Темпераментови предиспозиции и аспекти на взаимовръзките между темпераментовите черти и личностови разстройства
Зареждане...
Дата
2017-07-04
Автори
Мартинова-Дончева, Христина Александрова // Martinova-Doncheva, Christina Alexandrova
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Резюме
РЕЗЮМЕ
ВЪВЕДЕНИЕ: От историческа перспектива, опитите за обяснение на личностовата патология са предимно около идентификацията на типичните характеристики на преморбидната личностова структура. Типът висша нервна дейност придава уникален вид на индивида и оформяне на мобилността и устойчивостта на психичните процеси, но не определя личните морални убеждения, социалните нагласи и тенденции на поведение. Има редица доказателства в подкрепа на съществуването на относително стабилни темпераментови и поведенчески модели продължаващи от раждането през целия живот на индивида, т.е. има генетично предопределени прототипи на човешкото поведение. Личностовите разстройства са категория, оставаща извън психиатричните медицински услуги, тъй като на пръв поглед това са нормални и безпроблемно функциониращи на лица с личността дисхармония. Изключения са случаите на тежки личностни разстройства, в които има по-често, отколкото не, коморбидност с друга психиатрична патология, което прави такива лица „трудни пациенти“.
МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ: В проучването са включени 901 пациенти на възраст между 18-55 години, 540 от които са здрави доброволци. За целите на апробацията, един месец след първоначалното изследване, 118 лица от контролната група са били повторно тествани с набора от клинични инструменти, за да се провери надеждността на инструмента (времева стабилност). Изследваната група включва (1) психиатрични пациенти, приети в психиатрична болница или такива, които са посетили извънболничната служба по повод на разстройство в адаптацията и / или опити за самоубийство, и / или поведенчески проблеми (отклонения); (2) лица, които злоупотребяват с психоактивни вещества, включени в програми за лечение и рехабилитация (метадон програма); (3) индивиди, пребиваващи в пенитенциарни институции; (4) контролна група, състояща се от случайна извадка от клинично здрави индивиди. Клинично здрави доброволци, включени в контролната група са избрани така, че съотношението мъже/жени да е същото като тази в групите с вече проявено дезадаптивно поведение, т.е. вече проявявени личностни разстройства. Въз основа на резултатите от нашия анализ, лицата, които покриват критериите за най-малко едно вероятно разстройство на личността по IPDE скрининг от здравата популация от 540 души са обособени в отделна група: междинна дискриминативна контролна група от хора с повишени стойности на IPDE. Разделянето на здравата популация в две подгрупи се прави с цел повишаване на дискриминативната стойност на резултатите IPDE за присъствието на личностова патология и изравняване на броя на изследваните лица в анализираните подгрупи. Диференцирани са три статус групи: нормативна контрола (N318), дискриминативна контрола (N222) и целева група (N315). Първата цел на това проучване е да апробира българската версия на международния инструмент за оценка на темпераментовите черти, TEMPSA (Temperament Evaluation of the Memphis, Pisa, Paris, and San Diego _Autoquestionnaire), стартирало през 2007 г., и за да се докаже небходимостта да бъде включен в инструментите за изследване и диагностика на личността. Втората цел на това проучване е свързано с хипотетично предположение, че има биологично са определени предразположения като предиктори на поведенчески и личностни разстройства. В настоящата работа се фокусира върху идентифицирането на специфични присъщи предразположения като предиктори на поведенчески и личностни отклонения. Разглежданият населението на 901 лица, е снабден с батерия на въпросници за самооценка: TEMPS-A (Temperament Evaluation of the Memphis, Pisa, Paris, and San Diego _Autoquestionnaire) за оценка и диагностика на темперамента, Eysenck Personality Questionnaire (EPQ) за оценка и диагностика на относително постоянни характеристики на личността, International Personality Disorder Examination (IPDE-s) скрининг самооценъчен въпросник за оценка и диагностика на личностни разстройства и State Trait Anxiety Inventory _ Form Y (STAI-Y) самооценъчен въпросник за оценка и диагностика на личностна и ситуационна тревожност. Статистическия анализ на данните беше извършен чрез SPSS версия 13.0.
РЕЗУЛТАТИ: Скалите по TEMPS-A показаха висока надеждност тест-ретест и висока вътрешна съгласуваност. Броят на скалите беше проверен и конструкт валидността на българската версия на TEMPS-A е потвърдена. Резултатите очертават граничните стойности над, които са предиктивни по оста норма - патология. Наблюдаваните корелации не доказват причинно-следствена връзка между измерените променливи, но показват статистически значима корелация между TEMPS-A и резултатите от личностовия въпросника на Айзенк, който доказват, че двата инструмента измерват едни и същи основни личностни характеристики, а именно темпераментов конструкт. Анализът верифицира успешното стандартизацията и апробиране на българската версия на TEMPS-A за България. Сравнителният анализ на 3 те групи показа статистически значими разлики между средните стйности в нормативната контролна група от здрави лица, и другите две групи (дискриминативна контрола и целева група) за всички скали по TEMPS-A, с изключение на темперамент хипертимен, което предполага, че личностните разстройства са свързани с темпераментовите характеристики на индивида. Резултатите за представената популация показват статистически значими връзки, като се започне от слаба до силна положителна корелация между видовете темперамент в TEMPS-A и разстройствата на личността, идентифицирани по скрининг IPDE, с изключение на скалата хипертимен темперамент, за която се наблюдават много ниски несигнификантни отрицателни взаимовръзки. Анализът не показва значими корелации между личностовите разстройства и тип темперамент хипертимен според TEMPS-A. Този тип темперамент показа слаби статистически значими корелации с личностни разстройства от различни клъстери. Въз основа на високите стойности на коефициентите на линейна корелация, могат да бъдат направени някои изводи за причинноследствената връзка между наличието на определен тип темпераментови предразположения и регистрирани прояви на възможни личностни разстройства, а именно, при превалирането на кой тип темперамент, кое разстройство на личността е най-вероятно да се случи.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Резултатите от настоящото изследване показват, че темперамент хипертимен има ниско ниво на предиктивност и диагностична валидност по отношение на личностните разстройства. Това би могло да се разглежда в подкрепа на идеята, че темперамент хипертимен и основните черти в него по-скоро описват начин за цялостното функциониране на личността и начин на взаимодействие на индивида с околната среда. Съвременните изследвания на редица учени в областта на афективните разстройства, като Акискал и сътрудници, показват статистически значими взаимовръзки на скала хипертимен с афективните разстройства и по-специално с Биполярното афективно разстройство, ни позволяват да направим допускане, че дименсия хипертимен е по-скоро идентификатор на вече проявена афективна патология и бъдещите търсения трябва да са насочени по-скоро в тази насока. Въпреки ограниченията на наличните диагностични инструменти, те могат да се окажат полезни при определянето на някои универсални структури в рамките на конкретните прояви на личността. Теориите за темперамента на Cloninger предоставят възможности, които с по-нататъшни изследвания, могат да ни помогнат да се създаде по-точна класификация и диагностични критерии на личностните разстройства.
//
SUMMARY
BACKGROUND: From a historical perspective, the attempts at explanation of personality pathology have mostly gravitated around the identification of typical characteristics of premorbid personality structure. The type of higher nervous activity gives a unique look to the individual shaping the mobility and persistence of psychological processes, but does not define personal moral beliefs, social attitudes and tendencies of behaviour. There is large evidence in support of the existence of relatively stable temperamental and behavioural models protracted from birth throughout the lifetime of an individual, i.e. there are genetically predetermined prototypes of human behaviour. Personality disorders are a category extending beyond psychiatric medical services because of the normal and nonproblematic, at first glance, functioning of individuals with personality disharmony. Exceptions are the cases of heavy personality disorders in which there is more often than not comorbidity with other psychiatric pathology, making such individuals ‘difficult patients’.
