Значение на интерканиновото разстояние за стабилността на ортодонтското лечение
thumbnail.default.placeholder
Дата
2018-04-25
Автори
Андреева-Гургуриева/Andreeva-Gurgurieva, Лаура Стефанова/Laura Stefanova
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Резюме
НАУЧНИ ХИПОТЕЗИ ***
Отговорите на поставените по-горе въпроси ни дават възможност да обосновем следните научни хипотези:
Научна хипотеза 1: интерканиновото разстояние се увели-чава в края на ортодонтското лечение в сравнение с началото и в двете челюсти. След края на ретенционната фаза от 2 до 5 г. има промяна на интерканиновото разстояние, като то намалява в долната челюст. В периода на късното постретенционно наблю-дение над 5 г. след края на ретенцията на ортодонтското лечение има стабилизиране. В различните видове съзъбия има различна степен на динамика на интерканиновото разстояние.
Научна хипотеза 2: съществува ли параметър в зъбната дъга, според който може да се прогнозира колко трябва да е интерканиновото разстояние, за да са правилно подредени зъбните дъги и да останат стабилни.
Ширината на интерканиновото разстояние на пациенти с нормални зъби дъги, без ортодонтско лечение е най-стабилна в стадий „млад възрастен”. Нашият дългогодишен клиничен опит показва, че параметрите на зъбната дъга са най-стабилни в периода на „млад възрастен”.
Основанията да бъде избрана контролна група от лица в стадий „млад възрастен”1 са:
1. Съзъбието, развитието и растежът са завършени.
2. Лицето е здраво, без налични патологични промени на костта и вероятно в следващите поне две десетилетия това съотношение се запазва ***** ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***
ЦЕЛТА на настоящия научен труд е да се определи опти-малното интерканиново разстояние за осигуряване на дългосроч-на стабилност на горната и долна зъбна дъга след ортодонтско лечение и ретенция.
За изпълнение на целта си поставихме следните ЗАДАЧИ:
1. Да се установи промяната на интерканиновото разстояние преди и след ортодонтското лечение с фиксирана техника.
2. Да се проследи промяната на интерканиновото разстоя-ние от 2 до 5 години след завършване на ретенционния период на ортодонтското лечение – ранен постретенционен период.
3. Да се проследи промяната на интерканиновото разстоя-ние повече от 5 години след завършване на ретенционния период на ортодонтското лечение – късен постретенционен период.
4. Да се проследи динамиката на интерканиновото раз-стояние според вида на съзъбието.
5. Да се изследва интерканиновото разстояние на правил-но подредени зъбни дъги на лица в етап „млад възрастен” с интактно съзъбие, без проведено ортодонтско лечение.
6. Да се изведе зависимост между оптималната интерка-нинова ширина и ширината на инцизивите в горна и долна челюст, за да се запази стабилно интерканиновото разстояние.
7. Верификация на резултатите от изследванията на дългосрочно проследените пациенти спрямо изведените норми на интерканиновото разстояние. Полигон на стабилност.
Описание
Дисертационен труд за придобиване на научната степен „доктор на науките”; Научна специалност
Протетична дентална медицина
Рецензенти
Проф. д-р Андон Димитров Филчев, дмн,
Проф. д-р Валентин Йорданов Мутафчиев, дм,
Проф. д-р Вера Борисова Крумова, дм; МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ
ФАКУЛТЕТ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА
КАТЕДРА „ОРТОДОНТИЯ“; София, 2017 г.