Определяне на концентрациите на някои маркери на възпаление и деструкция в слюнка и гингивален ексудат за диагноза на пародонталните заболявания
thumbnail.default.placeholder
Дата
2016-12
Автори
Болярова/Bolyarova, Т./T.
Петкова/ Petkova, С./S.
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia
Резюме
Резюме. Пародонтитът е хронично възпалително заболяване, засягащо пародонта и водещо до
прогресивна загуба на аташман и кост. Неговото разпространение в популациите в световен мащаб варира от 6 до 50%. Конвенционалните методи за диагностика на пародонтита най-често включват измерване на дълбочината на джобовете, клиничната загуба на аташман, кървене при сондиране и рентгенографски данни за загуба на кост. Тези данни отразяват по-скоро тежестта на пародонтита и настъпилите промени в резултат от развитието на заболяването в минало време, а не дават оценка на активността на заболяването в момента на изследване.
Възниква необходимост от въвеждане на нов диагностичен подход с възможности за определяне на промените, които се случват в определен момент в пародонталния комплекс, за предвиждане на риска от прогресия на заболяването на индивида и на определено място, за обосноваване на индивидуален подход в лечението и мониторирането на пародонталното заболяване. В съвремените проучвани оралните течности – гингивална кревикуларна течност и слюнка, се използват
като диагностични субстрати за откриване на биомаркери. В обзора се разглежда асоциацията
на биомаркерите, съдържащи се в слюнката и гингивалния ексудат, с три важни биологични фази на пародонталните заболявания – възпаление, деструкция на съединителната тъкан и костния метаболизъм. Количественото определяне на тези биомаркери е с потенциална диагностична значимост. Едновременното отчитане на клинични показатели и комбинация биомаркери би довело до ранно поставяне на диагноза, индивидуално съобразено лечение и контрол на пародонталното заболяване. ***** Summary. Periodontitis is a chronic infl ammatory disease affecting periodontium and leading to progressive loss of attachment and bone. Its prevalence ranges from 6% to 50% in population worldwide. Conventional methods for diagnosing periodontitis most often include measuring pockets’ depth, clinical attachment loss, bleeding on probing and radiographic evidence of bone loss. These data refl ects rather severity of periodontitis and the changes due to progression of the disease in the past than provide an assessment of disease activity at the time of study. There is a need to introduce a new diagnostic approach with opportunities to identify changes that occur at some point in periodontal complex in order to predict the risk of disease progression of the individual and at defi nite place, to justify the individual approach in treatment and monitoring of periodontal disease. Current researches use oral fluids – gingival crevicular fl uid and saliva
as diagnostic substrates for detecting potential biomarkers for periodontal diseases. Saliva components and gingival exudate have been discussed in this review associating with three important biological phases of periodontal disease – inflammation, connective tissue destruction and bone metabolism. The determination of the amount of these components is of potential diagnostic signifi cance. Concurrent recording of clinical
parameters and a combination of biomarkers would lead to early diagnosis, individually-reckoned treatment and control of periodontal disease.
Описание
Адрес за кореспондениця:
Доц. д-р Теодора Болярова, дм,
Факултет "Дентална медицина",
ул. "Св. Г. Софийски" № 1,
1431 София
Ключови думи
пародонтално заболяване, биомаркери, диагноза , пародонтално заболяване, биомаркери, диагноза
Цитирания
Т. Болярова и С. Петкова. Определяне на концентрациите на някои маркери на възпаление и деструкция в слюнка и гингивален ексудат за диагноза на пародонталните заболявания - Обща медицина, 18, 2016, № 4, 56-65.