Общности в репозиториума
Изберете общност, за да видите колекциите в нея.
Репозиториум на ЦМБ Електронен архив на Централна медицинска библиотека при МУ София / Electronic Repository of Central Medical Library - MU Sofia
Последно качени
Документ
НЕВРОРЕХАБИЛИТАЦИЯ, 13, 2019, № 1-2
(Дружество „Неврорехабилитация“, 2019)
Документ
Effectiveness of the application of a digitalized repository on the quality of graduate and post-graduate education in the field of physical medicine and rehabilitation
(Frontiers Media SA, 2025-01-07) Koleva, Ivet B.; Yoshinov, Borislav R.; Yoshinov, Radoslav R.
Background: During last ten years, we have developed a digital library with educational materials in Physical medicine and rehabilitation.
Objectives: The objective of current article is the preparation of an electronic library with educational materials in the area of physical medicine, physical therapy and rehabilitation, and the comparative evaluation of the impact of this repository on the quality of education of students and trainees in the field.
Methodology: The electronic library includes e-books on different topics, elements of the specialty “Physical and rehabilitation medicine (PRM)” or Physiatry – with theoretical data, practical issues and case reports with videos of real patients. From the field of basic physiatry we included: books on kinesiological and pathokinesiological analysis, functional evaluation; physiotherapy (active exercises, soft-tissue techniques), ergotherapy (activities), balneotherapy (mineral baths and peloids, underwater gymnastics), manual therapy (tractions, mobilizations, manipulations), preformed physical factors (electric currents, magnetic field, ultrasound, light, laser, etc). In special physiatry we prepared manuals on: neurological and neurosurgical rehabilitation, orthopedic and traumatologic rehabilitation, rheumatologic rehabilitation, cardiac and cardiosurgical rehabilitation, etc. The digital library has been applied to educate 1,186 learners (graduate and post-graduate studies): students in Bachelor’s degree (Physiotherapy, Nursing, Midwifery, Medical assistants) and in Master’s degree (Physiotherapy, Medical rehabilitation and balneology), medical doctors—residents in Physical and Rehabilitation medicine (PRM), participants in long-life learning courses (physiatrists, physiotherapists and nurses). At the end of every educational course, we collected data from the practical and theoretical exams (investigation period—from April 2020 to October 2024). Additionally, we evaluated learners’ opinion using anonymous questionnaires on the usefulness of the electronic library.
Results: Comparative analysis of the results revealed significant improvement in theoretical knowledge and practical skills of students and trainees, as evidenced by online assessments, and face-to-face theoretical and practical exams. The majority of learners consider the electronic repository useful.
Conclusion and recommendations: The authors consider this electronic library (with books, manuals, video-presentations and case studies) a valuable resource in both graduate and post-graduate education within the rehabilitation field. We recommend the application of electronic repositories in the process of education of the students and trainees.
Документ
Физикалните фактори в геронтологията и гериатрията
(СИМЕЛ ПРЕС - София, 2024) Колева, Ивет Борисова; Йошинов, Борислав Радославов; Йошинов, Радослав Радославов
РЕЗЮМЕ
Гериатричната рехабилитация се разви в последните години поради увеличената продължителност на живота и нарасналия относителен дял на възрастните и старите хора сред населението, вкл. в Европейския съюз и в нашата страна. Представяме основните принципи на гериатричната рехабилитация; с акцент върху функционалната оценка и рехабилитационните алгоритми – в амбулаторни и стационарни условия. Представени са както прилаганите в гериатричната рехабилитация класически методи и средства (кинези- и ерготерапия, електро- и светлолечение, крио- и термотерапия), така и някои съвременни методи (огледална терапия, екзоскелети, невророботи, виртуална реалност). Особено внимание е отделено на автономността в ежедневието – в дейностите по самообслужване и лична хигиена, поддръжка на дома, приготвяне на храна, вземане на лекарства по предписание, транспорт, финансов мениджмънт. Представени са алгоритми за функционална оценка и рехабилитация на гериатрични пациенти, насочени към клиничната практика на рехабилитационните отделения и болници. Подчертани са някои мерки за физикална превенция и физикална терапия при най-честите проблеми на пациентите в клиничната практика на гериатричната рехабилитация: хиподинамия, ортостатична хипотония, трофични разязвявания и декубитални рани, дълбока венозна тромбоза, белодробен тромбемболизъм. Акцентуираме върху рехабилитацията на някои от „гериатричните гиганти“: хиподинамия; нарушени равновесие, поза и походка с чести падания; тазово-резервоарни смущения; намалени паметови възможности; социална изолация и депресия.
//
ABSTRACT
Geriatric rehabilitation has evolved in recent years due to increased life expectancy and the increased relative proportion of elderly and old people in the population, including in the European Union and in our country. We present the basic principles of geriatric rehabilitation; with emphasis on the functional assessment and rehabilitation algorithms - in outpatient and inpatient settings. Both classical methods and means applied in geriatric rehabilitation (kinesio- and ergotherapy, electro- and light therapy, cryo- and thermotherapy) and some modern methods (mirror therapy, exoskeletons, neuro-robots, virtual reality) are presented. Particular attention is paid to autonomy in everyday life - in activities for self-care and personal hygiene, home maintenance, food preparation, taking prescription medication, transport, financial management. Algorithms for functional assessment and rehabilitation for geriatric patients, useful for the clinical practice in rehabilitation hospitals, are presented. Some measures of physical prevention and physical therapy for the most common problems of patients in the clinical practice of geriatric rehabilitation are highlighted: hypodynamia, orthostatic hypotension, trophic ulcers and decubital wounds, deep venous thrombosis, pulmonary thromboembolism. We emphasize the rehabilitation of some of the "geriatric giants": hypodynamia; impaired balance, posture, and gait with frequent falls; pelvic-reservatory disturbances; reduced memory capabilities; social isolation; and depression.
Документ
Роботизирана неврорехабилитация
(СИМЕЛ ПРЕС - София, 2023) Цветкова, Надежда Красимирова; Йошинов, Борислав Радославов; Колева, Ивет Борисова
АНОТАЦИЯ (Ивет Колева):
Основната цел в неврорехабилитацията е функционалното възстановяване на пациента.
Потенциалът на изкуствения интелект за подпомагане на човешката интелигентност е изключително важен. През последните десетилетия се наблюдава един непрекъснат тласък за интеграция на роботизирани устройства в неврорехабилитационната програма, с цел подобряване и възстановяване функцията на горен и долен крайник след редица неврологични заболявания като мозъчен инсулт и гръбначно-мозъчни травми. Този вид терапия осигурява промени в невропластичността и оценява сензо-моторната функция на болния, като разбира се максимално добри ефекти могат да се постигнат при комбинирането й с конвенционалните рехабилитационни методики. Първите данни за употреба на роботи в неврорехабилитационната програма датират от 80-те години на миналия век, но техният доказан ефект и модернизация се обсъждат чак в началото на настоящия 21-и век.
Терминът робот е въведен и популяризиран в пиеса на Карел Чапек („Универсалните роботи на Росум“ или „Rossum’s Universal Robots“, „R.U.R.“, 1921) и произхожда от чешката дума робот, означаваща работа, тежка работа. Самият Карел Чапек в писмо към Оксфордския речник пише, че автор на думата е брат му Йозеф Чапек – художник и писател. Думата робота или работа съществува в редица славянски езици, вкл. словашки, български, сръбски, руски, полски. Счита се, че думата произхожда от старо-славянскии означава работа, тежка работа, задължителна работа за царя или краля.
Американският Институт по Роботика дефинира робота като „програмиран мулти-функционален манипулативен уред, предназначен за преместване на материали, на части или на цели специализирани устройства, чрез променящи се движения за извършване на редица дейности“.
Стандартните задачи на робота са дефинирани с трите букви Д (D: dull, dirty, and dangerous – или скучни, мръсни и опасни); поради необходимостта от извършване на повтарящи се движения (важни за сензо-моторната тренировка), както и от поддържане на тежестта на тялото на пациентите в неврорехабилитационната клинична практика. Роботите подпомагат рехабилитационния екип в процесите на контрол и измерване на движенията на пациента.
Различни типове роботи се прилагат в неврорехабилитацията: за горни или за долни крайници; унилатерални (за трениране на захвата на увредената или на доминиращата ръка) и двустранни (за трениране на походката); екзоскелети и такива за контролиране на траекторията на движенията на пациента. Трябва да подчертаем разликата между роботите и електро-механичните устройства, например бягаща пътека с поддържане на тялото; като наличието на “интелигентни” сензори е ключовата разлика за диференцирането им.
Трябва да подчертаем, че все още няма широко приложение на роботите в неврорехабилитационната клинична практика; като изключително високата им цена не е единствената причина за това.
Невророботиката е интердисциплина между невронауките, роботиката и изкуствения интелект. Невророботите имат капацитета да се адаптират, поради наличието на сензори в тях. Бягащата пътека с поддръжка на тялото е електро-механично устройство, а не е робот. От друга страна, устройството за трениране на походката Lokomat е невроробот, тъй като използва сензори за адаптиране на функцията на устройството към способностите на пациента.
ЗАКОНИ НА РОБОТИКАТА И НА НЕВРОРОБОТИКАТА
Айзък Азимов описва трите закона на роботиката в един разказ (Runaround, 1942) и в романа си „Аз, Роботът“ (I, Robot, 1950). Законите са насочени към гарантиране безопасността и ползата си за човечеството:
* Първи закон: „Роботът не трябва да е опасен за човешките същества; той не бива чрез действие или чрез бездействие да причинява вреда на човешко същество.“
*Втори закон: „Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.“
*Трети закон: „Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и Втория закон.“ Макар и част от научно-фантастичен сюжет, тези закони са приложими и днес, тъй като очертават етичната рамка за роботизираните устройства, тяхната безопасност и ефективност.
М. Iosa и сътрудници адаптират тези закони към приложението им в рехабилитацията и неврорехабилитацията:
* Първи закон: „Роботът, използван в неврорехабилитацията, не трябва да нанася вреда на пациента или да му позволява сам да си нанесе вреда.“
* Втори закон: „Роботът трябва да се подчинява на заповедите на терапевтите, освен в случаите на противоречие на тези заповеди с Първия закон.“
* Трети закон: „ Роботът трябва да адаптира поведението си към възможностите на пациента по прозрачен начин, стига това да не е в разрив с Първи и Втори закон.“
Тези три закона на невророботиката осигуряват безопасност и ефективност от приложението на невророботите в клиничната рехабилитационна практика.
Изискването на невророботиката за безопасност и необходимостта от висок коефициент Полза / Риск при медицинските апарати и роботите са част от изискванията на Международната организация за стандартизация. Етичните принципи на конструкторите и терапевтите трябва да бъдат изяснени.
Основните качества на невророботите за неврорехабилитация включват: Висок механичен комплайънс, широк обем на силата, добра адаптация към нуждите на пациента, способност за оценка на функционалния потенциал на пациента и за измерване на прогресията на функционалното ниво; Флексибилност (капацитет за индивидуализирано лечение); Достатъчна научна доказателственост и др.
Ефективността на невророботите в неврорехабилитацията е доказана в множество студии на различни теми, със специален акцент върху тренирането на захвата при различни неврологични заболявания и увреди; върху неврорехабилитацията при пациенти след травмена увреда на централната нервна система – главен и гръбначен мозък; както и при слединсултна хемипареза.
Описани са и някои ограничения на невророботите в неврорехабилитацията: монотонност, увеличение на спастицитета, икономически бариери и др.
ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ
Виртуалната реалност е съвременна технология, която създава възможност за интересно и забавно занимание на пациента по време на лечебния процес. Терминът „виртуална реалност“ или още „виртуална среда“ се определя като симулация на действителната околна среда, която се генерира от компютърен софтуер и се „усеща“ от пациента благодарение на специален интерфейс. Терапията често се свързва с играенето на видео игра. Може да се каже, че терапията чрез виртуална реалност е безопасна, автоматизирана и създава възможност за дистанционно провеждане на рехабилитацията от дома на пациента.
Обичайните компоненти на една система за виртуална реалност са: Компютър; Монитор; Хардуерно устройство – интерфейс между пациента и устройството; Софтуер.
Описани са редица положителни ефекти върху пациенти, лекувани с помощта на виртуална реалност: Възможност за двигателно обучение; Наличие на обратна връзка; Възможност за индивидуална лечебна терапия според тежестта на заболяването; Стимулиране на мотивацията на пациента, влияние върху когнитивните способности, подобряване вниманието и пространственото познание; Намаляване на хроничната болка; Намаляване на тревожността чрез създанените положителни емоции от изпитаното забавление.
Подобно на термина робот, изразът виртуална реалност също понякога се използва не съвсем коректно в неврорехабилитацията. В множество поручвания всяка компютър-базирана технология, произвеждаща зрителни стимули, се нарича виртуална реалност. Но, според общоприетата дефиниция, виртуална реалност е „високотехнологичен интерфейс потребител-компютър, включващ стимулиране и взаимодействие в реално време на вграден субект чрез множество сетивни канали (визуални и слухови, понякога тактилни, при възможност – мирис и вкус), базирани на синтетична среда, в която субектът усеща своето присъствие“. Подобно на принципа на трите букви Д в роботиката, виртуалната реалност е базирана на принципа на трите букви И (three Is: immersion, interaction, and imagination), а именно: потапяне, взаимодействие и въображение.
Според Cochrane обзор от 2011, обобщаващ резултатите от 19 проучвания при общо 565 пациенти след инсулт, както виртуалната реалност, така и видео-игрите са полезни при след-инсултна хемипареза. Следващ Cochrane обзор от 2017 подчертава ефектите от приложението на виртуалната реалност също при пациенти със слединсултна хемипареза.
Невророботите и виртуалната реалност са ефективни и при неврорехабилитацията на пациенти с невро-КОВИД.
ОБОБЩЕНИЕ
Роботизираната неврорехабилитация е сложен процес, който изисква съвместна и координирана работа на различни видове специалисти - както от областта на неврологията, неврохирургията, физикалната и рехабилитационна медицина; така и от областта на математиката, информатиката и роботиката.
Бъдещето ще покаже още преимущества на невророботиката и виртуалната реалност за ускоряване на функционалното възстановяване и автономността в ежедневието на пациентите със заболявания и увреди на нервната система.
Документ
Физикална превенция на обезитета и някои негови последици
(СИМЕЛ ПРЕС, София, 2023) Енева, Весела Иванова; Колева, Ивет Борисова
Обезитетът е комплексно мулти-факторно заболяване, дефинирано с ексесивно натрупване на мастна тъкан и свързано с повишен риск от развитие на множество незаразни заболявания. Наднорменото тегло и затлъстяването засягат около 60% от възрастното население, както и едно от всеки три деца (29% от момчетата и 27% от момичетата) в Европейския регион. Честотата непрекъснато се увеличава: от 55.9% през 2010 до 58.7% през 2016 за наднорменото тегло; а за обезитета – от 20.8% през 2010 до 23.3% през 2016. През 2014, средно 17.5% от момичета и 26.8% от момчетата на 11-годишна възраст в Европа са с наднормено тегло. Превалансът при деца и подрастващи е нарастнал през периода на КОВИД-пандемията. Затова напоследък се говори за епидемия и дори за пандемия от наднормено тегло и затлъстяване. Основен показател за оценка на наднорменото тегло и обезитета, е Индексът на Телесна маса (body mass index - BMI), като за наднормено тегло се приема BMI ≥25 kg/m², а за затлъстяване - BMI ≥30 kg/m². Счита се, че наднорменото тегло и обезитетът са в причинно-следствена връзка с неправилното хранене, консумацията на алкохол и газирани напитки, както и с т.нар. fast food (заведенията за бързо гхранене). Заседналият начин на живот, особено по време на COVID-пандемията, също увеличи риска от развитие на обезитет. В последните години се говори и за последиците от прекомерната работа на компютър и мобилни устройства. Доказано е, че лицата, които прекарват повече от 5 часа седмично във видео-игри, имат негативни здравни последици, вкл. по-висок Индекс на телесна маса, мускулно-скелетни увреди и проблеми със съня. Според съвременните статистики, наднорменото тегло и обезитетът са четвъртият по честота рисков фактор за развитие на хронични незаразни заболявания в Европа, след артериалната хипертония, диетарните рискове и тютюнопушенето. Това налага вземането на сериозни мерки за контрол и въздействие върху обезогенните фактори на околната среда и строг мениджмънт на затлъстяването. Затлъстяването се счита за сериозно хронично заболяване и неговият мениджмънт би следвало да бъде мулти-професионална и мулти-дисциплинарна дейност. Включват се: диета, физическа активност и упражнения, медикаменти, бариатрична хирургия, обучение на пациента, когнитивно-поведенческа терапия, социална подкрепа. Превенцията е по-ефективна и значително по-евтина от терапията. Препоръчва се диета с енергиен дефицит около 500 kcal / дневно; включват се ниско-енергийни храни – с цел загуба на тегло и стабилизиране на по-ниското тегло. Относителното съдържание на макро-нутриенти е с вторична значимост за загубата на тегло. При BMI над 30 kg/m2 се добавят медикаменти за определен период от време. Добавя се фонова физическа активност. Промяната на двигателния стереотип и поведенческата терапия подпомагат промените в диетата и физическата активност. В по-напредналите случаи се добавя и хирургична интервенция. Хирургията е по- ефективна от медикаментозното лечение по отношение редукцията на телесната мазнина, подобрение на свързаните с обезитета асоциирани заболявания и намаляването на смъртността. Контролираните проучвания показват, че за 1-2 години, може да бъде постигнато отслабване с 4-6 kg само с диета, с 2-3 kg чрез двигателна активност и упражнения, а 20-40 kg с бариатрична хирургия. Препоръките на Международното и Европейското Дружество по Физикална и рехабилитационна медицина (ISPRM / ESPRM GUIDELINES) от 2020 обобщават повечето принципни постановки до момента. В тях се подчертава, че възрастните хора с наднормено тегло и обезитет имат по-висок риск от развитие на захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, хронична болка в гърба и кръста, обструктивна сънна апнея, синдром на хиповентилация, чернодробно-жлъчни страдания, подагра, различни форми на рак. При тези лица има и повишен риск от депресия, тревожност, също и хранителни разстройства. Различните интервенции включват физически упражнения, диета, когнитивно-поведенческа терапия. Препоръчват се интернет-базирани промени в начина на живот, ползване на апликации на мобилни устройства, с възможност за обратна връзка, индивидуални или групови консултации. Желателна е високо-протеинна диета (~30% от общия калориен внос) при пациенти без бъбречни проблеми. При наличие на дислипидемия или бъбречно заболяване, се включва хиполипидна диета. Препоръчва се средно-интензивна физическа активност с продължителност минимум 150 минути / седмично. Обсъдени са различни методики: аеробни тренировки, силово трениране, високо-интензивни упражнения, високо-честотни упражнения, когнитивно-поведенческа терапия. Препоръчват се аеробните трениращи програми, но при съобразяване с предпочитанията на пациента. В заключение бихме подчертали, че превенцията и терапията на наднорменото тегло и обезитета трябва да включва: упражнения, диета и поведенческа терапия. Ролята на лекаря – специалист по Физикална и рехабилитационна медицина е централна в прескрипцията, провеждането и контрола на комплексната мулти-професионална и мулти-дисциплинарна програма. Крайната цел е формулирана в Европейската програма 2020-2025: Обединени усилия за по-добро здраве. -- Ивет Колева