Лечение на простатния карцином чрез ендоскопска екстраперитонеална радикална простатектомия
Зареждане...
Дата
2023
Автори
Петров, Борил Петров // Petrov, Boril Petrov
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Централна медицинска библиотека - Медицински университет // Central Medical Library - Medical University
Резюме
Ракът на простатната жлеза (РПЖ) е важен медико-социален проблем не само при застаряващите мъже, но и в по-млада възраст, тъй като заболяването се „подмладява”. РПЖ е най-честото злокачествено заболяване при мъжете в Европа с честота 62.1/100 000 (около 450 000 нови случая през 2018 г.) и е на второ място като причина за смърт след рака на белия дроб [3, 13]. По данни на Българския национален раков регистър през 2017 г. са регистрирани 2370 нови пациенти с РПЖ [1]. Това прави заболяемост от 69/100 000. Същата година от РПЖ са починали 963-ма пациенти. Фактическата смъртност е 28/100 000. След злокачествените тумори на кожата РПЖ е най-често срещаното злокачествено заболяване при мъжете в България.
В повечето страни от Европейската общност като цяло смъртността от РПЖ е с тенденция да се понижава (8-14/100 000). През 2015 г. тя е спаднала до 10.7/100 000 и продължава да намалява, за разлика от нашата страна, Румъния и Русия, където все още този показател продължава да расте [18].
Тенденцията за редуциране на смъртността от РПЖ в страните от Западна Европа е в резултат на много добрата ранна диагностика и изключителния напредък в лечението на това заболяване с широкото прилагане на радикалната простатектомия при ограничени в простатата тумори, а така също и на комбинирана антиандрогенна и лъчетерапия в случаите на локално авансирало заболяване [9, 14].
Основните причини за все още увеличаваща се смъртност от РПЖ у нас са закъснялата диагностика на заболяването в резултат на ниската здравна култура на населението, самолекуване, липсата на профилактични прегледи, неспазването алгоритмите за диагностика от страна на специалистите, но също много важно е късното въвеждане на съвременните методи на лечение, и то само в няколко големи медицински центъра в страната.
Радикалната ретропубична простатектомия (РРП) е въведена в България през 1995 г. [6]; лапароскопската радикална простатектомия (ЛРП) – 2005 г. [2]; ендоскопската екстраперитонеална радикална простатектомия – през 2010; робот-асистираната ЛРП – 2011 г. [4], брахитерапията – през 2010 г. [3].
„Лапароскопия” произхожда от 2 гръцки думи, означаващи фланг (страна) и вътрешност. Днес лапароскопия означава процедура, при която съдържанието на интраперитонеалната кухина или на екстраперитонеалното пространство се изследват и манипулират при диагностични и/или терапевтични интервенции. Пръв прилага експериментално лапароскопия в началото на ХХ век Georg Kelling, който вкарва въздух в абдоминалната кухина на куче и прави оглед на коремните органи с цистоскоп [52]. До 1990 г. лапароскопията в урологията се прилага спорадично и само с диагностична цел. През 1991 г. Сlayman съобщава за първата лапароскопски направена нефректомия [15]. По същото време Schuessler съобщава за първата лапароскопски проведена лимфаденектомия за рак на простатата [64]. Същият автор описва отстраняване на семенните мехурчета по време на лапароскопска лимфаденектомия [50]. През 1992 г. Schuessler прави първата трансперитонеална лапароскопска радикална простатектомия и публикува резултатите от тяхната начална серия от 9 пациенти през 1997 г. [66]. Важно е да се отбележи, че тези първи операции (общо 9 за 5 години) са продължавали средно по 9 часа, което е наложило необходимостта от по-нататъшно усъвършенстване на оперативната техника.
Raboy и сътр. описват първата екстраперитонеална ра- дикална простатектомия и за разлика от Schuessler те са много по-удовлетворени от резултатите от новоразвиващата се техника [61]. По-нататъшното развитие на тази техника се свързва с Stolzenburg и сътр. и е известна като ендоскопска екстраперитонеална радикална простатектомия (ЕЕРПЕ), извършена през 2002 г. [70]. Терминът ЕЕРПЕ се използва, за да се опише напълно екстраперитонеалният достъп до простатата за радикална простатектомия. На базата на големия си оперативен опит с тази техника същият авторски колектив от Университетската клиника в Лайпциг предлага много модификации и подобрения на тази операция, включително стандартизиране на достъпа за съхраняване на съдово-нервния сноп на простатата, имащ отношение към запазване на потенцията [71, 72]. Особен принос за запазване на постоперативната континентност има установената анатомична структура на външния уретрален сфинктер от същия колектив.
Понастоящем ЕЕРПЕ е първи метод на избор при пациенти с локализиран рак на простатата в бързо увеличаващия се брой на „простатни” центрове в света.
Така се зароди и идеята на настоящия труд – да се обобщят интра- и ранните следоперативни резултати на на- правените от нас ендоскопски екстраперитонеални простатектомии в Университетските клиники в Лайпциг и в София.
Получените добри резултати от нас от провеждането на ЕЕРПЕ при пациенти с ограничен в простатата тумор са обнадеждаващи и ни дават основание да продължим с прилагането на тази оперативна техника, без да се омаловажават и останалите терапевтични методи за простатния карцином.
При избора на българските пациенти за ЕЕРПЕ сме се ръководили от няколко критерия:
– липса на необходимост от разширена лимфна дисекция;
– при пациенти с наднормено тегло (ИТМ под 30 kg/m²);
– липса на придружаващи заболявания;
– липса на предхождащи коремни операции;
– при изрично желание от страна на пациента.
На всички останали пациенти е предложена и е извършена отворена радикална простатектомия.
ЕЕРПЕ като минимално инвазивен метод на лечение на ограничен в простатата карцином е отлична алтернатива на значително по-скъпата робот-асистирана оперативна техникаи на конвенционалната простатектомия.
Описание
Ключови думи
урологични болести; хирургия; генитални болести - мъже; простата - болести; простата - тумори - хирургия; простата - хиперплазия - хирургия; простатектомия; ендоскопия; урологична хирургия - мъже // , urologic diseases; operative surgical procedures; male genital diseases, prostatic diseases; prostatic neoplasms - surgery; prostatic hyperplasia - surgery; prostatectomy; endoscopy; male urologic surgical procedures