Определяне на референтни граници на хепсидин за българското население и проучване на клиничното му значение при различни патологични състояния
| dc.contributor.author | Манолов/Manolov, Виктор Емануилов/Viktor Emanuilov | |
| dc.date.accessioned | 2015-07-22T13:07:10Z | |
| dc.date.available | 2015-07-22T13:07:10Z | |
| dc.date.issued | 2015-07-22 | |
| dc.description | дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „Доктор‖ докторска програма Клинична лаборатория ***** Научен ръководител: Доц. Д-р Милена Велизарова, дм ***** Официални рецензенти: Проф. Д-р Иванка Димитрова Паскалева, дмн; Проф. Д-р Тодорка Здравкова Цветкова, дмн *** София, 2015 година | en_US |
| dc.description.abstract | I. Въведение Микроелементите са химични елементи, които се съдържат в организмите в хилядни части от процента (желязо, мед, цинк, молибден, бром, флуор, йод и др.). Те са необходими за нормалната жизнена дейност. Влизат в състава на ензими, витамини, хормони. Влияят на растежа, размножаването и кръвообразуването. Недостигът или излишъкът им води до нарушения в обмяната на веществата. Потребността на човек от желязо на 1 kg тегло е: деца — 0,6 mg, възрастни — 0,1 mg и бременни — 0,3 mg желязо на денонощие. Като правило, желязото, което приемаме с храната, е напълно достатъчно, но в някои случаи като (анемия, донорство на кръв) е необходимо да се приемат желязосъдържащи хранителни добавки. Предозирането с желязо вреди на организма. Неговата способност да отдава и приема електрони означава, че ако е свободно желязо в клетката, то може да катализира превръщането на водороден пероксид в свободни радикали. Свободните радикали могат да причинят увреждане на голямото разнообразие от клетъчни структури, и в крайна сметка убиват клетката. За да се предотврати това, всички форми на живот, които използват желязо свързват железните атоми с протеини. Това позволява на клетките да използват предимствата на желязо, но също така да ограничат неговата възможност за увреждане на организма. Хората и повечето бактерии използват различни варианти за извършване на окислително-редукционни реакции и електрон-транспортни процеси. Те са необходими за окислително фосфорилиране. Този процес е основният източник на енергия за човешките клетки; без него, повечето видове клетки ще умрат. Както повечето минерални хранителни вещества, по-голямата част от желязото се абсорбира в дванадесетопръстника от ентероцити на лигавицата. Тези клетки имат специални молекули, които им позволяват да придвижват желязото в организма. За да се абсорбира, съдържанието на желязо трябва да бъде като част от протеин (хемов протеин) или във феро Fe2+ форма. Фериредуктазен ензим в апикалната част на ентероцита, дуоденална цитохромоксидаза b (Dcytb) редуцира фери Fe3+ формата до феро Fe2+ форма. Протеин, наречен дивалентен метален транспортер 1 (DMT1), отговорен за транспорта на всички дивалентни метали в организма, транспортира и желязото през клетъчната мембрана на ентероцита в клетката. Организмът регулира нивата на желязо чрез регулиране на всяка от тези стъпки. Например, клетките произвеждат повече Dcytb, DMT1 и феропортин в отговор на желязо-дефицитна анемия. Скоростта на абсорбция на желязо в човешкия организъм зависи от различни взаимосвързани фактори, включително нивата на общото желязо в депата, степента, активността на еритропоезата, концентрацията на хемоглобина и съдържанието на кислород в кръвта. Организмът усвоява по-малко желязо по време на възпаление. Последните открития показват, че хепсидинът регулира феропортиновата функция и е отговорен за синдрома на анемия при хронична болест. През последните години е установен пептидът, регулиращ обмяната на желязо в организма. Хепсидинът е 25-аминокиселинен протеин, секретиран от хепатоцитите. Контролът на неговата секреция се осъществява чрез четири механизма – ниво на желязо, актвност на еритропоеза, генетични механизми, възпаление. Своята функция хепсидинът осъществява чрез взаимодействие с единствения познат вътреклетъчен експортер на желязото – феропортина на ниво хепатоцит, макрофаг и дуоденален ентероцит. ***** II. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ: *** ЦEЛТА на настоящата работа е определяне референтните граници на хепсидин в кръвен серум при репрезентативни групи клинично здрави лица от българска националност и проучване на неговото диагностично значение при различни патологични състояния. За осъществяване на тази цел бяха набелязани следните ЗАДАЧИ: 1) Валидиране на ELISA метод за количествено определяне на серумен хепсидин. 2) Определяне границите на референтната област на изследвания показател в кръвен серум при репрезентативна група клинично здрави лица от двата пола от българска националност. a. Проучване влиянието на пола и възрастта върху концентрацията на изследвания хепсидин в кръвен серум. b. Проучване влиянието на менструалния цикъл при жени върху концентрацията на изследвания хепсидин в кръвен серум. 3) Проучване на информативното съдържание на изследвания хепсидин при следните нозологични единици: a. Хронично бъбречно заболяване, стадий V, на хемодиализа; b. Хронично бъбречно заболяване, стадии II до IV, без диализа; c. Ревматоиден артрит; d. β-таласемия майор; e. Желязо-дефицитна анемия. 4) Проучване на диагностичното значение на изследвания хепсидин при пациенти с ревматоиден артрит. 5) Определяне на диагностичната специфичност и чувствителност на хепсидин чрез построяване на ROC криви. | en_US |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/715 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.title | Определяне на референтни граници на хепсидин за българското население и проучване на клиничното му значение при различни патологични състояния | en_US |
| dc.type | Thesis | en_US |
Файлове
License bundle
1 - 1 от 1
Зареждане...
- Име:
- license.txt
- Размер:
- 1.71 KB
- Формат:
- Item-specific license agreed upon to submission
- Описание: