Хемостазни показатели при карцином на простатата и оценка на риска от тромботични усложнения след радикална простатектомия
thumbnail.default.placeholder
Дата
2015-07-20
Автори
Младенова/Mladenova, Антоанета Иванова/Antoaneta Ivanova
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Резюме
ВЪВЕДЕНИЕ *****
Съвременните познания за естественото биологично развитие на карцинома на простатата показват, че той е уникален и неподражаем по своето протичане. При мъжете над 50 години той прогресира бързо,
протича скрито, характеризира се с висока смъртност и непредсказуема еволюция. В този смисъл той не може да бъде сравнен с който и да било друг вид неоплазма.
Карциномът на простатната жлеза е на четвърто място по честота сред неопластичните заболявания при мъжете в България. Според Националния онкологичен регистър през последните десетилетия се установява увеличаване на заболеваемостта, с известно снижаване на възрастовата граница, като преобладават новорегистрираните случаи в осмото десетилетие на живота. През последните години прави впечатление, че честотата на простатния карцином нараства бързо. Това най-вероятно се дължи на няколко причини като удължена средна продължителност на живота, по-добрите диагностични възможности и зачестяване на заболяването поради различни фактори. Ето защо в днешно време той е най-често диагностицирания малигнен тумор при мъжа в много страни и е на второ място след тумора на белия дроб като заболяване, което води до летален изход.
Ето защо проблемът за ранната диагностика и своевременно лечение на простатния карцином продължава да вълнува медицинската ни общност. Търсенето и въвеждането на нови диагностични методи потвърждава
значимостта на заболяването и неговия здравен и социален ефект. Днес основните усилията на учените и клиницистите са насочени към ранната му диагностика и адекватно лечение с оглед неговата радикалност и запазване качеството на живот на пациентите. Усилията в тази посока
през последните 20 години ни въодушевявят, но твърде често и обезверяват. Днес всички постижения в диагностиката и лечението на простатния карцином задължително се потвърждават чрез клиничния опит.
Карциномът на простатната жлеза е исторически свързан с аномалии
в хемостазата при човека. Редица автори считат, че кръвосъсирващите фактори като Д- димер, антитромбин III и фибриноген са в тясна връзка с туморната ангиогенеза, съдовата плътност на тумора, възможните
усложнения след проведеното оперативно лечение и прогнозата за пациента в следоперативния период. Настоящата дисертация е съвременен и актуален опит на автора да даде своя принос в тази насока, да се опишат и проследят промените в хе-
мостазните показатели преди и след радикална простатектомия, да се избере и препоръча качествен и съвременен подход за активно и динамично следоперативно проследяване и антитромботична профилактика с оглед повишаване качеството на живот на пациентите.
***** ЦЕЛ И ЗАДАЧИ *** ЦЕЛ ***
Да се проучи предоперативното и прогностично значение на хемостазните показатели при локализиран карцином на простатата за тежестта на заболяването. Да се разработи алгоритъм за оценка на следоперативния риск за развитие на венозен тромбемболизъм. ***
ЗАДАЧИ *** За постигане на поставената цел беше необходимо да се изпълнят следните задачи:
1. Верифициране на основните аналитични характеристики на автоматичния амидолитичен метод за определяне на АТIII.
2. Верифициране на основните аналитични характеристики на автоматичния имунотурбидиметричен метод за определяне на Д-димер.
3. Да се извърши сравнително проучване на плазмените нива на хемостазните показатели при пациенти с локализиран карцином на проста-
тата преди и след радикална простатектомия и контролна група паци-
енти с ДПХ.
4. Да се проучи корелационната зависимост между стадия на диферен-
циацията на карцинома и хемостазните показатели.
5. Да определим най-добрите предиктори и техните стойности за на-
стъпване на тромботични усложнения и дефиниране профила на риско-
вите пациенти.
6. Да установим най-вероятния следоперативен период, в който биха
настъпили тромботични усложнения при пациенти, дефинирани като
високо, средно и ниско рискови.
7. Да съпоставим стойностите на ПСА и хемостазните показатели и ус-
тановим доколко съществува положителна корелация между тях.
8. Да проучим възможностите на Д-Димер, АТ III и фибриноген, тех-
ните прагове на чувствителност и специфичност, достоверност и на-
деждност пред- и следоперативно при карцином на простатата с оглед
тежестта на заболяването и риска от усложнения.
9. Да създадем и предложим алгоритъм от различни хемостазни показатели за оптимално поведение и прогнозиране с висока степен на достоверност на усложненията след проведеното оперативно лечение на простатния карцином.
Описание
ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА
ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН
„ДОКТОР” Научна специалност: Клинична лаборатория; Научно жури: Проф. д-р К. Цачев, дмн; Проф. д-р Д. Свинаров, дмн; Проф. д-р М. Пенев, дмн; Проф. д-р И. Паскалева, дмн; Проф. д-р Т. Цветкова, дмн;
София - 2015
Ключови думи
доброкачествена простатна хиперплазия; простатна интраепителиална неоплазия; простатен специфичен антиген; антитромбин III; хемостаза; тромбоза, риск , Prostatic Hyperplasia; Prostatic Neoplasms; Intraepithelial; Prostate-Specific Antigen; Hemostasis; Risk