Общности в репозиториума
Изберете общност, за да видите колекциите в нея.
Репозиториум на ЦМБ Електронен архив на Централна медицинска библиотека при МУ София / Electronic Repository of Central Medical Library - MU Sofia
Последно качени
Документ
Рак на млечната жлеза – предизвикателства и приоритети
(Централна медицинска библиотека - Медицински университет - София // Central Medical Library - Medical University - Sofia, 2025) Соколова, Илиана
"Диагнозата рак на млечната жлеза представлява житейско предизвикателство както за представата за собствената личност на пациента, така и за разбиранията му за живота и света като цяло, а успешното адаптиране към нея е свързано с връщането и повторното му интегриране в социалната среда. Актуалността на представената от гл. ас. И. Соколова книга „Рак на млечната жлеза – предизвикателства и приоритети“ предизвиква интерес поради факта, че представлява една цялостна гледна точка върху многостранните проблеми на пациентите с рак на млечната жлеза и социалната значимост на заболяването. Значимостта на темата се обуславя от сериозните физически и психологични проблеми, свързани със заболяването и настъпващите промени в живота на жените, които се отразяват преди всичко негативно на качеството им на живот. Болестта обхваща все по-голяма част от жените в активна и трудоспособна възраст, което от своя страна води до възникване на редица социално-икономически и етични проблеми. Наблюдава се нарушаване не само на психологичното равновесие, но и на социалната адаптация на пациентите. Подобряването на качеството на живот на пациентките с рак на млечната жлеза ще осигури тяхната пълноценна реализация както в семеен и личен аспект, така и в професионално отношение. В теоретичния анализ авторката е направила изчерпателен обзор по темата, който обхваща значими аспекти на заболяването. На базата на редица чуждестранни проучвания се разкрива връзката между демографските, социално-икономическите и рисковите фактори и качеството на живот на жените с рак на млечната жлеза. Констатирана е необходимостта от предприемане на адекватни действия както по отношение на профилактиката и превенцията, така и в посока на възстановяване във физическо, психично и социално отношение на заболелите жени. В проведеното собствено проучване на И. Соколова задълбочено са анализирани водещите рискови фактори, свързани с появата на рак на млечната жлеза. Особено тревожни са данните по отношение на храненето, двигателната активност и тютюнопушенето при изследваните респонденти. От обстойното аналитично-емпирично изследване в областта на профилактиката на заболяването са установени решаващите фактори и взаимовръзки между обективните и субективните причини, които допринасят за ниско ниво на информираност и липса на здравни навици. Анализирайки възникналите проблеми от изследването, авторката е представила оригинален модел за интегрирани грижи, основаващ се на информационен, поведенчески, интегративен и холистичен подход. Практическото приложение на модела ще даде възможност да се разработят мултидисциплинарни структури за предоставяне на грижи за подобряване на когнитивните, поведенчески, телесни и социални възприятия с цел повишаване информи- раността, благосъстоянието и качеството на живот на жените с рак на млечната жлеза. Разработеният труд от И. Соколова определям като научен и практически принос в областта на здравните грижи при жени с рак на млечната жлеза, целта на които е да активират всички потенциални възможности на пациентките, за да преодоляват възможно най-успешно този период."
Проф. Д. Хаджиделева, дм
Документ
Медикаментозно асоциирана остеонекроза на челюстите - морбидност, функционални нарушения и последици. Оценка на влиянието им върху качеството на живот // Medication related osteonecrosis of the jaws - morbidity, functional impairments and outcomes. Association of their impact on quality of life
(Медицински университет - София // Medical University - Sofia, 2025) Тасков, Мартин Руменов // Taskov, Martin Rumenov
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
Въз основа на сегашното състояние на проблема, изложен в литературния обзор и наличието на все още неразрешени практически и клинични аспекти, ние формулираме следните работни ХИПОТЕЗИ: Съществува връзка между качеството на живот при пациентите с медикаментозно-асоциирана остеонекроза на челюстта и стадия на болестта като е налице и недостатъчна информираност сред пациентите относно проблема и неговото лечение и възможните усложнения. Има необходимост от задълбочаване познанията на специалистите, участващи в процеса на лечение на пациенти на АРЛ и с МАОНЧ с цел подобряване на профилактиката и управление на усложненията. След преглед на литературата установяваме, че не са достатъчно проучени и оценени морбидността, функционалните нарушения и последиците при пациенти с медикаментозна остеонекроза, както и възможността за вземане на различни клинични решения и практики според стадия и тежестта на заболяването. Изследванията върху качеството на живот при пациенти със и без развита МАОНЧ, но провеждащи АРЛ са малко. Не са идентифицирани определящите качеството на живот фактори, които са от значение за самите пациентите. Не е проучено възприятието на пациентите към заболяването, техните разбирания за проблемите и нужди при МАОНЧ в процеса на боледуване от злокачествено заболяване. Установяването на проблеми и теми, които са от значение за пациентите и клиничната практика е условие да бъдат въведени и акцентирани в обучението на денталните лекари и специалистите по орална и лицево-челюстна хирургия.
