Етични проблеми в клиничния мениджмънт при болни с онкологични заболявания/ Ethical issues in the clinical management of cancer patients
thumbnail.default.placeholder
Дата
2013-06-05
Автори
Василева/Vasileva, Васка Хр./Vaska Chr.
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Резюме
ВЪВЕДЕНИЕ *********
През последните години онкологичните заболявания показват значително нарастване в световен мащаб. Всяка година повече от 12 млн. души получават диагнозата рак и 7,6 милиона умират от болестта. Специалистите предупреждават, че ако не бъдат предприети съответни действия, през следващото десетилетие над 84 милиона души ще умрат от онкологични заболявания. В Европейския съюз (ЕС) раковите заболявания са втората по честота причина за смърт след сърдечно-съдовите заболявания. Всяка година две от десет жени и три от десет мъже умират от злокачествено заболяване, а на приблизително 3,2 млн. европейци се поставя диагнозата рак.
Статистиката показва, че заболеваемостта от рак при мъжете и жените продължава да нараства въпреки по-добрата профилактика и лечение. С увеличаването на продължителността на живота и възрастта на населението се очаква и увеличаване на броя на пациентите с рак, особено сред възрастните хора.
Сред мъжете най-често срещаните злокачествени новообразувания са белодробният и стомашният карцином, а сред жените – карциномът на млечната жлеза и на маточната шийка. Някои от най-често срещаните видове рак са лечими с хирургични интервенции, химиотерапия и лъчелечение. Шансът за успех е значителен, ако процесът се открие в ранен стадий. За съжаление те обхващат все по-голяма част от хората в активна и трудоспособна възраст, което от своя страна води до възникване на редица социално-икономически, психологически и етични проблеми. Наблюдава се нарушаване не само на психологичното равновесие, но и на социалната адаптация на онкоболния.
Диагнозата „рак” е генератор на различни проблеми, за които преди не се е мислило – скъпи лекарства, специални диети, грижи за близък онкоболен – дете, родител, пътуване до болницата и др. Това е времето, когато болните се чувстват най-раними и лабилни и имат най-голяма нужда от психологическа подкрепа. Проблемът навлиза и в медицинската етика във връзка с правото на пациента на избор на лечение, както и във връзка с удължаване на продължителността на живота.
Общо е мнението, че качеството на живот (КЖ) е многопрофилно, съставено от няколко различни аспекти на живота. То представлява повече от отражение на здравното състояние (физическо, психологическо и социално благополучие), защото включва в себе си други страни на живота като икономически, трудови и битови аспекти.
В медицинската практика, съзнателната или несъзнателната оценка на КЖ винаги е присъствала. От друга страна лекарите често се интересуват от това как се чувстват пациентите им – по-добре или по-зле, но едва напоследък се правят опити да се осъществи това със стандартизирано
5
измерване, поставяки тези резултати заедно с лабораторните и рентгенологични данни или сравнявайки ги със статистическите данни за заболеваемостта и смъртността. При направения преглед на българската медицинска литература открихме, че проблемът за качеството на живота е застъпен бегло. Още по-слабо е разработен той в областта на онкологията. Лекарят трябва да решава не само медицински, но и социални, психологични, етични и морални проблеми. Все още недостатъчно се прави за онкоболните. Вярно е, че лекарствата са безплатни, но снабдяването е нередовно. Апаратурата за облъчване е стара и амортизирана. Отчита се недостатъчност на психо-социалната подкрепа. Нужни са хосписи за онкоболни, палиативните грижи не са достатъчно развити. Липсва програма за социална реадаптация – хората да продължават да се реализират пълноценно в живота. Нужни са нови кадри – онкологична сестра, сестра по палиативни грижи, социални работници, психолози.
Някои страни като Англия, Франция имат традиции в интегративните поддържащи грижи за онкоболните. Те се изразяват във финансова подкрепа, психологична подкрепа, поддържащи грижи, палиативни грижи и др. Редица фактори се вземат предвид при кандидатстване за финансова подкрепа: доходът на болния, неговата възраст, разноските по жилището, здравето, лични спестявания и инвестиции, броят на работните часове, броят на хората в домакинството, някои лични обстоятелства като това дали си болногледач или самотен родител.
Описание
ДИСЕРТАЦИЯ
ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН – „ДОКТОР”
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
ПРОФ. Д-Р МИЛАДИН АПОСТОЛОВ, ДМН
С О Ф И Я
2013 г.