Клинико-генетични проучвания на вродените миотонии, метаболитни и митохондриални заболявания на мускулите // Clinical-genetic studies of congenital myotonias, metabolic and mitochondrial diseases of muscles
Зареждане...
Дата
2023
Автори
Благоева, Станислава Георгиева // Blagoeva, Stanoslava Georgieva
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Медицински университет - София // Medical University - Sofia
Резюме
Дисертационен труд на тема „Клинико генетични проучвания на вродените миотонии, метаболитни и митохондриални заболявания на мускулите“.
Поставените ЦЕЛИ във връзка с дисертационния труд са две:
1. Да се определят генетичните дефекти при българските пациенти, обусляваши развитието на следните невромускулни заболявания: вродени миотонии, вродени миопатии, кавеолинопатии, метаболитни миопатии и вродени миастенни синдроми.
2 . Да се изяснят съществуващите генотип фенотип корелации, при гореописаните заболявания, при български пациенти.
За постигането на гореописаните цели са поставени общо седем ЗАДАЧИ:
1. Събиране на кохорти от пациенти със следните клинични характеристики:
* Миотония, появяваща се след период на покой и преминаваща след раздвижване, както и псевдоатлетичен хабитус при в родени миотонии;
* Мускулна слабост, мускулна хипотония, както и наличието на редица костни деформитети при вродени миопатии;
* Прогресивна, проксимална, симетрична мускулна слабост, хипертрофия на прасците, миалгия, миотония, появяваща се след покой, мускулна свръхвъзбудимост, проявяваща се като индуцирана от перкусия бърза контракция; мускулни контракции, които възникват в резултат на механично разтягане на мускула при кавеолинопатии;
* Прогресираща мускулна слабост, засягаща тазовата, скапуларната, аксиалната мускулатура и мускулатурата на крайниците, миалгия, мускулни спазми и непоносимост към упражнения при метаболитни миопатии.
2. Извършване на генеалогичен анализ на семействата на тези пациенти.
3. Потвърждаване на диагнозата с провеждането на молекулярно генетичен анализ.
4. Провеждане на подробно клинично изследване на пациентите за прецизно определяне на клиничния им фенотип.
5. Информиране на пациентите относно стандартите на грижа и необход имостта от ежегодно проследяване на дихателната и сърдечната функция.
6. Насочване на пациентите и техните семейства за провеждане на генетично консултиране и информиране за възможността за генетична профилактика в семейството.
7. Включване на пациентите в регистри, за включване в провеждането на бъдещо етиологично и патогенетично лечение.
Въз основа на поставените цели и задачи, както и на получените резултати от изследванията на пациентите, са направени следните петнадесет извода:
1. Вродените миотонии в България са клинично и генетично хетерогенни.
2. Автозомно рецесивната миотония тип Бекер е значително по-честа в България, от останалите форми на заболяването.
3. Най-честата мутация, установена при пациентите с Вродена миотония тип Бекер е с.2680С>Т.
4. Пациентите с Парадоксална миотония, Хипокалиемична периодична парализа и „Rippling” миопатия са с типична клинична картина, която е описана при пациенти с посочените диагнози в световен мащаб.
5. Наблюдава се широк спектър на генотип/фенотип корелациите при българските пациенти с Вродена миопатия.
6. При българските пациенти с диагноза “Central core” миопатия са установени мутации p.Leu1668Phe и p.Arg4861His в RYR1 гена с АД тип на унаследяване, който е най-често засегнатият ген в световен мащаб.
7. Мутациите в COL6A1 гена са най-честите при българските пациенти - 60% от случаите с миопатия на Bethlem.
8. Основни клинични прояви при българските пациенти с болест на Pompe са аксиалната и проксималната мускулна слабост. Клиничната симптоматика включва миопатна походка, затруднено изкачване на стълби, забавено двигателно развитие и мускулна хипотония.
9. Дихателно нарушение, налагащо използване на изкуствена белодробна вентилация, засягане на сърдечната функция, както и завишени стойности на АСАТ, АЛАТ и КК са докладвани значително по-рядко при българските пациенти в сравнение с пациентите в световен мащаб.
10. Най- честите мутации, при българските пациенти с болест на Pompe, са g.-32-13T>G в интрон 1 и с.1655Т>С в екзон 12, които са най-често срещани изобщо в бялата раса.
11. Всички български пациенти с Вродена миастения са от ромски произход и с установена хомозиготна мутация в CHRNE гена - 1267delG в 12 екзон, кодиращ ε- субединицата на ацетилхолиновия рецептор (AchR), водеща до намалена AChR експресия.
12. По-голямата част от пациентите с ВМС, дължащ се на хомозиготна мутация в CHRNE гена, са с лека форма на заболяването.
13. При леката и умерената форма на ВМС по-голям процент от пациентите са от мъжки пол, докато в тежката група по-голям е делът на пациентите от женски пол.
14. Основни клинични характеристики при пациентите с ВМС от ромски произход са: офталмопареза, птоза, булбарна, аксиална и проксимална мускулна слабост. Булбарната слабост е най-често срещана при тежката форма.
15. Аксиалната и проксималната мускулна слабост са най-честите симптоми за пациентите от тежката форма. Увреждането на дихателната функция е по-изразено при пациентите с тежка форма, което е резултат от слабост на дихателната мускулатура.
//
Dissertation work on topic "Clinical genetic studies of congenital myotonias, metabolic and mitochondrial diseases of muscles".
The OBJECTIVES set are two:
1. To determine the genetic defects in Bulgarian patients, causing the development of the following neuromuscular diseases: congenital myotonias, congenital myopathies, caveolinopathies, metabolic myopathies and congenital myasthenic syndromes.
2. To clarify the existing genotype phenotype correlations, in the above described diseases, in Bulgarian patients.
In order to achieve the above objectives, a total of seven TASKS have been set:
1. Collection of cohorts of patients with the following clinical characteristics:
* Myotonia appearing after a period of rest and passing after movement, as well as muscles hypertroph y in congenital myotonias;
* Muscle weakness, muscle hypotonia, as well as the presence of a number of bone deformities in congenital myopathies;
* Progressive, proximal, symmetrical muscle weakness, calf hypertrophy, myalgia, myotonia occurring after rest, mu scle hyperexcitability manifesting as percussion induced rapid contraction; muscle contractions that occur as a result of mechanical stretching of the muscle in caveolinopathy;
* Progressive muscle weakness affecting pelvic, scapular, axial and limb muscles, myalgia, muscle spasms and exercise intolerance in metabolic myopathies.
2. Carrying out a genealogical analysis of the families of these patients.
3. Confirmation of the diagnosis by conducting a molecular genetic analysis.
4. Carrying out a detailed clinical examination of patients to precisely determine their clinical phenotype.
5. Inform patients about standards of care and the need for annual monitoring of respiratory and cardiac function.
6. Referral of patients and their families for genetic counseling and informing about the possibility of genetic prevention in the family.
7. Inclusion of patients in registers, for inclusion in future etiological and pathogenetic treatment.
Based on the tasks and objectives set, as well as the results obtained from the patients studies, the following fifteen CONNCLUSIONS were made:
1. Congenital myotonias in Bulgaria are clinically and genetically heterogeneous.
2. Autosomal recessive Becker type myotonia is significantly more common in Bulgaria than other forms of the disease.
3. The most common mutation found in patients with Becker myotonia congenita is s.2680C>T.
4. Patients with Paradoxical myotonia, Hypokalemic periodic paralysis and "Rippling" myopathy have a typical clinical picture that is described in patients with the indicated diagnoses.
5. A wide range of genotype/phenotype correlations is observed in Bulgarian patients with congenital myopathy.
6. In Bulgarian patients with a diagnosis of "Central core" myopathy, p.Leu1668Phe and p.Arg4861His mutation s were found in the RYR1 gene with AD type of inheritance, which is the most frequently affected gene worldwide.
7. Mutations in the COL6A1 gene are the most common in Bulgarian patients - 60% of cases with Bethlem's myopathy.
8. Main clinical manifestations in Bulgarian patients with Pompe disease are axial and proximal muscle weakness. Clinical symptoms include a myopathic gait, difficulty climbing stairs, delayed motor development, and muscle hypotonia.
9. Respiratory disorder necessitating the use of ar tificial pulmonary ventilation, impairment of cardiac function, as well as increased values of AS A T, AL A T and C P K were reported significantly less often in Bulgarian patients compared to patients worldwide.
10. The most common mutations in Bulgarian patients with Pompe disease are g. 32 13T>G in intron 1 and c.1655T>C in exon 12, which are most common in Caucasians.
11. All Bulgarian patients with congenital myasthenia gravis are of Roma origin and have a homozygous mutation in the CHRNE gene 1267delG in exon 12, encoding the ε subunit of the acetylcholine receptor (AchR), leading to reduced AChR expression.
12. The majority of patients with IUD due to a homozygous mutation in the CHRNE gene have a mild form of the disease.
13. In the mild and moderate form of IUD, a greater percentage of patients are male, while in the severe group, the proportion of patients is female.
14. Main clinical characteristics in patients with CMS of Roma origin are: ophthalmoparesis, ptosis, bulbar, axial and proximal muscle w eakness. Bulbar weakness is most common in the severe form.
15. Axial and proximal muscle weakness are the most common symptoms for patients with the severe form. Impairment of respiratory function is more pronounced in patients with a severe form, which is the result of weakness of the respiratory muscles.
Описание
Ключови думи
нервна система - болести; наследствени невродегенеративни заболявания; мускули - болести; миотония конгенита; митохондриални мускули - болести; митохондриални миопатии // nervous system diseases; nervous system heredodegenerative disorders; myotonic dystrophy; muscular diseases; mitochondrial myopathies