Витамин D – метаболизъм и биологични ефекти
| dc.contributor.author | Михайлов/Mihaylov, Р./R. | |
| dc.contributor.author | Стоева/Stoeva, Д./D. | |
| dc.contributor.author | Пенчева/Pencheva, Б./B. | |
| dc.date.accessioned | 2017-10-25T14:00:55Z | |
| dc.date.available | 2017-10-25T14:00:55Z | |
| dc.date.issued | 2015-10 | |
| dc.description | Адрес за кореспонденция: Д-р Росен Михайлов, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, ул. „Бяло море“ № 8, 1527 София ***** Address for correspondence: Rossen Mihaylov, M.D., Clinical Laboratory, University Hospital “Tzaritza Joanna – ISUL”, 8, Byalo more St., Bg – 1527 Sofia | en_US |
| dc.description.abstract | Резюме: Витамин D е открит през 1782 г., но е изолиран през 1920 г. Човешкият ор- ганизъм си доставя този витамин по два пътя: а) ендогенно – чрез синтез в кожата с помощта на ултравиолетовите В лъчи (UVB), и б) екзогенно – чрез животинска и растителна храна. От червата посредством хиломикро- ните и от кожата мастноразтворимият витамин D постъпва в лимфата и след това във венозната циркулация. Тук той се свързва с протеини: 85- 90% с витамин D свързващи протеини (DBP), 10-15% с албумин и само под 1% се намира в свободна форма. От циркулацията витамин D постъпва за хидроксилиране до 25-хидроксивитамин D (25-OH-D или калцидиол). Tова е главният циркулиращ метаболит на витамин D. Част от циркулиращия калцидиол се хидроксилира в проксималните тубули на бъбреците до 1,25- хидрокси витамин D (1,25-ОН-2D3 или 1,25 (ОН)2D), известен като калцит- риол, хормонално активен метаболит на витамин D. Локалeн синтез на калцитриол се среща в много клетки и тъкани. За вътреклетъчното си действие, витамин D използва ядрени рецептори (ВДР), открити през 1988 г. Сега се знае, че витамин D не е само “витамин на костите“, но участва в регулацията на клетъчната пролиферация и диференциация, възпалител- ните процеси, реакциите на имунната и ендокринната система, включително RAS, инсулиновата резистентност и липидния метаболизъм. Дискутира се ролята му при редица социалнозначими заболявания. ***** Summary: Vitamin D was discovered in 1782 but isolated in 1920. The human body provides this vitamin in two ways: a) endogenously – via synthesis in the skin by ultraviolet B rays (UVB) and b) exogenously – through animal and plant food. From the intestines through the chylomicrons and from the skin the fat-soluble vitamin D enters the lymph and then the venous circulation. Here it binds to proteins: 85-90% with vitamin D binding proteins (DBP), 10-15% with albumin and only less than 1% is in a free form. Coming from the circulation Vitamin D is hydroxylated to 25-hydroxyvitamin D (25-OH-D or calcidiol). This is the major circulating metabolite of vitamin D. Some of the circulating calcidiol is hydroxylated in the proximal tubules of the kidney to 1,25-hydroxy vitamin D (1,25-OH-2D3 or 1,25 (OH)2D) known as calcitriol, hormonally active metabolite of vitamin D. Local synthesis of calcitriol is also found in many cells and tissues. For its intracellular action vitamin D uses nuclear receptors (VDR) found in 1988. Now it is known that vitamin D is not only "bone vitamin", but it is involved in the regulation of cell proliferation and differentiation, inflammation, immune system and endocrine system, including RAS, insulin resistance and lipid metabolism. | en_US |
| dc.identifier.citation | Р. Михайлов, Д. Стоева и Б. Пенчева. Витамин D – метаболизъм и биологични ефекти - Медицински преглед, 51, 2015, № 5, 20-26. | en_US |
| dc.identifier.issn | 1312-2193 | |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/1331 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.publisher | Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia | en_US |
| dc.subject | витамин D, калцидиол, калцитриол, витамин D-рецептор, витамин D- свързващ протеин | en_US |
| dc.subject | vitamin D, calcidiol, calcitriol, vitamin D receptor, vitamin D binding protein | en_US |
| dc.title | Витамин D – метаболизъм и биологични ефекти | en_US |
| dc.title.alternative | Vitamin D: metabolism and biological effects | en_US |