Невроендокринни тумори - хирургични аспекти и алгоритъм на лечение
thumbnail.default.placeholder
Дата
2015-07-22
Автори
Тошева/Tosheva, Емилия Кольова/Emilia Kolyova
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Резюме
1 ВЪВЕДЕНИЕ *****
Невроендокринните тумори сравнително късно се
диагностицират. Лечението им се характеризира с незадоволителни терапевтични резултати, което поражда необходимост от създаване на мултидисциплинарен подход в
осъществяването на диагностично - терапевтичнен алгоритъм. Торакалните и гастроинтестиналните невроендокринни
тумори са относително редки тумори. Тяхната честота, оценявана на 5,25 на 100,000 души през 2004г, се покачва в последните години. Този факт, заедно с дългата очаквана
преживяемост на тези пациенти, води до относително висока заболеваемост от приблизително 35 на 100,000 души. В Англия
и Шотландия заболяването е със стандартизирана честота 1.7 на 100 000 души. Те представляват бавно растящи тумори,
произхождащи от дифузната ендокринна система. Тази група тумори са описвани със значителен брой синоними през годините като: карциноиден тумор, невроендокринен тумор,
ендокринен тумор, АПУД - ом и други. На настоящият етап познанието за биологичния прогрес на всеки тип НЕТ позволява индивидуализирането на терапията на отделния пациент. Хирургичното лечение остава
единствената алтернатива за радикално излекуване, независимо от фактите, че тези тумори често се откриват късно или се касае
за голям по обем нерезектабилен първичен тумор с метастази. В обобщение, налице е значителен напредък в познанието,
диагностиката и лечението на НЕТ. Колаборацията води до създаването на национални и международни организации под
егидата на ENETS (Европейската асоциация за
невроендокринни тумори) и NANETS (Северноамериканска асоциация за невроендокринни тумори), което е най-добрия път за развитие на науката и създаване на стандарти в лечението и грижите за пациентите. До момента единствените епидемиологични данни в България са от Националния раков регистър. Те се отнасят до 5-годишната преживяемост, без да е посочена органната локализация и типа на метастазиране. Заболеваемостта в България е 2.77 на 100 000 население за 2006г. Анализът на наблюдаваната преживяемост (Life Table Method) на новорегистрираните случаи със злокачествени НЕТ за периода 2000-2005 г показва, че 55.6% от тях са преживели 5 години. Значително по-ниска (39.6%) е 5-годишната преживяемост на случаите със злокачествени гастроинтестинални НЕТ.
През последните месеци е започната активна работа в Информационният център по редки заболявания - гр.Пловдив,свързана с изготвяне на актуална информация за пациентите с диагноза НЕТ. Проведе се Втора национална конференция по
хирургия и онкология през 2011г в гр. Шумен, посветена на ретроперитонеалните и редки абдоминални тумори, в която заслужено място се отдели на НЕТ. Създаде се ръководство
основано на доказателства и озаглавено „Поведение при торакални и гастроентеропанкреасни невроендокринни тумори”, подготвено от Национален експертен борд и представено на Третата национална конференция „Море 2012” (Мултидисциплинарни Онкологични Разговори и Екстракти)
във Варна. Изградени са два национални специализирани
центрове за невроендокринни тумори - УМБАЛ „Царица Йоанна” - гр. София и УМБАЛ „Света Марина” - гр.Варна, в които се извършват лабораторни тестове за хромогранин А и целотелесно изобразяване чрез соматостатин - рецепторно скениране (Octreoscan). ***** 2 ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***** 2.1 ЦЕЛ ***
Целта на настоящия труд е да се проучи и анализира честотата, клиничната картина, диагностичният подход, стадирането и хирургичното лечение при пациенти с
невроендокринни тумори, сравнявайки го с данните от световната литература и въз основа на това да се прецезира
диагностично - лечебният процес, както и да се създадат алгоритми за диагностика и лечение. ***** 2.2 ЗАДАЧИ ***
За постигането на тази цел си поставихме следните задачи:
1. Да се анализира опитът на Клиниката по Обща и чернодробно - панкреатична хирургия за периода 1999 - 2013 г. по отношение на оперативното лечение на невроендокринните тумори.
2. Да се анализират възможностите за диагностика и предоперативно стадиране на пациентите с невроендокринни тумори, както и да се определи мястото на биохимичните маркери в диaгностиката и
проследяването на пациентите като се акцентира върху значението им като прогностични фактори.
3. Да се проучи значението на локализацията и
разпространението на тумора като фактори,
определящи лечението при пациенти с
невроендокринни тумори, както и да се определят критериите и прогностичните фактори за прилагане на радикално, циторедуктивно и палиативно хирургично
лечение .
4. Да се анализират следоперативните усложнения, преживяемостта и качеството на живот при пациентите с радикални, циторедуктивни и палиативни операции.
Описание
ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД
за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР” ***
Научен ръководител: Проф. д-р В. Димитрова, дмн *****
Официални рецензенти: Проф. д-р В. Димитрова, дмн; Проф. д-р Р. Маджов, дмн; -
София 2015
Ключови думи
Мултипленна ендокринна неоплазия; Гастро-енетропанкреатични невроендокринни тумори; образна диагностика; хромогранин А; локализация; постоперативни усложнения , Carcinoma, Neuroendocrine; Digestive System Neoplasms; Neoplasms, Multiple Primary; Diagnosis; Surgery; Postoperative complications