Когнитивни нарушения при биполярно афективно разстройство тип 1 в маниен епизод и в ремисия при родственици първа степен на пациенти с БАР тип 1
| dc.contributor.author | Пандова/Pandova, Милена Стефкова/Milena Stefkova | |
| dc.date.accessioned | 2016-11-07T12:44:51Z | |
| dc.date.available | 2016-11-07T12:44:51Z | |
| dc.date.issued | 2016-11-07 | |
| dc.description | Дисертационен труд за присъждане на научно-образователна степен „Доктор по медицина”; научен ръководител: доц. д-р Лъчезар Хранов, д. м. София, 2016 | en_US |
| dc.description.abstract | Резюме ***** Въведение: БАР е често срещано, хронично, и сериозно психично разстройство, свързано със значително икономическо, семейно и индивидуално обременяване на засегнатите индивиди, на близките им и на обществените ресурси. Болестността от БАР I е висока, а пиковата й изразеност е във възрастовата група 18 – 34 години, т.е. заболяването се изявява в критичен за бъдещото развитие период. Често срещан е както соматичен, така и психичен коморбидитет, а пожизненият риск за суицид е сред най-високите в психиатрията и соматичната медицина. Диагнозата е свързана със загуба на трудоспособност и затруднения с възстановяването й, което допринася както за повишаване на свързаните с разстройството разходи, така и за произтичащата от него недееспособност. Значение за това има и фактът, че над 2/3 от пациентите с БАР биват диагностицирани погрешно средно 3,5 пъти през период от общо средно над 10 години между първата изява на болестта и поставянето на правилна диагноза. Въпреки цикличния ход на разстройството, характеризиращ се с наличие на асимптомни периоди, схващането за ремисията като период на пълно синдромно и функционално възстановяване се поставя под съмнение от натрупващите се в литературата доказателства в полза на факта, че значителна част от пациентите не достигат преморбидното си ниво на функциониране и след клиничната резолюция на афективните симптоми. Оказва се, че по време на еутимия персистират когнитивни нарушения, които допринасят съществено за лошия краен функционален изход. Ето защо когницията е един от аспектите, които през последните години все по-настойчиво се изследват като потенциален ендофенотип на разстройството. Ролята на такъв маркер на болестта се крие във възможностите, които той дава за разкриване на генетичните й основи с всички произтичащи от това ползи. Настоящата разработка се опитва да уточни ендофенотипния статус на група когнитивни процеси в българска популация от биполярни пациенти. Цел: Да се очертае профилът на когнитивни нарушения при маниен/смесен епизод на биполярно афективно разстройство тип I и да се провери дали той носи ендофенотипни характеристики. Методи: В това срезово неинтервенционално проучване взеха участие 108 ИЛ, разпределени в 4 групи (ЗК, ПР, Е, М/СЕ). Всички те бяха изследвани с група диагностично-оценъчни инструменти: клинична карта, HAM-D, YMRS, GAF, M.I.N.I.6.0.0 и с комплект неврокогнитивни инструменти: ЗДДЛ, SCWT, TMT-A/B, DB, ТФВП, BCT, DSST. Изпълнението на групите на последните бе анализирано и съпоставено помежду им. Резултати: Проучването потвърждава наличие на дефицит в редица области на когнитивното функциониране при пациенти с БАР I и при техни първостепенни родственици. Установените нарушения са независими от актуалните афективни симптоми, по-изразени са по време на епизод, отколкото в еутимия и са повече у пациентите, отколкото у техните родственици. Те са предимно с умерен и голям РЕ. Сред засегнатите области се нареждат компоненти на памет, внимание, екзекутивни функции и скорост на обработка на информацията. Сред тях дефицитът в репродукция и работна памет се открива само у групите пациенти, но този в скорост на обработка на информацията и устойчивост на вниманието е налице и при техни родственици от първа степен. Това позволява последните два домена да се разглеждат като потенциални ендофенотипни маркери на БАР. Освен че са изразени, откритите дефицити се оказват и доста разпространени. Значителен относителен дял от пациентите – до 79% от М/СЕ и 57% от Е - функционират непълноценно в поне една познавателна функция, а 58,6% от М/СЕ и 21,4% от Е - в повече от една. Най-разпространени в Е са нарушенията в работна памет и скорост на обработка на информацията, а в М/СЕ – тези в скорост на обработка на информацията и репродукция. ПР на пациенти с БАР I също изпитват дефицит в някои когнитивни области, но той е по-ограничен. При тях най-често се отчита непълноценно функциониране на селективното внимание/контрола върху инхибицията. Регистрира се и позитивна корелация между някои от установените когнитивни отклонения и нивото на психосоциално функциониране: селективно внимание и скорост на обработка на информацията в мания и устойчивост на вниманието в еутимия. Изводи: Когнитивният профил на пациентите с БАР I се характеризира с конкретни, количествено измерими нарушения на памет, внимание, екзекутивни функции и скорост на обработка на информацията. Тези нарушения са значителни, трайни, клинично и житейски значими. Само някои от тях са епифеномен на болестта, някои са налице само в мания и в ремисия, а някои са налични и при първостепенни родственици на биполярни пациенти. При това, между периодите на афективна стабилност и мания няма разлика в броя или типа на засегнатите домени, но нарушенията на тези функции се задълбочават по време на епизода и в някои домени това е достатъчно, за да отграничава ясно двете групи една от друга. Установеният дефицит не може да се приеме за „дизекзекутивен синдром“, тъй като от всички изследвани компоненти на екзекутивните функции е засегната само работната памет. При фамилно обременените с БАР I индивиди също се регистрира дефицит в конкретни когнитивни функции, но той е по-ограничен, отколкото при пациентите – засегнати са само устойчивост на вниманието и скорост на обработка на информацията, при това - по-леко, отколкото при пациентите. Става ясно, че внимание и скорост на обработка на информацията се очертават като потенциални ендофенотипни характеристики на БАР I. Регистрират се и позитивни корелации между нивото на психосоциално функциониране и степента на съхраненост на конкретни, зависими от изследваните фази на болестта когнитивни домени. В еутимия това е устойчивост на вниманието, а в мания – селективно внимание/контрол върху инхибицията и скорост на обработка на информацията. ***** Introduction: *** BAD is a widespread, chronic, and serious mental disorder