Медико-социална ефективност на вътреболничната кардиорехабилитация при гериатрични пациенти след кардиохирургична интервенция // Medico-social effectiveness of in-hospital cardiorehabilitation in geriatric patients after cardiosurgical intervention
Зареждане...
Дата
2022
Автори
Алексиев, Александър Стефанов // Aleksiev, Aleksandar Stefanov
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Медицински университет - София // Medical University - Sofia
Резюме
ХИПОТЕЗА, ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ПРОУЧВАНЕТО
Работна хипотеза:
Изискуемата работна хипотеза е твърдението, че ранната КР при постоперирани пациенти в гериатрична възраст не оказва положително въздействие върху ФРК и прогнозата за КЖ (Хипотеза Н0). Ранната Кардиорехабилитация възстановява и подобрява ФРК при гериатрични пациенти, преживели сърдечна хирургична интервенция по различни етиологични причини - стабилизира хемодинамичните параметри, съобразно достигнатото ниво на ФН, запазва или подобрява контрактилните възможности на сърцето,проследени чрез фракцията на изтласкване на ЛК, предпоставя фактори за по-добро качество на живота в последващия късен постоперационен период. Не крие риск по отношение живота и здравето на пациентите (Хипотеза Н1 ).
Цел:
Oценка на функционалните, клиничните и медико-социалните ефекти от приложението на системна вътреболнична кардио-рехабилитационна програма при гериатрични пациенти след кардиохирургична интервенция.
Задачи:
1. Литературен обзор, формулиране цел и задачи, хипотеза.
2. Подбор на методи на функционална оценка и контрол на пациентите, обект на изследването.
3.Възрастово-групова детерминация на пациентите, обект на изследването: възрастов анализ, вид на операцията и оценка на функционалното състояние на оперираните, придружаващи заболявания, лимитиращи провеждането на КР, среден престой по време на програмата.
4. Функционална оценка на пациентите преди и след КР: ЕКГ регистрация, сърдечен ритъм в началото и края на програмата по КР, помпени показатели на ЛК-функция и хемодинамичните параметри (АН и СЧ) на пациентите при хоспитализация и при дехоспитализация, като прогностични данни за КЖ в последващия постоперативен период.
5. Оценка на ФРК на пациентите при постъпване в началото на програмата по КР, като изходна база за сравнение и при дехоспитализация след проведената програма по КР, базирана на физическа тренировка и ЛФК.
6. Да се анализират данните от анкетите за функционална дееспособност на пациентите като прогностичен фактор за подобряване качеството на живот в последващия постоперативен период.