Промени в показателите на електрофизиологичните изследвания на зрителния анализатор при пациенти със захарен диабет
| dc.contributor.author | Мермеклиева-Хараланова/Mermeklieva-Haralanova, Елена Атанасова/Eleva Atanasova | |
| dc.date.accessioned | 2018-11-19T14:49:07Z | |
| dc.date.available | 2018-11-19T14:49:07Z | |
| dc.date.issued | 2018-11-19 | |
| dc.description | дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“ по научна специалност „Офталмология“ шифър 03.01.36; Научни ръководители: Проф. д-р Силвия Чернинкова д.м.н.; Доц. д-р Виолета Чернодринска д.м. София, 2018 г. | en_US |
| dc.description.abstract | РЕЗЮМЕ Цел: Да се изследва функцията на зрителния анализатор чрез патерни електроретинография и зрителни предизвикани потенциали при пациенти със захарен диабет с и без диабетна ретинопатия. Материал и методика: Изследван е контингент от 182 човека, 364 очи, от които 47 здрави лица (контроли) – 94 очи. Пациентите със ЗД са 135 - 270 очи, разделени основно в две групи според наличието на ДР. Извършено е изследване на ПЕРГ, бинокулярни ПЗЕП и монокулярни ПЗЕП. Основните показатели, които са отчетени при анализа на резултатите са латентни времена, амплитуди и амплитудни съотношения, отразяващи се на конфигурацията на вълновите форми. Резултати: Получени бяха референтни стойности за отделните компоненти на ПЕРГ и ПЗЕП за българската популация. При сравнителния анализ на стойностите на компонентите на ПЕРГ между пациенти със ЗД без ДР и контроли, се установиха значителни различия в амплитуден компонент Р50-N95. При ПЗЕП са статически значимо удължени латентностите на всички компоненти, с изключение на компонент N145, при групата на диабетно болните пациенти. При амплитудните се установява статистическо значимо намаляване на стойностите на N75-Р100 при почти всички отвеждания при пациентите със ЗД. В групата пациенти с ДР се установяват сигнификантни разлики и при латентностите и при А на ПЕРГ, както и при ЛВ и А на почти всички компоненти на ПЗЕП. При сравнение по типа ЗД в отделните групи се установяват по-тежки промени при диабетно болните с тип 2 ЗД. В групата с напреднала ДР различията по типа ЗД намаляват до несигнификантни. Заключение: ЕФ биха могли да се използват като ранен обективен метод за настъпили изменения във функцията на зрителния анализатор (ЗА) като усложнение на ЗД. Също така и за проследяване на промените в динамика, тъй като са неинвазивни, безвредни, по-бързи, повторяеми и обективни, по-евтини в сравнение с флуоресцеиновата ангиография (ФА), оптината кохерентна томография (ОСТ) и ангио-ОСТ. | en_US |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/1498 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.subject | Зрение - физиология – дисертации, Електрофизиология – дисертации, Диабетна ретинопатия - дисертации | en_US |
| dc.subject | Vision – physiology - dissertations 7. Electrophysiology – dissertations, Diabetic Retinopathy - dissertations | en_US |
| dc.title | Промени в показателите на електрофизиологичните изследвания на зрителния анализатор при пациенти със захарен диабет | en_US |
| dc.type | Thesis | en_US |
Файлове
License bundle
1 - 1 от 1
Зареждане...
- Име:
- license.txt
- Размер:
- 1.71 KB
- Формат:
- Item-specific license agreed upon to submission
- Описание: