Клинични възможности при лечение с апарата – Pendulum / Clinical options for the treatment with Pendulum apparatus
thumbnail.default.placeholder
Дата
2014-01-03
Автори
Йорданова - Костова / Yordanova-Kostova, Грета Русанова / Greta Rusanova
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Резюме
I. ВЪВЕДЕНИЕ *******************************
Успешните ортодонтски лечения са тези, които постигат ортогнатно подреждане на зъбите и оклузията и са добър отговор на пациентските функционални и естетични очаквания. Най-често тези пациентски желания за добро лечение са свързани с това, лечението да протече без вадене на зъби и без да се виждат апаратите. В хода на лечението пациентите често установяват, че не желаят да се включват активно и ако е възможно апаратите сами да си свършат работата. Тези тенденции на съвремието водят и до развитие на ортодонтски техники и подходи за дистализиране на горни молари, особенно при лечението на зъбен клас II малоклузии.
Дистализирането на моларите е ортодонтски метод, който се прилага за увеличаване периметъра на зъбната дъга в задните сегменти. Горните молари се придвижват дистално, за да се коригират клас II съотношенията при моларите и за да се спечели място в средните сегменти за подреждане или ретракция на фронталните зъби.
Постигането на корпусно придвижване на моларите дистално изисква като последствие дълъг ретенционен период, за да се гарантира стабилността на резултата. Но това от друга страна е много добър подход при пациенти със слабо или умерено струпване, особенно в случаите на млади пациенти с остатъчен растеж.
Вземането на решението за безекстракционно лечение е изцяло приоритет на ортодонта и е свързано с неговата теоретична и практическа подготовка за оценка на показанията и уменията за ползване на известните апарати за дистализиране на горни молари. Необходимо е да се познават възможностите на апаратите, продължителността на лечението за постигане на желания резултат, техниката за клиничното им приложение и поносимостта им от пациента. От ортодонта се изисква добра диагностика на
Въведение
8
казуса, коректна оценка на типа деформация и показанията за дистализиране на зъби, съчетано с правилно планиране на лечението.
При леченията на клас II малоклузии чрез моларно дистализиране в горна челюст се предпочита най-вече да се провеждат с апарати, не изискващи пациентска кооперативност и участие. Тази световна тенденция довежда до елиминирането на масовото поставяните на headgear, интермаксиларни ластици и други снемаеми апарати. Целта е лечебният резултат да е повече под контрол на ортодонта. Апаратите, постигащи дистализиране на горни молари без участие на пациента произвеждат сили на дистализиращ ефект почти същите, като тези от headgear, особенно в случаите на ползване на мини-рафе-медианни импланти.
С тези техники не трябва да се ограничаваме да работим само при некооперативните пациенти, те са приложими при всички лекувани от нас, при които е индицирано дистализирането като лечебен метод. Дистализирането на моларите може да се постигне, чрез дистално наклоняване на моларните коронки, корпусно преместване на самите молари или комбинация от двете движения.
Описание
Дисертационен труд за присъждане на
Образователната и научна степен „Доктор“, - 212 с. + Автореферат /CD/;
Научна специалност: 03.03.03. - Протетична дентална медицина; Научен ръководител
Доц. Д-р Лаура Стефанова Андреева - Гургуриева, дм ; СОФИЯ, МУ-София, 2013 г.
Ключови думи
Зъбопротезиране - дисертации; Малоклузия - лечение; Ортодонтски апарати , Prosthetic dentistry - dissertation; Maloclusion - therapy; Orthodontic appliances