Психоаналитична психотерапия при случаи на донорство на органи
| dc.contributor.author | Крумова-Пешева/Krumova-Pesheva, Р./R. | |
| dc.contributor.author | Пешев/Peshev, Х./H. | |
| dc.contributor.author | Пъшев/Pashev, В./V. | |
| dc.date.accessioned | 2017-09-04T09:18:44Z | |
| dc.date.available | 2017-09-04T09:18:44Z | |
| dc.date.issued | 2015-09 | |
| dc.description | Адрес за кореспонденция: Румяна Кирилова Крумова-Пешева, д. пс. – психолог-психотерапевт; Университетска болница „Лозенец”, ул. „Козяк“ № 1, 1407 София GSM 0887 23 99 27, e-mail: rutsi@abv.bg | en_US |
| dc.description.abstract | Резюме. Донорството на органи е една от актуалните теми през последните години в медицинската практика в България. Поставя множество въпроси от здравно, юридическо, философско, религиозно, етично и психологично естество. Важен акцент е мотивацията в нейните рационални и емоционални аспекти, както и вземането на решение за даряване. В психотерапевтичната практика с донори след трансплантационната процедура се наблюдават редица особености като много интензивна емоционална динамика в продължителни периоди, високо равнище на сигнална тревожност, травматични характеристики по повод самите донорски ситуации. Нашият опит се основава на психоаналитичната психотерапия, провеждана при случаи на даряване на органи за чернодробна и бъбречна трансплантация, реализирани в периода 2004-2014 г. в Университетска болница „Лозенец“. Психотерапевтичният ангажимент към донорите се осъществява 2 или 3 години след провеждането на оперативната интервенция. Дарителският акт се превръща в специален акцент на целия психичен живот на пациента, както и на неговата семейна динамика. Провокира активизиране на вътрешната и интерперсоналната конфликтност. ***** Summary. Organ donation has become a major issue for the medical practice in Bulgaria during the past years. It raises many questions of health, legal, philosophical, religious, ethical and psychological character. An emphasis is the motivation, its rational and emotional aspects and the decision for donation. During psychotherapy with donors, after transplantation, a number of patterns, such as very intense emotional dynamics over long periods of time, a high level of signal anxiety and traumatic characteristics related to the donor situations are observed. Our experience is based on the psychoanalytical psychotherapy in cases of liver and renal donors, during the period between 2004-2014 years in the University Hospital Lozenets. The psychotherapy is conducted 2-3 years after the transplantation. The act of donation takes very important part in the psychic life of the patient and in the dynamics in his family. It provokes the internal and external conflicts. | en_US |
| dc.identifier.citation | Р. Крумова-Пешева, Х. Пешев и В. Пъшев. Психоаналитична психотерапия при случаи на донорство на органи - Неврология и психиатрия, 46, 2015, № 2, 3-9. | en_US |
| dc.identifier.issn | 1311-6584 | |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/1286 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.publisher | Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia | en_US |
| dc.subject | психоаналитична психотерапия, донорство | en_US |
| dc.subject | psychoanalytical psychotherapy, donation | en_US |
| dc.title | Психоаналитична психотерапия при случаи на донорство на органи | en_US |
| dc.title.alternative | Psychoanalitical psychotherapy of patients with organ transplantation | en_US |
| dc.type | Article | en_US |