Използване на трансезофагеалната електрокардиостимулация в диагностиката на исхемичната болест на сърцето
thumbnail.default.placeholder
Дата
2008-03
Автори
Бойчев/Boychev, Б./B.
Рахими/Rahimi, С./S.
Буков/Bukov, Н./N.
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia
Резюме
В този материал споделяме нашия опит при използването на трансезофагеалната
предсърдна електрокардиостимулация в диагностиката на исхемичната болест на сърцето. В статията са представени резултатите от проведени стрес-тестове с трансезофагеална предсърдна електрокардиостимулация при 20 пациенти, постъпили в отделението с клиника на
нестабилна стенокардия в периода януари-декември 2006 г., при които бяха налице контраиндикации или ограничения за провеждане на работна проба. В проучването си поставихме за цел да установим: параметрите на стимулация (сила на тока, електроимпулсна ширина); максималната честота на стимулацията, необходима за изява на сигнификантна гръдна болка и ST-T-
промени; реакцията на артериалното налягане по време на теста; честотата на индукция на
гръдна болка; степента и продължителността на индуцираната депресия на ST-сегмента; ус-
ложненията и ограниченията на методиката. Пациентите, включени в групата, бяха на въз-
раст от 46 до 76 години; 40% – жени, и 60% – мъже. В групата рисковите фактори бяха разпределени, както следва: 80% с хипертония; 60% с дислипидемия; 25% с диабет; 35% пушачи; 30% с преживян ИМ и 30% с преживян мозъчен инсулт и ПНМК. При всички пациенти бяха проведени стрес-тестове с трансезофагеална предсърдна електрокардиостимулация по утвърден в отделението протокол. Тестовете бяха проведени с микропроцесорен електрокардиостимулатор за трансезофагеална и ендокардна електрокардиостимулация ЭКС – ЧСП – 01 – “Сетал” и регистрираща система HELLIGE – EK – 512P. Получените резултати показаха, че силата на тока, необходима за успешното водене на сърдечния ритъм в нашата група пациенти, е 14-20 mA, при използвана електроимпулсна ширина 15-20 ms. Максималната честота на стимулацията, необходима за изява на сигнификантна гръдна болка и ST-T-промени, се движеше в границите 120-150 (средно 134,5 ± 9) имп./min, а проследявайки артериалното налягане, установихме минимално покачване на систолното артериално налягане – 5-10 mm Hg (средно 6,5 ± 2,35 mm Hg). Типична
гръдна болка бе индуцирана при 50% в подгрупата от 16 пациенти с положителен стрес-тест. При всички пациенти от тази подгрупа бе регистрирана сигнификантна депресия на ST-сегмента от 1,5 до 3,5 mm (средно 1,78 ± 0,55 mm) и продължителност на ST-депресията след спиране на стимулацията от 15 до 91 s (средно 33,56 ± 24,1 s). По време на проведените тестове не бяха наблюдавани усложнения, а установените ограничения на методиката бяха свързани с индуцирането на AV-блок при един пациент при честота на стимулация 140 имп./min и удължено
време на възстановяване на синусовия възел до 2100 ms, без изява на субективна симптоматика, което даде възможност тестът да бъде завършен. Този материал се опитва да докаже, че стрес-тестът с трансезофагеално предсърдно пейсиране е кардиоселективна, неинвазивна и високоинформативна методика, разширяваща възможностите на практическата кардиология за доказване на исхемична болест на сърцето при пациенти, контраиндицирани за провеждане на работна проба. . . . . . . . This survey presents our experience in diagnosis of ischemic heart disease by atrial transesophageal
electrocardiostimulation. It included 20 patients hospitalized in our ward with ischemic heart
disease (unstable angina pectoris) for the period January-December 2006. All our patients were
contraindicated or had limitation for exercise test. The aim of the study was to determine stimulation’s
parameters (current intensity and duration), the maximal stimulation frequency, which caused significant
chest pain and ST-T abnormalities; blood pressure reaction during the test; frequency of chest pain; degree
and duration of ST-T abnormality; complications and restrictions of the method. The participants were 46-
76 years old, 40% women and 60% men. The risk factors for ischemic heart disease in these patients
were: arterial hypertension in 80%, dislipidemia – 25%, diabetes mellitus – 25%, smokers – 35%, old myocardial
infarction – 30%, transient ischemic attack – 30%. All stress tests were done according to affirmative
protocol in the ward by special pulse generator (ЭКС – ЧСП – 01 – “Сетал”) and registration device
HELLIGE – EK – 512P. Current intensity of 14-20 mA and duration of 15-20 ms were needed for successful pacemaker generation. Maximal stimulation frequency of 120-150 (average 134.5 ± 9) beats per
minute (bpm) was needed to induce significant ST-T abnormalities and chest pain. Blood pressure raise
during the test was minimum 5-10 (average 6.5 ± 2.35) mm Hg for systolic blood pressure. Chest pain was
observed in 50% of the patients with positive stress test, which included 16 patients with significant ST
segment depression of 1.5-3.5 mm (average 1.78 ± 0.55 mm) and duration of 15-91 s (average 33.56 ± 24.1 s)
after interruption of stimulation. There were not observed any complications during the tests. Restriction of
the method was induction of AV block in one patient with stimulation frequency of 140 bpm and prolonged
sinus node recovery time up to 2100 ms, without any clinical manifestation. This survey provides evidence
that atrial transesophageal electrocardiostimulation stress test is a high informative, low-cost, noninvasive,
cardioselective, easy to perform method, which gives additional information in diagnosis of ischemic heart disease in patients who are contraindicated for exercise test.
Описание
Ключови думи
стрес-тест, трансезофагеална предсърдна електрокардиостимулация / , stress test, atrial transesophageal electrocardiostimulation
Цитирания
Използване на трансезофагеалната електрокардиостимулация в диагностиката на исхемичната болест на сърцето. - Сърдечно-съдови заболявания, 39, 2008, № 1, с. 3-10.