Определяне на референтни граници на хепсидин за българското население и проучване на клиничното му значение при различни патологични състояния
thumbnail.default.placeholder
Дата
2015-07-22
Автори
Манолов/Manolov, Виктор Емануилов/Viktor Emanuilov
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Резюме
I. Въведение
Микроелементите са химични елементи, които се съдържат в организмите в хилядни части от процента (желязо, мед, цинк, молибден, бром, флуор, йод и др.). Те са необходими за нормалната жизнена дейност. Влизат в състава на ензими, витамини, хормони. Влияят на растежа, размножаването и кръвообразуването. Недостигът или излишъкът им води до нарушения в обмяната на веществата.
Потребността на човек от желязо на 1 kg тегло е: деца — 0,6 mg, възрастни — 0,1 mg и бременни — 0,3 mg желязо на денонощие. Като правило, желязото, което приемаме с храната, е напълно достатъчно, но в някои случаи като (анемия, донорство на кръв) е необходимо да се приемат желязосъдържащи хранителни добавки.
Предозирането с желязо вреди на организма. Неговата способност да отдава и приема електрони означава, че ако е свободно желязо в клетката, то може да катализира превръщането на водороден пероксид в свободни радикали. Свободните радикали могат да причинят увреждане на голямото разнообразие от клетъчни структури, и в крайна сметка убиват клетката. За да се предотврати това, всички форми на живот, които използват желязо свързват железните атоми с протеини. Това позволява на клетките да използват предимствата на желязо, но също така да ограничат неговата възможност за увреждане на организма. Хората и повечето бактерии използват различни варианти за извършване на окислително-редукционни реакции и електрон-транспортни процеси. Те са необходими за окислително фосфорилиране. Този процес е основният източник на енергия за човешките клетки; без него, повечето видове клетки ще умрат.
Както повечето минерални хранителни вещества, по-голямата част от желязото се абсорбира в дванадесетопръстника от ентероцити на лигавицата. Тези клетки имат специални молекули, които им позволяват да придвижват желязото в организма. За да се абсорбира, съдържанието на желязо трябва да бъде като част от протеин (хемов протеин) или във феро Fe2+ форма. Фериредуктазен ензим в апикалната част на ентероцита, дуоденална цитохромоксидаза b (Dcytb) редуцира фери Fe3+ формата до феро Fe2+ форма. Протеин, наречен дивалентен метален транспортер 1 (DMT1), отговорен за транспорта на всички дивалентни метали в организма, транспортира и желязото през клетъчната мембрана на ентероцита в клетката. Организмът регулира нивата на желязо чрез регулиране на всяка от тези стъпки. Например, клетките произвеждат повече Dcytb, DMT1 и феропортин в отговор на желязо-дефицитна анемия. Скоростта на абсорбция на желязо в човешкия организъм зависи от различни взаимосвързани фактори, включително нивата на общото желязо в депата, степента, активността на еритропоезата, концентрацията на хемоглобина и съдържанието на кислород в кръвта. Организмът усвоява по-малко желязо по време на възпаление. Последните открития показват, че хепсидинът регулира феропортиновата функция и е отговорен за синдрома на анемия при хронична болест.
През последните години е установен пептидът, регулиращ обмяната на желязо в организма. Хепсидинът е 25-аминокиселинен протеин, секретиран от хепатоцитите. Контролът на неговата секреция се осъществява чрез четири механизма – ниво на желязо, актвност на еритропоеза, генетични механизми, възпаление. Своята функция хепсидинът осъществява чрез взаимодействие с единствения познат вътреклетъчен експортер на желязото – феропортина на ниво хепатоцит, макрофаг и дуоденален ентероцит. ***** II. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ: ***
ЦEЛТА на настоящата работа е определяне референтните граници на хепсидин в кръвен серум при репрезентативни групи клинично здрави лица от българска националност и проучване на неговото диагностично значение при различни патологични състояния.
За осъществяване на тази цел бяха набелязани следните ЗАДАЧИ:
1) Валидиране на ELISA метод за количествено определяне на серумен хепсидин.
2) Определяне границите на референтната област на изследвания показател в кръвен серум при репрезентативна група клинично здрави лица от двата пола от българска националност.
a. Проучване влиянието на пола и възрастта върху концентрацията на изследвания хепсидин в кръвен серум.
b. Проучване влиянието на менструалния цикъл при жени върху концентрацията на изследвания хепсидин в кръвен серум.
3) Проучване на информативното съдържание на изследвания хепсидин при следните нозологични единици:
a. Хронично бъбречно заболяване, стадий V, на хемодиализа;
b. Хронично бъбречно заболяване, стадии II до IV, без диализа;
c. Ревматоиден артрит;
d. β-таласемия майор;
e. Желязо-дефицитна анемия.
4) Проучване на диагностичното значение на изследвания хепсидин при пациенти с ревматоиден артрит.
5) Определяне на диагностичната специфичност и чувствителност на хепсидин чрез построяване на ROC криви.
Описание
дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „Доктор‖
докторска програма Клинична лаборатория ***** Научен ръководител:
Доц. Д-р Милена Велизарова, дм *****
Официални рецензенти:
Проф. Д-р Иванка Димитрова Паскалева, дмн;
Проф. Д-р Тодорка Здравкова Цветкова, дмн ***
София, 2015 година