Импулсивност и меки неврологични белези при БАР
thumbnail.default.placeholder
Дата
2018-02-22
Автори
Стоянова/Stoyanova, Мария Бранимирова/Maria Branimirova
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Резюме
РЕЗЮМЕ:
Въведение: БАР е често срещано, хронично и комплексно психиатрично заболяване, характеризиращо се с повтарящи се епизоди на трайно и патологично променена афективност и енергия, което не рядко остава неправило диагностицирано за дълъг период от време. БАР се свързва с по-често суицидно поведение, повишени разходи за здравни грижи, по-високо ниво на безработица, по-лошо общо функциониране, по-ниско качество и намалена продължителност на живот. Всички тези причини предполагат активно търсене на механизмите на възникване и протичане на разстройството, както и изграждане на алгоритми за по-бърза и точна диагностика и съответно правилно и навременно лечение. Прецизиране на диагностичните критерии за БАР и отдиференциране на отделни подгрупи на заболяването позволява съвременното разбиране за съществуване на т. нар. ендофенотипове. През последните години хипотезата, че импулсивността и меките неврологични белези потенциално биха могли да бъдат ендофенотипни маркери на заболяването среща все по-голяма подкрепа.
Цел: Изграждане на комплексен ендофенотип на БАР, съдържащ констелация от импулсивна нагласа, съответно поведение и конкретни МНБ.
Материал и методи: В това срезово неинтервенционално проучване бяха изследвани общо 141 участника: 30 пациента с БАР-ДЕ, 32 пациента с БАР-М/СЕ, 22 пациента с БАР-Р, 20 БАР-П и 37 ЗК. Всички лица бяха оценени с един и същ набор от тестове в следната последователност: клинична карта, HAM-D-21, YMRS, M.I.N.I. 6.0.0., SCWT, скала за МНБ, DDT и BIS-11А. Статистическият анализ на данните беше извършен с SPSS 13.0.
Резултати: Нашите резултати показаха, че пациенти с БАР, независимо от актуалното им афективно състояние, изследвани чрез BIS, имат по-високо ниво на импулсивност в сравнение със ЗК. Двете използвани поведенчески парадигми за оценка на импулсивност демонстрираха резултати, които в голяма степен се различаваха както от тези, получени чрез BIS, така и едни от други. Пациентите с БАР-Е имаха значимо по-лош контрол върху интерференцията в сравнение със ЗК, докато пациентите с БАР-Р и БАР-П имаха резултати, сходни с тези на ЗК. При изпълнение на DDT не бяха открити значими разлики между изследваните групи. Пациентите с БАР, независимо от актуалното им афективно състояние, имаха по-голям брой МНБ в сравнение с БАР-П и ЗК. Аналогично, БАР-П имаха по-голям брой МНБ от домен моторна координация в сравнение със ЗК. При изследваните групи бяха установени редица положителни корелации между оценките от скалата за МНБ и показателите от теста на Stroop, докато между показателите от BIS и SCWT/NSS такива почти липсваха.
Заключение: Импулсивността е трайна характеристика на БАР, а високо импулсивни са голям процент от пациентите не само по време на афективен епизод, но и по време на ремисия. Отделните компоненти на импулсивността не винаги се променят по еднакъв начин в различните фази на болестта. Това показва необходимостта от прецизно оценяване на импулсивността включително и при пациенти в ремисия и поставя въпроса за включването на импулсивността като диагностична дименсия на БАР в новите ревизии на класификационните системи. МНБ, и по-конкретно МНБ от домен моторна координация, са трайна характеристика на БАР и изпълняват критериите за ендофенотип на болестта. Най-вероятно между невроанатомичните области, свързвани със самооценъчната импулсивност и МНБ е налице слабо припокриване, докато невроанатомичните структури, ангажирани в контрола върху интерференцията, са доста сходни с тези, свързвани с конкретни МНБ. ***** SUMMARY:
Introduction: Bipolar disorder (BD) is a widespread, chronic and complex psychiatric disorder, characterized by episodes of pathological affect and energy level that remains often misdiagnosed for a long period of time. BD is associated with suicidal behavior, high disease-related costs, high level of unemployment, reduced level of functioning, reduced quality of life and average life expectancy. This is why it is of great importance to further elucidate the etiology and pathogenesis of the disorder as well as to develop more precise and prompt diagnostic algorithms permitting appropriate and timely treatment. One way of specifying the diagnostic criteria for BD and differentiating subgroups of patients within the disorder lies in the current concept of endophenotypes. Recently, many data support the notion that impulsivity and mild neurological signs could be regarded as endophenotypic markers of BD.
Aim: To identify a complex endophenotype for BD composed of impulsive traits, respective behavior and specific mild neurological signs.
Material and methods: We evaluated 20 BD patients in depressive episode (BD-D), 32 BD patients in manic/mixed episode (BD-M/Mx), 22 BD patients in remission (BD-Rem), 20 BD first-degree relatives (BD-Rel) and 37 healthy controls (HC) in a cross-sectional non-interventional study with a clinician’s checklist, HAM-D-21, YMRS, M.I.N.I. 6.0.0., SCWT, NSS scale, DDT and BIS-11А.
Results: BD patients regardless of their actual affective state scored higher on BIS in comparison to HC. The results of both behavioral paradigms used in our study demonstrated a high degree of dissimilarity to each other as well as to the BIS results. BD patients in affective episode were more impaired on the SCWT than HC whereas the performance of BD-Rem and BD-Rel was similar to that of HC. All groups scored similarly on the DDT. BD patients regardless of their affective state had higher MNS score in comparison to BD-Rel and HC. BD-Rel had higher MNS-motor subscore in comparison to HC. We found many positive correlations between the indices of the SCWT and the NSS scale in contrast to the almost missing correlations between the indices of the BIS and the SCWT/NSS scale. All data were analyzed with SPSS 13.0.
Conclusion: Impulsivity is a trait characteristic of BD. High percent of BD patients could be defined as highly impulsive not only in affective episode but also in remission. Moreover, particular dimensions of impulsivity are typical for the different affective states. These suggest that impulsivity has to be evaluated in detail also in patients in remission as well as put a question to discussion whether impulsivity could be included as a diagnostic dimension in the next revisions of the classification systems. Additionally, MNS, in particular MNS in the motor domain, could be regarded as an endophenotypic marker of the disorder. The neuroanatomic areas involved in self-assessment impulsivity and MNS are probably dissimilar whereas the neuroanatomic structures related to interference control and specific MNS are highly overlapping.
Описание
ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР”;
Научни ръководители:
доц. д-р Лъчезар Хранов, д.м.н.,
доц. д-р Иво Райчев, д.м.
София, 2017
Ключови думи
Биполярно афективно разстройство - диагноза; ендофенотип; меки невологични симптоми, импулсивност, скала за импулсивност на Barratt , Bipolar affective disorder - diagnosis, endophenotyp, mild neurological signs, impulsivity, Barratt Impulsiveness Scale