Съвременни схващания за етиологията, патогезата, диагностиката и лечението на приапизма
| dc.contributor.author | Заимов/ Zaimov, Александър Костов/Alexander Kostov | |
| dc.date.accessioned | 2015-07-20T07:51:27Z | |
| dc.date.available | 2015-07-20T07:51:27Z | |
| dc.date.issued | 2015-07-20 | |
| dc.description | Дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР” Научен ръководител: Проф. Д-р Петър Колев Панчев, д.м.н.; Проф. Д-р Петър Любенов Симеонов, д.м.н. ***** София 2014 ***** | en_US |
| dc.description.abstract | ВЪВЕДЕНИЕ ***** Приапизмът е много рядко срещано, тежко състояние на патологична ерекция. Когато тази ерекция продължи повече от четири часа, настъпват необратими промени в еректилната тъкан, които водят до различна по степен еректилна дисфункция/ЕД/. Нарушенията на ЕФ са в пряка зависимост от времето до предприемане на лечение и вида на самото лечение. Според повечето автори след 36 часа се постига само премахване на болката и дискомфорта, без да осигурява съхранение на ЕФ. Това изисква спешно и адекватно лечение, което пациентите рядко получават. Причината е честото забавяне на пациентите, недоброто познаване на етиологията, патогенезата и методите на лечение в зависимост от давността на заболяването. Друг решаващ фактор е правилното определяне на вида на приапизма-нискодебитен/венооклузивен/ или високодебитен/артериален/. Първият изисква спешно лечение, докато при втория може да се изчаква, тъй като засиленият артериален кръвоток не води до хипоксия на тъканите, а от там и до ЕД. Интерес за съвременната урологична практика представлява исхемичния приапизъм, тъй като той заема около 95% от случаите и закъснялото лечение води до ЕД. Надяваме се резултатите от нашето проучване да помогнат за по-успешна и ранна диагностика на това заболяване и по-успешно лечение с оглед съхраняването на ЕФ. От най-дълбока древност фалосът е бил магически символ в човешката култура. Еректиралият фалос се е отъждествявал с мъжката сила, успехът в лова, плодородието. Магията на ерекцията е привличала любопитството на хората. На скални рисунки от палеолита са изобразени някои заболявания, като фимоза, парафимоза, приапизъм и други. /Angulo Guesta J. et all- 2007/ В древноегипетски папирус / Ebers Papyrus / има описание на приапизъм.Три от прескрипциите-658,660 и 661 се отнасят за неговото лечение /Shokeir.A. et all- 1999/. Най-ранният доклад за приапизма в модерната литература е от Petraens през 1616 г. в една статия озаглавена „Гонорея, Сатириазис и Приапизъм” / Hinman.F.- 1914 / Разбирането за причините, механизма и лечението на това състояние се развиват заедно с развитието на медицината. В началото са го обяснявали с най-различни причини: генитоуринална инфекция, задръжка на урината, не осъществена еякулация, психоза и др. / Cherian J. et All-2006/ Постепенно с развитието на медицината, биохимията, физиологията и другите фундаментални науки, се развива и разбирането за този процес. През 1914 г. Frank Hinman и неговият син публикуват статии в които се твърди, че венозния застой, комбиниран с увеличен вискозитет на кръвта и исхемия играят важна роля в развитието на състоянието /Hinman F. Jr.-1960/. 3 През 1960 г. Burt, публикува първия доклад описващ високодебитен приапизъм при млад мъж, след травматичен коитус. / Burt,.F,B et all- 1960/ През 1983 г. Hauri публикува своята концепция за високодебитния, неисхемичен приапизъм, базирайки се на находките от артериографията и кавернозография на пениса /Hauri D et all- 1983/. Развитието на знанията за физиологията на ерекцията позволи да разберем и фините механизми обуславящи възникването на приапизма, а също така помогна да се създадат ефективни методи на лечение, както и последователността на тяхното прилагане с оглед максимално съхранение на еректилната функция. Лошите резултати от лечението но приапизма се дължат на недоброто познаване на причините за неговото възникване и адекватното поведение в началния етап. Болшинството от лекарите не са наясно с видовете приапизъм, прецизната им диагностика и тяхното лечение. Решаващо значение има и твърде голямото забавяне от страна на пациентите до търсенето на адекватна медицинска помощ. ***** ЦЕЛ И ЗАДАЧИ ***** ЦEЛ *** Чрез клиничен и амбиспективен анализ на случаите на приапизъм в големите болници в България за период над 40 години да се обобщи натрупания опит, за дълъг период от време. Да се създаде алгоритъм на диагностика и лечение на приапизма, с оглед минимализиране и предотвратяване на усложненията, и най вече на ЕД. ***** ЗАДАЧИ *** 1. Да се проучи епидемиологията; 2. Да се установи времето от началото на приапизма до първия контакт с лекар както и времето до хоспитализация и започване на адекватно лечение. 3. Да се констатира има ли предхождащи епизоди, и как са били лекувани. 4. Има ли известен /уточнен/ етиологичен фактор. 5. Да се проучат приложените методи на лечение и хронологията на прилагане на им. 6. Да се определи средния болничен престой както и изхода от лечението при изписване от болница. 7. Да се проучат късните усложнения, най вече ЕД. | en_US |
| dc.identifier.uri | http://hdl.handle.net/10861/696 | |
| dc.language.iso | other | en_US |
| dc.subject | приапизъм - лекарствена терапия, хирургия, усложнения; еректилна дисфункция - етиология; алгоритъм за клинично третиране | en_US |
| dc.subject | Priapism --complications; Priapism--surgery; Priapism--drug therapy; Erectile Dysfunction--etiology; Algorithms | en_US |
| dc.title | Съвременни схващания за етиологията, патогезата, диагностиката и лечението на приапизма | en_US |
| dc.type | Thesis | en_US |
Файлове
License bundle
1 - 1 от 1
Зареждане...
- Име:
- license.txt
- Размер:
- 1.71 KB
- Формат:
- Item-specific license agreed upon to submission
- Описание: