Подходи за молекулярно-генетична диагностика на някои състояния от спектъра на нарушенията в половото развитие
| dc.contributor.author | Андонова-Бъклова, Силвия Иванова // Andonova-Baklova, Silviya Ivanova | |
| dc.contributor.author | ||
| dc.date.accessioned | 2022-02-01T07:17:20Z | |
| dc.date.available | 2022-02-01T07:17:20Z | |
| dc.date.issued | 2021 | |
| dc.description.abstract | РЕЗЮМЕ Формирането на пола при човека е комплексен процес, включващ действието на набор от множество гени. Грешки в действието на някой от тези гени може да доведат до вариации/нарушения в половото развитие (DSD – Differences/Disorders of Sex Development) - широка група от вродени състояния, при които развитието на хромозомния, гонадния или фенотипния пол е атипично. Може да се наблюдава гонаден или генитален пол, различен от хромозомния, нечувствителност към андрогени, двойнственост на гениталиите, и др. Това може да се дължи както на вариации в пътя, отговорен за детерминирането на гонадното развитие, така и на смущения в половата диференциация заради дефекти в производството или в действието на хормоните (като напр. чувствителност на тялото към определени хормони). Настоящата работа се фокусира върху молекулярно-генетично охарактеризиране на някои състояния от спектъра на нарушенията в половото развитие и разработване на методологичен подход за поставяне на генетична диагноза при тях. За тази цел бяха използвани различни методи за генетичен анализ - количественa флуоресцентнa амплификация (QF-PCR), MLPA, микрочипов aCGH анализ, секвениране по Sanger, секвениране от ново поколение (NGS). В пилотния етап на настоящата работа беше въведен ДНК анализа за откриване на най-честите анеуплоидии в пренаталната и постнаталната диагностика чрез QF-PCR технологията. От извършените на следващия етап генетични изследвания при 29 пациенти с данни за нарушения в половото развитие от групата 46,ХУ DSD, генетична диагноза беше успешно поставена при 21, а без открити мутации в изследваните гени бяха 8 от тях. Най-честата причина за 46,ХУ DSD в събраната група от пациенти беше синдромът на Андрогенната нечувствителност (AIS), с откриване на мутация в гена AR при 10 от тях. При четири пациенти беше достигнато до генетичната диагноза дефицит на 5-α-редуктаза тип 2, което постави и България на световната карта на разпространение на това състояние. При две пациентки с пълна гонадна дисгенезия беше открита нововъзникнала мутация в гена SRY, което съответстваше на поставената клинична диагноза. Мутации в гена NR5A1, кодиращ стероидогенния фактор-1 бяха открити при 4 пациенти с данни за нарушение в половото развитие - 3 от пациентите (хетерозиготни носители на 1 мутация) се отглеждат в семействата си като момчета, а 1 – като момиче (хетерозиготен носител на две мутации, унаследени от двамата родители). При пациентката с клинични данни за синдрома на Денис-Драш беше установено хетерозиготно носителство на мутация в единствения кандидат-ген WT1. Въпреки огромния напредък в разбирането на половата детерминация при бозайниците, при много пациенти с DSD обаче все още не може да бъде достигнато до сигурна генетична диагноза. NGS-базираните изследвания са изключително полезен инструмент за генетични изследвания от първа линия за диагностициране на нарушенията в половото развитие, за търсенето на нови гени, асоциирани с тези състояния и за разширяване на познанията за евентуалната им мултигенна и/или епигенетична основа. // SUMMARY Sex determination in humans is a complex process that integrates the function of many genes. Abberations in function in some of these genes may lead to Disorders/Differences of Sex Development – DSD. This is a large group of congenital conditions in which development of chromosomal, gonadal or phenotypic sex is atypical – including gonadal or genital sex that differ from the genetic sex, insensitivity to androgens, genital ambiguity, etc. DSD conditions may be caused by disruption of the gonadal development pathway or by disturbance of the sex differentiation process due to defects in the hormone secretion or action (for example sensitivity to specific hormones). Here we have focused on the molecular-genetic characterization of some condtiotions from the DSD spectrum and to develop methodological algorithm for achieving a genetic diagnosis. Different techniques for genetic analysis were performed to accomplish this goal – quantitative fluorescent PCR (QF-PCR), MLPA, array CGH, Sanger sequencing, Next generation sequencing (NGS). In the pilot stage of this work DNA analysis for aneuploidy detection with QF-PCR technique was implemented in practice for prenatal and postnatal diagnosis in Bulgaria. Next, after performing a variety of genetic analyses in a total of 29 patients with clinical data for 46,XY DSD, genetic diagnosis was achieved in 21 of them; 8 were without pathogenic variants in the investigated genes. The most frequent cause for 46,XY DSD in our group of patients was Androgen Insensitivity Syndrome (AIS) – mutations in AR gene were detected in 10 individuals. In 4 patients the diagnosis deficiency in 5-alpha-reductase type 2 was obtained and this put our country on the world distribution map of this condition. In two females with complete gonadal dysgenesis de novo mutations in the SRY gene were detected – in accordance to their clinical diagnosis. Mutations in the NR5A2 gene, which is coding the Steroidogenic Factor 1 were identified in 4 children with some disturbance of sex development – 3 boys (heterozygous for one mutation in this gene) and a girl (compound heterozygous for two mutations, inherited from her parents). In a patient with clinical presentation of Denys-Drash syndrome was detected a heterozygous mutation in the only candidate-gene WT1. Despite the extensive progress in the understanding of the mammals sex determination and differentiation, many patients with DSD still remain without a reliable genetic diagnosis. NGS-based investigations are an extremely usefull first-line tool for genetic investigation of disorders of sex development; for discovering new genes, accotiated with this conditions and for achieving new knowledge for their potentially multigenetic and/or epigenetic basis. | en_US |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/1927 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.publisher | Медицински университет - София // Medical University - Sofia | en_US |
| dc.subject | молекулярна биология; микробиологична диагностика; медицинска генетика; пубертет; полово развитие - генетика // | en_US |
| dc.subject | molecular biology; microbiological techniques; medical genetics; puberty; sexual development - genetics | en_US |
| dc.title | Подходи за молекулярно-генетична диагностика на някои състояния от спектъра на нарушенията в половото развитие | en_US |
| dc.title.alternative | en_US | |
| dc.type | Thesis | en_US |
Файлове
License bundle
1 - 1 от 1
Зареждане...
- Име:
- license.txt
- Размер:
- 1.71 KB
- Формат:
- Item-specific license agreed upon to submission
- Описание: