Оценка на белтъчния прием в храненето на децата и юношите в България в период на икономически преход
thumbnail.default.placeholder
Дата
2009-04
Автори
Байкова/Baykova, Д./D.
Петрова/ Petrova, С./S.
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU − Sofia
Резюме
Досегашните епидемиологични проучвания на хранителния прием на учениците у нас в годините на икономически преход не установяват особено тревожни констатации по отношение на белтъчния прием. Целта на настоящото проучване е да се установи съществува ли риск от дефицити и дисбаланси по отношение приема на белтък и консумацията на белтъчни храни при изследваните подгрупи ученици, общо за страната и по градски и селски региони. Получените резултати показват, че среднодневният прием на белтък (групови величини) при всички деца и юноши в ученическа възраст (7-19 год.) общо за страната и по градски и селски региони съответства на референтните стойности (ФН, 2005.). Белтъкът доставя 11.2-12.0% от общата енергийна стойност на храната за деня. Рискът от неадекватен белтъчен внос, оценен на база под 100% от съответните препоръчителни стойности, сочи, че от 12 до 55% от изследваните деца и юноши в ученическа възраст приемат по-малко от съответните за възрастта и пола им препоръчителни количества белтък. Най-висок е този процент при девойките на възраст 18-19 год. При всички учени-ци най-високо е постъплението на белтък от групата на зърнените храни (37-44%), следван от месото и месните продукти (20-24%) и млякото и млечните произведения (11-16%). Учениците от селските райони консумират статистически значимо по-ниско количество белтък от животински произход в сравнение с тези в градовете. Наложителни са интервенционни активности за подобряване и балансиране на хранителния прием на белтък при учениците на възраст от 7 до 19 год. ***** Physiological protein demands usually adequately reflect on preferences for choice of protein foods. Deficits and disbalances are mostly found in the quality (biological value) of consumed protein sources. The results of previous epidemiological studies of Bulgarian schoolchildren dietary intake in the years of economic transition did not suggest alarming findings associated with protein intake. The aim of the present study is to establish whether there is a risk of deficiencies and disbalances related to protein intake and consumption of protein foods for the studied schoolchildren subgroups at national level and by urban/rural regions. The results showed that the average daily protein intake (group values) for all children and adolescents in school age (7-19 years) at national level and by urban/rural regions corre-sponds to the referent values (Physiological Norms, 2005). Protein contributes 11.2-12.0% of the total energy value of the daily diet. The risk of inadequate protein intake assessed by 100% of the respective recommended average dietary intake shows that the prevalence of the children and adolescents with protein intake below the recommended average amount is in the range from 12 to 55%. The highest percentage is established in the girls 18-19 years of age. All schoolchil-dren report the highest protein intake from the group of cereals (37-44%) followed by meat and meat products (20-24%) and milk and dairy products (11-16%). Schoolchildren from rural regions consume statistically significant smaller amounts of animal proteins compared to their mates from urban regions. The conclusion is that a propriate interventional activities have to be implemented in order to improve and balance the protein intake of schoolchildren aged 7-19 years.
Описание
Адрес за кореспонденция:
Д-р Д. Байкова; HЦООЗ;
Бул. „ Акад. Иван Гешов” № 15;
1431 София
Ключови думи
белтък, прием, количество, хранителни източници, възрастова група 7-19 години, икономически преход ***** , protein intake, amount, food sources, schoolchildren, transition period
Цитирания
Д. Байкова и С. Петрова. Оценка на белтъчния прием в храненето на децата и юношите в България в период на икономически преход - Обща медицина, 11, 2009, № 1, с. 9-14.