Кинезитерапия при фрактура на ключицата – представяне на клиничен случай
| dc.contributor.author | Бечева/Becheva, М./M. | |
| dc.contributor.author | Трайкова/Traykova, Н./N. | |
| dc.date.accessioned | 2016-09-16T13:40:21Z | |
| dc.date.available | 2016-09-16T13:40:21Z | |
| dc.date.issued | 2014-12 | |
| dc.description | Адрес за кореспонденция: Д-р Мария Бечева, преподавател, Медицински колеж, Медицински университет бул. ”Братя Бъкстон” 120, 4004 Пловдив, e-mail: olivier@abv.bg ***** Address for correspondense: Maria Becheva, MD, Medical College, Medcial University, 120 Bratya Buxton Blvd., Bg – 4004 Plovdiv, e-mail: olivier@abv.bg | en_US |
| dc.description.abstract | Резюме. Най-честият механизъм за фрактури на ключицата е падането директно върху рамото. Представяме случая на 28-годишен пациент с фрактура на средната трета на клавикулата в резултат на директен удар. Пациентът е лекуван консервативно чрез превръзка тип „Дезо”, като имобилизационния период за фрактурата на клавикулата е продължил 6 седмици. Кинезитерапията се проведе в ранния следимобилизационен период, като процедурите продължиха осем дни. След направен патокинезиологичен анализ и снет рехабилитационнен потенциал на пациента му беше назначена кинезитерапия, включваща: оттичащ масаж на мишница, криотерапия на раменна става, пасивни движения за раменния пояс, активни упражнения до хоризонтално ниво за раменния пояс, активноасистирани упражнения за абдукция, минимални изометрични контракции. Проведеният курс по кинезитерапия даде добър резултат по отношение на функционалното възстановяване на движенията на горния крайник. Пациентът увеличи както пасивните, така и активните движения в раменната става. Повиши се силата и издръжливостта на мускулите, двигатели на раменната става. Мускулатурата на лопатката се стабилизира и се подобри силата на паравертебралната мускулатура. ***** Summary. The most common mechanism of clavicular fracture is a direct fall on the shoulder. We present a 28 year old patient with a fracture of the middle third of the clavicle in the result of a direct blow. The patient was treated conservatively by dressing type “Dezo” as the immobilization period for fractures of the clavicle lasted six weeks. Kinesitherapy took place in the early period after immobilization as procedures lasted eight days. Following a patokineziological analysis and identifi ed rehabilitation potential kinesitherapy was appointed to the patient, including: physiotherapy, swelling reducing massage of upper arm, cryotherapy of the shoulder joint, passive movements of the shoulder girdle, active exercises to the horizontal level of the shoulder girdle, active-assisted exercises for abduction, minimal isometric contractions. The course of kinesitherapy had a good result in terms of functional recovery of upper limb movements. The patient increased both passive and active movements in the shoulder joint. The strength and endurance of the motor muscles of shoulder joint increased. Muscles of the scapula were stabilized. Paravertebral muscles force improved. | en_US |
| dc.identifier.citation | М. Бечева и Н. Трайкова. Кинезитерапия при фрактура на ключицата – представяне на клиничен случай - БМЖ, 8, 2014, № 3, 61-64. | en_US |
| dc.identifier.issn | 1313-1516 | |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/1079 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.publisher | Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia | en_US |
| dc.subject | фрактура, ключица, кинезитерапия | en_US |
| dc.subject | fracture, clavicle, кinesitherapy | en_US |
| dc.title | Кинезитерапия при фрактура на ключицата – представяне на клиничен случай | en_US |
| dc.title.alternative | Kinesitherapy in clavicular fracture – a clinical case presentation | en_US |
| dc.type | Article | en_US |