Съвременни концепции за лечение на перфорациите и руптури на хранопровода: двадесетгодишен български опит
| dc.contributor.author | Цеков/Tsekov, Х./Ch. | |
| dc.contributor.author | Лукова/Loukova, А./A. | |
| dc.contributor.author | Ванев/Vanev, Ю./Ju. | |
| dc.contributor.author | Петров/Petrov, К./K. | |
| dc.contributor.author | Свиленов/Svilenov, Л./L. | |
| dc.contributor.author | Костов/Kostov, К./K. | |
| dc.contributor.author | Червеняков/Cherveniakov, А./A. | |
| dc.date.accessioned | 2017-08-17T08:11:38Z | |
| dc.date.available | 2017-08-17T08:11:38Z | |
| dc.date.issued | 2015-06 | |
| dc.description | Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Христо Цеков, дм, Трета хирургична клиника, УМБАЛСМ „Пирогов”, ул. "Ген. Е. И. Тотлебен" № 21, 1606 София. ***** Address for correspondence: Assoc. Prof. Hristo Tsekov, MD, Third Surgical Clinic, UMHATEM “Pirogov”, 21 General E. I. Totleben St., Bg - 1606 Sofia | en_US |
| dc.description.abstract | Резюме. Перфорациите и руптурите на хранопровода (ПРХ) остават сложен клиничен проблем. Проведено бе ретрос- пективно изследване на пациенти с ПРХ, които са приемани и лекувани в Хирургичния комплекс на УМБАЛСМ ”Н. И. Пирогов” от 1993 до 2013 г. За определяне на факторите, оказващи статистически значим ефект върху смъртността, бе използван еднофакторен или многофакторен логистичен регресионен анализ. Включени бяха 54 пациенти; 11 с цервикални, 40 с то- ракални и 3-ма с абдоминални перфорации. 51% от всички перфорации бяха ятрогенни, а 33% – спонтанни. Логистичният многофакторен регресионен анализ установи, че пациентите с предоперативна дихателна недостатъчност, изискващи механична вентилация, имат най-голям относителен риск от смъртност – 32.4 (95% доверителен интервал [ДИ] от 3.1 до 272.0), следвани от пациентите с перфорации в резултат на злокачествено заболяване – 20.2 (95% ДИ от 5.4 до 115.6), пациентите с коморбиден индекс на Чарлсон от 7.1 или по-голям – 19.6 (95% ДИ от 4.8 до 84.9), пациентите с белодробни съпътстващи заболявания – 13.9 (95% ДИ от 2.9 до 97.4), и пациентите със сепсис – 3.1 (95% ДИ от 1.0 до 10.1). Времето на изчакване, надвишаващо 24 часа, не бе свързано с повишен риск от смъртност (р = 0.52). Перфорациите в резултат на злокачествени заболявания, сепсисът, механичната вентилация в момента на поставяне на диагнозата, по-големият цялос- тен товар на съпътстващите заболявания и белодробните съпътстващи заболявания показват значително въздействие върху общата преживяемост. Времето до започване на лечението не е толкова важно. Опит за възстановяване на чревната непрекъснатост или чрез първична пластика, или чрез ексцизия и реанастомоза може да бъде направен дори при пациенти с по-дълъг период между перфорацията и лечението при прилични нива на заболяемост и смъртност. ***** Summary. Perforation of the oesophagus remains a challenging clinical problem. A retrospective review was performed of patients diagnosed with an oesophageal perforation admitted to the Pirogov Hospital – Sofi a from 1993 to 2013. Univariate and multivariate logistic regression was used to determine which factors had a statistically signifi cant effect on mortality. There were 54 patients; 11 with cervical, 40 with thoracic, and 3 with abdominal perforations. Fifty one percent of all the perforations were iatrogenic and 33% were spontaneous. Multivariate logistic regression analysis revealed that patients with preoperative respiratory failure requiring mechanical ventilation had a mortality odds ratio of 32.4 (95% confi dence interval [CI] 3.1 to 272.0), followed by malignant perforations with 20.2 (95% CI 5.4 to 115.6), a Charleston comorbidity index of 7.1or greater with 19.6 (95% CI 4.8 to 84.9), the presence of a pulmonary comorbidity with 13.9 (95% CI 2.9 to 97.4), and sepsis with 3.1 (95% CI 1.0 to 10.1). A wait time of greater than 24 hours was not associated with an increased risk of mortality (p = 0.52). Malignant perforations, sepsis, mechanical ventilation at presentation, a higher overall burden of comorbidity, and a pulmonary comorbidity have a signifi cant impact on the overall survival. Time to treatmentis not as important. Restoration of intestinal continuity, either by primary repair or by excision and reanastomosis can be attempted even in patients with a greater time from perforation to treatment with respectable morbidity and mortality rates. | en_US |
| dc.identifier.citation | Х. Цеков, А. Лукова, Ю. Ванев, К. Петров, Л. Свиленов, К. Костов и А. Червеняков. Съвременни концепции за лечение на перфорациите и руптури на хранопровода: двадесетгодишен български опит - БМЖ, 9, 2015, № 2, 48-56. | en_US |
| dc.identifier.issn | 1313-1516 | |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/1277 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.publisher | Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia | en_US |
| dc.subject | хранопровод, перфорация, руптура, лечение | en_US |
| dc.subject | oesophagus, perforation, rupture, treatment | en_US |
| dc.title | Съвременни концепции за лечение на перфорациите и руптури на хранопровода: двадесетгодишен български опит | en_US |
| dc.title.alternative | Current concepts in the management of esophageal perforations: a twenty year bulgarian experience | en_US |
| dc.type | Article | en_US |