Имуногенетични проучвания при системен лупус еритематозус и дерматомиозит
| dc.contributor.author | Христова, Мария Христова // Hristova, Maria Hristova | |
| dc.date.accessioned | 2016-05-26T10:51:22Z | |
| dc.date.available | 2016-05-26T10:51:22Z | |
| dc.date.issued | 2016-05-26 | |
| dc.description | Дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен "Доктор" /CD/ / Мария Христова Христова . - София, 2014 . - 169 с. + Автореферат /CD/; Докторска програма „Имунология”. Научно жури в състав: 1. Проф. Марта Петрова Николова, д.м.н., МУ – София, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология, (вътрешен член и научен ръководител) 2. Проф. д-р Елисавета Йорданова Наумова-Григорова, д.м.н., МУ – София, Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология (вътрешен член) 3. Доц. д-р Дора Николаева Попова, д.м., Военномедицинска академия, Отделение по клинична имунология, (външен член) 4. Доц. д-р Стоянка Георгиева Владева, д.м., Тракийски Университет – Стара Загора, Катедра по пропедевтика на вътрешни болести, (външен член) 5. Доц. д-р Ирена Манолова Манолова, д.м., Лаборатория по имунология, Тракийски Университет – Стара Загора, (външен член) | en_US |
| dc.description.abstract | ОБОБЩЕНИЕ В настоящата работа за пръв път в България беше проучено генетичното влияние на локуси, кодиращи фактори от три основни системи, за които се счита, че участват в патогенезата на автоимунните болести – цитокини, хормони и система на комплемента. За целта бяха изследвани 18 единични нуклеотидни полиморфизмa. Част от получените резултати имат фундаментален характер. За първи път в световен мащаб беше определена ролята на полиморфизми в цитокиновите гени IL-6, IL-10 и в гена за ER-α за предразположеността към развитие на ДМ, както и значението на полиморфизми в гените TNFА, IL-6 и MBL2 сред български пациенти със СЛЕ. Участието на цитокините за развитието на автоимунните болести е безспорно и се потвърждава и от настоящото проучване. Установено беше, че алелите TNFA -1031C и IL-6 -174G са рискови за развитието на СЛЕ (лупус нефрит), а IL-10 3575T алелът е предразполагащ фактор при ДМ. Подобни резултати показват, че при автоимунните болести терапевтична мишена са различни цитокини. От друга страна установените клинични асоциации между високо продуциращия генотип -308GA и артритни прояви при СЛЕ поставят въпроса за индивидуално-ориентирана терапия на базата на генетичния профил на изследвания индивид. Предвид значителните популационни различия в разпределението на „сектреторните хаплотипи” в MBL2 гена и липсата на данни за българската популация, настоящото проучване допринася за обогатяване на популационните база данни. При изследване на влиянието на нуклеотидните полиморфизми върху продукцията на MBL сред българи се установи значима роля на промоторни полиморфизми. Генотипите -550HH, -550HL, 550LL корелират добре с високи, средни и ниски нива на белтъка, а -221YY и -221YX съответно с високи и ниски нива. За структурните полиморфизми се отчете по-слаб ефект на въздействие, като сред тях най-силен ефект показа 54В алелът. Установено беше, че поради различния принос на структурните полиморфизми за секрецията на MBL, те не трябва да бъдат разглеждани като общ показател “O”, а всеки от тях да бъде анализиран поотделно. Изследванията до момента дават основание да се приеме, че полиморфизмите в MBL2 гена имат значение не толкова за възникването на автоимунната болест, колкото за нейната клинична изява. Алелът -550L показа асоциация с ЕМГ находката при ДМ, а 54АВ генотипът - с кожните прояви при СЛЕ. Безспорно женският пол е един от значимите фактори за развитие на СЛЕ и ДМ. В повечето от проучванията, които имат за цел изясняване ролята на естрогена и естрогеновия рецептор в патогенезата на СЛЕ, са използвани животински модели. Настоящото изследване допринася за обогатяване данните за ролята на PvuII р/P и XbaI x/X полиморфизмите при СЛЕ и поставя началото на проучванията върху локуса на естрогенов рецептор алфа при ДМ. Въпреки че не беше установена асоциация между посочените полиморфзими и изследваните заболявания, Х и P алелите показаха модулиращи ефекти по отношение на фоточувствителността и хематологичните показатели. Тъй като генът за ER-α (ESR1) е силно полиморфен, а е слабо проучен, той продължава да бъде фокус на внимание, както и всички останали гени, кодиращи протеини от сигналната каскада на естрогеновия път. | en_US |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/1024 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.subject | имунна система - болести; автоимунни болести; кожни болести; опорно-двигателен апарат - болести; системен лупус еритематозус - имунология; системен лупус еритематозус - генетика; дерматомиозит; дерматомиозит - имунология; дерматомиозит - генетика; системен лупус еритематозус; имуногенетика // | en_US |
| dc.subject | immune system diseases; autoimmune diseases; skin diseases; musculoskeletal diseases; systemic lupus erythematosus; systemic lupus erythematosus - genetics; systemic lupus erythematosus - immunology; dermatomyositis; dermatomyositis - immunology; dermatomyositis - genetics; immunogenetics | en_US |
| dc.title | Имуногенетични проучвания при системен лупус еритематозус и дерматомиозит | en_US |
| dc.type | Thesis | en_US |
Файлове
License bundle
1 - 1 от 1
Зареждане...
- Име:
- license.txt
- Размер:
- 1.71 KB
- Формат:
- Item-specific license agreed upon to submission
- Описание: