Нарушения на проксималната бедрена физа
thumbnail.default.placeholder
Дата
2015-07-22
Автори
Георгиев/Georgiev, Христо Димитров/Christo Dimitrov
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Резюме
І.УВОД *****
Проксималната бедрена физа представлява високо специализирана хрущялна структура, съществуваща през целия ембрионален период, детството и пубертета до завършването на растежа. Свързващ бедрената глава и шийка, този не надхвърлящ няколко сантиметра сегмент, осигурява стабилността на епифизата и резистентноста й към режещите сили упражнявани върху нея. Тя има значение за правилния центраж и физиологичната биомеханика на тазобедрената става. Проксималната бедрена физа (ПБФ) осигурява и приблизително 30% от надлъжния растеж на фемура. През 1727 г. S. Hales пръв доказва експериментално, че дългите тръбести кости растат само в краищата си. Първото анатомично описание на епифизарната плочка прави H Müller в 1848 г. J.Trueta публикува през 1953 г. подробните изследвания на кръвоснабдяването на проксималните бедрена епифиза и растежна плочка. Терминът физа (physis) се въвежда от P.Rubin (1964 г.) от старогръцката дума φύσιν. Взаимстван е от Омир, който в „Одисея” с тази дума описва вътрешната възможност за растеж на отделните видове растения. P.Rubin смята че термините епифизарна плочка и епифизарна растежна плочка са объркващи по отношение посоката на нарастване на костта. По-правилно е наименованието физарен комплекс (рhyseal segment), но това е граматически неправилно смесване на гръцки и латински език. Ние също приемаме термина „проксимална бедрена физа”, като най-точен от анатомична гледна точка, но използваме в настоящата работа и останалите термини, приемайки тяхната идентичност. Нарушенията на проксималната бедрена физа (НПБФ) са генетично обусловени, тератогенни или с неизяснена предполагаема наследственост, в резултат на нарушено артериално хранене, септичен процес, ятрогенно предизвикани и травматични. Патологичният процес може да засегне само физата, но много по-често е увреден целия проксимален бедрен епифизарен комплекс, както и други растежни зони и епифизи. Настъпилите патологични промени водят до нарушен растеж на проксималния фемур, до варусна и ретроверзна дислокация на епифизата, до латерална екструзия на осификационното ядро, до развитие на coxa magna, coxa plana и др. Неправилно или не навреме диагностицирани и лекувани описаните нарушения водят до значителни, ранни ограничения в движенията на ставата с развитие на ранен фемуроацетабуларен импинджмент и остеоартрозни промени. Всички тези факти определят НПБФ като един от медико-социалните проблеми по време на детството и пубертета, изискващ разработването на протокол за ранна диагностика и индикации за адекватна съвременна терапия. В България до сега проблемът не е разработван в такъв формат. ***** ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***** ЦЕЛ: Изготвяне на диагностично-терапевтичен протокол при нарушения на проксималната бедрена физа при деца и подрастващи. ***** ЗАДАЧИ:
1. Проучване и критичен анализ на възможностите на съвременната педиатрична ортопедия при НПБФ.
2. Прилагане на хирургично лечение при достатъчен брой пациенти с НПБФ, като се внедрят нови за страната оперативни техники.
3. Избор на оперативна техника за валгизиращи проксимални бедрени остеотомии при деца и подрастващи.
4. Избор на оперативна техника при висок стоеж на trochanter major при деца и подрастващи.
5. Анализ на получените резултати при прилагане на хирургична дислокация на тазобедрената става, редуциращи бедрената глава остеотомии и субкапитална остеотомия по Ganz.
6. Анализ на късните резултати при лечение на coxa vara adolescentium в светлината на теорията за фемуроацетабуларния импинджмент.
Описание
ДИСЕРТАЦИЯ
за присъждане на научна степен
“Доктор на науките”
С о ф и я
2014
Ключови думи
coxa vara adolescentium; Бедерна физа--хирургия; Тазобедрена става -- хирургия; Подрастващи , Coxa Vara -- surgery; Femur -- surgery; Hip Joint--surgery; Osteotomy--methods; Adolescent