Предсърдно мъждене и сърдечна недостатъчност – клиничен и инструментален анализ
thumbnail.default.placeholder
Дата
2011-09
Автори
Найденов/Naydenov, Ст./St.
Донова/Donova, Т./T.
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Централна медицинска библиотека, МУ София / Central Medical Library, MU Sofia
Резюме
Предсърдното мъждене (ПМ) e най-често срещаната в клиничната практика аритмия
и има важно медицинско и социално значение поради високия риск от усложнения, водещи до инвалидизиране, нарушено качество на живот и повишена смъртност. Целта на изследването е
да се направи оценка на някои демографски, клинични и инструментални характеристики при
пациенти с ПМ. Извършено е ретроспективно проучване, включващо 102-ма последователни
пациенти (57 жени и 45 мъже) с данни за ПМ на средна възраст 65,5 ± 10,1 (45-96) год., хоспитализирани по повод на различни сърдечни и несърдечни заболявания. Анализирани са някои демографски характеристики, рискови фактори, функционален клас по класификацията на Нюйоркската кардиологична асоциация (NYHA) и ехокардиографски показатели при пациенти с различни форми на ПМ – пароксизмално, персистиращо, постоянно. По-голямата част от пациентите с ПМ са жени – 55,9% (n = 57), но разликата с процента на засегнатите мъже не е статистически значима. Преобладават пациентите с постоянно ПМ – 55,9% (n = 57), следвани по честота от персистиращо ПМ - 32,3% (n = 33) и пароксизмално ПМ – 11,8% (n = 12), без статистически значима разлика между двата пола. Най-чести рискови фактори за ПМ са артериална хипертония – при 58,8% (n = 60), белодробни заболявания – 18,6 (n = 19), и исхемична болест на сърцето – 15,7 (n = 16). Водещ функционален клас по NYHA е II – 47,1% (n = 48), следван по честота от III
– 36,3% (n = 37), I – 10,8% (n = 11), и IV – 5,9% (n = 6), p < 0,05. С персистиране на ПМ се наблюдава тенденция за увеличаване на сърдечните размери и обеми и за намаляване на левокамерната фракция на изтласкване – от 50,8% при пациентите с пароксизмално ПМ до 45,3% при тези с постоянно ПМ, р < 0,05. В заключение може да се каже, че постоянното ПМ е най-честата форма на ПМ при хоспитализирани пациенти с различни сърдечни и несърдечни заболявания. Водещи рискови фактори са АХ, белодробни заболявания и ИБС, като при голяма част от пациентите се установява съчетание на 2-3 рискови фактора. Възникването и персистирането на ПМ води до влошаване на функционалния клас по NYHA, прогресивно дилатиране на сърдечните кухини и намаляване на левокамерната фракция на изтласкване. ***** Summary: Atrial fibrillation (AF) is the most frequent cardiac arrhythmia in the general population and has a substantial medical and social impact because of the high risk for complications, leading to disability,
worsened quality of life and increased mortality. Aim of the study: Evaluation of some demographic, clinical and instrumental characteristics of patients with AF. Material and methods: A retrospective study, including 102 consecutive patients (57 females and 45 males) with AF, at a mean age 65.5 ± 10.1 (45-96) years, admitted to our clinic for different cardiac and non-cardiac diseases, was conducted. Some demographic
characteristics and risk factors for AF, the functional classes according to the classification of the New York Heart Association (NYHA) and the echocardiographic changes were analyzed in the patients with
different types of AF, namely, paroxysmal, persistent and permanent AF. Most of the patients affected by AF, 55.9% (n = 57), were females, but the gender difference was not statistically significant. Permanent AF was the predominant form of AF in our group, found in 55.9% (n = 57) of the patients, followed by persistent AF in 32.3% (n = 33) and paroxysmal AF in 11.8% (n = 12) of the patients, with no statistically
significant difference between females and males. The most frequent risk factors for AF were the following: arterial hypertension in 58.8% (n = 60), pulmonary diseases in 18.6% (n = 19), ischemic heart disease in 15.7% (n = 16) of the cases. The prevalent functional class was NYHA II in 47.1% (n = 48), followed by NYHA III in 36.3% (n = 37), NYHA I in 10.8% (n = 11) and NYHA IV in 5.9% (n = 6) of the patients (p < 0.05). The AF persistence was associated with an increase of the left and right atrial dimensions, left
vetricular dimensions and volumes and a decrease in the left ventricular ejection fraction – from 50.8% in the patients with paroxysmal AF to 45.3% in those with permanent AF (p < 0.05). Conclusion: Permanent AF is the most frequent form of AF among hospitalized patients, admitted for different cardiac and noncardiac diseases. Arterial hypertension, pulmonary diseases and ischemic heart disease are the leading
causes for AF – in many patients there is a constellation of 2-3 risk factors for this kind of arrhythmia. Occurrence and persistence of AF leads to worsening of NYHA functional class, dilation of cardiac atria and left ventricle and decrease of left ventricular ejection fraction.
Описание
Адрес за кореспонденция:
Д-р Стефан Найденов, д.м;
Клиника по кардиология;
КПВБ „Проф. Ст. Киркович”;
Медицински университет;
бул. „Св. Г. Софийски” 1;
1431 София;
e-mail: snaydenov@gmail.com ***** Stefan Naidenov, DM;
Clinic of Cardiology;
DPID “ Prof. St. Kirkovich”;
Medical University;
1 Sv. G. Sofiisky str.;
1431 Sofia;
e-mail: snaydenov@gmail.com
Ключови думи
предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност, демографски, клинични и мор- фологични характеристики ***** , atrial fibrillation, heart failure, demographic, clinical and morphological characteristics
Цитирания
Ст. Найденов и Т. Донова. Предсърдно мъждене и сърдечна недостатъчност – клиничен и инструментален анализ - Сърдечно-съдови заболявания, 42, 2011, №3, 3-11.