Витамин Д и бъбречна транплантация
Зареждане...
Дата
2015-07-22
Автори
Филипов, Жан Жанов // Filipov, Jan Janov
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Резюме
УВОД: Витамин Д (ВД) и метаболитe му представляват хормони и хормонни прекурсори, които се синтезират ендогенно – в кожата или се приемат от околната среда. Под влияние на ултравиолето-вите лъчи от слънцето 7-дехидроксихолестерол (провитамин Д) се трансформира в дермиса до превитамин Д, който под влияние на телесната температура изомеризира до ВД3 (холекалциферол). Освен синтез в кожата, ВД се набавя и с храненето, като хранителният прием отговаря за около 10% от общото количество витамин Д в организма. Източник на витамин Д2 (ергокалцифе-рол, ВД2) са предимно растителни продукти, докато на витамин Д3 – животински продукти – млечни храни, рибно масло, яйчен жълтък. Метаболитите на ВД2 и ВД3 са с еквивалентна биологична активност и ефективност. ВД е липофилна субстанция и след образуването в кожата или чревната резорбция попада в кръвообращението свързана с витамин Д – свързващ протеин (ВДСП), който пренася ВД до черният дроб, където под влияние на ензима 25 – хидроксилаза (CYP27A1) се трансформира до 25-хидроксивитамин Д (калцидиол, 25ВД). ВДСП пренася всички метаболити на ВД, но най – висок афинитет има към 25ВД. Основна роля на ВДСП е да поддържа стабилни резерви на ВД в организма. Следващата стъпка в активирането на ВД е хидроксилиране от ензима 1α – хидроксилаза (CYP27B1) до 1,25 дихидроксивитамин Д (калцитриол, 1,25ВД), който представлява активният метаболит. Това става основно в тубулните клетки на бъбреците, но още и в клетки на плацентата, паращитовидни клетки, макрофаги, кардиомиоцити, грануломатозни клетки при саркоидоза, туберкулоза. Инактивацията на калцитриол става с допълнително хидроксилиране чрез ензима 24-хидроксилаза, който се локализира в редица тъкани. 1,25 ВД осъществява своите ефекти чрез свързване с рецептора за ВД (ВДР), който представлява ядрен рецептор, принадлежащ на семейството на ядрени рецептори, към които се включват още рецепторът за ретиноева киселина, рецепторът за тиреоиден хормон и др. Комплексът ВД – ВДР образува хетеродимер с рецептора за ретиноид Х, който се свърз-ва с определени ДНК последователности, което води до експресия на таргентни гени. Активирането на ВДР може да доведе до потискане на гени чрез потискане на генна експресия или синтез на белтъци потискащи транскрипцията. ВДР е широко разпространен в тялото. Взаимодействието на 1,25ВД с ВДР е най-добре проучен по отношение на калциево-фосфорната обмяна. 1,25ВД стимулира синтеза на калбиндин 9К, както и на интестинални калциеви транспортери, увеличавайки калциевата абсорбция в тънки черва. Активирането на ВДР води до директно активиране на гени в остеобластите и активиране и диференциране на остеокластите, а също така и потискане синтеза на паратхормон (ПТХ) в паращитовидните жлези. С оглед на разпространението на ВДР в клетки от цялото тяло ВД има и допълнителни свойства като ренопротекция, потискане на РААС, имуномодулация, подобряване контрола на захарен диабет, противотуморна активност и др. В редица тъкани е налице небъбречна 1α хидроксилаза. Това е в основата на паракринните ефекти на 25ВД и 1,25ВД. Описаните по-горе данни правят оценката на ВД статуса от важно значение при пациентите с БТ. До момента няма рандомизирани клинични проучвания при бъбречнотрансплантирани, по отношение плейотропните ефекти на ВД, адекватността на ВД суплементацията върху крайни резултати, освен костно здраве, както и няма яснота за нужните целеви стойности за нивото на 25ВД за проявяване на плейотропните му ефекти. В настоящият труд се описва честотата на ВД недостатъчност при пациенти с БТ, посочват фактори влияещи на нивото на ВД в тази популация от болни, което се провежда за първи път в България. По този начин се изолират рискови групи бъбречнотрансплантирани. В допълнение се разглеждат плейотропните ефекти на ВД, като се открива се възможност за подобряване на резултатите след БТ чрез адекватна ВД суплементация.
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
ЦЕЛ
Цел на настоящата работа е оценка на ВД статуса при пациенти с бъбречна трансплантация в България, откриване на факторите, влияещи върху нивото на 25ВД в тази популация и установяване на плейотропни ефекти на ВД.
ЗАДАЧИ
Поставени бяха следните задачи :
1. Оценка честотата на ВД недостатъчността при пациенти с БТ.
2. Откриване на факторите, влияещи на нивото на 25ВД.
3. Описване на сезонните промени в 25ВД при бъбречнотрансплантирани.
4. Доказване влиянието на имуносупресорите върху ВД статуса.
5. Доказване влиянието на ЗД и гликемичният контрол върху нивото на 25ВД.
6. Оценка влиянието на 25ВД върху протеинурията след БТ.
7. Оценка влиянието на 25ВД върху други заболявания при пациенти с БТ (неоплазии, реакция на отхвърляне, хронични уроинфекции.
Описание
Дисертация за присъждане на научна степен "Доктор" София, 2014
Ключови думи
витамин D; бъбреци - трансплантация; бъбреци - болести; трансплантация // , vitamin D; kidney transplantation; transplantation; kidney diseases