Инструментални методи и диагностични автоантитела при пациенти с прогресивна системна склероза за оптимизиране на ранната диагностика
| dc.contributor.author | Йонева/Yoneva, Цв./Tsv. | |
| dc.contributor.author | Красимирова/Krasimirova, Е./E. | |
| dc.contributor.author | Калинова, Д. // Kalinova, D. | |
| dc.contributor.author | Иванова-Тодорова, Е. // Ivanova-Todorova, E. | |
| dc.contributor.author | Великова, Цв. // Velikova, Tsv. | |
| dc.contributor.author | Здравкова, Я. // Zdravkova, Y. | |
| dc.contributor.author | Шейтанов, И. // Sheytanov, I. | |
| dc.contributor.author | Кюркчиев, Д. // Kyurkchiev, D. | |
| dc.contributor.author | Рашков, Р. // Raskov, R. | |
| dc.date.accessioned | 2019-06-24T12:01:13Z | |
| dc.date.available | 2019-06-24T12:01:13Z | |
| dc.date.issued | 2017-03 | |
| dc.description | Адрес за кореспонденция: е-mail: katty_iv@yahoo.com // Address for correspondence: е-mail: katty_iv@yahoo.com | en_US |
| dc.description.abstract | Резюме: Целта на настоящото изследване е оптимизиране на ранната диагностика на прогресивната системна склероза (ПСС) и създаване на алгоритъм на поведение при тези болни чрез изследване на широк панел от автоантитела и инструментални методи на изследване. В проучването бяха включени 10 пациенти от женски пол – 7 със съмнение за ранна ПСС и 3 новодиагностицирани с ПСС, на които бяха проведени капиляроскопия, функционално изследване на дишането, компютърна томография, както и определяне на антинуклеарни антитела (ANA) чрез индиректна имунофлуоресценция и имуноблот за 13 типични за ПСС автоантитела. При изследване на микроциркулацията чрез видеокапиляроскопия беше установено, че всички пациенти проявяват поне един от морфологичните маркери на дезорганизация на капилярното русло. При пациентите с данни за системно заболяване на съединителната тъкан най-често срещан е ранният капиляроскопски склеродермен модел – 5 от болните. При 9 от пациентите установихме данни за белодробно ангажиране, като 4 от тях – с рестриктивни промени. При 8/10 болни установихме наличие на ANA, а при 6/10 – наличие на антитела срещу конкретни склеродермни антигени като: РНК полимераза III (3 болни), центромер-асоциирани протеини (CENP) (2 пациенти), Ro-52 (по 2 болни) и Th/To (1 пациент). Още при ранна ПСС са налице повечето органни увреди, като бяха установени асоциации между тях и склеродермаспецифичните антитела. Нашите данни потвърждават, че абнормната капиляроскопска картина, промените в белодробната функция заедно със специфични за ПСС антитела показват голяма вероятност за развитие на дефинитивна ПСС, докато липсата на антитела по-скоро намалява тази възможност. // Abstract: The aim of this study was to optimize the early diagnosis of progressive systemic sclerosis (SSc) and to propose an algorithm for management in these patients by studying a wide panel of autoantibodies and through instrumental methods. The study included 10 female patients – 7 with suspected early SSc and 3 newly diagnosed with SSc patients who had clinical and instrumental data (capillaroscopy, pulmonary function tests, computed tomography) and immunoassays (determination of antinuclear antibodies, ANA, by indirect immunofluorescence and immunoblotting 13 typical SSc antigens). We found that all patients exhibited at least one of the morphological markers of disorganization of the microcirculation. In patients with a history of systemic autoimmune disease, the most common pattern is the early scleroderma model – half of the patients. In 9 patients we found features of lung injury, 4 of them – with restrictive changes. In 8/10 patients we found the presence of ANA, where in 6/10 – the presence of antibodies against specific antigens for scleroderma: against RNA polymerase III (3 patients) against centromere-associated protein (CENP) (2 patients) and Ro-52 (2 patients ), against Th/To (1 patient). Even in early SSc, there are many organ damages and we found associations between them and scleroderma specific antibodies. Our data confirm that abnormal capillaroscopy picture, changes in lung function in combination with SSc-specific antibodies indicates a high probability of developing clinically definite SSc while lacking of antibodies rather decreases this opportunity. | en_US |
| dc.identifier.citation | Цв. Йонева, Е. Красимирова, Д. Калинова, Е. Иванова-Тодорова, Цв. Великова, Я. Здравкова, И. Шейтанов, Д. Кюркчиев и Р. Рашков. Инструментални методи и диагностични автоантитела при пациенти с прогресивна системна склероза за оптимизиране на ранната диагностика - Медицински преглед, 53, 2017, № 2, 44-52. | en_US |
| dc.identifier.issn | 1312-2193 | |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/1641 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.publisher | Централна медицинска библиотека, МУ - София / Central Medical Library, MU - Sofia | en_US |
| dc.subject | прогресивна системна склероза, автоантитела, капиляроскопия, белодроб- на функция, ранна диагностика | en_US |
| dc.subject | progressive systemic sclerosis, autoantibodies, capillaroscopy, pulmonary function, early diagnosis | en_US |
| dc.title | Инструментални методи и диагностични автоантитела при пациенти с прогресивна системна склероза за оптимизиране на ранната диагностика | en_US |
| dc.title.alternative | Instrumental methods and diagnostic autoantibodies in patients with progressive systemic sclerosis to optimize an early diagnosis | en_US |
| dc.type | Article | en_US |