Патогенетични фактори на еозинофилното възпаление при бронхиална астма
| dc.contributor.author | Спасова/Spasova, А./A. | |
| dc.date.accessioned | 2015-11-23T10:00:45Z | |
| dc.date.available | 2015-11-23T10:00:45Z | |
| dc.date.issued | 2013-12 | |
| dc.description | Адрес за кореспонденция: Д-р А. Спасова, СБАЛББ „Света София“, бул. "Акад. Ив. Гешов" 17, 1431 София ***** Address for correspondence: A. Spasova, SHATPD Sveta Sofi a, 17 Acad. Iv. Geshov, Bg ― 1431 Sofi a | en_US |
| dc.description.abstract | Резюме: Изучаването на бронхиалната астма като хронично възпалително заболяване доведе до разработването на методи за мониториране на възпалителния процес. Еозинофилната клетка има основна роля в еозинофилното възпаление. Контролът на протеините, които се освобождават от еозинофилите при тяхната активация, има информационна роля. Еозинофилният катионен протеин (ECP) се използва за диагностика на бронхиална астма като прогностичен показател при „свиркащите” кърмачета, маркер за експозиция на алерген, за оценка на резултатите от провокационни тестове и за тежестта на астмата, за контрол на ефекта от лечението, както и за проследяване на контролиращото лечение. Въпреки това комплексността на алергичното възпаление задължава да се вземат предвид редица фактори, които възпират в очакванията за информативността на ЕСР. ***** Summary: The concept of bronchial asthma as a chronic inflammatory disease has led to the development of methods of monitoring the underlying infl ammatory process. Eosinophil is one of the main protagonists in this process, and the control of the proteins that are released by eosinophil, when it is activated, could provide valuable information for this purpose. The ECP has been used in the diagnosis of asthma, in the prognosis of wheezing infants, as a marker for the exposure to the allergen, to evaluate the results of provocation tests, and asthma severity, to control the effect of different anti-infl ammatory treatments as well as to monitor the performance of these treatments. However, the great complexity of asthmatic infl ammation obliges us to take into account a series of considerations, limiting our expectations for ECP. | en_US |
| dc.description.sponsorship | Проучването е направено с помощта на Ме- дицинския университет – София, Съвет по ме- дицинска наука, финанасиращ научните изслед- вания по проект Грант № 31/2012 год.***** Grant № 31/2012 - MU Sofia | en_US |
| dc.identifier.citation | А. Спасова. Патогенетични фактори на еозинофилното възпаление при бронхиална астма - БМЖ, 7, 2013, № 3, 7-12. | en_US |
| dc.identifier.issn | 1313-1516 | |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/828 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.publisher | Централна медицинска библиотека - МУ София / Central medical Library - MU Sofia | en_US |
| dc.subject | бронхиална астма, еозинофилна клетка, еозинофилен катионен протеин | en_US |
| dc.subject | bronchial asthma, eosinophilic celll, eosinophil cation protein | en_US |
| dc.title | Патогенетични фактори на еозинофилното възпаление при бронхиална астма | en_US |
| dc.title.alternative | Pathogenetic factors of eosinophilic infl ammatory process in bronchial asthma | en_US |
| dc.type | Article | en_US |