Базирайки се на тази хипотеза и недостатъчно решени проблеми, в настоящото изследване си поставихме за ЦЕЛ:
Цел на настоящия дисертационен труд е да се проведе изследване на морбидността, функционалните нарушения, клиничните последици и качеството на живот при пациенти с медикаментозно асоциирана остеонекроза на челюстите, да се оцени информираността и разбирането на заболяването както от страна на пациентите, така и на денталните специалисти, и да се анализират клиничните подходи за менажиране според стадия и тежестта на заболяването.
За постигане на поставената цел се формулират следните изследователски ЗАДАЧИ:
Задача 1: Да се изследва група пациенти с медикаментозно асоциирана остеонекроза според възраст, пол, основно заболяване, локализация и стадий на некроза, брой огнища на некроза и брой приеми на АРМ. Да се установи честота на оплаквания, брой приеми и вид обезболяващи.
Задача 2: Да се проучи чрез сравнителна оценка качество на живот при пациенти с и без МАОНЧ чрез утвърдени психометрични инструменти (WHOQOL BREF, OHIP-14, QLQ-C30, EQ-5D, визуална аналогова скала).
Задача 3: Да се установи чрез сравнителна оценка и корелационен анализ влиянието на вида прилаган АРМ и броя апликации върху КЖ на пациентите в различните стадии на остеонекроза.
Задача 4: Да се изследва информираността на пациентите за болестта МАОНЧ и да се проведе сравнителен анализ с информираността и оценката на медицинските лица за степента на влошаване на качество на живот на пациентите след нейното развитие.
Задача 5: Да се проучат и опишат практиките на лекарите по дентална медицина, специалистите по орална и лицево-челюстна хирургия относно нагласите при лечение на пациенти с медикаментозната остеонекроза и на АРЛ, както и да се установи степента на информираност на студентите по ДМ по отношение на МАОНЧ.
Документ
Нощен бруксизъм и зъбно изтриване в детска възраст // Sleep bruxism and tooth wear in childhood
(Медицински университет - София // Medical University - Sofia, 2025) Димитрова, Марианна Атанасова // Dimitrova, Marianna Atanasova
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ:
Оценка на връзката между нощен бруксизъм и зъбно изтриване в детска възраст чрез анализ на тяхната честота, рискови фактори и клинични характеристики.
ЗАДАЧИ:
1. Епидемиологично проучване на разпространението на нощен бруксизъм в детска възраст и рискови фактори, свързани със състоянието:
1.1. Честота и характеристики на нощния бруксизъм;
1.2. Общо здравословно състояние и връзката му с нощния бруксизъм;
1.3. Проучване на особености в съня и ежедневието на децата и взаимовръзката им с парафункцията;
1.4. Проучване на психо-емоционални характеристики, поведение и среда на децата;
1.5. Проучване влиянието на COVID-19 пандемията върху нощния бруксизъм;
2. Изследване на съня на деца с нощен бруксизъм, с помощта на аудио-визуална техника в домашни условия и масетерна миография за индивидуално приложение:
2.1. Регистриране на мускулната активност на m.masseter през нощта при деца с нощен бруксизъм чрез Bitestrip;
2.2. Определяне на характеристиките на съня на изследваните деца чрез аудио-визуално наблюдение по време на сън;
2.3. Съпоставяне на данни от епидемиологичното и клиничното проучване;
3. Клинично проучване на оралния статус, разпространението на зъбно изтриване и връзката им с нощен бруксизъм:
3.1. Регистриране на екстра- и интраорален статус, включително и орално-хигиенен индекс
3.2. Регистриране на честота, вид и тежест на зъбно изтриване;
3.3. Съпоставяне на получените данни от епидемиологичното проучване и клиничното изследване;
4. Определяне на клинични характеристики на зъбното изтриване при деца с нощен бруксизъм и диференциране на физиологична от патологична загуба на зъбни структури:
4.1. Заснемане на зъби с клинични характеристики на зъбно изтриване с дигитален фотоапарат;
4.2. Фотометричен анализ за определяне параметрите на абразионните фасети и височината на клиничните корони за определяне на патологично зъбно изтриване.
