Лактоферин в клиничната практика
thumbnail.default.placeholder
Дата
2014-05
Автори
Николова/Nikolova, М./M.
Николов/Nikolov, П./P.
Балева/Baleva, М./M.
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Централна медицинска библиотека - МУ София / Central medical Library - MU Sofia
Резюме
ВЪВЕДЕНИЕ *****
Лактоферинът (лактотрансферин) представлява гликопротеин, причисляван към семейство‐
то на трансферините, които са способни да свързват и транспортират ферийони (Fe3+) [2, 7, 9]. Изолиран е за първи път през 1939 г. от Соренсен и Соренсен [9], а през 1960 г. е определен от три независими лаборатории за
основния желязо‐свързващ протеин в човешкото мляко [2, 7,12]. Впоследствие е доказан в
секретите на екзокринните жлези и в специфични гранули на неутрофили. Основният източник на лактоферин в плазмата е
дегранулацията на неутрофилите [2, 12]. Поради покачване на нивата му в хода на възпалителни реакции (както в периферната
кръв, така и в огнището на възпаление) много автори го класифицират и като острофазов бел‐
тък. Лактоферинът притежава голям брой биологични функции, свързани с желязосвързващите му свойства, антимикробно
и антипаразитно действие, участие в острата фаза на възпалението, неутрализиране на кислородните радикали, повлиява клетъчния растеж и диференциация и др. [2‐6, 8, 10‐12].
Описание
Проф. Марта Балева, Клиника по клинична имунология, УМБАЛ „Александровска”, ул. „Св. Г. Софийски” № 1, PO Box 45, 1431 София, e-mail: marta_baleva@yahoo.com
Ключови думи
Цитирания
М. Николова, П. Николов и М. Балева. Лактоферин в клиничната практика - Медицински преглед, 50, 2014, № 3, 65-68.