Особености в клиничното протичане и етиологичната диагноза на острите инфекции на ЦНС // Clinical manifestation and etiological diagnosis of acute CNS infections
Зареждане...
Дата
2018
Автори
Вълков, Т. // Valkov, T.
Христова, Ж. // Hristova, Zh.
Калинов, К. // Kalinov, K.
Еленков, И. // Elenkov, I.
Тихолова, М. // Tiholova, M.
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU Sofia
Резюме
Резюме:
Цел: Проследяване и анализ на основни клинични и клиничнолабораторни характеристики при хоспитализирани болни с инфекция на ЦНС. Етиологично доказване на диагнозата в материал от ликвор.
Материал и методи: Проследени са основните клинични и клиничнолабораторни характеристики на 116 пациенти, хоспитализирани с невроинфекции в СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“ – София, за петгодишен период (2011-2016 г.). Използвани са клинични, клиничнолабораторни, серологични и молекулярнобиологични методики. Резултати: Изразен начален токсико-инфекциозен синдром се установява при 107 (92.2%) болни, на фона на който се разгръщат най-честите неврологични отклонения: симптом на вратна ригидност – 100 болни (86.2%), симптом на Керниг – 72 болни (61.1%), промени в сухожилно-надкостните рефлекси – 113 болни (97.4%). Определена е яснотата на съзнанието по скалата на Glasgow. Етиологичната диагноза е поставена при общо 59 (51%) от пациентите. При 57 (49%) пациенти причинител не се доказа. Сред бактериалните причинители водещо място заема пневмококът – при 10 болни (10.8%). От вирусните причинители най-чести са херпесните вируси – при 14 болни (18.7%), следвани от ентеровирусите – 12 болни (16%), и грипните вируси – 10 болни (13.3%). Обсъждане и изводи: От доказаните етиологично причинители, водещо място заемат херпесните вируси сред вирусните причинители и пневмококът сред бактериалните. Считаме, че при съчетанието от остро начало на заболяването, фебрилитет, главоболие и вратна ригидност е наложително провеждането на лумбална пункция с цел потвърждение или отхвърляне на диагнозата невроинфекция. Основен фактор, определящ тежкото протичане на заболяването, е ниската оценка на яснотата на съзнанието по скалата на Glasgow. Бактериалните менингити са с по-тежък клиничен ход. Сред вирусните невроинфекции грипните менингоенцефалити са с най-тежко протичане, следвани от тези с херпес-вирусна етиология. Съвременните диагностични критерии за невроинфекции изискват поставяне на микробиологичната диагноза само в материал от ликвор.
Заключение: Въпреки огромния напредък в диагностиката и лечението на невроинфекциите на съвременния етап, те поставят редица нерешени проблеми.
//
Abstract: Aim: Data analysis of main clinical and laboratory characteristics of hospitalized patients with CNS infections and etiological diagnosis confirmation in CSF samples. Materials and methods: The main clinical and laboratory characteristics of 116 patients with neuroinfections admitted to the National Hospital for Active Treatment of Infectious and Parasitic Diseases, Sofia, were analyzed and summarized and subsequently observed for a period of 5 years from 2011 to 2016. We used laboratory, serological and molecular biological techniques. Results: Significant initial toxic-infectious syndrome was observed in 107 patients (92.2%) as a background of the most common neurological disturbances: neck stiffness in 100 patients (86.2%), Kernig’s sign in 72 patients (61.1%), and deep tendon reflexes exaggeration in 113 patients (97.4%). The conscious state was evaluated according to Glasgow Coma Scale (GCS). Etiology is confirmed in 59 patients (51%) and in 57 patients (49%) the causative agent remained undefined. S. pneumoniae was isolated in 10 (10.8%) of the patients with bacterial CNS infections. The most common viral CNS infections were caused by Herpes Virus Group – 14 patients (18.7%), followed by Enterovirus – 12 patients (16%) and Influenza Virus – 10 patients (13.3%). Discussion and conclusion: Herpes Virus Group etiology was the most common causer of viral infections, as for bacterial CNS infections it was S. pneumoniae. We consider the combination of acute onset of the disease, febrility, headache, and neck stiffness is imperative for a diagnostic spinal tap performance. The leading criteria which marks the severity of the disease was the GCS score. Bacterial meningitis was characterized with more severe clinical course. Among the viral neuroinfections Influenza Group meningoencephalitis was related to the gravest presentation, followed by Herpes Virus Group CNS infections. Recent diagnostic criteria demand microbiological diagnosis only in CSF samples in cases of neuroinfections. Conclusion: Despite the vast advantages in diagnostic and treatment aspects, a number of issues remain unsolved.
Описание
Адрес за кореспонденция:
Д-р Трифон Вълков, e-mail: trifon_heim@abv.bg
//
Address for correspondence:
Trifon Valkov, MD, e-mail: trifon_heim@abv.bg
Ключови думи
невроинфекции; менингити; менингоенцефалити; ликворна диагностика // , neuroinfections; meningitis; meningoencephalitis; cerebrospinal fluid diagnostic tests
Цитирания
Медицински преглед, 54, 2018, № 1, с. 29-33 // Medical Review, 54, 2018, № 1, p. 29-33