which is a source of substantial economic, family, and individual burden for affected persons, for their relatives and caregivers, and for the public resources. The lifetime prevalence of BAD I is high and it peaks between 18 and 34, affecting individuals in a period which is critical for their further development. Psychiatric as well as somatic comorbidities are common and the lifetime suicide risk is among the highest in psychiatry and somatic medicine. The disorder is associated with loss of employment and difficulties to regain it which contributes for the increase in the disease-related costs, as well as for the associated incapacity. Furthermore, more than 2/3 of the patients are being diagnosed incorrectly 3.5 times on average which postpones the correct diagnosis for a period of more than 10 years after the onset of the disorder. Despite its cyclic course characterised by the presence of asymptomatic periods, the notion of remission as a period of full syndromal and functional recovery is being challenged by the bountiful evidence pointing to the fact that substantial proportion of the patients never regain their premorbid level of functioning even after the clinical resolution of the affective symptoms. Neurocognitive impairment in bipolar patients obviously persists during euthymia and contributes substantially to poor functional outcome. For this reason in recent years cognition is one of the fields of research for endophenotypic markers of the disorder. The importance of such markers reside in the opportunity they generate to reveal the genetic underpinnings of BAD with all the resultant gains. The present study seeks to clarify the endophenotypic nature of a group of cognitive processes in a Bulgarian population of bipolar patients Aim: to specify a profile of cognitive impairments in manic/mixed episode of BAD I and verify if these are plausible endphenotypic markers of the disorder. Methods: 108 individuals divided in four groups (HC, FDR, E, M/ME) took part in the present cross-sectionsl, non-interventional study. They were tested with a group of diagnostic tools: a clinician’s checklist, HAM-D, YMRS, GAF, M.I.N.I.6.0.0. and a battery of neurocognitive tests: LMT, SCWT, TMT-A/B, DB, VF, BCT, DSST. The performance of the groups was then analysed and compared. Results: The presented study confirms the presence of deficits in a certain number of cognitive domains in bipolar I patients and their first-degree relatives. These impairments are independent of the affective state and are more pronounced during mania than in euthymia and more prominent in the patients than in their unaffected relatives. They are typically of moderate or large effect sizes. Among the affected domains are componentsets of memory, attention, executive functions, and speed of processing. Deficits in reproduction and working memory are found only in the groups of parients but the impairments in speed of processing and sustained attention are present also in the group of first-degree relatives. This finding allows us to view the last two cognitive domains as potential endophenotypic markers of BAD. The registered deficits are not only significant, but also widespread. Substantial percentage of the patients: 79% of the manic and 57% of the euthymic group function deficiently in at least one cognitive domain, and 58.6% of the manic and 21.4% of the euthymic in more than one. Among the most prevalent impairments in remission are those in working memory and speed of processing, and during manic/mixed episode those in speed of processing and reproduction. The first-degree relatives of bipolar I patients also suffer cognitive deficit but it is somewhat more circumscribed. The most common cognitive impairment in that group is registered in selective attention/inhibitory control. We also found a positive correlation between some of the impaired cognitive domains and the level of psychosocial functioning – disordered selective attention and speed of processing during mania and sustained attention during euthymia impair significantly everyday functioning. Conclusions: The cognitive profile of BAD I is characterised by a number of discrete, measurable impairments in the cognitive domains of memory, attention, executive functions, and speed of processing. These are marked, stable, clinically and personally significant. Just few of them are epiphenomena of the disorder, others are present only during mania and remission, and some can be found also in the first-degree relatives of bipolar patients. Moreover, there is no difference in the number and type of impaired cognitive domains between periods of mania and euthymia, but the deficits worsen during episode, and in some instances this deterioration is strong enough to clearly differentiate the two groups from one another. This cognitive deficit can not be considered to be a ‘’dysexecutive syndrome’’ as among all tested components of the broad domain of the executive functions only working memory was found to be deficient. Individuals at familial risk for BAD I are also found to be impaired in certain cognitive domains but the deficits are fewer in comparison to the patients: only sustained attention and speed of information processing seem to be affected, and to a smaller degree at that. Apparently, attention and speed of processing can be viewed as potential endophenotypic markers of BAD I. Between the level of psychosocial functioning and certain cognitive domains there are positive correlations which are dependent on the phase of illness. These are sustained attention during euthymia, selective attention/inhibitory control and speed of processing during mania. | en_US |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/1114 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.subject | Биполярно афективно разстройство; Когнитивни разстройства; Тестове; Психосоциално функциониране; Фамилна предиспозиция | en_US |
| dc.subject | Bipolar affective disorder; Cognitive deficits; Tests; Psychosocial fuctions; Family predisposition | en_US |
| dc.title | Когнитивни нарушения при биполярно афективно разстройство тип 1 в маниен епизод и в ремисия при родственици първа степен на пациенти с БАР тип 1 | en_US |
| dc.type | Thesis | en_US |
Файлове
License bundle
1 - 1 от 1
Зареждане...
- Име:
- license.txt
- Размер:
- 1.71 KB
- Формат:
- Item-specific license agreed upon to submission
- Описание: