Непосредствени резултати от перкутанна балонна митрална валвулопластика при съвременна популация пациенти с митрална стеноза
Зареждане...
Файлове
Дата
2017
Автори
Каратанчева, Б. // Karatancheva, B.
Постаджиян, А. // Postadzhiyan, A.
Финков, Б. // Finkov, B.
Велчев, В. // Velchev, V.
Заглавие на списанието
ISSN на списанието
Заглавие на тома
Издател
Централна медицинска библиотека, МУ София // Central Medical Library, MU Sofia
Резюме
Резюме. През последните години перкутанната балонна митрална валвулопластика (ПБМВ) се наложи като предпочитан метод за лечение при пациентите с митрална стеноза. Стабилното подобряване на резултатите от ПБМВ вследствие нарастване на опита и подобряване на оборудването доведе до разширяване на индикациите за процедурата с включване на по-възрастни пациенти, в по-нисък функционален клас, с високостепенна белодробна хипертония и с неблагоприятна клапна анатомия. Представяме опита на Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Света Анна” – София, в провеждането на ПБМВ. Целта на настоящото проучване е да се оцени ефективността на ПБМВ при лечение на съвременна популация пациенти с митрална стеноза при разширяване на индикациите чрез анализ на непосредствените резултати и усложнения. В проследяването са включени 100 пациенти с митрална стеноза (МС) след проведена ПБМВ, за периода април 2007 година – април 2014 година. Протоколът на центъра включва първоначална клинична, лабораторна и ехокардиографска оценка. При всички пациенти е проведена трансторакална и трансезофагеална ехокардиография (ЕхоКГ) средно 24-78 часа преди ПБМВ. Непосредствените резултати са оценени на 24-тия час след балонната дилатация чрез ЕхоКГ изследване, включващо М-ЕхоКГ, 2D-ЕхоКГ, доплер-ЕхоКГ с пулсираща и непулсираща (непрекъсната) ултразвукова вълна. Специална подготовка при пациентите не бе провеждана, с изключение на случаите с предсърдно мъждене, които провеждаха орална антикоагулантна профилактика. Перкутанната митрална комисуротомия е проведена с техника на Inoue при всички пациенти. Непосредствено на 24-тия час след проведена ПБМВ се отчита оптимален резултат при 93% (n = 93), като при 7% (n = 7) се отчете субоптимален резултат. Отчита се статистически значимо нарастване на площта на МКО от 1,07 ± 0,16 cm2 на 1,80 ± 0,21 cm2. Средният митрален диастолен градиент също спадна сигнификантно от 11,36 ± 4,95 mm Hg до 5,60 ± 2,5 mm Hg. Нарастването на митралната площ след ПБМВ корелира със сигнификантно спадане на налягането в белодробната артерия от 60 ± 13,37 mm Hg на 50 ± 10,41 mm Hg. В изследваната група самостоятелен предиктор за постигане на оптимален резултат е времето на полуналягане (РНТ). Също така се доказа, че по-голям изходен МКО води до постигане на оптимален резултат (р < 0,024). Получените резултати ни дават основание да потвърдим ефективността на ПБМВ при лечение на съвременна популация пациенти с митрална стеноза. Разширяването на индикациите за провеждане на ПБМВ не води до по-висок риск от усложнения, свързани с процедурата.
//
Abstract. In recent years, percutaneous mitral balloon valvuloplasty (PMV) has become a preferred treatment method for patients with mitral stenosis (MS). The steady improvement of PMV results due to increased experience and improved equipment has led to expanding the indications for the procedure with inclusion of patients at more advanced age, in lower functional class, with high-grade pulmonary hypertension and unfavorable valve anatomy. We present the experience of the Clinic of Cardiology at St. Anna University Hospital in Soia with PMV from April 2007 to April 2014. The purpose of this study is to evaluate the eficacy of PMV in the treatment of a contemporary cohort of patients with MS by analyzing the immediate results and procedural complications. 100 patients with MS were included retrospectively in the present study after PMV. The protocol of the center includes initial clinical, laboratory and echocardiographic assessment. Transthoracic and transesophageal echocardiography were performed in all patients 24-78 hours before PMV. Immediate results were evaluated 24 hours after balloon dilation by echocardiography including M-echocardiography, 2D-echocardiography, Doppler-echocardiography with pulsating and continuous ultrasound waves. Patients did not receive any speciic drug therapy, except for oral anticoagulant prophylaxis in cases of atrial ibrillation. Percutaneous mitral commissurotomy was performed with Inoue technique in all patients. An optimal result was observed in 93% (n = 93) of patients 24 hours after PMV, in the remaining 7% (n = 7) a suboptimal result was achieved. A statistically signiicant increase in mitral valve area from 1.07 ± 0.16 cm² to 1.80 ± 0.21 cm² was observed. The mean mitral diastolic gradient also declined signiicantly from 11.36 ± 4.95 mmHg to 5.60 ± 2.5 mm Hg. The increase in mitral valve area after PMV correlated with a signiicant fall in pulmonary artery pressure from 60 ± 13.37 mm Hg to 50 ± 10.41 mm Hg. Pressure half time was found to be an independent predictor for optimal result. A larger baseline mitral valve area also predicted an optimal result. Our results conirm the eficacy of PMV in the treatment of a contemporary cohort of patients with MS. Extending the indications for PMV does not lead to higher risk of complications associated with the procedure.
Описание
Ключови думи
перкутанна балонна митрална валвулопластика; митрална стеноза // , percutaneous mitral balloon valvuloplasty; mitral stenosis
Цитирания
Сърдечно-съдови заболявания, 48, 2017, № 3, с. 18-26