Пластично-възстановителна хирургия на вродени заболявания на пръстите на ходилото // Plastic and reconstructive surgery in patients with congenital deformities of the toes
Зареждане...
Дата
2024
Автори
Николова, София Валентинова // Nikolova, Sofia Valentinova
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Медицински университет - София // Medical University - Sofia
Резюме
УВОД:
Вродените деформитети на пръстите на ходилото се откриват още при раждането и нелекувани някои от тях водят до значими структурни и функционални нарушения. Причинени са от аберации в развитието на пръстите в ембрионалният период от 4-та до 10-та гестационна седмица. Фенотипната им вариация е голяма, като най-честите са полидактилия и полисиндактилия, клинодактилия и макродактилия. Проявата на подобни аномалии може да е от изолиран тип, но и да е индикация за по-сериозен синдром при детето. Етимологично наименованията на отделните деформации произлизат от старогръцки - “δακτυλος” означаващо пръсти и съответно „κλίνειν“ – огънат, “συν” – заедно, „καμπτος“– завъртян и усукан, „πολύς“ – много, „βραχύς“ – къс, „μακρός“ – голям. В литературата се използват и латински наименования като hallux varus duplex, digitus quintus varus superductus, Macrodystrophia lipomatosa и др. Появата на вродени деформитети на ходилото и пръстите придружава развитието на човека. Те са описани много преди медицинските класификации, които използваме днес. В историята се срещат документи за наличие на шести пръсти на ходилото при Цар Хенри II от Полша (роден 1196г.) и шести пръст на едната ръка на Римския поет Volcacius Sedigitus през I век от н.е. Разкопки в историческия град Pueblo Bonito от областта Chaco в северно Мексико разкриват доказателства, както за скелети, така и за отпечатъци от стъпки на индивиди с шест пръста. От тях се предполага, че хората с шест пръста са имали специален статут в чакоанското общество. Класическо е изобразяването на Свети Йосиф с постаксиална полидактилия на крака в картини на Франческо ди Джорджо Мартини, Рафаел Санцио и Джулио Романо от периода 1475-1525 г. Първото медицинско описание, което открихме в литературата е на Теодор Керкринг от 1670 г., въвел термина „полидактилия“. Въпреки познаването на дигитални ходилни деформитети през вековете, етиологията и патогенезата им се установяват едва през последните 15 год. с помощта на генетични изследвания. Патологията може да е едностранна, двустранна, изолирана и асоциирана с други вродени аномалии или синдроми. Децата с вродени деформации на пръстите на ходилото, обикновено нямат субективни оплаквания в кърмаческа и ранна детска възраст. В този период проблемите са от страна на родителите. Основно те са притеснени от естетичния вид, невъзможноста за обуване на еднакъв размер обувки, невъзможност за нормално прохождане и това че детето им е различно от останалите. В по късна възраст при нелекуваните деца настъпват трудности от социално естество, отразяващи се на нормалното психологическо развитие при децата и подрастващите. Функционалните проблеми са свързани с неправилно натоварване на ходилото и нарушена триопорност. Това се отразява на целия долен крайник, включително на отдалечените коленна и тазобедрена става. При някои от заболяванията, напр. прогресивната форма на макродактилия, настъпва ранна инвалидизация, изискваща многоетапни хирургични корекции. Съгласно действащото законодателство в страната, Наредба за медицинската експертиза 2017г. / изм. и доп. 2023 г./, разглежданите деформации в неблагоприятно положение се определят на 20% намалена социална адаптация за детската възраст. Съвременните тенденции в педиатричната ортопедия са за оперативно лечение на вродените деформации на пръстите на ходилата в ранна детска възраст, за да може крайниците да се развиват без функционален и естетичен дефицит. Използват се различни оперативни техники за мекотъканни и костни корекции според анатомичния субстрат на заболяването. Няма общоприети индикации за тяхното прилагане, времето за извършване на операция както и дългосрочни резултати от прилагани хирургични техники при по-дълги клинични серии. Повечето научни публикации от XXI век са насочени към генетични изследвания на проблема. Отговор на въпроси свързани с терапията, избор на оптимални оперативни техники и протокол за лечение на деформитети на пръстите на ходилото в България, бе основание за разработване на настоящия дисертационен труд. Той включва дългогодишния опит с тази патология на Клиниката по детска ортопедия към Катедра по ортопедия и травматология, МУ София на УСБАЛО „Проф.Б.Бойчев“ София.
ОБОБЩЕНИЕ НА ДАННИТЕ ОТ ЛИТЕРАТУРАТА:
1. Вродените деформации на пръстите на ходилото се диагностицират още при раждането и дори пренатално. Нелекувани те водят до нарушена социална адаптация и психологични проблеми през пубертета и след него. Лечението на клиничнозначимите форми е само оперативно, като няма общоприета възраст за неговото извършване. (Morley и съавт. 2001., Rampal и съавт. 2023., Zimmer и съавт. 2000 и др.).
2. Изолираната макродактилия засяга най-често втори лъч, последван от първи или комбинация от двата. Поради рядката и нетипична проява на варианти на макродактилия по настоящем няма стандартизиран метод или алгоритъм за лечение. Прогресивното развитие на заболяването, често налагат повторни оперативни интервенции.(Gorgan и съавт. 1991., Josh и съавт. 2021., Stor и съавт. 2021 и др.).
3. Преаксиалната полидактилия е комбиниран мекотъканен и костен дефект най-често с варусна девиация. Съществена роля в етиопатогенезата на заболяването има патологичната надлъжна епифизарна скоба в областта на IМТК. Липсва общоприет подход за оперативно лечение при халукс варус дуплекс. Използват се различни оперативни техники и се установяват разнородни резултати. (Choo и съавт. 2013., Mills и съват. 1989., Shim и съавт. 2019).
4. Постаксиалната полидактилия е най-честата вродена деформация на пръстите на ходилото. Оперативното й лечение с ампутация на допълнителния пръст или лъч, както и локална пластика, обикновено води до отлични резултати. Няма общоприета оперативна техника при полисиндактилия. (Lopez-Lopez и съавт. 2016., Morley и съавт. 2001., Woo и съавт. 2021).
5. Клинодактилията и камптодактилията прогресират при прохождането и водят до болезнен контакт в обувките. Няма ясни критерии за оперативна техника при клинодактилия. Използват се капсулотомии, тенотомии или остеотомия на средната фаланга. (Banda и съавт. 2024., Rampal и съавт. 2020., Simoes и съавт. 2018).
6. Въпреки, че операции за вродени дигитални деформации на ходилото се извършват в университетските клиники по ортопедия в България, съществуват единични научни публикации по проблема, предимно от последните години. (Герчев, 2020., Илиев 1988., Кехайов, 2021., Nikolova, S и съавт. 2023).
Описание
Ключови думи
ходило - вродени деформации - хирургия; полидактилия - хирургия - деца; пластична и реконструктивна хирургия; ортопедични процедури; деца; пръсти на ходилото - хирургия // congenital foot deformities - surgery; polydactyly - surgery - infancy and childhood; plastic and reconstructive surgery; orthopedic procedures; child; toes - surgery