролята на менискус е функционално непълноценна. 4. Остеоартротични промени в хрущяла на менискусите настъпват и при по-продължителна имобилизация. Главната причина поради която настъпват описаните по-горе промени в менискуса при имобилизация е отпадането на “биологичната помпа”. Всичко това показва, че имобилизацията се явява едно “необходимо зло” и, че трябва да се прецизира конкретно във всеки един случай, какъв да бъде срока на имобилизация. 5. Менискусите са функционално активни структури, като те са едни от първите структури засягащи се при остеоартротичния процес независимо от причините за неговото отключване. Освен това менискусите вземат дейно участие в резорбирането на хематома в колянната става, ако има такъв вследствие на травма и в по-късен етап участвуват във възстановителните процеси в колянната става. ПРИНОСИ: - За първи път се прави статистическо проучване на различните типове свързвания на менискусите в българската популлация. Въз основа на него ние достигнахме до извода, че и при българите, както и при другите нации преобладаващия тип на свързване на медиалния менискус е тип I. Тип II и III са в приблизително еднакво съотношение. Сравнително малко са типовете IV, Vи VI. В българската популация не установихме описаните в литературата типове VII, VIII и IX. Ние обаче установихме наличието на вариетет, за който не срещнахме данни в литературата досега и който възприехме за тип X. - Въз основа на литературния обзор и нашите светлинномикроскопски и ултраструктурни изследвания ние възприехме ново разделение на менискуса по зони, а именно: 1. Повърхностна зона на плъзгане; 2. Преходна зона на плъзгане; 3. Повърхностна зона на натиск; 4. Преходна зона на натиск; 5. Централна зона; 6. Зона на сливане; 7. Параменискова зона. Това разделение показва връзката между морфологията и различните функционални изисквания към отделните зони на менискуса не само в норма, но и при различни патологични състояния - Резултатите от нашите изследвания показаха, че промените в менискуса при различни травматични увреждания съответстват на измененията наблюдавани в тази структура при различни модели експериментална остеоартроза. Това ни даде възможност да установим по недвусмислен начин, че измененията в менискуса обхващат първо неговата най-повърхностна част - повърхностната зона на плъзгане поради това, че тя е метаболитно най-активна при повишени функционални изиквания , а след това останалите слоеве. - Нашите изследвания показаха определени последователни изменения в структурата на повърхностната и преходната зона на плъзгане, както и на повърхностната зона на натиск. Наблюдава се начална резистентност към промените, продължителността на която зависи от вида на травмата, така те настъпват най-бързо при скъсване на кръстосаните връзки и при хемартрозата, сравнително по-бавно при разкъсване на латералните връзки и най-бавно при имобилизацията. - Измененията настъпващи при имобилизацията на колянната става определят, както периода на възстановяване, така и появата на остеоартротични промени в бъдещи периоди. Ние установихме, че 10 дни след имобилизацията не се наблюдават светлинно микроскопски промени в хрущяла на менискуса на експерименталните животни. Ултраструктурното изследване обаче показа задебеление на lamina splendens и промени в матрикса на повърхностния слой, характерни за началните периоди от развитието на остеоартрозата. - От изследванията се убедихме, че менискусите са функционално активни структури, като те са едни от първите засягащи се при остеоартротичния процес независимо от причините за неговото отключване. Освен това менискусите вземат дейно участие в резорбирането на хематома в колянната става, ако има такъв вследствие на травма и в по-късен етап участвуват във възстановителните процеси в колянната става.