Документ
Съвременни прогностични фактори при болни с белодробен карцином
(Медицински университет - София // Medical University - Sofia, 2025) Мегданова-Чипева, Вера Георгиева // Megdanova-Chipeva, Vera Georgieva
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛТА на настоящия дисертационен труд е да се проучат съвременни прогностични фактори като саркопения, NLR и PLR при болни с белодробен карцином. За целта анализирахме пациенти с метастатичен карцином на белия дроб, прогресирали на първа линия системно лечение и провеждащи лечение с втора линия имунотерапия с checkpoint инхибитора Pembrolizumab.
За изпълнение на така формулираната цел на дисертационния труд е необходимо да се изпълнят следните ЗАДАЧИ:
1. Да се селектират болни с метастатичен НДКБК, прогресирали на първа линия лекарствено лечение.
2. Да се измери площта на m.psoas major (PMMA) преди започване на първа линия ХТ и след прогресия на първата линия преди началото на втора линия с Pembrolizumab и да се разпределят пациентите в две групи – такива със саркопения преди започване на имунотерапията и такива без саркопения.
3. Да се анализира корелацията между наличието на саркопения с клинико-патологичните характеристики на пациентите с авансирал НДКБК – възраст, пол,ECOG PS, брой метастатични сайтове, хистология, тютюнопушене, body mass index (BMI), body surface area (BSA).
4. Да се анализира корелацията между наличието на саркопения със специфични показатели (PD-L1 експресия, NLR, PLR), за които има налични литературни и клинични данни за предиктивна и прогностична стойност при лечение с имунотерапия.
5. Да се анализира прогностичната стойност на саркопенията в зависимост от развитието на болестта на фона на втора линия ИТ с Pembrolizumab..
6. Да се анализира предиктивната стойност на саркопенията за провеждане на втора линия ИТ с Pembrolizumab при пациентите с метастатичен НДКБК.
Документ
Тревожни и депресивни разстройства при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност // Anxiety and depressive disorders in patients with chronic heart failure
(Медицински университет - София // Medical University - Sofia, 2024) Колев, Васил Илиев // Kolev, Vasil Iliev
РАБОТНА ХИПОТЕЗА, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
РАБОТНА ХИПОТЕЗА:
Пациентите със СНрФИ и СНмФИ страдат по-често от деп-ресивни и тревожни разстройства спрямо тези със СНзФИ.
ЦЕЛ:
Да се анализират честотата, тежестта и рисковите фактори за тревожно-депресивни разстройства при пациенти със СН и различна ФИ, проследени за рехоспитализация и смъртност.
ЗАДАЧИ:
1. Да се направи сравнителна оценка на честотата и те-жестта на тревожност и депресия при пациенти, хоспитализира-ни с декомпенсирана ХСН.
2. Да се анализират честотата и тежестта на тревожни и депресивни разстройства при различни типове СН според ФИ (редуцирана, междинна и запазена ФИ).
3. Да се изследва влиянието на придружаващите заболява-ния върху тежестта на тревожните и депресивните разстройства при пациенти със СН.
4. Да се изследва зависимостта между консумацията на ал-кохол и тежестта на тревожните и депресивните разстройства при пациенти със СН.
5. Да се потърсят зависимостите на тревожните и депре-сивните разстройства с рехоспитализациите и смъртността при проследяване на пациенти със СН с различна ФИ.