Качество на живот при терминално болни – принципи и практика
thumbnail.default.placeholder
Дата
2013-07
Автори
Желева/Zheleva, М./M.
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Централна медицинска библиотека - МУ София / Central medical Library - MU Sofia
Резюме
дена, т.е. пациентът е неизлечимо болен; смъртта е сигурна и не е много далече, т.е. прогнозата е сигурна; медицинските и сестринските грижи са се превърнали от активно лечение в палиативна помощ. Често нежеланието на лекарите да признаят, че всичко възможно е направено и че смъртта е неизбежна, води до упорито прилагане на лечебни мерки, които единствено
удължават страданието на болния. Важно е да се приеме, че когато спирането на развитието
на болестта е вече невъзможно, по-важно е да се осигури по-високо качество на остатъка от
живота на човека, отколкото той на всяка цена да бъде удължен. Затова хосписите са една положителна и практическа алтернатива на евтаназията. Не е необходимо да се убива пациентът, за да се убие болката. Хосписът е място, където вниманието е насочено не само
към физическото състояние, а и към цялостната личност в отговор на “цялостната болка” на умиращия. За много умиращи хора по-силна от физическата болка е душевната – от самотата, изолацията и огорчението. Както казва Майка Тереза – най-страшното заболяване в света не е проказата или туберкулозата, а чувството, че си нежелан, необичан и изоставен от всички.
В този смисъл хосписът е начин да се помогне на терминално болните не само да умрат с дос-
тойнство, но и да живеят, преди да умрат – обградени от емоционална подкрепа и съчувствие, а там, където работят християни – и от надеждата за спасение и вечен живот, които благата вест предоставя на всеки, дори в последния миг на земния му път. ***** Summary. The term terminal ills has been brought for ills, whose diagnosis is already defi nite, that is to
say the patient is incurable ill; the death is certain and it is not far away, i.e. the prognosis is certain; the
medical and the nursing care are converted from active treatment to palliative care. Often the reluctance
of the doctors to admit that all possible being done and that the death is certain, lead to supply stubbornly
healing measures that only prolong the suffering of a diseased person. It is important to be accepted that
when ending the development of the illness is already impossible, the higher quality of the rest of person
life is more important than the life to be prolong by all means. For this reason the hospices are a positive
and practical alternative of the euthanasia. It is not needed for the patient to be killed to kill his pain. The
hospice is the place, where the attention is directed not only to the physical state, but also to the entire
personality reacting against the entire pain of the dying person. The mental pain of the loneliness, isolation
and mortifi cation is stronger than the physical pain for many dying people. As Mother Teresa say – the
most terrible disease in the world is not the leprosy or tuberculosis, but this is the feeling that you are
unwelcome, unloved and abandoned from all. In this case the hospice is a way to help to the terminal ills
not only to die with a dignity, but they can live before dying surrounded of emotional support and sympathy and there, where the Christians work – and from hope for rescuing and eternal life, which the kind news give to everybody, even at the last moment of his earthly pilgrimage.
Описание
Адрес за кореспонденция:
Марина Желева, старша медицинска сестра;
Неврологично отделение;
МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков”;
Раднево;
e-mail: mindi123@abv.bg
Ключови думи
терминално болни, палиативни грижи, качество на живот, болка, хоспис , terminal ills, palliative cares, quality of life, pain, hospice
Цитирания
М. Желева. Качество на живот при терминално болни – принципи и практика - Сестринско дело, 45, 2013, №2, 49-57.