MATERIALS AND METHODS: In the study, 901 subjects in the age range of 18-55 years, were included, 540 of whom are healthy volunteers. For the purposes of the approbation, one month after the initial test, 118 subjects from the control group were retested with a set of clinical tools to check the reliability of the instrument (temporal stability). The study cohort included (1) psychiatric patients admitted to a psychiatric hospital or such who visited the outpatient office on the occasion of an adjustment disorder, and/or suicide attempts, and/or behavioural problems (abnormalities); (2) subjects abusing psychoactive substances included in treatment programmes and rehabilitation (methadone programme); (3) subjects living in penitentiary institutions (4) a control group consisting of a random sample of clinically healthy individuals. The clinically healthy volunteers included in the control group were selected so that the male/female ratio is the same as that in the groups with abnormal behaviour, i.e. already manifesting personality disorders. Based on the results from our analysis, the individuals that cover the criteria for at least one likely personality disorder on IPDE screening from the 540 people healthy population were differentiated in a separate group: intermediate discriminative control group of persons with elevated values on IPDE. The separation of the clinically healthy population into two sub-groups was done with the aim of raising the discriminative value of the IPDE results for the presence of personality pathology and levelling the number of the investigated people in the analysed sub-groups. Finally, three status groups were differentiated: a normative control group (N 318), a discriminative control group (N 222) and a target group (N 315). The first aim of this study was to approbate the Bulgarian version of the international instrument for evaluation of temperamental traits, TEMPS-A (Temperament Evaluation of the Memphis, Pisa, Paris, and San Diego _Autoquestionnaire), started in 2007, and to prove the need to include it in the instruments for research and diagnosis of personality. The second objective of this study is related to the hypothetical assumption that there are biologically set predispositions as predictors of behavioural and personality disorders. The present work focused on identification of specific inherent predispositions as predictors of behavioural and personality deviations. The examined population of 901 subjects was provided with a battery of self-rating questionnaires: Temperament Evaluation of the Memphis, Pisa, Paris and San Diego Autoquestionnaire (TEMPS-A) for assessment and diagnosis of the temperament, Eysenck Personality Questionnaire (EPQ) for the assessment and diagnosis of relatively constant personality characteristics, International Personality Disorder Examination (IPDE-s) screening autoquestionnaire for the assessment and diagnosis of personality disorders and State Trait Anxiety Inventory _ Form Y (STAI-Y) autoquestionnaire for the assessment and diagnosis of personality and situational anxiety. The statistical analysis of the data was performed with SPSS version 13.0.
RESULTS: The TEMPS-A scales showed high test-retest reliability and high internal consistency. The number of scales was verified and the construct validity of the Bulgarian version of TEMPS-A was confirmed. The results outline the limit for predictive scores on the axis normal -pathological values. The observed correlations did not prove a causal link between the measured variables but verified a statistically significant correlation between the TEMPS-A and Eysenck Personality Questionnaire results, which proved that the two instruments measure the same basic personality characteristics, namely the temperamental construct. The analysis verified the successful standardization and approbation of the Bulgarian version of TEMPS-A for Bulgaria. The comparative analysis of 3 groups showed statistically significant differences between the mean scores in the normative control group of healthy individuals, and the other two groups (discriminative control group and target group) on all TEMPS-A scales, except for hyperthymic temperament, suggesting that personality disorders are connected with an individual’s temperamental characteristics. The results for the represented population showed statistically significant relationships, ranging from weak to strong positive correlation between the types of temperament in TEMPS-A and the personality disorders identified in screening IPDE, with the exception of the hyperthymic temperament scale in which very low non-significant negative relationships were observed. The analysis did not show significant correlations between personality disorders and the hyperthymic temperament type according to TEMPS-A. This temperament type showed weak statistically significant correlations with personality disorders from different clusters. Based on the high values of the linear correlation coefficients, some conclusions could be made on the causal correlation between the presence of a certain type of temperamental predispositions and the registered manifestations of possible personality disorders, namely, which personality disorder is most likely to occur in the prevalence of which temperament.
CONCLUSION: The results from the present study suggest that the hyperthymic temperament has a low level of predictability and diagnostic validity in terms of personality disorders. This could be considered to support the idea that the hyperthymic temperament and the main traits within it rather describe a way of overall functioning of the personality and a way of interaction of the individual with the environment. Contemporary researches of many scientists in the field of affective disorders, such as Akiskal and associates, showed statistically significant correlations of scale hyperthymic associated with affective disorders and in particular with bipolar affective disorder, allow us to make the assumption that dimension hyperthymic is an identifier of already manifested affective pathology and further searches should focus more in this direction. Despite the limitations of the available diagnostic instruments, they may prove useful in identifying some universal constructs within the particular manifestations of personality. The temperamental theories of Cloninger provide such candidates which, with further research, could help us create more precise classification and diagnostic criteria of personality disorders.
Описание
Дисертационен труд
за присъждане на образователна и научна степен «доктор» по Клинична Психология;
Научен ръководител:
Проф. Д-р Вихра Крумова Миланова, дмн
Ключови думи
темперамент; личностови разстройства // , temperamental and behavioural models; personaliy disorders